РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Велико Търново, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
при участието на секретаря Росица М. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Търговско дело №
20204100900137 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК във
връзка с чл. 79 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ „З. З.“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. Г. О., у „Св. К. Б.I“
№ 29, представлявано от В. Р. – изпълнителен директор и К. Г.– член на управителния
съвет, чрез юрисконсулт АНГ. Г., твърди, че е носител на спорното право на вземане спрямо
ответниците за сумата 134546,79 лева, представляващо цената на поръчана от ответниците и
изработена от ищеца продукция – опаковки за хляб, съгласно споразумение № 3 от
18.06.2012 г. с нотариална заверка на подписите. Чрез посоченото споразумение
ответниците признали вземането на ищеца, което значително надхвърля това, предмет на
иска, тъй като имало частично изпълнение от тяхна страна. За процесната сума било
подадено заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 121/2020г. на
РС – Г. О., и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които
ответниците солидарно са задължени да заплатят исковата сума, ведно с разноските по
делото. Против заповедта било подадено възражение и това породило правния интерес
ищецът да предяви иск за установяване на вземането си с искане съдът да приеме за
установено, че ответинците солидарно дължат на ищеца сумата от 134546,79 лв. – неплатена
цена по Споразумение № 3/18.06.2012г. Претендира присъждане на разноските по
заповедното производство в размер на 2691,00лв., както и присъждане на разноските по
настоящото дело и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт АНГ. Г., който
1
заявява, че поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло.Претендира
присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. В минимален
размер 100 лв.
Ответниците „Ф.“ ООД ЕИК ...със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „Св.
К. Б. I“ № 94, представлявано от управителя К.Й. и К.М. Й., не са подали писмен отговор в
даденият им двуседмичен срок. Не вземат становище по иска и в открито съдебно заседание.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Между страните по делото – ищеца „З.з.“ АД като кредитор и ответниците Ф.“ ООД,
представлявано от управителя К.Й. – длъжник и К.Й. като физическо лице – съдлъжник е
постигнато писмено Споразумение № 3 към договор за изработка, сключен на 11.01.2009
година, с нотариална заверка, съгласно което ответникът „Ф.“ ООД признава задължението
си към ищеца, което към монета на подписване на споразумението – 18.06.2012година, е в
размер на 217599,61 лв. с ДДС, което представлява главница за дължимо възнаграждение по
договор за изработка ведно с дължимата лихва към датата на подписване на споразумението.
Длъжникът „Ф.“ ООД е признал, че ще дължи на кредитора – ищеца и мораторна лихва в
размер на 9% за периода от датата на падежа по издадените фактури до окончателното
плащане на задължението. В споразумението е уговорен и начина на изпълнение на това
задължение. В чл. 4 от посоченото споразумение ответникът К.Й. встъпва в дълга на
горепосоченото дружество като отговаря солидарно за целия дълг в размер на 217599,61 лв.,
ведно с дължимите лихви, заедно с първоначалния длъжник. Уговорено е отсрочено
изпълнение на това задължение до 21.12.2012 година. Ответникът „Фирин“ ООД е започнал
изпълнение на това споразумение. Извършвал е частични плащания. Това обстоятелство се
установява от представените по ЧГД № 121/2020 г. по описа на РС – Г. О. , прието като
доказателство по настоящото дело, 7/седем/ анекса към споразумение № 3от 11.01.2009
година, които анекси са подписани на следните дати – 01.10.2014г.06.04.2015г., 21.01.2016г.,
04.07.2017г., 15.01.2018г. и 17.04.2019г., като с всеки анекс длъжникът е правил
извънсъдебно признание на дълга, след извършени частични плащания. Последно
подписания Анекс № 7 към споразумение № 3 от 18.06.2012г. неразделна част от Договор за
изработка от 11.01.2009г. сочи признание на дълга в размер на 137453,22 лв., като е поето
задължение сумата от 4606,15 лв. част от това задължение като цена за изработени опаковки
на склад при „Захарни заводи“ АД – ЗО да бъде погасено в срок до края на месец юни 2019
година. Длъжникът „Ф.“ ООД с този анекс се е задължил да заплаща ежемесечно на „З. з.“
АД сумата от 600 лв.
На 27.01.2020 година ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК пред РС – Горна Оряховица против двамата ответници като солидарни
длъжници. Оправено е искане да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 134546,79 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване
2
на заявлението до окончателното плащане. За основание на вземането в този размер е
посочено Споразумение № 3 от 18.06.2012 година с нотариална заверка на подписите.
Образувано е ЧГД № 121/2020 година по описа на РС – Горна Оряховица и е издадена е
заповед № 193 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК на 29.01.2020 година, по която с определение от 14.02.2020г. № 329 е допусната и
поправка, и съгласно които длъжниците КР. М. Й. и „ФИРИН“ ООД, представлявано от КР.
М. Й. са задължени да заплатят солидарно на кредитора „З. З.“ АД гр. Г. О. сумата от 134
546,79 лв., представляваща незаплатена, поръчана и изработена продукция, съгласно
Споразумение № 3 от 18.06.2012 година с нотариална заверка на подписите., както и сумата
от 2691,00 лв. – внесена държавна такса. Издаден е изпълнителен лист на основание чл. 418
от ГПК въз основа на горепосочената заповед за изпълнение.
Образувано е изпълнително дело № 20207280400118 по описа на ЧСИ Д.К.и е
извършено връчване на заповедта за изпълнение. В срока по чл. 414 от ГПК всеки от
двамата солидарни длъжници е подал възражение против заповедта, като е посочил че не
дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК
заявителят е предявил разглеждания иск.
В хода на настоящото исково производство ответниците не са взели становище, не
са представили доказателства за извършено изпълнение на процесното задължение.
Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда като безспорна, се
налага следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК от заявителя по ЧГрД №
121/2020 год. по описа на РС- Горна Оряховица против длъжниците, по отношение които е
поискано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 3 от ГПК, като се иска да
бъде установено съществуването на вземането по заповедта, включително и направените
разноски. Същевременно в петитума на исковата молба се съдържа искане за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца 2691лв. – внесена държавна такса по ЧГД № 121/2020
година на РС - Горна Оряховица и сумата от 2961 лв. – внесена държавна такса за
образуване на исковото производство.
По допустимост на исковете:
Предявеният иск по чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД е допустим по
отношение на искането да бъде прието за установено съществуването на вземането, за което
по ЧГрД № 121/2020 г. на РС – Горна Оряховица е издадена оспорената заповед за
изпълнение – вземането от 134 546,79 лв., тъй като предмет на този иск е само
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Присъдените в хода на
заповедното производство разноски не са предмет на разглеждания иск, като за тях е
предвиден друг правен ред за атакуването им - чл. 413, ал. 1 от ГПК. В този смисъл е и ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС от 18.06.2014 год. Ето защо това искане на ищеца е процесуално
недопустимо и съдът следва да го остави без разглеждане. Искът по чл. 422, ал.1 от ГПК за
установяване на вземането, предмет на заповедта на изпълнение, се смята предявен от
3
датата на подаване на заявлението.
Разгледан по същество предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК се
явява основателен и доказан и съдът следва да го уважи, по изложените правни
съображения:
Ищецът претендира своето вземане на основание подписано с ответниците
споразумение от 18.06.2012г., по силата на което длъжниците извънсъдебно са признали
вземане на ищеца спрямо тях в общ размер от 217599,61 лв., чието основание е Договор за
изработка от 11.01.2009 година и представлява цената по този договор в общ размер към
датата на подписване на споразумението. Ответникът в съдебното производство не е спорил
вземането. Такова оспорване не е било налице и за периода от 2012 година до 2019 година,
през който длъжниците са изпълнявали своето задължение и са извършвали частични
погасявания и са подписали поредица от анекси към горното споразумение, чрез които са
признавали остатъкът от дълга и са уговаряни начини и периоди на последващото му
изпълнение. Едва след като е била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл. 417, ал.1, т. 3 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на нея по чл. 418 от
ГПК, длъжниците за упражнили правото си по чл. 414 от ГПК и са подали възражение, като
единствено са посочили че не дължат изпълнение. В хода на производството по предявения
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД ответниците не вземат становище, не представят доказателства за изпълнение на
процесното задължение. С оглед гореустановената фактическа обстановка, съдът приема, че
предявеният положителен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. По
безспорен начин се доказа съществуването на вземането на ищеца, основано на документ по
чл. 417, ал.1, т. 3 от ГПК – спогодба с нотариална заверка на подписите относно
съдържащите се в нея задължения за плащане на парична сума, за което е издадена Заповед
№ 193 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
29.01.2020 год. по ЧГрД № 121/2020 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица,
съдържащо - сумата 134 546,79 лева – представляваща незаплатена част от поръчана и
изработена продукция, съгласно Споразумение № 3 от 18.06.2012 година с нотариална
заверка на подписите.
Предвид това, че съдът уважава претенцията на ищеца, то на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца в пълен размер
направените по настоящото дело разноски, а именно сумата от 2691,00 лв. - платена
държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена и
сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Ф.“ ООД ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр. Г. О., ул. „Св. К. Б. I“ № 94, представлявано от управителя КР. М. Й. и К.М.
Й., ЕГН ********** от град Д. О., община Г. О., област В. Т., улица „Д.“ № 5 ДЪЛЖИ на
„З.З.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. Г.О., у „Св. К. Б. I“ № 29,
представлявано от В. Р. – изпълнителен директор и К. Г. – член на управителния съвет,
сумата 134 546,79 лева /сто тридесет и четири хиляди петстотин четиридесет и шест лева,
седемдесет и девет стотинки/- представляваща незаплатена част от поръчана и изработена
продукция, съгласно Споразумение № 3 от 18.06.2012 година с нотариална заверка на
подписите, за която е издадена ЗАПОВЕД № 193 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.01.2020 год. по ЧГрД № 121/2020 година по
описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА „Ф.“ ООД ЕИК ...със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „Св. К.
Б. I“ № 94, представлявано от управителя КР. М. Й. и К.М. Й., ЕГН ********** от град Д.О.,
община Г. О., област В. Т., улица „Д.“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на „ЗА. З.“ АД, ЕИК ..., седалище
и адрес на управление гр. Г. О., у „Св. К. Б. I“ № 29, представлявано от В. Р. – изпълнителен
директор и К. Г. – член на управителния съвет СУМАТА от 2691,00 лв. /две хиляди
шестстотин деветдесет и един лева/, представляваща направените разноски по настоящото
дело - платена държавна такса, както и СУСМАТА от 100,00 лв. /сто лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВЕЛИКО
ТЪРНОВО в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
5