Р
Е Ш E Н И Е
№ 108
гр. Перник, 12.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Наталия Симеонова,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 174/2021
година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 128а от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по
искова молба на Н.И.Т., с адрес *** с искане за обявяване на нищожност на
решение № 536 от 03.12.2020г., постановено по административно дело № 801/2019
година по описа на Административен съд–Перник. С решението, чиято нищожност се
иска е отхвърлен като неоснователен иска за осъждане на Национална агенция за
приходите да му заплати сумата от 250 000.00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнение на
задълженията за прилагане на подходящи технически и организационни мерки за
гарантиране сигурността на обработваните лични данни, както и своевременно
преразглеждане и актуализиране, от което на 15.07.2019г. е последвало разкриване
на лични данни, както и е осъден да заплати на ответната страна сумата от
100.00лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.
В исковата молба се
сочи, че постановеният съдебен акт е нищожен, защото страда от „16 броя правни
пороци-съществени и над 24 броя правни недъзи по процесуалното и материалното
право“ с цитирани текстове от множество закони. В развити съображения сочи, че
съдебния акт е незаконосъобразен, неправилен и в противоречие със събраните по
делото доказателства и по същината си е правно нищо. Въз основа на това иска съда да прогласи нищожност на решение
№ 536 от 03.12.2020г., постановено по административно дело № 801/2019 година по
описа на Административен съд–Перник или делото да се
върне на друг състав за произнасяне, алтернативно същото да се реши правилно.
В проведеното съдебно
заседание на 23.04.2021г. ищецът Н.И.Т. се явява лично. Поддържа изцяло
исковата молба. Пледира предявения иск да
се уважи като основателен и доказан. В представени по делото писмени бележки подробно
развива доводите си основателност на иска.
Ответникът по
иска-Национална агенция за приходите, за представител в проведеното съдебно
заседание на 23.04.2021г. изпраща ст. юрисконсулт Я. Р.. Оспорва исковата молба.
Пледира предявения иск да се отхвърли като неоснователен. Заявява претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд–Перник,
след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните,
прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по
делото писмени доказателства, съдържащи се в административно дело № 801/2019г. по
описа на Административен съд – Перник, се установява, че съдът е образувал
производството по административно дело № 801/2019г. по искова молба от Н.И.Т. с искане за осъждане на Национална агенция за
приходите да му заплати обезщетение в размер на 250 000.00лв.,
представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и тревога от
намаления обем на професионалната му дейност, проблеми със съня, влошаване на
здравословното му състояние, причинени
му от незаконосъобразно бездействие на 15.07.2019г., довело до нерегламентиран
достъп до личните му данни.
С определение № 8 от
07.01.2020г., постановено по АД № 801/2019г.
е оставен без разглеждане предявения иск срещу НАП, като процесуално недопустим,
тъй като не са налице предпоставките на чл.
39, ал. 2 от ЗЗЛД и е прекратено производството по делото.
С определение № 3437
от 05.03.2020г., постановено по АД № 1803/05.03.2020г. по описа на Върховен
административен съд, състав при ВАС е отменил определение № 8 от 07.01.2020г.,
постановено по АД № 801/2019г. и делото
е върнато на Административен съд-Перник за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С разпореждане от
12.03.2020г. постановено по АД № 801/2019г. съдът е постановил размяна на
книжа, съгласно чл. 131, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
В указания срок на
19.06.2020г. е депозиран отговор от ответната страна по искова молба от Н.И.Т..
С определение от
22.06.2020г. постановено по АД № 801/2019г. делото е внесено за разглеждане в
съдебно заседание, конституирани са страни и е указана доказателствената
тежест.
В първото по делото
съдебно заседание са приети и приложени писмени доказателства, представени от
страните. Допуснато е искане за събиране на гласни и писмени доказателства.
В заседанието на
17.09.2020г. са изслушани свидетели и делото е отложено за изслушване на
допуснатите съдебни експертизи.
В заседание на
29.10.2020г. е приета и приложена по делото съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице д-р Ж. Т.. Допуснато е изменение на иска за сумата от
250 000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на неизпълнение на задълженията за прилагане на подходящи
технически средства и организационни мерки за гарантиране сигурността на
обработваните лични данни, както и своевременно преразглеждане и актуализиране,
от което е последвало разкриване на лични данни за ищеца.
В заседание на
19.11.2020г. е прието и приложено по делото заключението на вещото лице Ташко
Ташев по възложената му съдебно-техническа експертиза. Оставено е без уважение
искане за присъединяване на АД № 690/2020г. по описа на Административен
съд-Перник към АД № 801/2019г. Делото е обявено за решаване.
С решение № 536 от
03.12.2020г., постановено по АД № 801/2019г. е отхвърлен като неоснователен
иска за осъждане на НАП да заплати на Н.Т. заплати сумата от
250 000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на неизпълнение на задълженията за прилагане на подходящи
технически и организационни мерки за гарантиране сигурността на обработваните
лични данни, както и своевременно преразглеждане и актуализиране, от което на
15.07.2019г. е последвало разкриване на лични данни, както и е осъден да
заплати на ответната страна сумата от 100.00лв., представляваща юрисконсулско
възнаграждение. Решението е връчено лично на ищеца Н.Т. на 15.12.2020г. и не е
обжалвано.
При така установената
фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е иск за обявяване нищожността на съдебно решение № 536 от 03.12.2020г., постановено по АД № 801/2019г. по описа на Административен съд-Перник.
Съгласно изрично разписаната с чл. 128а, ал. 1 от АПК процесуална възможност е допустимо без ограничение във времето,
когато е налице правен интерес, да се предяви иск за обявяване нищожността на
постановените от административните съдилища или от Върховния административен
съд съдебни решения. За допустимостта на този установителен иск е необходимо
решението, чиято нищожност се претендира, да не е било предмет на заявено в
сроковете по чл. 211 от АПК
касационно оспорване, по основателността на което касационната инстанция се е
произнесла. В случая тази предпоставка е налице.
При това положение състава намира, че е сезиран с допустим и редовен иск за
обявяване нищожността на влязло в сила съдебно решение, по реда на чл. 128а от АПК,
от страна по делото, решението по което се моли да бъде обявено за нищожно. Искът
е подаден пред компетентния съд, предвид разпоредбата на чл. 128а, ал. 2 от АПК. Искът за прогласяване на нищожност на съдебен акт е
установителен по своя характер и е средство за преодоляване на правен спор
между страните, участвали в делото, по което е постановен този акт. По тази
причина страни в производство по чл. 128а от АПК
са страните, участвали в делото, по което е постановено решението, чиято
нищожност се иска.
При преценката на основателността на иска по чл. 128а от АПК,
съдът следва да се ръководи единствено от критериите за нищожност на съдебните
актове, за да не излезе извън следващите се от чл. 128а от АПК
параметри на дължимата проверка. При това, тъй като става въпрос за исково
съдебно производство, в което предвид диспозитивното начало предметът на делото
се определя изцяло от ищеца с очертаването на спорното право чрез основанието и
петитума на иска му, при проверката съдът е обвързан изцяло от заявените в
исковата молба основания за нищожност на решението и преценя наличието на този
порок именно при тяхното изследване и съобразяване. Ищецът мотивира искането си
за обявяване на нищожност с наличие на мотиви, извадени от контекста на съдебно
медицинската експертиза, при
несъобразяване със свидетелски показания, постановено по неотправена искова
молба за имуществени вреди и произнасяне извън пределите на иска, с който бил
сезиран, непроизнесло се по разрушени права на личността от незаконосъобразно
бездействие на ответника и при нарушаване на основни принципи, прогласени в действащата
правна уредба.
Процесуалните закони
не определят с отделни текстове кой съдебен акт е нищожен. По правило нищожността на съдебните актове е резултат
от най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Касае
се за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране
на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с
формата или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля.
Съдебната практика се е произнасяла, че нищожен съдебен акт има в случаите,
когато решението е постановено от незаконен състав; еднолично от съдия, вместо
от съдебен състав, когато това е предвидено; само от съдебни заседатели или с
участие на лице, което не е било избрано за съдебен заседател; срещу лица,
неподчинени на правораздавателната компетентност на българските съдилища; при
постановяване на което не е спазена изискуемата от закона писмена форма или
неподписано решение; съдържанието на което е абсолютно неразбираемо; което е
постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Следователно
това са изключителни тежки пороци,
засягащи компетентността на съда, изразената в съдебното решение воля или много
тежък порок във формата на решението. Същите пороци, като
основания за нищожност на съдебните актове са приети и от ВКС в Тълкувателно
решение № 1/10.02.2012 година по тълкувателно дело № 1/2011 година на ВКС.
В случая наведените с исковата молба основания не представляват пороци,
водещи до нищожност на решението и не са налице. Това е така, защото съгласно чл. 89, ал.1 от ЗСВ на административния съд като първа
инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които със закон
са определени като подсъдни на Върховния административен съд, а съгласно чл.
90, ал. 1 от ЗСВ административният съд разглежда административните дела в
състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго. В настоящия
случай видно от съдържанието на решение № 536 от 03.12.2020г., постановено по
АД № 801/2019г. същото е постановено от законен едноличен съдебен състав, по
смисъла на чл. 164 от АПК, тъй като съдът е бил сезиран с иск за обезщетение за
вреди от незаконосъобразни бездействия на административен орган.
Съдебният акт е
постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити, посочени
в чл. 236, ал. 1 от ГПК. Решението
съдържа изложение на исковата молба, становището на ответния орган,
фактическите установявания на съда, правни изводи и диспозитивна част.
Диспозитива на решението съответства на мотивите му. Решението е подписано от
съдебния състав, който го е постановил и е постановено след проведено открито
съдебно заседание. Противно на изложеното от ищеца, волята
на едноличния състав на Административен съд–Перник в решението е изразена ясно
и недвусмислено. Съдът се е произнесъл по предявен иск за присъждане на
неимуществени вреди и го е отхвърлил като неоснователен. Решението е
постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, тъй като искът е подведомствен на административен съд.
По разбиране на състава твърденията
на ищеца за наличие на пороци и недъзи на съдебния акт не обосновават извод за
нищожност. Изложените аргументи за обосноваване на иска за обявяване на неговата нищожност
покриват съдържанието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, но не са
такива, водещи до нищожност на решението,
чиято нищожност се претендира. Поради тази причина позоваването на норми на Конституцията,
и кодексите-АПК и ГПК, както и на разпоредби на ЕКЗПЧОС, респ. противоречие с
тях, не е основание за нищожност на съдебно решение, а евентуално за неговата е
неправилност. Въпросът обаче за правилността на този съдебен акт, не от компетентността
на настоящия съд.
Несъгласие с изложени мотиви към решението не могат да обосноват нищожност
на решението, доколкото решението на съда, това е диспозитивната част от
решението. Именно в диспозитива се отразява волята на съда, като в мотивната част
се аргументират причините за тази воля.
Несъгласието на ищеца
с преценката на доказателствата по делото, респективно направените изводи по
съществото на спора не може да обуслови наличие на основание за обявяване
нищожност на решението.
Обсъждане на
правилността на съдебното решение и на определения постановявани в хода на
съдебното производство по АД № 801/2019г. е
недопустимо, защото настоящият съд не разполага с подобни правомощия. Противно
на изложеното в исковата молба, не се открива акт на съда, с който да е спряно
производството по АД № 801/2019г., а постановеното
определение за прекратяване на съдебно производство не води до нищожност на съдебното решение. Налага се убеждението,
че изложените в исковата молба доводи изместват предмета на настоящото дело,
защото е недопустимо при наличие на постановен съдебен акт, с който е приключил
спора по същество отново да се преразглежда исковата претенция.
От анализа на решение № 536 от 03.12.2020г.,
постановено по АД № 801/2019г. по
описа на Административен съд-Перник, настоящият съдебен състав приема, че
съдебният акт е постановен в рамките на правораздавателната власт на
съответната съдебна инстанция, по повод подадена пред него искова молба и като
такъв е валиден. Решението е постановено в законоустановена писмена форма,
подписано е от съдебния състав, разпределен да разгледа образуваното дело и
който е участвал в откритото съдебно заседание, в което делото е обявено за
решаване. Решението е постановено по повод подадена допустима искова молба. Обективираната
в решението воля на съдебния състав е напълно ясна и разбираема. Съдът е
изложил мотиви по отношение на релевантните към казуса въпроси, аргументирал се
е обстойно и е стигнал до крайния извод, че заявената искова претенция е
неоснователна поради което я е отхвърлил. В правомощията на съда е както да уважи изцяло или частично исковата
претенция, когато същата е основателна и доказана, така и да я отхвърли, както
е в конкретния случай.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав приема, че решение № 536 от 03.12.2020г., постановено по АД № 801/2019г. по описа на Административен съд-Перник не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Същото е валидно и допустимо и постановено в рамките на правомощията на
съдебния състав. Поради това, исковата молба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на
делото ответната страна има право на разноски. Искане за присъждане на
юрисконсулско възнаграждение е заявено своевременно. С оглед изхода на делото
ищецът ще бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски за
юрисконсулско възнаграждение. Същите на основание чл. 37 от ЗПП във вр. с чл.
24 от Наредбата за правната помощ се
определят в размер на 100.00лв. и ищеца следва да ги заплати на ответната
страна.
Водим от изложеното, Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова молба на Н.И.Т., с искане за обявяване на
нищожност на решение № 536 от 03.12.2020г., постановено по административно дело
№ 801/2019 година по описа на Административен съд–Перник, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.И.Т., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Национална
агенция за приходите, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 52 съдебни разноски в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/