ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 288
гр. Велико Търново, 29.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Владимир Страхилов Въззивно частно
наказателно дело № 20214100600385 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 10595/06.07.2021 г. на М. ИЛ. Д..
Предмет на обжалване е Определение № 374/02.07.2021 г. по ЧНД №
907/2021 г. на ВТРС. С обжалваното определение е оставена без разглеждане
като процесуално недопустима жалбата на М. ИЛ. Д. срещу Постановление на
ВТРП от 07.06.2021 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-
872/2019 г. на РУ – В.Т.. С обжалваното определение производството по
делото е и прекратено. В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, в
пределите на проверката по чл. 248, ал. 8 от НПК, приема следното :
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице, по чиято жалба е било
образувано първоинстанционното производство и съдът се е произнесъл,
което обосновава нейната процесуална допустимост в настоящото съдебно
производство.
Разгледана по същество, жалбата се явява и основателна.
Прекратеното наказателно производство е образувано по жалба на М.
ИЛ. Д. с Постановление на ВТРП от 07.10.2019 г. за това, че през 2019 г. в гр.
В.Търново, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно
1
оспорвано от другиго свое предполагаемо право – престъпление по чл. 323,
ал. 1 от НК. В това постановление липсва основен факт – не е
индивидуализиранно лицето “другиго“. В хода на досъдебното производство
няма привлечено лице в качеството на обвиняем. След извършени
процесуално-следствени действия с Постановление от 07.06.2021 г. прокурор
от ВТРП е прекратил образуваното наказателно производство по ДП № ЗМ-
872/2021 г. поради несъставомерност на деянието.
За да остави без разглеждане подадената пред него жалба от М. ИЛ. Д.
против това прекратяване и да прекрати образуваното пред него производство
ВТРС е приел, че жалбоподателят няма качеството на пострадал от
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по смисъла на чл. 74, чл. 76 и чл. 84 от
НПК. За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че в четвърти
абзац на страница втора от определението е посочено друго име, а не това на
жалбоподателя, но с оглед цялостното изложение настоящата съдебна
инстанция приема това за техническа грешка.
Съдът е мотивирал своя извод с факта, че престъплението по чл. 323, ал.
1 от НК е формално, на просто извършване, с обект на увреждане или
засягане на обществените отношения, свързани с реда и общественото
спокойствие и не съдържащо в обективния си състав конкретни вредни
последици, относими към определено лице. Според първостепенния съд от
осъщественото деяние не са настъпили съставомерни вредни последици и
такива вреди не са елемент от обективната страна на състава на
престъплението по чл. 323, ал. 1 от НПК. Контролираният съд е подкрепил
тези свои мотиви със съдебна практика.
Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на ВТРС и счита
същият за неправилен.
Безспорно е, че самоуправството има специфичен непосредствен обект,
който включва негативното засягане на установения обществен ред за
легитимно решаване на спорове между граждани, ЮЛ и учреждения. Вярно е,
че престъпленията по чл. 323, ал. 1 от НК са формални, а не резултатни.
Посочените по-горе обществени отношения, обект на защита, обаче не
изключват възможността при този вид престъпления да възникне фигурата на
пострадалия, със следващите се от това процесуални права по чл. 74 и
следващите от НПК, даващи възможност за конституиране като граждански
ищец и частен обвинител. Обстоятелството, че престъплението по чл. 323, ал.
1 от НК е в глава Х "Престъпления против реда и общественото спокойствие"
изобщо не ограничава възникването на фигурата на пострадал и съответно
възможността му да претендира обезщетяване на произтеклите от деянието
вреди.
Самоуправните действия макар и първично да са насочени срещу
установения държавен ред за решаване на правни спорове, могат винаги като
2
вторична и непряка последица да засегнат отделни лични или собственически
права. В тези хипотези лицето, чиито права са накърнени, се явява пострадал
от деянието, макар и претърпените вреди да са несъставомерни. В този
смисъл, актуално е ППВС № 9/1961 г. изм. с ППВС № 7/87 г. според което
основание на граждански иск в наказателния процес е деянието на
подсъдимия, предмет на обвинението и ако от него са последвали вреди, то се
дължи произнасяне по претенцията за възмездяването им. В този смисъл са и
Р-553-2002-II н.о. на ВКС, Р-564-2012-I н.о. на ВКС, Р-30-2013-II н.о. на ВКС,
Р-245-10-II н.о. на ВКС, Р-346-11-I н.о. на ВКС, Р-99-03-III н.о. на ВКС, Р-89-
17-II н.о. на ВКС. Цитираната от първостепенния съд съдебна практика –
Определение № 353/11.04.18 г. по ЧНД № 254/18 г. на ОС – П. не се основава
на задължителна такава и не се възприема от настоящия съдебен състав. А
цитираните Р-196-10-I н.о. на ВКС и Р-81-09-I н.о. на ВКС не подкрепят
правните доводи на първата инстанция.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че самоуправството,
като деяние, подводимо под нормата на чл. 323, ал. 1 от НК е възможно само
при възникнал спор между страни по повод на действително или
предполагаемо субективно право, което е осъществено от дееца самоволно, не
по установения от закона ред, случаят е немаловажен, като при такова
правоотношение страните се явяват съответно извършител и пострадал от
това престъпление. Това означава, че деянието по чл. 323, ал. 1 от НК не
изключва фигурата на пострадалия, както неправилно е приел
първостепенния съд.
Излагайки мотиви в обратната насока без да съобрази гореизложеното
първостепенният съд е постановил неправилно определение. Това налага
отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на същия съдебен
състав за разглеждане и произнасяне по същество по подадената жалба.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 374/02.07.2021 г., постановено по ЧНД №
907/2021 г. на ВТРС.
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за разглеждане и произнасяне
по същество по подадената жалба.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4