Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1358 от 12.07.2016 год. град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Бургас, втори състав, на двадесет и осми юни две хиляди и шестнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при
секретаря С.Х. като разгледа
докладваното от съдия Христов
административно дело номер 922 по
описа за 2016 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК.
Образувано е по жалба на Й.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед рег.№ 3286з-970/28.03.2016 г., издадена от Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), с която е отказано снемане на полицейска регистрация № 2716/05.11.2002 г., извършена в РУ Поморие към ОД МВР Бургас на жалбоподателя. Иска се от съда да постанови „справедлив съдебен акт“, като отмени процесната заповед като неправилна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н. Д. от АК Бургас, който поддържа заявената претенция.
Ответната страна – директор на ГДНП София, редовно призован, не се явява и не се представлява, като чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт Р. П.
депозира писмени бележки по делото, видно от които счита жалбата за
неоснователна, като поддържа становището, че настъпването на реабилитация не е
основание за снемане на полицейската регистрация
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена чрез административния орган. По делото липсват данни
кога административният орган е връчил заповедта на лицето, поради което съдът
приема, че жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1
от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед рег.№ 3286з-970/ 28.03.2016 г., издадена от Директора на ГДНП, с която е отказано снемане на полицейска регистрация № 2716/05.11.2002 г., извършена в РУ Поморие към ОД МВР Бургас на жалбоподателя.
Видно от представената свидетелство за съдимост рег. № 558/28.10.2015 г. на РС Поморие, за жалбоподателя е настъпила реабилитация по право на основание чл.86 от НК на 05.08.2015г.
На 06.10.2015 г. С. е подал до Министъра на вътрешните работи заявление вх. № 320000-6356, видно от което се е позовал на настъпилата реабилитация и е поискал да бъдат заличени въведените за него данни и полицейска регистрация в масивите на МВР.
Данните от административната преписка сочат, че на жалбоподателя С. е била извършена полицейска регистрация в РУ Поморие към ОД МВР Бургас № 2716/05.11.2002 г. във връзка с водени ЗМ № 661/2002 г.; ЗМ № 662/2002 г.; ЗМ № 656/2002 г.; ЗМ № 686/2002 г.; ЗМ № 709/2002 г. и ЗМ № 710/2002 г. по описа на РУ Поморие за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК – кражби на касетофони от моторни превозни средства. ЗМ № 661/2002 г.; ЗМ № 662/2002 г.; ЗМ № 656/2002 г., ЗМ № 686/2002 г. и ЗМ № 709/2002 г. са обединени в ДП № 710/2002 г. по описа на РУ Поморие. По досъдебното производство е внесен обвинителен акт срещу Й.С.С.. С Протокол № 24/02.07.2003 г. по НОХД № 48/2003 г. по описа на Районен съд Поморие съдът е одобрил споразумение, по силата на което жалбоподателят С. се е признал за виновен и основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание - 3 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години, като посоченият протокол е влязъл в сила на 02.07.2003 г.
За изготвянето на предложение до Министъра на вътрешните работи са използвани писмени доказателства, както следва: Обвинителен акт от 25.04.2003 г. по дознание № 710/2002 г. по описа на РУП Поморие (вх. № 1147/2002 г. по описа на РП Поморие); Протокол № 24/02.07.2003 г. на РС Поморие по НОХД № 48/2003 г.; Постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.06.2014 г. по дознание № 711/2002 г. по описа на РУП Поморие; Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.06.2014 г. по дознание № 661/2002 г. по описа на РУП Поморие; свидетелство за съдимост рег. № 23270/06.08.2015 г. на РС Бургас, съгласно което лицето не е осъждано; свидетелство за съдимост рег. № 558/ 28.10..2015 г. на РС Поморие, съгласно което лицето е осъждано по НОХД № 644/2003Р/2003 г. на РС Бургас (приключило със споразумение от 04.04.2003г.) и по НОХД № 48/2003Р/2003 г. на РС Поморие (приключило със споразумение от 02.07.2003г.) като лицето е реабилитирано по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК на 05.08.2015 г.; докладна записка рег. № 320р-1135/04.02.2016г. на младши експерт при РУ Поморие; отговор от РП Поморие изх. № А-92/ 18.02.2016 г. на писмо № 251000-2974/11.02.2016г. на ОД МВР Бургас; докладна записка УРИ 251р-6324/07.03.2016г.
По повод на подаденото заявление от Директора на ОД на МВР Бургас е изготвено предложение УРИ 251р-6404/07.03.2016 г. до ГД „Национална полиция“, в което е посочено, че не са налице основания за снемане на полицейската регистрация на лицето.
Въз основа на горните фактически данни и след като се позовал на нормата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, Директорът на ГД НП издал процесната Заповед рег.№ 3286з-970/28.03.2016 г., с която отказал снемането на полицейска регистрация, извършена на жалбоподателя С. под № 2716/05.11.2002 г. в РУ Поморие към ОД МВР Бургас
Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателят оспорва същата в настоящото съдебно производство с доводи, че регистрацията му е била необходима във връзка с неговото наказателно преследване за извършено от него престъпление, но той е изтърпял наложеното наказание и е реабилитиран по право. Развити са съображения във връзка с нормите в Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) относно обработката на личните данни и периода на съхраняване на същите. Твърди се, че след като е налице реабилитация по право то полицейската му регистрация следва да бъде заличена. Излагат се факти, че с незаличаването на същата през лятото на 2014 г. при полицейска проверка С. е бил злепоставен пред децата си и негови познати.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно производствените
правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР. Посоченият закон не определя специална форма на същата, поради което е приложимо общото правило на чл. 59, ал. 2 от АПК – заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити.
При реализиране на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които на самостоятелно основание да обосноват отмяна на оспорената заповед, а такова оплакване не се въвежда от жалбоподателя. Спазен е редът предвиден в Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация.
Заповедта съответства на материалния закон. По делото не е налице спор по фактите и в частност не спори между страните, че жалбоподателят С. е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Спорно е дали настъпилата по право реабилитация е основание за снемане от полицейска регистрация.
Съгласно нормата на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи извършват полицейска регистрация на лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. В настоящия случай полицейската регистрация на лицето е била извършена на основание водено дознание № 710/2002 г. по описа на РУ Поморие към ОД МВР Бургас. Целта на полицейската регистрация е посочена в чл. 27 от ЗМВР, като е посочено, че данните от нея се използват само за дейности, свързани със защитата на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Основанията за снемането й са изрично нормативно установени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, както следва: 1. регистрацията да е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.
Видно е, че настъпване на реабилитация по право, не е измежду хипотезите, регламентиращи снемането на полицейската регистрация, тъй като целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като институт на административното право са различни. Полицейската регистрация е последица не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на извършването на деянието, и именно поради тази причина тя се извършва към този (на деянието) момент. Заличаването на последиците на осъждането, какъвто ефект има реабилитацията, е неотносимо към снемането на полицейската регистрация, чиято цел е насочена към дейностите по чл. 27 от ЗМВР и в този смисъл, настъпването на реабилитация не влияе върху обществените отношения, свързани със снемането на полицейска регистрация, поради което и не е предвидено измежду основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР.
В допълнение следва да се посочи, че в случая не се касае за генериране на лични данни в процеса по изграждането на информационни фондове по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМВР за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информационни и аналитични документи и продукти по реда на Раздел VІ от Глава ІІ на ЗМВР, в който случай тези данни могат да бъдат заличени на основание чл. 26, ал. 2 от ЗМВР, при наличието на предвидените там предпоставки. Тази хипотеза е различна от процесната и поради това – неприложима, поради което жалбоподателят неоснователно се позовава на зачитането на срокове за съхранение на лични данни.
Съобразявайки изложените мотиви, настоящия съдебен състав намира, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед рег.№ 3286з-970/28.03.2016 г., издадена от Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с която е отказано снемане на полицейска регистрация № 2716/05.11.2002 г., извършена в РУ Поморие към ОД МВР Бургас.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.