№ 14345
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20231110168644 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124 Граждански процесуален кодекс ГПК/ вр. чл.
79, ал. 1 Закон за собствеността /ЗС/.
Ищецът В. С. Я. твърди, че през 2010 г. завзел, установявайки фактическа власт, без да
има правно основание за това, поземлен имот с площ 1 024 кв.м., намиращ се в гр. София,
район M с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./ с идентификатор № 68134.4087.5326 /предишен идентификатор
68134.4087.600 и 68134.4087.603/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, одобрени със Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК
/последно изменение, засягащо имота, направено със Заповед 18-1373/28.02.2017 г. на
началника на СГКК/, номер по предходен план: 600 при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 68134.4084.1280; 68134.4087.604; 68134.4087.5324; 68134.4087.5327;
68134.4087.1237; 68134.4084.119; 68134.4087.1236; 68134.4087.599; 68134.4087.1235;
68134.4087.1234; 68134.4084.164; 68134.4084.333. При установяване фактическата си власт
върху имот с идентификатор № 68134.4087.5326 същият бил занемарен, пълен със
самоизрастнали бурени, храсталаци и боклуци. Ищецът оградил имота, почистил го бил и
сложил будка, тъй като започнал да го стопанисва като паркинг. Завземането на имота
станало през 2010 г. и продължило необезпокоявано, непрекъснато, явно и постоянно до ден
днешен. Поради липсата на титул за собственост върху него и поради изминалия период от
10 г., ищецът предприел действия за изваждане на констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка. На 22.03.2023 подал молба-декларация до кмета на район „M“.
На 30.03.2023 г. молбата-декларация била заверена с текст, удостоверяващ, че по отношение
на имота не бил съставен Акт за общинска собственост след 01.06.2006 г. и Акт за държавна
собственост преди тази дата. На 27.04.2023 г. подал молба-декларация до областния
управител /ОУ/ на област с административен център София-град за поставяне на
съответните заверки по повод предприетата процедура пред нотариуса. Едва на 30.10.2023 г.
ОУ изготвил Удостоверение № ОА23-19190, с което заявителя бил уведомен, че по
отношение на имот с идентификатор № 68134.4087.5326 имало Акт за частна държавна
собственост № 1191/09.10.2023 г. Ищецът оспорва собственическите права на ОУ, които се
съдържат в акта за държавна собственост. Поддържа, че същият съдържа само правните
1
норми, послужили за актуването на имота като държавен, конкретно: чл. 3, т 5 и чл. 68, ал. 1
Закон за държавната собственост /ЗДС/, във връзка с чл. 103, ал. 1 и чл. 104, ал. 1, т. 8
Правилник за прилагането на Закона за държавната собственост /ППЗДС/. Липсвало
конкретно посочено основание за придобиване на имота от държавата. Ищецът твърди, че
съставянето на акта за частна държавна собственост му пречело да упражнява спокойно и
несмущаващо правото си на собственост върху поземления имот. За него възниквал правен
интерес да установи, че именно той е собственик на имота на основание изтекла в негова
полза придобивна давност.
Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде установено спрямо ответника, че е
собственик на поземлен имот с идентификатор № 68134.4087.5326 по силата на продължило
повече от 10 г. давностно владение на имота в периода от 2010 г. до сега.
Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството твърди, че имотът е държавна собственост, както и че за същия е
съставен Акт за частна държавна собственост № 11991/09.10.2023 г. Сочи, че имотът е
придобит на основание чл. 6 ЗС (редакция от 1951 г.), съгласно който държавни стават
имотите, които Държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат
друг собственик. Аргументира, че първата сочена хипотеза има предвид осъществяването на
юридически факт, чиято правна последица, според предвиждането в конкретен нормативен
акт, се състои в изгубване на правото на собственост от досегашния му носител и
преминаването му в патримониума на Държавата. По втората хипотеза следвало да се има
предвид, че основните данни за недвижимите имоти, включително и тези за правото на
собственост, се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация,
одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ (отм.), Закона за териториалното и
селищно устройство (отм.), съответно Закона за кадастъра и имотния регистър, ЗС, ЗСПЗЗ.
Сочи, че според съдебната практика, ако по време на отреждането със съответния план
(кадастрален, уличнорегулационен /план за обществени
мероприятия/дворищнорегулационен) един имот е с неизвестен собственик, той се води като
безстопанствен. В такъв случай съгласно чл. 6 ЗС (първоначална редакция) имотът
преминавал в патримониума на Държавата. Твърди, че в случая по предходните планове
нямало означено отреждане на имота за частни лица, следователно имотът бил
безстопанствен, поради което и придобит ex lege от Държавата. Аргументира, че доколкото
Държавата придобива имота по силата на закона, без значение е дали е издаден или не акт за
държавна собственост към момента на неговото придобиване. Твърди, че процесният имот е
идентичен с ПИ с пл. № 600 от к. л. 709 от архивен кадастрален план, емисия от 1975
година. В разписния лист от 1986 г. към този план за имот пл. № 600 не бил вписан
собственик. Освен това сочи, че част от имота попада в улична регулация. Твърди, че
процесният недвижим имот винаги е бил държавен. Сочи, че съгласно чл. 77, ал. 6, т. 2 от
Наредбата за държавните имоти от 1975 г. (отм.) „Не се актуват: държавните
селскостопански недвижими имоти (ниви, ливади, пасища, овощни и зеленчукови градини,
лозя и др.), които се намират извън регулационните планове на населените места и извън
вилните зони“. Излага, че съгласно чл. 7, ал. 4 от Инструкция за приложение на правилника
за държавните имоти, обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 1953г. (отм.) – „Не се актуват
непокритите държавни имоти (ниви, градини, лозя и пр.), които се намират извън чертите на
населените места, както и горските площи и сградите в тях“, а съгласно чл. 24, ал. 1 от
ЗСПЗЗ „Държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този
закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване“. Сочи, че
имотът не е подлежал и на възстановяване. Подробно аргументира, че доколкото имотът е
държавна собственост, то същият не може да бъде придобит по давност. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
От фактическа страна съдът установява следното:
Представена е Молба-декларация до кмета на район „M“, подадена от В. С. Я. за
признаване право на собственост върху имот с идентификатор № 68134.4087.5326 чрез
извършване на обстоятелствена проверка. На 12.04.2023 г. отдел „Общинска собственост“ на
2
Столична община, район „M“ е посочил, че заявения в молбата имот няма деклариран
собственик. Посочени са свидетелите, които могат да бъдат разпитани.
В Удостоверение № РМЛ23-ГР94-595-/1/22.03.2023 г., издадено от Столична община,
район „M“, отдел „Управление на общинската собственост и жилищния фонд“ е посочено,
че за имот с идентификатор № 68134.4087.5326 по ККР на район „M“, одобрени със Заповед
РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ 1 024 кв.м., съгласно
Скица № 15-51729-19.01.2023 г., издадена от СГКК-гр. София, попадащ в УПИ VIII-за жс, в
УПИ X-1126, в УПИ XI -1125, в УПИ XII-1124, в УПИ XIV „за жс“ и в УПИ XV-1280 от кв.
34 от регулационен план на м. кв. „Ге“, одобрен със Заповед № РД-09-50-481/23.09.1994 г. на
гл. архитект на гр. София – няма съставен акт за общинска собственост след 01.01.1996 г. и
акт за държавна собственост преди тази дата.
В Удостоверение № ОА23-19190/30.10.2023 г., издадено от областния управител на
област с административен център София-град е посочено, че за имот с идентификатор №
68134.4087.5326 има издаден Акт за държавна собственост № 11991/09.10.2023 г.
В Акт за частна държавна собственост № 11991, издаден на 09.10.2023 г. е посочено,че
като правно основание за неговото издаване: чл. 3, т 5 и чл. 68, ал. 1 ЗДС, във връзка с чл.
103, ал. 1 и чл. 104, ал. 1, т. 8 ППЗДС. Видът и описанието на имота са посочени по следния
начин: поземлен имот с идентификатор № 68134.4087.5326 /предишен идентификатор
68134.4087.600 и 68134.4087.603/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, одобрени със Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК
/последно изменение, засягащо имота, направено със Заповед 18-1373/28.02.2017 г. на
началника на СГКК/, целият с площ 1 024 кв.м. Като негово местонахождение е посочен –
район „M“, гр. София, община Столична. Границите на имота са: поземлени имоти с
идентификатори: 68134.4084.1280; 68134.4087.604; 68134.4087.5324; 68134.4087.5327;
68134.4087.1237; 68134.4084.119; 68134.4087.1236; 68134.4087.599; 68134.4087.1235;
68134.4087.1234; 68134.4084.164; 68134.4084.333. Бивш собственик на имота е Държавата,
липсват съсобственици, няма номера на по-рано съставени актове. Имотът е предоставен за
управление на областния управител на област София на основание чл. 18, ал. 1 ЗДС.
Очертанията на имота се съдържат в Скица на поземлен имот № 15-878194-15.08.2023 г.,
издадена от СГКК-гр. София. Липсват вписани собственик или управител на вещни права.
В Удостоверение № 94-00-383/14.02.2023 г., издадено от ГИС София е посочено, че
поземлен имот с идентификатор № 68134.4087.5326 попада изцяло в ПИ с пл. № 600,
кадастрален лист 709 от архивен кадастрален план емисия 1975 г. /състояние при създаване
на КП/; попада изцяло в ПИ с пл. № 600, кад. лист 709 от архивен кадастрален план, емисия
1975 г. /състояние преди обявяване в ДВ на одобрената КККР/; попада в ПИ с пл. № 460 и
ПИ с пл. № 461, кад. лист 6 и ПИ без пл. № от стар кадастрален план на с. Ге, емисия 1957 г.,
след промяна в първоначалното състояние на оригинала. И попада в УПИ VIII-за жс, в УПИ
X-1126, в УПИ XI -1125, в УПИ XII-1124, в УПИ XIV „за жс“ и в УПИ XV-1280 от кв. 34.
По делото е приет и Разписен лист към проект за дворищна регулация на с. Ге от 1958
г., стр. 77, в който е посочено, че имот с пл. № 460 представлява ливада - собственост на
М.Б.И..
По делото са изслушани свидетелските показания на Т.Т.М. – съсед на процесния
имот, който се намирал под неговия, като посочва, че познава ищецът В. Я. от дете, тъй като
г-н Я. има имот в кв. „Ге“, наследен от неговия дядо, който си държал селкостопанска
техника там до смъртта си през 2010 г., когато се настанил В. Я.. Той поставил будка в имота,
имало пазач, заградил го, оставял разни коли. Този имот представлява поляна, която се чисти
и поддържа от него в последните години. Периодично подменял елементи от оградната
мрежа, тъй като били крадяни, но самата ограда не била местена. В. Я. идвал от време на
време в имота.
Разпитан по делото е и свидетелят М.А.А. – собственик на имот в непосредствена
близост до процесния /около 200 м./, който посочва, че познава В. Я. от 20 г., тъй като той
живее в имота в кв. „Ге“, който представлява празно дворно място от около 1 дка., ограден с
3
телена ограда. До своята смърт през 2010 г. там живял дядото на В. Я., а впоследствие там се
нанесъл самият внук, който изравнил имота, сменял оградата. Имало фургон на мястото и
охрана. Не чувал във времето някой да е имал претенции за имота. Оградата не била местена
през годините.
По делото е изслушана и приета СТЕ, според чието заключение старият кадастрален
план на района е от 1957 г. и процесният имот е с пл. № 460, к.л. 6 и е бил с площ от 2 826
кв.м. Впоследствие имотът е променен и става пл. № 461 с плокщ от 1 204 кв.м. Архивният
кадастрален план е от 1975 г. и имот с пл. № 600, к.л. 709 е с площ 1 058 кв.м. В разписната
книга по повод имота няма записан собственик. Действащият регулационен план, който е и
първи за имота, е на ж.к. „Ге 2“, НПЗ „Изток“ – подзона „Ге“, ж.к. „Ге 3“, част от м. кв. „Ге“,
одобрен с Решение № 579 по протокол № 60/21.07.2022 г. на СОС. Поземлен имот с
идентификатор № 68134.4087.5326 е идентичен с изцяло с пл. № 600, к.л. 709 от архивен
кадастрален план, емисия 1975 г. В разписните листи от 1986 г. към архивен кад. план,
емисия 1975 г. няма записан собственик за имот пл. № 600, к.л. 709. Към момента на
изготвяне на експертизата имотът е с площ 1 024 кв.м. и е урегулиран по реда на чл. 16 ЗУТ
и нанесен в действащия регулационен план. Отреден е в кв. 120, УПИ V-5326 с площ 744
кв.м., която площ е намалена с 25 % в полза на общината в съответствие с чл. 16, ал. 1 ЗУТ.
В .о.с.з. вещото лице е посочило, че тъй като имотът е по регулация по чл. 16, то той е
отреден на друго място и не попада в границите на имота.
В приетата по делото допълнителна СТЕ е посочено, че старият кадастрален план е от
1957 г. В разписния лист към него за имот с пл. № 460 е посочено, че негов собственик е
М.И.. Първият регулационен план е одобрен със Заповед № 312/11.08.1959 г. на зам.
председателя на ИК на СГНС. Имотът попада в терен за озеленяване. Следващият
регулационен план е от 1967 г. и имотът попада в кв. 40, парцел VII – ветеринарна
лечебница. Имот с пл. № 460 от кадастрален план от 1957 г. е разположен на юг от имот с
пл. № 600. Имот с пл. № 600 е идентичен с имот с идентификатор № 68134.4087.5326, но не
е идентичен с имот с пл. № 460, двата имота се явяват съседни. Наследниците на имот със
стар пл. № 460, к.л. 6 за извършили делба на същия. В о.с.з. от 01.04.2025 г. процесуалният
представител на ищеца – адв. Ц. е припомнил, че в уводната част на основната експертиза
вещото лице е посочило, че процесният имот е с пл. № 460, к. л. 6. Вещото лице е разяснило,
че по отношение на имот с пл. № 460 е правила изследване на неговия статут през годините
едва в допълнителната експертиза, а в основната само го е споменала. Имот с пл. № 460 е в
регулация от 1958 г., когато първоначално е бил отреден за озеленяване, а впоследствие и за
ветеринарна лечебница – през 1967 г. При положение, че имотът е бил в регулация, то той не
би могъл да бъде земеделска земя. Ето защо няма заявление за реституция на този имот в
ПЗК като земеделска земя. Имот с идентификатор № 68134.4087.5326 и имот с пл. № 460 не
са идентични от плана от 1957 година. Имот 460 никога не е бил предмет на реституционни
претенции и имот с пл. № 600 също не е бил, защото той попада в регулация от 1958 година,
отреждането е част от него за улица, другият влиза УПИ-та от действащия сега
регулационен план. Имот с идентификатор № 68134.4087.5326 дори не е имал номер в
началото, защото е обособяван. Виждало се на стария кадастрален план колко много
задрасквания имало в зависимост от регулациите, променят формата на имота и последно
пл. № 600 от 1975 година, но той е обособен от няколко имота. Към момента на
изготвянето на експертизата този имот по чл. 16 е в кв. 120. Той не е бил предмет на
колективизация.
По делото е прието Удостоверение № По-15-5207-1/07.05.2025 г., издадено от
Министерство на земеделието и храните, ОД „Земеделие“ – София-град, ОСЗ - Източна е
посочено, че имот с идентификатор № 68134.4087.5326 в землището на с. Ге по кадастрален
план от 1959 г. съответства на имот с пл. № 460 и попада в територията от колективизацията
на земята в блок на ТКЗС. Към датата на издавен на удостоверението не са налични данни за
реституционни претенции по ЗСПЗЗ.
От правна страна съдът намира следното:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. Разгледан
4
по същество е неоснователен по следните съображения:
По иска с правно основание чл. 124 ГПК ищецът следва да докаже пълно и главно, че е
собственик на имота на твърдяното придобивно основание, в конкретния случай – по
давност, а в тежест на ответника е да установи, че са налице обстоятелства, изключващи
ищецът да придобие имота по давност.
Според чл. 6 ЗС /първоначалната му редакция от 1951 г./ държавни стават имотите, които
държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг
собственик. С тази норма е установен способ за придобиване правото на собственост по
разпореждане на закона. Предпоставката за приложение на нормата е имотът да няма друг
собственик.
Ищецът В. Я. се позовава на давностно владение, което е оригинерно основание за
придобиване правото на собственост върху дадена вещ, при това положение изцяло в негова
тежест е било да докаже, че е владял имота непрекъснато, спокойно, явно и
необезпокоявано, с намерение да го придобие в рамките на 10 г. преди предявяване на иска –
15.12.2023 г., т.е. в периода 2010 г. – 2023 г. При доказване правата на ищеца в тежест на
ответника е да установи, че имотът е актуван законосъобразно като частна държавна
собственост.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за имот с
идентификатор № 68134.4087.5326 е съставен Акт за частна държавна собственост №
11991/09.10.2023 г.
Актовете за държавна собственост нямат правопораждащо действие. Те констатират
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. Това
означава, че самият акт за частна държавна собственост не може да обуслови пряко извод за
принадлежността или липсата на такава в имуществото на Държавата. Той се явява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК. С обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост се полза
онзи акт за частна държавна собственост, който съдържа не само описание на имота и
местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на
което имотът е придобит от Държавата.
В конкретния случай съдът счита, че в Акт за частна държавна собственост №
11991/09.10.2023 г. е изписано само правно основание за актуване на процесния имот като
държавен, но не е посочено фактическото основание за това. Поради това процесният акт
губи легитимационната си сила относно правото на собственост върху имота.
Доказателствената му сила е оборена и държавата не е удостоверила по предвидения ред
претендираното право на собственост.
Това обаче не означава, че искът следва да бъде уважен само на това основание, тъй като
уважаването на предявения иск на въведеното от ищеца основание – придобивна давност, е
в зависимост от разрешаването на противопоставеното от ответника възражение.
Ако Държавата се позовава на издаване на акта за имот, за който няма собственик,
доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се
съдържат в различните карти, планове, регистри и друга първична документация, касаещи
собствеността на имота. Констатацията дали един имот е безстопанствен се гради на база
липсата на всякакви данни за собственик на имота към влизане в сила на устройствения
план. Ако по време на отреждане със съответния план (кадастрален, план за обществени
мероприятия, дворищнорегулационен) един имот е с неизвестен собственик, той се води за
безстопанствен. Само тогава е допустимо имотът да премине в патримониума на Държавата
като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик, респ. на общината.
Подаденият спрямо държавата иск е за признаване правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор № 68134.4087.5326. Според приетата по делото СТЕ имотът
е изцяло идентичен с имот с пл. № 600, к.л. 709 от архивен кадастрален план от 1975 г. В
уводната й част е посочено, че поземлен имот с идентификатор № 68134.4087.5326 е бил
имот с пл. № 460, к.л. 6 и е променен и става имот с пл. № 461 по стар кадастрален план от
5
1957 г. Такова твърдение се съдържа и в Удостоверение с изх. № 94-00-383/14.02.2023 г.,
издадено от ГИС-София, в което е посочено, че поземлен имот с идентификатор №
68134.4087.5326 попада в поземлен имот с пл. № 460 и в поземлен имот с пл. № 461, кад. л.
6 и поземлен имот с пл. № /не е посочен/ от стар кадастрален план на с. Ге, емисия 1957 г.
/след промяна в първоначалното състояние на оригинала/, както и в Удостоверение № По-
15-5207-1/07.05.2025 г., издадено от Министерство на земеделието и храните, ОД
„Земеделие“ – София-град, ОСЗ – Източна. Вече като предмет на изследване в
допълнителната СТЕ по отношение идентичността на поземлен имот с идентификатор №
68134.4087.5326 и имот с пл. № 460 по плана е от 1957 г., вещото лице е посочило, че двата
имота не са идентични, а съседни. В о.с.з. от 01.04.2025 г. вещото лице е посочило, че имот с
пл. № 600 по плана от 1975 г. е обособяван от няколко имота. Съдът дава вяра на
експертното заключение, като счита, че между процесния за делото поземлен имот с
идентификатор № 68134.4087.5326 и имот с пл. № 460 по плана за регулация от 1957 г. не са
идентични. Експертизата в тази й част не е оспорвана. Оспореното от процесуалният
представител на ищеца е заключението по втория поставен въпрос, а не по първия /л. 93/.
Направеното разграничение е от значение за въведеното от ответника възражение, че
той е собственик на поземлен имот с идентификатор № 68134.4087.5326, тъй като този имот
е бил безстопанствен. В разглеждания случай ответникът се позовава на правно основание,
което не доказва пряко собствеността, а е обусловено от това дали имотът има друг
собственик или е безстопанствен. С приетия по делото /л. 77/ разписен лист към проекта за
дворищна регулация н с. Ге от 1958 г., прегледан и на място в архива и от вещото лице,
видно от съдържанието на допълнителната СТЕ се установява, че имот с пл. № 460 е имал
собственик към 1958 г. и той е бил М.Б.И.. По делото е приет /л. 39/ и разписен лист към
кадастрален план от 1986 г. за имот с пл. № 600 срещу когото не е записан собственик. Както
бе посочено имот с пл. № 460 не е идентичен с процесния, поради което наличието на негов
собственик към 1957 г. е неотносимо. Относим към делото е разписния лист за имот с пл. №
600, тъй като за него по делото е установено безспорно, че той съвпада напълно с процесния
поземлен имот с идентификатор № 68134.4087.5326.
При това положение и липсата на други данни следва да се приеме, че към 1975 г. по
силата на чл. 6 ЗС /редакция към 1951 г./ имотът е имал статута на държавна собственост,
тъй като е бил безстопанствен, а понастоящем частна държавна собственост. Следователно
ищецът не може да се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор №
68134.4087.5326 на соченото оригинерно придобивно основание. Съществувал е
мораториум, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране
на давността за придобиване на имоти държавна собственост за определен период от време.
Срокът на мораториума е удължаван неколкократно. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по
конст. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр.
18/04.03.2022 г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от ДР на
ЗД на ЗС (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от ДР на ЗИД на ЗС
(обн., ДВ, бр. 7/2018 г.) и придобивната давност за имоти частна държавна или общинска
собственост започва да тече отново след влизане в сила на решението на КС на 08.03.2022 г.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото право на разноски има ответникът – Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Поискано е
присъждане на възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт и на
сторените по делото разноски. По делото са проведени две открити съдебни заседания, на
които не е присъствал представител на ответника. Неговото участие по делото се е
изчерпало с подаването на отговор на исковата молба. В отговора са развити съображения с
копиране на текстове от съдебната практика на ВКС. Приложени са документи.
Възнаграждението за юрисконсулт следва да е в размер на 100 лв. Сторените разноски от
ответника са за заплатено възнаграждение за допусната, изслушана и приета СТЕ в размер
на 600 лв., които следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да бъдат заплатени от ищеца.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. „Ге“, ул.
„С.Ш“ № 12, ет. 3, ап. 6 срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството с адрес: гр. София, ул. „Св. Св. К.М.“ № 17-19 иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено спрямо
ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с
идентификатор 68134.4087.5326 по КККР на гр.София, общ.Столична, обл.София (столица),
одобрени със Заповед № РД-18-35/ 09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо имота със Заповед № 18-1373-28.02.2017 г. на
Началника на СГКК, с адрес на поземления имот: гр.София, Район M, с площ от 1 024 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: 68134.4087.600; 68134.4087.603, номер по
предходен план: 600, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 68134.4084.1280;
68134.4087.604; 68134.4087.5324; 68134.4087.5327; 68134.4087.1237; 68134.4084.119;
68134.4087.1236; 68134.4087.599; 68134.4087.1235; 68134.4087.1234; 68134.4084.164;
68134.4084.333, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. С. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. „Ге“, ул. „С.Ш“ № 12, ет. 3,
ап. 6 да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството с адрес: гр. София, ул. „Св. Св. К.М.“ № 17-19 на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сума в размер на 700 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7