Р Е Ш
Е Н И
Е № 264
гр. Хасково,. 04.07.2018
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ХАСКОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
..................колегия в публичното
заседание на ... 13 юни……..………………….......................................
през две хиляди и осемнадесета..……….. ...................година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОШКА ИВАНОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ж.Г…………..…....…................и
в присъствието на
прокурора
.......................................…..като разгледа докладваното от Председателя..... ....В .гр.дело №..57….....по
описа за 2018 год. и за
за се произнесе взе
предвид следното:
Производството по чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба
от Е.Х.А. и Щ.Х.Щ. против Решение № 182/13.11.2017 год.постановено по гр.д.№ 201/2017
год.на Свиленградския районен съд.С обжалваното решение съдът е допуснал
съдебна делба между Е.Х. Щ.,Щ.Х.Щ.,Т.Х.Т.,Я.Г.Т. и Г.Х.Б. на недвижим имот , представляващ
ПИ с ид. 65677.701.1556 в гр.Свиленград с площ от 462 кв.м.,ведно с построените
в имота сграда на един етаж с площ от 34 кв.м.,представляваща западна част от
„историческа сграда“,цялата с площ от 57 кв.м.; сграда на един етаж с площ от
25 кв.м.,представляваща източната част от „историческа сграда“ и паянтова
постройка-навес с площ от 10 кв.м,при квоти : по 6/24 ид.ч. за първите двама; по
3/24 ид.ч.за третия и четвъртия съделител и 6/24 ид.ч. за последната от тях.
Със същото решение
съдът е отхвърлил предявения иск от Е.Х.А. и Щ.Х. А. против Т.Т.,Я.Т. и Г.Б.
иск за делба на сграда с ид. 6577.701.1556.3 с площ от 24 кв.м.,с
предназначение –жилище и сграда с ид. 65677.701.1556.4 с площ от 63 кв.м.,също
с предназначение-жилище,които две сгради представляват едно полумасивно жилище
с обща площ от 87 кв.м.,в която част именно е обжалвано решението.В частта,в
която е била допусната делбата решението е влязло в законна сила,поради което
настоящият състав намира,че не следва да упражни правомощията си по
инстанционен контрол.
В жалбите се правят
оплаквания,че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно.Молят за
решение,с което да се отмени обжалваното в посочената част и се постанови ново
такова,по съществото на спора и се допусне делба на спорния имот съобразно
правата на страните върху него.
Въззивните жалби са подадени в срок,от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззиваемите в срока по
чл. 263 от ГПК са депозирали писмен отговор,в който изразяват становище за
неоснователност на жалбата.
Страните не са направили
искания за събиране на нови доказателства.Същите положиха усилия за разрешаване
на спора доброволно,което не бе постигнато.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
РС-Свиленград е бил
сезиран с иск за делба на недвижими имоти,който иск е предявен от Е.Х.А. и Щ.Х.
А. против съпрузите Т.Х.Т. и Я.Г.Т. и против Г.Х.Б..Предмет на иска за делба е
бил ПИ с ид. 65 677.701.1556 в гр.Свиленград с площ за имота 462
кв.м.,ведно с построените в него жилищни и стопански сгради.
Районният съд при разглеждането
на спора е събрал всички съотносими към него доказателства и при напълно
изяснена фактическа обстановка е постановил обжалвания съдебен акт.
Съдът по несъмнен начин
е, установил,че страните са съсобственици на ПИ с ид. 65 667.701.1556 с
площ 462 кв.м.,както и правата им върху него,като с решението е допусната делба
на същия.По този въпрос страните нямат спор.Съдът също така при разрешаването на спора за правото на
собственост върху постройките в посочения по-горе поземлен имот е проследил статута им в годините и според различните
планове на населеното място,които са били в сила през различните периоди от
време- от 1954 год.,от 1977 год., от 1993 год.,както и по последния план на
града от 2016 година.Безспорно е установено по делото и с помощта на заключение
на съдебно техническа експертиза какво представляват спорните постройки и
техния статут.Съдът е установил, че ответниците Т.Х.Т. и съпругата
му-ответницата Я.Г.Т. са осъществили едно трайно,необезпокоявано и явно
владение върху спорните две постройки,обозначени с ид. 65 677.701.1556.3 и
ид. 65 677.701.1556.4, тветно с площ от 24 кв.м. за първата от тях и 63
кв.м. за втората или общо от 87 кв.м.,каквато представляват тези две отделни
полумасивни жилища.В хода на производството са се събрали необорими както
писмени,така и гласни доказателства,сочещи именно на придобивното основание
давностно владение,на каквото се позовават ответниците Т.Установен е началния
момент на това владение,а именно от около 1995 година. Няма също така
съмнение,че тези постройки са били във владение
още на наследодателя на ответника Т.Т. – Х.Т.П.,който заедно с
наследодателя на ищците-Х.Щ.Т. е закупил недвижимия имот през 1967 год.От този момент всеки един от
купувачите е установил свое владение върху постройките,за което и не е имало
спор.От своя страна съдът е установил,че именно тези двама ответници са
извършили редица подобрения и преустройства в тези сгради,с лични средства и
това дали това е било извършено при наличие на надлежно разрешение или не ,няма
отношение към спора за тяхната собственост.Освен това по делото са се събрали
доказателства,че същите са обявени като търпими строежи,нанесени са така както
съществуват на място и са описани и в приетото
по делото заключението.Вече посочихме,че гласните доказателства,събрани чрез
разпита на свид.Р.А. и Д.Т. са последователни,безпротиворечиви и в насока
явното, демонстрирано от страна на ответниците Т. намерение за своене на
посочените постройки. Съдът е изложил подробни мотиви в тази връзка,както и
изключително подробни съображения за характера и приложимостта на института
на придобивната давност,които се споделят
и от настоящият състав.
При така възприетата
фактическа обстановка,настоящият състав намира, че изводите направени от
първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни.От всички събрани по
делото доказателства по един безспорен начин се е установило правото на
собственост на страните върху спорните
Предвид казаното,настоящата
инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и поради съвпадение на
волята му и изводите с тези на първата инстанция,на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на същата.
С оглед изхода на
делото ще следва въззивниците да бъдат осъдени да заплатят на въвзиваемите
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600
лева,представляваща адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 182/13.11.2017
год.постановено по гр.д.№ 201/2017 год.на РС-Свиленград.
ОСЪЖДА Е.Х.А.,ЕГН **********,***
и Щ.Х.Щ.,ЕГН ********** *** да заплатят на Т.Х.Т., ЕГН ********** и Я.Г.Т., ЕГН
********** *** направените по делото
разноски за настоящата инстанция в размер общо на 600 лева.представляващи
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от датата на връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.