№ 380
гр. Плевен, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20254400500282 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1 от 02.01.2025година., постановено по гр.д. № 443/2023г.
Никополски районен съд е отхвърлил иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС
предявен от ищците М. Я. Г. от гр.С., с ЕГН **********, А. Я. Г., от с.гр., с ЕГН **********,
И. Я. С., от с.гр., с ЕГН **********, Г. Е. Г., с ЕГН ********** от гр.Р. и Е. Е. Г., с ЕГН
********** от с.гр. против ВЕИ “ЦЕНТРУМ“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Плевен, бул.“Христо Ботев“№36, вх.А, ет.5, ап.10, представлявано от
управителя И. Л. Б. за предаване на владението на 600кв.м. идеални части от поземлен
имот с идентификатор 51723.500.1419 по влязлата в сила кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр.Никопол, одобрена със заповед №РД18- 75/28.12.2006г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Н. , ул.“Ал.С.“№**, целия с площ от
2467кв.м., както и на построените в него сгради с идентификатори: 51723.500.1419.7;
51723.500.1419.8 представляващи бивша мелница, сграда - канцелария и конюшня.
Присъдил е разноски в полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в размер на
1787.50лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците М.
Я. Г., А. Я. Г., И. Я. С., Г. Е. Г., Е. Е. Г., чрез пълномощника им адв.Д. Д. от ПАК. В жалбата
1
се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивниците молят
окръжния съд да отмени решението на Никополски РС и да постанови друго по съществото
на спора, с което да бъде уважен иска им за собственост и бъдат присъдени всички
направени по делото разноски.
Ответникът по жалбата ВЕИ „ЦЕНТРУМ“, чрез пълномощника си адв.Н. Д. от
ПлАК е взел становище, че жалбата е неоснователна, а решението на Никополски районен
съд – правилно и законосъобразно, по съображенията изложени подробно в отговора на
въззивната жалба.
Третото лице помагач „ДУНАВ-НИКОПОЛ“ЕООД гр.Никопол,
представлявано от управителя П. С. К., чрез пълномощника си адв. Л. М. от ПАК е взело
становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид
направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанции доказателства,
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е и
основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.108 ЗС за предаване на
владението на описания в исковата молба недвижим имот, представляващ бивша мелница,
владян от ответника. В исковата молба ищците твърдят, че са наследници по закон на Г. Я. Д.
(Г. Я. Г.), бивш жител на гр.С., починал на 18.12.1957г. Твърдят, че през 1946г.
наследодателят им е придобил чрез покупко продажба с нотариален акт №103, том II,
регистър 1284, н.д.№495/1946г. на Никополски околийски съдия правото на собственост
върху дворно място от 600 кв.м., намиращо се в гр.Н., парцел I в стр.кв.218 по действащия
тогава регулационен план на гр.Никопол, при съседи: от две страни улици и от две страни
общински места. В това дворно място наследодателят им е построил мелница състояща се от
производствена сграда и две други постройки, предназначени за живеене и за гледане на
животни. Твърди се също, че на основание Закона за национализацията на частните
индустриални и минни предприятия, публикуван в ДВ, бр.302 от 27.12.1947г. и протокол от
28.02.1948г. съставен на основание ПМС, имота е бил национализиран, ведно с комплексното
оборудване на мелницата, описано подробно в протокола.
Ищците твърдят, че с акт № 96/4.XII.1963г. на Градски народен съвет Никопол,
на основание извършената през 1947г. национализация, имотът е актуван като държавен и
предоставен за оперативно управление на Промишлен комбинат "ДУНАВ"-Никопол.Описан е
като парцел I, квартал 3 по плана на гр. Никопол, заедно с намиращите се в него сгради -
бивша мелница, канцелария и конюшня.В акта е посочено и това, че преди издаването му
описани недвижим имот е бил стопанисван от ОСП "ХОРЕМАГ" – Никопол, а през 1950г.
предаден на Околийски промкомбинат Никопол. Твърди се още, че към момента на влизане в
сила на Закона за възстановяване на собствеността на одържавени недвижими имоти
(Д.В.бр.15/21.02.1992г.) процесния имот, включително сградите построени в него е бил под
2
оперативното управление на Общинска фирма „ДУНАВ - НИКОПОЛ", а терена от
600кв.м./парцел I в стр.кв.218 по действащия към 1946г. план на гр.Никопол/ е бил част от
парцел I, кв.3 по новия регулационен план на гр. Никопол.
Ищците твърдят и това, че по силата на чл.2, вр. чл.3 от ЗВСОНИ на
наследниците на Г. Я. Г. (Г. Я. Д.), е била възстановена собствеността върху дворното място
от 600кв.м., ведно с построените в него мелница и помощни постройки, представляващо
бивш парцел I в стр.кв.218 по нотариален акт на наследодателя им от 1946г. - част от парцел
I, кв.3 по новия регулационен план на гр.Никопол (Акт за държавна собственост №96/1963г.).
При влизане на закона в сила имота е стопанисван от Общинска фирма „ДУНАВ"
гр.Никопол. Тъй като общинската фирма и нейният принципал - Община Никопол са
отказали доброволно да предадат на ищците реституирания им имот, те са завели пред РС-
Никопол гр.д. №105/1993г., което е приключило с уважаване на иска им по чл.108 от ЗС, като
ответника Общинска фирма „ДУНАВ" гр. Никопол е била осъдена да им предаде владението
му.Решението е било изпълнено, като с протокол за въвод във владение от 11.11.1998г., по
изпълнително дело №33-38/1997г. на съдия изпълнител при Районен съд Никопол, ищците са
били въведени във владение на реституираната мелница и стопанските и сгради, без
технически съоръжения и инвентар, както и на съответната част от дворното място.
В исковата молба се твърди, че по искане на Община Никопол, със Заповед
№ДС- 911/03.12.1999г. на Областен управител Плевен, от актовите книги за държавна
собственост, е било отписано застроено дворно място от 12 400кв.м. и нежилищни сгради,
включващи производствена сграда (бивша мелница) от три помещения със застроена площ от
93кв.м.; нежилищна сграда – канцелария, със застроена площ от 27 кв.м. и нежилищна сграда
– конюшня, със застроена площ от 46кв.м., актувани с АДС №96/04.12.1963г. Твърди се още,
че към този момент реституирания имот е бил извън регулация и не е бил обособен в
самостоятелен парцел. След въвода във владение ищците са декларирали собствеността си и
до пролетта на 2023г. са заплащали данъците за имота в Община Никопол.
Ищците твърдят, че въпреки тези предприети от тях действия за възстановяване
на собствеността им, без да бъдат уведомени от Община Никопол, е била извършена промяна
в регулационните планове на града, при което възстановената им собственост от 600 кв.м./в
идеални части/, като част от поземлен имот с идентификатор 51723.500.1419 и сградите,
съгласно влязлата в сила кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Никопол, одобрена
със заповед №РД18-75/28.12.2006г. на изп. директор на АГКК са с адм. адрес: гр.Никопол,
ул.“Ал. С.“№ **. Поземления имот е с обща площ от 2467 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов
обект, при съседи: 51723.500.1418; 51723.500.1386; 51723.500.1383; 51723.500.1110. Сградите
са с идентификатори: 51723.500.1419.6, 51723.500.1419.7, 51723.500.1419.8., а целия имот е
бил записан в кадастралните регистри като собственост на „ДУНАВ НИКОПОЛ" ЕООД.
Ищците твърдят още, че на 20.12.2022г. третото лице-помагач „ДУНАВ
НИКОПОЛ" ЕООД е продало на ответника по настоящото дело „ВЕИ ЦЕНТРУМ"ЕООД
поземления имот с идентификатор 51723.500.1419 по влязлата в сила кадастрална карта и
3
кадастрални регистри на гр.Никопол, с площ от 2467кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов
обект, при съседи: 51723.500.1418; 51723.500.1386; 51723.500.1383; 51723.500.1110; както и
на сградите с идентификатори: 51723.500.1419.6, 51723.500.1419.7, 51723.500.1419.8. за
сумата от 26 815,60 лв. с ДДС. Ищците са научили за продажбата през м. март 2023г. при
заплащането дължимите данъци за 2023г. в Община Никопол, тъй като от служба „МДТ“ на
общината им заявили, че нямат задължения, тъй като нямат на територията на общината
имот, за който да се дължат данък сгради и такса смет.
Ищците твърдят, че ответника не е собственик на закупения имот, тъй като
праводателя му „ДУНАВ НИКОПОЛ" ЕООД не е притежавал целия имот, който е
прехвърлил с посочената покупко-продажба, а именно 600кв.м. /в идеални части/ от
поземления имот с идентификатор 51723.500.1419 от общата му площ от 2467кв.м., както и
построените в този поземлен имот сгради с идентификатори 51723.500.1419.6;
51723.500.1419.7; 51723.500.1419.8;, представляващи бивша мелница, сграда - канцелария и
конюшня.Поради това имат правен интерес от ревандикацията му от ответника – купувач,
при участието в процеса на третото лице-продавач на имота, съгласно сделката от
20.12.2022г.
Ответникът пред първоинстанционния съд „ВЕИ ЦЕНТРУМ“ЕООД, чрез
пълномощника си адв.Н. Д. от ПлАК, е взел становище, че иска е неоснователен. Оспорва
се правото на собственост на ищците, за което се търси защита. Ответникът претендира за
себе си правото на собственост, като се легитимира с прехвърлителната сделка за покупко-
продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №124, том 9, peг. №7024, дело №1353/20.12.2022г. на нотариус И. А.-Д., peг.
№760 на НК, район на действие - PC Никопол. Признава, че владее имота, но твърди, че е на
правно основание, като негов собственик. Отделно от това се счита, че ответното дружество
е собственик на процесния недвижим имот и на собствено придобивно основание, а именно
на основание давностно владение по смисъла на чл.82 във връзка с чл.79, ал.1 от ЗС. Твърди
се, че ответникът е получил владението върху имота от своя праводател - „ДУНАВ
НИКОПОЛ“ЕООД, ЕИК207193479, което заедно с владението на праводателя, което е
продължило непрекъснато и необезпокоявано считано от 1998г., е за период повече от десет
години до датата на подаване на исковата молба по настоящето дело.
Противопоставят се следните твърдения : „ДУНАВ - НИКОПОЛ“ЕООД е
универсален правоприемник на бившето държавно предприятие – СП „ДУНАВ“ (бивш
Промишлен комбинат „ДУНАВ“ Никопол), в резултат на преобразуване и приватизация. С
решение №73/27.09.1989г. на Общински съвет-Никопол е била образувана Общинска фирма
„ДУНАВ-НИКОПОЛ“ гр.Никопол, с общинско имущество, като правоприемник на СП
,ДУНАВ“ по баланса му към 30.09.1989г. С решение №159/09.12.1997г. на Общински съвет-
Никопол, ОФ „ДУНАВ- НИКОПОЛ“ гр.Никопол била преобразувана в търговско дружество
с общинска собственост „ДУНАВ-НИКОПОЛ“ ЕООД, с капитал 12 283 520 лв. С решение
от 15.09.1999г. на Плевенския окръжен съд било вписано преобразуването по Закона за
4
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) на
Общинска фирма „ДУНАВ-НИКОПОЛ“ гр.Никопол в еднолично дружество е ограничена
отговорност с общинско имущество „ДУНАВ-НИКОПОЛ“ЕООД гр.Никопол, като
дружеството поело активите и пасивите на ОФ„ДУНАВ-НИКОПОЛ” и било с капитал в
размер на 12 283лв., който бил преведен в съответствие със Закона за деноминацията на
лева. При сключена приватизационна сделка за продажба на капитала на „ДУНАВ-
НИКОПОЛ“ЕООД, с договор за покупко-продажба на дружествени дялове по реда на ЗПСК
от 21.06.2012г. дружеството – праводател на ответника/по отношение на процесния имот/ се
явява от своя страна универсален правоприемник на бившето държавно (респ.общинско)
предприятие СП„ДУНАВ“ (бивш Промишлен комбинат „ДУНАВ“) гр.Никопол, в т.ч. и по
отношение на процесния недвижим имот, актуван с Акт за държавна собственост №
96/04.12.1963г. След отписването им като държавна собственост имота бил актуван като
частна общинска собственост с АЧОС №187/17.01.2000г. на Община Никопол, където
изрично било посочено, че е включен в капитала на търговско дружество „ДУНАВ-
НИКОПОЛ“ЕООД. Ответника твърди, че до приватизацията на търговското дружество с
общинска собственост винаги реституирания имот е бил част от имуществото на това
дружество и не е бил изключван от капитала му.
Възразява се, че след въвода по изпълнително дело №33 38/1997г. на СИС при
PC Никопол, извършен с протокол за въвод във владение от 11.11.1998г., не е имало реален
въвод и предаване на фактическата власт върху имота, съгласно решението с което е уважен
иска по чл.108 ЗС. Нито тогава, нито по-късно ищците или наследодателите им не са
получавали и не са установявали фактическа власт, нито по отношение на процесиите 600
кв.м. идеални части от парцел I, целия с площ 12 400кв.м, нито върху процесиите сгради -
бивша мелница и две помощни сгради - бивша канцелария и конюшня. Твърди се, че не са ги
владели нито лично, нито чрез трети лица. Не са отправяли претенции за заплащане на
обезщетения за лишаване от ползване или за наем и др. Същевременно праводателят на
ответника владеел имотите към 1998г. и до 20.12.2022г., без никой да му пречел или
оспорвал владението. От друга страна се твърди, че тези три сгради представляващи бивша
мелница, бивша канцелария и конюшня, понастоящем не съществували. За установяване на
това твърдение се позовава на актуална скица на ПИ №15-37792 16.01.2024г. на СГКК
гр.Плевен, съгласно която в ПИ с идентификатор 51723.500.1419 по кадастралната карта и
регистри на гр.Никопол, понастоящем съществувала само сграда с идентификатор
51723.500.1419.7 със застроена площ 11кв.м., брой етажи 1, с предназначение: сграда за
енергопроизводство (трафопост). В тази връзка се твърди, че сградите не били ползвани
след 1989г., а в следствие на естественото износване на материалите и амортизация били
негодни за ползване по функционалното им предназначение и опасни за обитаване, като с
оглед лошото им състояние, същите не били предмет на оценка при изготвяне на правния
анализ и финансовата оценка на имуществото на „ДУНАВ-НИКОПОЛ“ЕООД, направени
при приватизацията на дружеството.
По отношение на решения със съдебното решение от 25.02.1997г. на
5
Плевенския окръжен съд по гр.д.№252/1996г. правен спор, ответникът е взел становище, че
то не му е противопоставимо, тъй като е трето лице за спора. Този извод се извежда от
обстоятелството, че както исковата молба, така и съдебното решение по иска по чл.108 ЗС
не са били вписани в СВ гр.Никопол, съгласно чл.115 от ЗС.
Пред първата инстанция е било безспорно, пред настоящата - също, че
ищците са наследници на Г. Я. Д. (Г. Я. Г.), бивш жител на гр. Свищов, починал на
18.12.1957г. Не се оспорва и факта, че през 1946г. наследодателят на ищците е придобил
собствеността на дворно място, намиращо се в гр.Никопол, с площ 600кв.м., съставляващо
парцел I в стр.кв.218 по тогава действащия регулационен план, в който имот е построил
мелница и две спомагателни постройки - канцелария и стопанска сграда за гледане на
животни. Не се оспорва твърдяното от ищците обстоятелство, че през 1948г. този имот е бил
национализиран, на основание Закона за национализация на частните индустриални и минни
предприятия, като така е преминал в държавна собственост. Актуван е бил с Акт за
държавна собственост № 96/04.12.1963г. на ГНС Никопол, като част от държавен имот
парцел I, кв.3 по регулационния план от 1960г. на гр.Никопол и предоставен за оперативно
управление, респ. включен в имуществото на държавно предприятие - Промишлен комбинат
„ДУНАВ - НИКОПОЛ“.
Безспорно е между страните и това, че към момента на влизане в сила на
Закона за възстановяване на собствеността на одържавени недвижими имоти
(Д.В.бр.15/21.02.1992г.) национализирания недвижимия имот, включително сградите
построени в него са били в оперативно управление на Общинска фирма „Дунав - Никопол",
която е универсален правоприемник на Промишлен комбинат „ДУНАВ - НИКОПОЛ“ и на
бившето държавно предприятие СП „ДУНАВ“ /съгл. решение №73/27.09.1989г. на
Общински съвет-Никопол/, които са ги владели преди това.
Няма спор, че с влязло в сила решение по гр.д. № 108/1995г., по описа на РС-
Никопол /решение по в.гр.д.№ 252/1996г. на Плевенски ОС на л.22 от делото на РС/
Общинска фирма „Дунав - Никопол", рег. по ф.д. № 566/1989г. по описа на Плевенски ОС е
била осъдена да предаде собствеността върху процесния реституиран имот на собствениците
му ЯНКО Я. Г., М. Я. Г. и ЕВЛОГИ Г. Я., в качеството им на наследници на Г. Я. Г.. Няма
спор, че ищците по настоящото дело са техни наследници, което се установява и от прил.
към исковата молба удостовериня за наследници.Ревандикационният иск е отхвърлен спрямо
Община Никопол, за която е било установено че не упражнява фактическа власт върху
имота. Решението за уважаване на иска по чл.108 от ЗС е било изпълнено, като с протокол за
въвод във владение от 11.11.1998г., по изпълнително дело №33-38/1997г. на съдия
изпълнител при Районен съд Никопол, ищците са били въведени във владение на
реституираната мелница и стопанските и сгради, без технически съоръжения и инвентар,
както и на съответната част от дворното място, съгласно съдържанието на този протокол/на
л.30 от делото на РС/.
Безспорно е също, че с решение № 159/09.12.1997г. на Общински съвет-
Никопол, ОФ „ДУНАВ- НИКОПОЛ“ гр.Никопол е била преобразувана в търговско
6
дружество с общинска собственост „ДУНАВ-НИКОПОЛ“ ЕООД, като дружеството е поело
активите и пасивите на ОФ„ДУНАВ-НИКОПОЛ”. Няма спор, че третото лице помагач по
настоящото дело „ДУНАВ-НИКОПОЛ“ ЕООД е провоприемник на ТД с общинска
собственост със същото наименование, въз основа на сключена приватизационна сделка за
продажба на капитала с договор за покупко-продажба на дружествени дялове по реда на
ЗПСК от 21.06.2012г.
Безспорно е установено, че възстановената собственост от 600 кв.м.
понастоящем е част от поземлен имот с идентификатор 51723.500.1419 с обща площ от 2467
кв.м., а сградите, съгласно влязлата в сила кадастрална карта и кадастрални регистри на
гр.Никопол, одобрена със заповед №РД18-75/28.12.2006г. на изп. директор на АГКК, са с
идентификатори: 51723.500.1419.6, 51723.500.1419.7, 51723.500.1419.8. За собственик на
целият имот в кадастралните регистри е бил записан „ДУНАВ НИКОПОЛ" ЕООД, който го
е продал на ответника ВЕИ“ЦЕНТРУМ“ с прил. на л.37 от делото нотариален акт за
покупко-продажба на НИ, на 20.12.2022г..
Въз основа на тези безспорни факти и обстоятелства Никополски РС е
направил извода, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.108 от ЗС и по-
точно, че ищците не са собственици на въпросния имот. Правилно е изтъкнато, че
реституционни законни, включително и Закона за възстановяване на собствеността на
одържавени имоти имат пряко действие и възстановяват на собствениците или техните
наследници собствеността върху одържавените им имоти от момента на влизане в сила на
реституционния закон, като за установяване на факта на реституция не е необходимо да
бъдат отписвани реституираните имоти от регистрите на държавната, респ. общинската
собственост. Изтъкнато е и това че към момента на постановяване на решението по гр.д.
№252/1996г. на Окръжен съд Плевен, с което е уважен иска по чл.108 ЗС, реституирания
имот не е бил обособен в самостоятелен такъв, а е бил част от парцел I, кв.3, целия с площ
от 12 400 кв.м. Таково обособяване не е извършено и впоследствие. В мотивите е изложено,
че въпросните 600кв.м. сега са идеална част от поземлен имот с идентификатор
51723.500.1419 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Никопол, с адрес на
поземления имот, ул.“А. С.“№**, целия с площ от 2467 кв.м. и заедно с постороените в
имота сгради, в т.ч. и сградите на бившата малница, са собственост на ВЕИ Центрум“
ЕООД, което дружество е придобило имота с нотариален акт №124, том 9, peг. №7024, дело
№ 1353/20.12.2022 г. на нотариус И. А.-Д., peг. №760 на НК, район на действие - PC
Никопол. Наред с това, РС е приел за основателно и твърдението на ответника, че е
придобил спорния недвижим имот и на основание давностно владение, което е получил от
своя праводател - „Дунав Никопол“ ЕООД, като владението на праводателя и владението на
ответника е продължило непрекъснато и необезпокоявано повече от десет години, считано
от 1998г. до датата на подаване на настоящата искова молба. Отричайки по този начин
правото на собственост на ищците, е отхвърлил иска им по чл.108 ЗС.
Спорно е кой е собственик на имота владян от ответника и основателно ли е
възражението на „ВЕИ Центрум“ ЕООД, че е придобил съответната част от дворното място
7
и постройките в него, представляващи бивша мелница, въз основа на договор за покупко-
продажба, респ. - по давност, в случай че праводателя му не е бил собственик.
За да се произнесе по тези въпроси въззивният съд съобрази следното :С
приложеното към исковата молба решение на Плевенски ОС по въззивно гр.д.№ 252/1996г.,
въззивната инстанция, след отмяна на решението на РС-Никопол, е решил спора за
собственост между реституираните собственици-наследниците на Г. Я. Г./Д./ и ОФ Дунав
Никопол, като е приел, че правото им на собственост е възстановено по реда на ЗВСОНИ и
че процесния имот, представляващ бивша мелница неоснователно се владее от общинската
фирма, която е била осъдена да им го предаде. Преобразуването и преватизацията на ОФ
„Дунав Никопол“ са безспорно установени - нейните универсални правоприемници са: ТД с
общинска собственост „ДУНАВ-НИКОПОЛ“ ЕООД, чийто провоприемник е ТД със същото
наименование, след сключена приватизационна сделка за продажба на капитала с договор за
покупко-продажба на дружествени дялове по реда на ЗПСК от 21.06.2012г.Именно то е
праводател на ответника „ВЕИ Центрум“ ЕООД по договора за покупко-продажба, с който
последния се легитимира като собственик.
Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд досежно
това, че след като решението от 25.02.1997г. на Плевенския окръжен съд, постановено по
гр.д.№ 252/1996г., не е било вписано в Служба по вписванията при РС- Никопол, съгласно
разпоредбата на чл.115 ал.1 от ЗС, то няма действие спрямо трети лица, каквито счита, че са
ответницика и третото лице – помагач по настоящото дело. Съгласно разпоредбата на
чл.220, ал.1 от тогава действащия ГПК, влязлото в сила решение е задължително за страните
и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други
съдилища и учреждения в Републиката. Съласно сега действащия ГПК - чл. 298, ал.2 от ГПК
влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните
правоприемници. В случая ищците са наследници на завелите иска по чл.108 ЗС ищци, а
ответника и третото – лице са обвързани със силата на присъдено нещо като
правоприемници/ответника като частен правоприемник/ на ответника по същото дело. След
уважаване на иска за собственост, страните е следвало да съобразяват поведението си с
правно установеното между тях, а именно, че собственици на бившата мелница са
наследниците на лицето, от което е била отнета през 1948г. Г. Я. Г./Д./.
Именно в изпълнение на това решение, по искане на Община Никопол, със
Заповед №ДС- 911/03.12.1999г. на Областен управител Плевен/ на л.32/, имота е бил отписан
от актовите книги за държавна собственост. След отписването като държавна собственост,
имота не е бил актуван като частна общинска собственост, както се твърди от ответника.
Видно от АЧОС № 187/17.01.2000г. на Община Никопол/ на л.214/ с него са актувани, респ.
включени в капитала на търговското дружество „Дунав-Никопол“ЕООД само новопостроени
сгради/през 1965 и сл. години/, но не и терена и сградите на бившата мелница. Установеното
кореспондира с признанието на ответника в отговора на исковата молба, че сградите не били
ползвани след 1989г., а с оглед лошото им състояние, същите не били и предмет на оценка
при изготвяне на правния анализ и финансовата оценка на имуществото на „ДУНАВ-
8
НИКОПОЛ“ЕООД, направени при приватизацията на дружеството. Това признание показва
от една страна, че реституирания имот не е бил в капитала на търговското дружество и не е
бил продаден при приватизацията му, а от друга че не е бил и завладян, поради липса на
интерес от страна на предприятието да го ползва и владее като собствен.
Съгласно чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го
придобие или ако собственикът се откаже от него.В случая ответника твърди, че ищците не
са упражнявали правото си на собственост след реституцията и че преди да му го продаде,
праводателя му е придобил имота чрез давностно владение. Както бе посочено по-горе,
решението за уважаване на иска по чл.108 от ЗС е било изпълнено, като с протокол за въвод
във владение от 11.11.1998г., по изпълнително дело №33-38/1997г. на съдия изпълнител при
Районен съд Никопол, ищците са били въведени във владение на реституираната мелница и
стопанските и сгради, без технически съоръжения и инвентар, както и на съответната част
от дворното място, съгласно съдържанието на този протокол/на л.30 от делото на РС/.
Протокола е оспорен с твърдението, че не е имало такъв реален въвод и че след съставянето
му ищците и техните наследодатели не са предприели действия за обособяването му в
самостоятел имот и не са го стопанисвали.Това обстоятелство, само по себе си, не може да
обоснове извода, че те са изгубили правото на собственост поради неупражняване на
правомощията от съдържанието на това право - владение, ползване и разпореждане за един
дълъг период от време. По делото не са събрани убедителни доказателства някой друг да е
придобил това право, нито да е налице отказ от правото на собственост. Следователно
ищците на са загубили правото на собственост и то все още е тяхно притежание.
Разглеждайки възражението на ответника за придобивна давност, окръжният
съд приема, че не са събрани такива доказателства, от които да се направи извода, че
ответника или праводателя му „Дунав –Никопол“ ЕООД е придобил собствеността върху
спорната част от дворното място и постройките върху него на оригинерно правно
основание. Позовавайки се на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, съгласно която правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива от недобросъвестния владелец с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, ответникът твърди, че заедно с
праводателя си са упражнявали фактическа власт върху тази част от имота за период по-
дълъг от 10години, явно и необезпокоявано. Дори формално да е бил включен в капитала на
търговско дружество „ДУНАВ-НИКОПОЛ“ЕООД, макар че както се посочи по-горе не е бил
включен в оценката на имуществото подлежащо на приватизация, това не означава, че
имота е собственост на дружеството. Търговското дружество с общинска собственост не е
третирало реституирания имот като свой, тъй като той не му е бил предоставен с акта за
общинска собственост, нито го е ползвало за дейността си с намерение да го придобие.
Доказателства в тази посока няма и в приетото от районния съд заключение на съдебно-
техническа експертиза. Напротив - „ДУНАВ НИКОПОЛ”ЕООД като универсален
правоприемник на ОФ „Дунав Никопол”, спрямо която е признато, че собственици на
процесния недвижим имот са наследниците на Г. Я. Г./Д., е било обвързано със силата на
присъдено нещо, с която спора по чл.108 ЗС е бил решен в полза на последните.
9
Въззивният съд приема, че „ДУНАВ-НИКОПОЛ“ЕООД не е осъществявало
владение върху процесния имот, нито преди нито след приватизацията на предприятието,
още по-малко такова владение да е било явно и обективирано по недвусмислен начин, така
че да достигне до знанието на собствениците му. От разпитаните пред РС свидетели,
посочени от ответника, които са дългогодишни работници в Общинска фирма „Дунав –
Никопол“, а впоследствие - и в „Дунав-Никопол“ ЕООД се установява, че процесните 600
кв.м. терен и три постройки са били в заградената част от имота, с обща площ 12 400 кв.м., в
който са били разположени производствени сгради на предприятието. Необосновани, в тази
връзка са и изводите на РС, че сградите понастоящем не съществуват. Обстоятелството, че в
скицата на поземлен имот №15-37792/16.01.2024г. на СГКК гр.Плевен, с идентификатор
51723.500.1419 по кадастралната карта и регистри на гр.Никопол, е отразена само
новопостроената сграда с площ от 11кв.м., с предназначение: сграда за енергопроизводство
(трафопост) е индиция, че само тя се води на името на лицето, по чието искане е издадена
скицата. Същевременно, от събраните гласни доказателства, и то чрез разпита на посочените
от ответника свидетели - бивши и настоящи работници и служители в дружеството-продавач
на имота, се установява, че сградите съществуват и са „перфектни“ според св.Н. Б..
Свидетелят Н. Б. установява, че одържавените от наследодателя на ищците сгради, след
въвода във владение през 1998г. не са били използвани от дружеството, в рамките на чийто
ограден имот са се намирали. Свидетелят П. П. установява, че работи от 2003г. в
предприятието и знае, че сградите на старата мелница не са имали врати и прозорци и не са
били годни за използване от предприятието. Същото се потвърждава и от св.Е. Д., който
работи от 1980г. в това предприятие и твърди, че сградите не се използват и в тях има
боклуци. Впрочем, такава констатация се съдържа и в мотивите на РС, а именно че
вследствие на естественото износване на материалите и амортизация, сградите на бившата
мелница не са били годни за ползване по функционалното им предназначение, а опасни за
обитаване. Всички тези показания говорят за липса на интерес от страна на предприятието, а
не установяват владение.
От друга страна ответникът ВЕИ Центрум“ЕООД не е владял имота в
изискуемия от закона петгодишен срок като добросъвестен владелец /по чл.70, ал.1 ЗС/.
Поради това, при владение осъществявано през периода от 20.12.2022г. когато го е придобил
по нотариален път от несобственик, до 11.09.2023г., когато е предявен иска за връщането му,
не се е осъществило придобивното основание по чл.79, ал.2 от ЗС.
Поради всичко изложено, ответника е длъжен да се съобрази с постановеното
съдебно решение по иска по чл.108 ЗС, като предаде владението на имота на ищците.
Праводателят му не се явява трето лице по см. на закона. Правата му върху имота не са
„самостоятелни”, а са придобити от ответника спрямо когото е уважен иска за собственост
ОФ“Дунав Никопол“ и чиито права върху спорния имот са отречени със сила на присъдено
нещо. Ако междувременно са се осъществили факти с правно значение по отношение на
правото на собственост, те следва да бъдат отчетени, но при липса на такива, решението
обвързва страните и техните наследници и правоприемници и подлежи на
10
изпълнение.Поради това иска за собственост се явява основателен и следва да бъде уважен.
Решението на РС-Никопол следва да бъде отменено, като вместо него и на основание чл.271
ал.1 ГПК бъде постановено друго по същество в посочения смисъл.
При този изход на делото, следва да бъдат присъдени направените от ищците
разноски за двете инстанции, които са общ размер 4 352лева, от които 2327лв. пред РС и
2025лв. пред ОС, съгл. списъка с разноските на л.372 от делото на РС и л.52 от настоящого
дело, както и доказателствата, че са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.271 ал.1 ГПК решение № 1 на Никополски
районен съд, постановено на 02.01.2025г. по гр.д. № 443/2023г. по описа на съда, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ВЕИ “ЦЕНТРУМ“ ЕИК207193479 със седалище и адрес на
управление в гр.ПЛЕВЕН, бул.“ХРИСТО БОТЕВ“№36, вх.А, ет.5, ап.10, което дружество се
представлява от И. Л. Б., да предаде, на основание чл. 108 от ЗС на М. Я. Г., с ЕГН
**********, от гр.С., **********; А. Я. Г., с ЕГН **********, от гр.С., *********; И. Я. С.,
с ЕГН **********, от гр.С., ********; Г. Е. Г., с ЕГН **********, от гр.Р., *** и Е. Е. Г., с
ЕГН **********, от гр.Р., ********, собствеността и владението върху следния недвижим
имот : 600кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 51723.500.1419 по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Никопол, одобрена със заповед №РД18-
75/28.12.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Н. ,
ул.“Ал.С.“№**, целия с площ от 2467кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, при
съседи:51723.500.1418;51723.500.1386;51723.500.1383;51723.500.1110, както и върху
построените в него сгради с идентификатори: 51723.500.1419.7; 51723.500.1419.8
представляващи бивша мелница, сграда - канцелария и конюшня, със застроена площ
съответно от 93кв.м., от 27кв.м. и 46кв.м.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ВЕИ “ЦЕНТРУМ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.ПЛЕВЕН, бул.“Христо Ботев“,
№36, вх.А, ет.5, ап.10, представлявано от управителя И. Л. Б. да заплати на М. Я. Г., с ЕГН
**********; А. Я. Г., с ЕГН **********; И. Я. С., с ЕГН **********; Г. Е. Г., с ЕГН
********** и Е. Е. Г., с ЕГН ********** сумата 4 352лева, за направените в производство
по делото пред двете съдебни инстанции разноски.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач „ДУНАВ-
НИКОПОЛ“ЕООД гр.Никопол, с ЕИК *********, представлявано от управителя П. С. К..
11
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБългария, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12