Присъда по дело №2631/2021 на Софийски градски съд

С присъда от 22.02.2021 г. по НОХД №10471/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 106-ти състав, подсъдимата В. СТ. П. на основание чл. 304 от
НПК е призната за невиновна в това, че на 14.07.2020 г., около 03:30 часа, в гр. София, по
бул. „Петър Дертлиев“, с посока на движение от бул. „Сливница“ към бул. „Царица Йоана“ е
управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег.
№ ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.29 на хиляда,
установено по надлежния ред съгласно Наредба №1/19.07.2017 г., издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози – с протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията
на алкохол в кръвта № 463/14.07.2020 г. на МБАЛ „Св. Анна“АД – София – престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В законоустановения срок е постъпил въззивен протест, в който се твърди, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Излага се тезата, че събраните в хода на
съдебното следствие доказателства не внасят съмнение в обвинителната теза, а следва да
бъдат ценени като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. В протеста се
твърди, че неправилно СРС е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК от, тъй като
инкриминираното деяние не е нито малозначително, нито пък обществената му опасност е
явно незначителна, като излага съображения в тази насока. В заключение моли съдът да
отмени атакуваната присъда и да постанови нова такава, с която да признае подс. П. за
виновна.
Въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимата
и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание представителят на СГП моли съдът да уважи подадения
протест. Счита, че приложението на чл. 9, ал. 2 от НК в конкретния случай е неправилно с
оглед характера и вида на престъплението. Посочва, че ниската концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимата не обуславя извод за малозначителност. В заключение моли съдът да
отмени присъдата на СРС, да признае подсъдимата за виновна, като й наложи справедливо
наказание.
Защитата на подсъдимата – адв. Б. – оспорва подадения протест. Касателно
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК посочва, че доколкото разпоредбата е в общата част на
НК, то същата е приложима по отношение на всеки престъпен състав. Обръща внимание на
ниската концентрация на алкохол в кръвта, ситуацията, в която се е намирала подсъдимата с
оглед здравословното състояние на майка й, подбудите на подзащитната му за извършване
на престъплението. С оглед изложените подробни съображения твърди, че обществената
опасност на деянието е явно незначителна, като моли съдът да потвърди протестираната
присъда като законосъобразна, правилна и добре мотивирана.
В правото си на последна дума подсъдимата П. заявява, че съжалява за случилото се,
като оттогава не си е позволявала да употребява алкохол. Твърди, че изцяло е насочила
вниманието си към семейството, образованието и работата си.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, в рамките на която процедура е съобразил направените от подсъдимата
П. в хода на съдебното следствие признания на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, както и събраните на досъдебното производство доказателства, като
правилно е приел, че са били налице основанията за провеждане на съкратено съдебно
1

следствие в тази му разновидност. Районният съд е събрал нови доказателства, касаещи
личността на подсъдимата, както и обществената опасност на извършеното от нея деяние.
На база логичния и верен анализ на събраните по делото доказателства,
първостепенният съд е успял да установи точно и в пълнота фактическата обстановка по
делото, която и въззивният съд споделя изцяло и тя е в следния смисъл:
Подсъдимата В. СТ. П., с ЕГН **********, е родена на ******* г. в гр. София,
българка, български гражданин, неомъжена, със средно образование, работи като хостеса,
неосъждана, постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****.
Подсъдимата П. е правоспособен водач на МПС, с придобити категории „В“ и „М“,
считано от 2017 г., като към датата на извършване на инкриминираното деяние не е
санкционирана с влезли в законна сила наказателни постановления за нарушения на ЗДвП и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Същата е трудово ангажирана,
обучава се в редовна форма на специалност „Политология“ при УНСС и съжителства в
общо домакинство със своята майка - свидетеля Гюлджан Х..
В началото на 2020 г. св. Х. била диагностицирана с животозастрашаващо
онкологично заболяване - рак на маточната шийка, което предизвикало силно стресово
разстройство у нея и дъщеря й, като подсъдимата следвало да съвмести работата и
обучението с грижите за болния си родител. През месец юни 2020 г. в отделението по
„Гинекология“ при болница „Доверие“ спрямо свидетеля Х. била извършена тотална
хистеректомия без аднексите, а впоследствие същата е насочена за провеждане за
лъчелечение. Оперативната интервенция и необходимостта от последваща агресивна
терапия допълнително повлияли върху емоционалното състояние на Х. в негативна насока,
предизвиквайки депресивност, повишена тревожност, нарастващо чувство на отчаяние и
безнадеждност, дори и желание за самоубийство. Психичният й статус неминуемо станал
достояние на П., която изпитвала притеснение за живота и здравето на майка си, съзнавайки
и потенциалния риск от евентуална самоувреда. Това била причината подсъдимата рядко да
оставя Х. сама, а когато се налагало да отсъства от дома си, двете провеждали регулярно
телефонни разговори.
На 13.07.2020 г., вечерта, П. посетила с личния си автомобил марка „Пежо“, модел
„307“ с per. № **** заведение „Голдън Неро“, находящо се в гр. София, където имала среща
с мъж. На посоченото място консумирала една-две чаши вино. Около 23:00-23:30 ч. тя
позвънила на майка си, но същата не отговорила на обаждането. След полунощ, на
14.07.2020 г., подсъдимата отново позвънила на Х. и установила, че телефонът й е
изключен. Посоченото обстоятелство я притеснило и тя споделила на мъжа, че се налага
спешно да тръгне. След като не успяла да открие свободно такси в района пред заведението,
П. се свързала с компания, предоставяща „Дринк енд драйв“ услуги, но оттам я уведомили,
че могат да я откарат минимум след 30 минути. Същата не пожелала да сподели опасенията
за сигурността на майка си с мъжа, тъй като не се познавали добре и това била първата им
среща. Мотивирана от изпитаното сериозно безпокойство за живота и здравето на своята
майка, подс. П. взела решение да се отправи към дома си с личния си автомобил марка
„Пежо“ , модел „307“, с рег. № *******.
На 14.07.2020 г. , около 03:30 часа, движейки се по бул. „Петър Дертлиев“, с посока
на движение от бул. „Сливница“ към бул.‘Царица Йоана“, подсъдимата била спряна за
проверка от свидетелите М.Ж. и А.Й. – полицейски служители при ОПП – СДВР. На водача
била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер
7510, фабричен №0214, което отчело в проба №3163 резултат от 1.43 промила. Свидетелят
Й. съставил на П. АУАН, издал ЗППАМ, с която временно отнел притежаваното от нея
СУМПС, както и изготвил талон за медицинско изследване, като същата вписала, че желае
да се извърши контролна проба за употреба на алкохол чрез медицинско и химическо
изследване. Подсъдмата била откарана в УМБАЛ „Св. Анна_ АД, където доброволно
2

предоставила биологичен материал – кръв. След което била задържана със заповед на
полицейски орган за срок от 24 часа. В полицейското управление П. направила пореден
неуспешен опит да се свърже с майка си по телефона.
Видно от протокол № 463/14.07.2020 г. за проведено химическо изследване в
специализираната лаборатория при УМБАЛ „св. Анна“ АД в иззети биологични проби от
подс. П. е установено наличието на алкохол в кръвта с концентрация 1.29 на хиляда.
Така изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе след анализ на
събраните по делото доказателства, а именно: гласни доказателствени средства:
обясненията на подсъдимата (л. 58 от СП), свидетелските показания на Г. Х. (л. 59-60 от
СП), на М. Ж. (л. 3 от ДП), на А. Й. (л. 4 от ДП); писмени доказателства: справка за
съдимост (л. 22 от СП), справка от КАТ (л. 26-27 от СП), справка от НАП (л. 28-33 от СП),
справка от Агенция по вписванията (л. 34-35 от СП), епикриза на св. Х. (л. 48-51 от СП),
уверение от УНСС (л. 52 от СП), трудов договор (л. 53-54 от СП), решение на лекарска
комисия (л. 55 от СП), Акт за установяване на административно нарушение (л. 14 от ДП),
заповед за налагане на НАП (л. 15 от ДП), резултат от Draeger Alcoholtest 7510 (л. 16 от ДП),
протокол за химическо изследване (л. 17 от ДП), талон за изследване (л. 18 от ДП), протокол
за медицинско изследване (л. 19 от ДП), справка картон на водача (л. 20-21 от ДП), протокол
за доброволно предаване (л. 22 от ДП), заповед за задържане на лице.
Всички доказателства, събрани в хода на наказателното производство след надлежно
и законосъобразно проведени процесуално-следствени действия, подкрепят описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първата инстанция фактическа
обстановка, която въззиният съд намира за доказана по указания в чл. 303, ал. 2 от НПК
несъмнен начин. По делото е безспорно установено, че подсъдимата П. на 14.07.2020г около
03:30 часа е управлявала моторно превозно средство (собствения си лек автомобил марка
„Пежо“, модел „307“) след като преди това е употребила алкохол. Концентрацията на
алкохол в кръвта й (1.29 на хиляда) е установена по надлежен ред – чрез протокол за
химическо изследване. В тази насока са показанията както на свидетелите Ж. и Й., така и
признанията на подсъдимата по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, както и отразеното в наличните
писмените доказателства. Така посочените факти се доказват изцяло от приобщения
доказателствен материал, а и не са обект на оспорване от страна на страните по делото.
Настоящият състав намира, че спорът пред въззивната инстанция с оглед наведените доводи
във въззивния протест и поддържаното от защитника на подсъдимата в проведеното пред
Софийски градски съд открито съдебно заседание, е концентриран върху въпроса за
прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК.

Правилно районният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Ж. и Й.,
доколкото същите са логични, непротиворечиви и съответстващи на останалия събран по
делото доказателствен материал. В съдържателен план показанията им съдържат
информация относно предприетата проверка, която са извършили спрямо подсъдимата и
управлявания от нея лек автомобил марка „Пежо“ модел „307“, вкл. установяването на
нейната самоличност, както и на факта, че е употребила алкохол. От заявеното от тях се
установява и обстоятелството, че след първоначално отчетения резултат от 1.43 на хиляда,
извършен с техническо средство Алкотест дрегер, подсъдимата е била откарана е лечебно
заведение за извършване на медицинско и химическо изследване чрез даване на кръв. Така
депозираните от двамата свидетели показания се намират в корелация както със заявеното от
самата подсъдима, така и с останалите налични писмени доказателства по делото – АУАН,
заповед за налагане на ПАМ, протокол за химическо изследване, протокол за медицинско
изследване.
По отношение на показанията на св. Х. въззивният съд счита, че акуратно районният
съд ги е кредитирал, доколкото от същите се установяват както добри характеристични
3

данни за личността на подсъдимата, така и подбудите на последната да предприеме
управление на МПС след употреба на алкохол.

Правото на съда да взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но не и
безконтролно. Напротив - като резултат от логическа дейност, която следва да се основава на
обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, то подлежи
на контрол, вкл. достигнатите правни изводи. При проверка на протестираната присъда
настоящата съдебна инстанция констатира, че въз основа на правилно установени факти по
делото, районният съд е достигнал до правилен извод, че от обективна и субективна страна
поведението на подс. П. се субсумира под престъпния състав на чл. 343б, ал. 1 от НК, но
неправилно е заключил, че същото отговаря на критериите за явна незначителност на
обществената опасност на извършеното и съответно спрямо него може да намери
приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Съставът по чл. 343б, ал. 1 от НК е на просто извършване, като не предвижда
задължителното настъпването на вредни последици, за да се ангажира наказателната
отговорност на дееца. Правилно районният съд е посочил разграничителния критерий с
административното нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП - концентрацията на алкохол в
кръвта на водача е 1, 2 промила или повече. С този числов критерий законодателят е
преценил, че състоянието на водача на моторното превозно средство е достатъчно повлияно
от поетия алкохол и затова винаги завишава степента на обществената опасност на подобна
проява, поради което тя е инкриминирана като престъпление. Обектът на защита остава
неизменен, независимо от отбягването на по-голяма опасност или на възможното увреждане
на по-широк кръг от обществени отношения. В процесния случай безспорно установено е,
че от обективна страна подс. П. на инкриминираните ден и място е управлявала моторно
превозно средство - лек автомобил марка "Пежо", модел "307", ДКН ****, след употреба на
алкохол с концентрация над 1.2 на хиляда, а именно - 1.29 на хиляда, установено по
надлежния ред съгласно изискванията на Наредба 1/19.07.2017 г., с протокол за химическо
изследване. Правилно районният съд е посочил, че от субективна страна деянието е
извършено при формата на вината пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала, че управлява
лек автомобил след като е употребила алкохол, въпреки изричната забрана за това.
Не може да бъде споделен обаче изводът на контролирания съд, че в случая е налице
малозначителност съгласно нормата на чл. 9, ал. 2 НК. Действително с оглед
систематичното място на чл. 9, ал. 2 в общата част на НК, то същата тази разпоредба може
да намери приложение спрямо всички престъпления. Единственото условие е деянието,
макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление,
поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно
незначителна, така че практически да липсва защитим обществен интерес с нужда от
наказателната репресия. И в двата случая, за да се формира извод за наличието на някоя от
посочените хипотези, следва да се съобразят фактите по делото в светлината на характера и
особеностите на непосредствения обект на посегателство, начина на засягане на
охраняваните обществени отношения, мотивите за инкриминираното поведени, анализирани
в корелация с личностните данни за подсъдимата.
Фактологията по делото не дава основание да се приеме, че е налице по-леко засягане
на обществените отношения, защитавани от нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК или да се
прецени, че същите не са били изобщо засегнати. Напротив - става дума за типично
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което не се отличава от множеството останали по
този текст. Налице е управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол,
като в случая наличието на алкохол в кръвта малко над законоустановения минимум от 1.2
на хиляда (в случая – 1.29 на хиляда) не може да се третира като обстоятелство, обуславящо
малозначителност. Липсата на минали осъждания, трудовата ангажираност, добрите
4

характеристични данни и обстоятелството, че подсъдимата П. учи и полага грижи за майка
си, не могат да са основание за приемане на малозначителност на извършеното или до явна
незначителна обществена опасност. Освен това подсъдимата П. през инкриминираната
вечер е разполагала с други възможности да се прибере вкъщи (да използва услугите на
таксиметрова компания или на „Дринк енд драйв“), както и да потърси съдействието на
телефон 112 или дори на съседи, които да проверят състоянието на майка й. Съдът третира
подбудите на подсъдимата П. като хуманни, но неизключващи, нито минимизиращи
обществената опасност на извършеното от нея. Предприетото от подсъдимата действие по
управление на МПС не е било наложително, нито единствено като възможност за реакция в
създалата се ситуация. Не без значение е и обстоятелството, че подсъдимата е била наясно
със здравословното състояние на майка си, вкл. нейните психологични реакции, много
преди инкриминираното деяние, като това не е новонастъпил или новоузнат от подсъдимата
факт, обуславящ незабавна реакция – в случая – заставане зад волана и управление на МПС
след употреба на алкохол с ясното съзнание, че поведението й е противоправно и поставящо
в риск други участници в движението.
С оглед така изложените съображения, свързани с обществената опасност на
извършеното, както и на самата подсъдима, съдът не намира основания да приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като в тази насока въззивният протест се явява
основателен.

По наказанието:

Съставът на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК предвижда наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.
През призмата на смекчаващи отговорността обстоятелства въззивният съд третира
младата възраст, чистото съдебно минало, трудовата и образователна ангажираност на
подсъдимата, липсата на предходни нарушения на ЗДвП, системните грижи, които
подсъдимата полага за болната си майка. Липсата на отегчаващо отговорността
обстоятелство и многобройността на смекчаващите такива обуславят и приложението на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК спрямо подсъдимата П. и определяне наказание под
законоустановения минимум. Съдебният състав, като съобрази естеството на
диференцираната процедура, по която е протекло първоинстанционното съдебно
производство, както и неговите последици, вкл. относно индивидуализацията на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, намира, че по-благоприятна за
подс. П. се явява разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а не тази по чл. 58а от НК. Това е
така, тъй като чл. 58а позволява редукция с една трета на определеното наказание без
възможност за определяне на наказание под законоустановения минимум. В този ред на
мисли, като съобрази обстоятелството, че дори да наложи най-ниския размер на наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 1 година и след редукцията му с 1/3, същото ще е по-
неблагоприятно за подсъдимата, ако би била приложена разпоредбата на чл. 55 от НК. В
процесния случай справедливо и съобразено с обществената опасност на подсъдимата,
както и на извършеното от нея, се явява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, който е и най-ниският предел съгласно НК, отвъд който съдът не може да слезе.
В случая са налице и предпоставките на чл. 66 от НК, като изпълнението на така
определеното наказание следва да бъде отложено за срок от 3 години, като минималният
отлагателен срок, предвиден в закона, е от естеството да укаже необходимото поправително
и превъзпитателно върху поведението на подсъдимата.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи глоба на подсъдимата, тъй като
това кумулативно наказание не съответства на тежестта на извършеното от П. деяние.
5

Допълнителното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ е предвидено
в разпоредбата на чл. 343г и е предпоставено най-вече от естеството на инкриминираното
деяние, неговия обект на защита, но и постигане целите на наказанието. На основание чл.
343г от НК съдебният състав прецени като несъвместими с характера на извършеното
престъпление възможността за управление на МПС от подс. П., поради което я лиши от
право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Именно така определеното комплексно наказание съдът счете за необходимо и достатъчно
да изпълни както превъзпитателна и поправителна функции, така и да служи като
предупреждение и да има превантивен ефект върху останалите членове на обществото.
Така мотивиран въззивният състав постанови присъдата си.
6

Номер на акта:	12
Дата:	1 октомври 2021 г.
Съдия:	Иван Коев

Дело:	20211100602631
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 юли 2021 г.

Присъда по дело №2631/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите