№ 308
гр. Велико Търново , 05.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:ПЕТЯ СТОЯНОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20214001000263 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от Б. С. К. срещу протоколно определение № 114 от
съдебно заседание на 13.05.2021 г. по В.т.д. № 98/ 2021 г. по описа на ОС – Русе, с
което съдът е върнал въззивната му жалба против постановеното по Гр. д. № 91/ 2020 г.
по описа на РС – Русе решение и е прекратил производството по делото, като е приел,
че не е надлежно сезиран поради липса на представителна власт на депозиралия
жалбата адв. В. Д.. Жалбоподателят чрез адв. Д. излага, че в представеното от него
пред ОС – Русе пълномощно е допусната фактическа грешка при изписване имената на
упълномощения адвокат и тази грешка е очевидна, както предвид подписването на
пълномощното за адвокат именно от адв. В. Д., така и с оглед представения договор за
правна помощ, сключен от упълномощителя и адв. Д.. Счита, че окръжният съд при
констатирането й е следвало да я посочи и да даде указания за отстраняването й,
вместо да действа излишно формално и в нарушение на 7 ГПК. Освен това законът
позволявал упълномощаването да бъде извършено и устно. Към жалбата си представя
договор за правна защита и съдействие от 02.11.2020 г., допълнен и за процесуално
представителство пред ВТАС и поправено пълномощно от 02.11.2020 г., в което като
упълномощено лице е посочен адв. В. Донкин. Моли определението да бъде отменено
и делото върнато на ОС – Русе за продължаване на съдопроизводствените действия по
него.
Насрещната страна „Интертранс – 21“ ООД гр. Ветово е депозиралa отговор със
становище за неоснователност на частната жалба. Излага, че жалбоподателят е
1
получил ясни указания да представи надлежно пълномощно за осъществяване на
процесуално представителство от адв. В. Д., но не е изпълнил същите, като не може да
бъде споделена тезата му, че се касае до очевидна фактическа грешка. Дори по
тълкувателен път не можело да се установи, че в полза на адв. В. Д. има учредена
представителна власт. При призоваването му за насроченото заседание по предходно
образуваното по същата въззивна жалба В.т.д. № 516/ 2020 г. на ОС – Русе отразил в
призовката до него, че не разполага с пълномощно по делото, а сега представял
пълномощно от дата 02.11.2020 г., предхождаща призоваването на 12.01.2021 г.
Относно възможността за устно упълномощаване на адвокат, то извършването му се
изисквало да бъде направено пред съда, а не можело да се предполага. Моли жалбата
да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени направените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. Претендира разноски и за производството пред
ОС – Русе.
Съдът намира подадената частна жалба за процесуално допустима – подадена е
в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване акт, от лице с правен
интерес да обжалва същия. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Пред ОС – Русе е образувано В.т.д. № 516/ 2020 г. по описа на съда по въззивна
жалба на Б. С. К. против постановеното по Гр. д. № 91/ 2020 г. по описа на РС – Русе
решение. Не е спорно, че въззивната жалба не е подписана от жалбоподателя, а от адв.
В.Д., който е посочен в адресната й част само като съдебен адресат за връчване на
съдебни книжа на жалбоподателя, но не и като негов пълномощник. Въззивният съд
първоначално е насрочил делото с призоваване на страните. Призовката до К. е
адресирана до съдебния адресат адв. В. Д., но не е получена от него, а той единствено е
дал сведения на връчителя, че К. е в Истанбул. Съдът впоследствие е констатирал
нередовността на въззивната жалба, прекратил е производството пред себе си и е
върнал делото на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба,
като е указал на съда да изиска от жалбоподателя представянето на пълномощно на
адв. Д.. В изпълнение на тези указания РС – Русе с Разпореждане от 11.03.2021 г. е
указал на К. в едноседмичен срок да уточни дали е упълномощил адв. В. Д. да
депозира въззивна жалба и да го представлява по делото пред ОС, като ако е налице
упълномощаване – да представи доказателства за това, да заяви дали жалбата е
подписана от него и ако не е – дали я поддържа жалбата. В изпълнение на указанията
адв. В. Д. е подал молба, подписана с електронен подпис, към която е приложил
пълномощно от 02.11.2020 г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата.
Видно от пълномощното Б. С. К. е посочен и като пълномощник, и като
упълномощител, докато по договора за правна защита Б.К. е посочен като клиент, а
насрещна страна е адв. В. Д.. Предметът на договора напълно съответства на предмета
на пълномощието: изготвяне на въззивна жалба по Гр. д. № 91/2020 г. по описа на РС –
2
Русе, процесуално представителство пред РС – Русе и въззивния съд ОС – Русе. И
пълномощното, и договора са подписани за упълномощител, съотв. клиент от К. и за
адвокат от адв. Д.. РС – Русе е изпратил администрираната въззивна жалба на ОС –
Русе и въз основа на нея е образувано В.т.д. № 98/ 2021 г. Страните са призовани за
насрочено на 13.05.2021 г. съдебно заседание. Адв. Д., който въпреки представеното
пълномощно и договор продължава да сочи себе си като съдебен адресат, а не като
процесуален представител на жалбоподателя, е депозирал молба за отлагане на делото
поради служебната му ангажираност. В съдебно заседание на 13.05.2021 г. ОС – Русе е
постановил обжалваното пред настоящата инстанция определение за връюане на
въззивната жалба и прекратяване на делото, като е мотивирал акта си с неотстраняване
на нередовностите от въззивната жалба. Приел е, че жалбата е подадена от адв. В.
Донкин, по отношение на когото липсва надлежно упълномощаване, тъй като видно от
представеното пълномощно К. не е упълномощил него, а лично себе си и
жалбоподателят не е приподписал същата.
От тази фактическа обстановка става ясно, че адв. В. Донкин е бил надлежно
упълномощен от жалбоподателя Б.К. да подаде въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение и да го представлява в производството пред ОС – Русе.
Вярно е, че в пълномощното от К. адв. В. Д. не е посочен като негов пълномощник, но
този документ, материализиращ едностранната упълномощителна сделка, не може да
се разглежда изолирано, а следва да бъде обсъден при съобразяване съдържанието на
представения договор за правна защита от същата дата и всички извършени от адв. В.
Д. процесуални действия, включително такива по изпълнение на дадени от съда
указания. Както бе посочено, има пълно съответствие между предмета на договора за
правна защита, по силата на който адв. В. Д. се е задължил да подаде въззивна жалба и
да осъществи процесуално представителство на К. във въззивното производство, и
предмета на упълномощителната сделка. Освен това в пълномощното като
упълномощено лице, т.е. лице, изразило съгласие да бъде пълномощник на К., се е
подписал именно адв. В. Д. независимо от посочването като упълномощено лице на
самия К.. Очевидно е, че твърденията на жалбоподателя за допусната фактическа
грешка не са просто негова защитна теза, а обективен факт. Неоснователно насрещната
страна се позовава на направено изявление от адв. Д. при призоваването му по В.т.д. №
516/ 2020 г., че не разполага с пълномощно по делото. Такова изявление липсва в
отрязъка от върнатата призовка, в която единствено е отразено, че по данни на адв. Д.
Б.К. е в чужбина. Жалбоподателят чрез адв. В. Д. е изпълнил дадените му от
първоинстанционния съд указания да представи доказателства за упълномощаването
на адв. В. Д. и ако поради констатираното разминаване въззивният съд е считал, че
продължава да съществува неяснота относно представителната власт на адвоката, той е
следвало да даде допълнителни указания, а не да пристъпи направо към връщане на
въззивната жалба и прекратяване на производството. Видно е, че при депозиране на
3
въззивната частна жалба фактическата грешка в пълномощното вече е поправена.
По изложените съображения постановеното от ОС – Русе определение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато обратно на
съда за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 114 от съдебно заседание на 13.05.2021
г. по В.т.д. № 98/ 2021 г. по описа на ОС – Русе.
ВРЪЩА В.т.д. № 98/ 2021 г. на ОС – Русе за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4