10.06.2019г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1131 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215 от ЗУТ и е образувано по жалба от Д.Й.М. ***, против
Заповед №3-354/01.11.2018г. на Кмета на Община Минерални бани, обл.Хасково, за
забрана ползване и достъп до строеж – Магазин за хранителни стоки, намиращ се в
УПИ ХVI, кв.14 по плана на с.М. б., община М. б., обл.Х.. Твърди се, че заповедта
е издадена при нарушение на материалния
и процесуалния закон и при неспазване целта на закона. Оспорват се
констатациите, че за обекта не били одобрявани и издавани строителни книжа, тъй
като това било само за част от обекта. За да се забрани ползването и достъпа, то обектът трябвало да е негоден за ползване или да
застрашава сигурността, а в заповедта нямало подобни твърдения. В заповедта
липсвала конкретика какви строителни книжа липсват, както и постройките, които
били предмет на заповедта, също не били конкретизирани, което водело до
неизясняване на релевантни факти и обстоятелства. Не се споделя извода на
органа, че имало наличие на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като се сочи, че притежавал необходимите документи и строителни книжа
/разрешение за строеж №21/16.07.2009г./. Жалбоподателят бил закупил процесния
обект, ведно с поземления имот, в който бил построен – н.а. №144, т.І,
рег.№1550, д.№107/2017г. и имал правен интерес да оспори заповедта, която била
адресирана към него. При издавеното на заповедта било допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, като бил приложен
неправилно чл.178, ал.6 във вр. с ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.6, пр.1
и т.7 от ЗУТ при съобщаване на Констативен акт №4/01.10.2018г., с което бил
лишен от право на защита в проведеното административно производство. Освен това
административният орган не бил изпълнил задължението си по чл.35 и чл.36 от АПК
да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Като не бил
обсъдил обстоятелствата във връзка с допустимостта на строежа по разпоредбите,
действали по времето, когато е извършен или по сега действащите разпоредби, и
въпреки наличието на данни за възникването му при разрешителен режим и
инициираното производство по пар.184, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ в предвидените
за това срокове, то се счита Кметът на общината упражнил превратно своите
правомощия и постановил акт при съществено противоречие с материалноправните
разпоредби и при допуснато несъответствие с целта на закона. На 16.10.2018г.
жалбоподателят подал молба до Кмета за финализиране на процедура по издавена на
удостоверение за въвеждане в експлоатация във връзка с писмо №1537/13.03.2014г.
Уточнява, че още през 2010г. били представени пред общинските служби нужните
документи. Представил и конструктивно становище, акт за собственост, акт за
установяване годността за приемане на строежа /Акт №15/, акт за степен на
завършеност на обекта и копие от скица за промяна на ПУП, одобрена от Кмета на
общината. С писмо изх.№5006/24.10.2018г. Кметът на общината уведомил
жалбоподателя, че строежът не може да бъде въведен в експлоатация. Имало налице
строителни книжа за част от строежа, поради което жалбоподателят счита, че
обектът не бил незаконен и съответно не следвало да се забранява ползването му
изцяло, а само до незаконната част, която и в срока за доброволно изпълнение
бил премахнал доброволно. Освен това заповедта на Кмета водела и до сериозни
щети за жалбоподателя, което било в противоречие с чл.6 от АПК. Уточнява и че
на 20.11.2018г. бил входирал искане №5353/20.11.2018г. да му бъде издадено
удостоверение по чл.54а от ЗИКР, но нямало резултат. Иска съдът да отмени
оспорената заповед като незаконосъобразна, като се заплатят направените по
делото разноски.
Ответникът Кмет на Община Минерални бани,
обл.Хасково, оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да постанови
решение, с което да се отхвърли, като и да се заплатят направените разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от служители на
Община Минерални бани бил съставен Констативен акт №4/01.10.2018г. относно Магазин за
хранителни стоки, намиращ се в УПИ ХVI, кв.14 по плана
на с.М.б., община М.б., обл.Х., с административен адрес – с.М. б., обл.Х.,
бул.В. Л. №***. Съсобственици на имота – УПИ, били Й. Д.Й. и Д. И. Н., а
строежът бил собствен на Д.Й.М. съгласно представения по делото н.а. №144, т.І, рег.№1550,
д.№107/2017г. – л.26-27, 70-71, 91-92. Ползвател на магазина бил ЕООД
ТМН-МАРКЕТ-82 – с.М. б. – договор за наем от 01.01.2018г. – л.29 и сл. Не били
представени документи за въвеждане в експлоатация, но обектът се ползвал по
предназначение в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ. Съставен е и Констативен
протокол №18/01.10.2018г. – л.88, относно проверка по постъпила жалба – л.106,
и съгласно издадена от Кмета на общината Заповед №286/20.09.2018г. – л.105 от
делото.
Констативен акт №4/01.10.2018г. е връчен
на жалбоподателя на 10.10.2018г., като при извършената проверка с КП
№26.10.2018г. е установено, че до тази дата не са постъпили писмени възражения
по констативния акт.
Въз основа на Констативен акт
№4/01.10.2018г. и събрани доказателства – касов бон №0195357/04.10.2018г., Кметът
на Община Минерални бани е издал Заповед №З-354/01.11.2018г., с която на
основание чл.178, ал.6 от ЗУТ е забранил
ползването и достъпа до невъведения в експлоатация по законоустановения ред
строеж Магазин
за хранителни стоки, намиращ се в УПИ ХVI,
кв.14 по плана на с.М. б., община М. б., обл.Хасково, с административен адрес –
с.М. б., обл.Х., бул.В. Л.№**, като е определил срок на ползвателя на строежа да
предприеме мерки по охраната и обезопасяването на строежа, както и опразването
му от всички видове малотрайни, взривоопасни и пожароопасни материали, стоки, продукти,
химически вещества и др. При неспазване на определения 14-дневен срок за
доброволно изпълнение на заповедта е определен 7-дневен срок за принудително
изпълнение, както и е разпоредено в същия срок да се прекъсне ел.захранването и
спиране на водоподаването на обекта. Обектът
е описан като представляващ масивна едноетажна сграда, с неправилна форма, със
застроена площ 80 кв.м., покривна конструкция, покрита с керемиди, напълно
завършен, захранен с ел.енергия и вода, както и че представлява пета категория
съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатура на
видовете строежи.
Видно от представеното Разрешение за
строеж №21/16.07.2009г. същото е издадено за строеж Магазин за
хранителни стоки, находящ се в УПИ ХVI, кв.14 по плана
на с.М. б., община М. б., обл.Х.. За същия обект е издаден Акт за установяване
годността за приемане на строежа от 27.09.2009г. и е издадено Удостоверение №1/09.01.2013г. от
Отдел ТРС при Община Мин.бани за степен завършеност на обекта – 100%. По делото
е представено Конструктивно становище за обекта, ведно с приложение схеми. От
представеното писмо в отговор на писмо изх.№1537/21.03.2014г. се установява, че
е започнала процедура по въвеждане на обекта в експлоатация и предстои
представяне на всички необходими строителни книжа. Към 16.10.2018г. процедурата не е приключила
и с молба от същата дата се иска да бъде финализирана. Видно от писмо
№5006/24.10.2018г. ответната страна счита, че е налице незаконен строеж, тъй
като не е представена проектната документация, както и не са представени
изискващите се актове и протоколи по време на строителството съгласно Наредба
№3/31.07.2003г., не са представени договори и не са изпълнени изискванията по
чл.170 от ЗУТ, както и не е посочен строител, който е изпълнил строежа, не е
представен договор за техническо ръководство и технически паспорт на строежа.
Жалбоподателят е инициирал издаване на
удостоверение по чл.54а от ЗКИР – заявление от 20.11.2018г., като с писмо от
04.12.2018г. Кметът на общината отговаря, че представената документация не е
пълна, както и липсват реквизити в представените документи, поради което не
може да се пристъпи към издаване на удостоверението.
За пълното изясняване на спора от
фактическа страна е назначена и изслуша експертиза, по която заключението на
вещото лице се възприема от съда изцяло като компетентно и безпристрастно
изготвено. При извършената проверка на представените по делото документи и
тези, находящи се в Община Минерални бани, вещото лице установява, че
извършваните строителства на основно и допълващо застрояване на УПИ ХVI, кв.14 по плана на с.Минерални бани, съответства на
законовите разпоредби, но в Констативен акт №4 не са изследвани всички
документи и изводите в същия не са подкрепени с налична фактология. На место
вещото лице е установило изградено основно и допълващо застрояване на един
етаж, с височини в съответствие с проектната документация., съответстващо на
предвижданията на ПУП и на издадената виза за проектиране, като от представения
по делото Акт за установяване годност за приемане на строеж се установява, че
по издадените строителни книжа и строителна документация няма отклонения и
несъществени промени в проекта. Съгласно издаденото разрешение за строеж
обектът е V категория и подлежи на процедура за
издаване на удостоверение за регистриране и въвеждане в експлоатация, за което
са предприети действия от 2014г. и до настоящия момент няма окончателен акт,
издаден от ответната страна.
При така изложеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, адресат на акта, срещу акт, подлежащ на оспорване и
в законоустановения срок. Доколкото
Съобщение №3-354/12.11.2018г. относно издадената Заповед №3-354/01.11.2018г. на
Кмета на Община Минерални бани, обл.Хасково, е представено по делото и прието като
доказателство, а жалбата срещу заповедта е постъпила в съда на 21.11.2018г., то
съдът намира, че е спазен 14-дневения срок за обжалване.
Заповедта е издадена от компетентен орган
съгласно разпоредбата на чл.178, ал.6 от ЗУТ – кмет на съответната община. Безспорно е
по делото, че строежът е V категория, а заповедта е издадена и подписана от Кмет
на Община Минерални бани, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.
Заповедта съдържа наименование, подпис на
издателя, адресат на акта, разпоредителна част, с която са определени
задълженията, начина и срока за изпълнението им, посочени са фактическите и
правните основания за издаването ѝ, като така са спазени изискванията за
форма съгласно чл.59 от АПК. Указан е както редът, така и срокът за
обжалване на акта, поради което не е налице и отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК.
В проведеното административно производство
не са допуснати процесуални нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са от категорията съществени, поради което и да водят до
отмяната на оспорения акт. Констативен акт №4/01.10.2018, с който е сложено
началото на административното производство, е връчен на жалбоподателя на
10.10.2018г. съгласно отбелязването в него, като видно от Констативен протокол
№26/22.10.2018г. не е постъпило възражение в определения срок. Реализирано е и
правото на съдебен контрол върху заповедта, при който на жалбоподателят е
осигурена възможност да ангажира допълнително доказателства и същият ги
представя пред съда. В този смисъл не са налице основания за отмяна на акта при
условията на чл.146, т.3 от АПК.
Оспореният акт е постановен в съответствие
с материалния закон, като правилно са посочени от административния орган
приложимите материално правни разпоредби, поради което не е налице и
отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. С разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ е въведена забрана да се
ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от
компетентния орган по чл.177 от ЗУТ. Изключение от това правило е въведено с
нормата на чл.178, ал.2 от ЗУТ, според която не подлежат на въвеждане в
експлоатация строежите от шеста категория. В случая това изключение не е
налице, защото строежът е пета категория, а относно тези строежи законът
изисква въвеждане в експлоатация. С оглед на така въведената забрана,
законодателят с разпоредбата на чл.178, ал.6 от ЗУТ е предвидил налагане на принудителна
мярка на нарушителя - забрана за ползването
на строежите, както и разпореждане за тяхното освобождаване, прекъсване на захранването
им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. В хода на
административното производство, както и в хода на съдебното производство, не се
представи удостоверение за въвеждане в експлоатация, както и не се твърди
такова да е издадено. Така в настоящия случай е осъществен фактическият състав
на чл.178, ал.6 от ЗУТ за издаване на заповед за забрана
ползването на процесния строеж, тъй като същият подлежи на въвеждане в
експлоатация и не е въведен в експлоатация, както и не е спорно между страните,
че строежът се ползва при съставянето на констативния акт като магазин,
стопанисван от трето лице. Страните не спорят, че още през 2014г. е инициирана
процедура относно издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, но и
към настоящия момент няма издадено такова. Така следва да бъде направен извод,
че установеното в проведеното административно производство, че строежът се
ползва по предназначение преди да е въведен в експлоатация от компетентния
орган по чл.177 от ЗУТ и в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ, т.е. без да е издадено
удостоверение за въвеждане в експлоатация, не се обориха. Строежът е бил
захранен с електрическа енергия и вода, като жалбоподателят не оспорва и че
обектът е отдаден под наем на трето лице, както и видно от договора за наем
същият се използвал за хранителен магазин. Захранването с електрическа енергия
и вода е следвало да се извърши след въвеждане на строежа в експлоатация.
Поради това следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в
съответствие на целта на закона, тъй като забраната за
ползване се постановява за строеж, който не е въведен в експлоатация, но
се ползва. В този смисъл съдът намира, че постановената забраната за ползване е законосъобразна с
оглед категорията на строежа – пета категория, с оглед на това, че се ползва,
както и с оглед на това, че не е въведен в експлоатация по съответния ред –
няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Съгласно чл.178, ал.8 от ЗУТ въвеждането на строежите в експлоатация
се разрешава след отстраняване на причините, които са предизвикали забраната. По
делото няма събрани доказателства жалбоподателят да е оспорил акт на
компетентния орган или негов мълчалив отказ да бъде издадено посоченото
удостоверение. Без значение при преценка законосъобразността на обжалваната
заповед е обстоятелството, че процедурата за издаване на удостоверение е
започнала през 2004г., а само от значение е че понастоящем няма издадено такова,
а строежът се ползва. При това положение оспореният акт се явява и издаден в
съответствие с целта на закона.
Поради изложеното жалбата против Заповед
№3-354/01.11.2018г. на Кмета на Община Минерални бани, обл.Х., е неоснователна и същата
следва да бъде отхвърлена.
С оглед крайния извод на съда жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски,
представляващи адвокатското възнаграждение. Но следва да се има предвид, че в
представения договор за правна защита и съдействие – л.111 от делото, не е
определено като размер договореното възнаграждение по настоящото производство,
а са представени доказателства за изплатено възнаграждение в общ размер на 4800
лева за представителство по две дела – а.д.№1132 и №1131/2018г. Така размерът
на възнаграждението за представляващия ответната страна адвокат следва да се
определи в минималния размер, предвиден от чл.8, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно -
600,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Д.Й.М. ***, против
Заповед №3-354/01.11.2018г. на Кмета на Община Минерални бани, обл.Х., за
забрана ползване и достъп до строеж – Магазин за хранителни стоки, намиращ се в
УПИ ХVI, кв.14 по плана на с.М. б., община М. б., обл.Х.
ОСЪЖДА Д.Й.М., ЕГН **********,*** да заплати на Община с.Минерални
бани, обл.Х., направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение – 600,00
лева.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
Съдия: