Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 431 Година 2020, 14.02. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 15.01.2020 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора СТЕФАНИ
ЧЕРЕШАРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 3371 по описа за 2019 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила
е касационна жалба от В.Т. ***, чрез адв. А., срещу
Решение №126/12.09.2019г. по АНД №905/18г. по описа на Районен съд –
Асеновград, II н. с., с което е потвърдено наказателно
постановление/НП/ №277 от 28.11.2018г. на Директора на РДГ - гр.Пловдив, с което на Т. на основание чл.257
ал.1, т.2 от Закона за горите/ЗГ/ е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 900 лева за нарушение по чл.257 ал.1 т.2 ЗГ, във връзка с чл.50 ал.3,
ал.4 и ал.5 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в
горите.
В
жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано,
като се развиват доводи за неговата незаконосъобразност и се настоява за
отмяната му и отмяна на наказателното постановление, алтернативно да бъде
изменено, като бъде намален размерът на наложеното административно наказание.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по касационната жалба – Регионална дирекция по горите – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юриск. И., излага
съображения за неоснователност на касационната жалба, като подробни такива са
развити в депозирания отговор.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така
подадената касационна жалба.
Пловдивският
административен съд – двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и производството е процесуално
допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав установи, че с оспореното НП №277 от 28.11.2018г. на Директора на РДГ – Пловдив,Т. е бил
санкциониран на основание чл.257 ал.1, т.2 ЗГ с административно наказание
„Глоба“ в размер на 900 лева за нарушение по чл.257 ал.1 т.2 ЗГ, във връзка с
чл.50 ал.3, ал.4 и ал.5 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите
в горите, за това, че в качеството си на лице по чл.235 ЗГ в периода
14.06.2018г. – 31.08.2018г. е изготвил карнет-опис за извършено маркиране в
имот с к. № 29581.5.165, подотдел 135-ж и имот с к. № 29581.5. 152,
под.135-з-ЧГТ в землището на село Жълт камък, община Асеновград, без в подотдел
135-ж на терен реално да е извършено маркиране за предвидения конкретен вид
сеч, а в подотдел 135-з само на площ от 0,25 ха от 2,039 ха.
За да
обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на
Районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни
доказателства се установява извършване от страна на Т. на вмененото му
нарушение на Наредба № 8/05.05.2011г. за сечите в горите, а от друга, че наложеното му наказание
съответства на осъществената от него противоправна
дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от административнонаказващия
орган. Прието е също така и че не са налице основания за прилагане разпоредбата
на чл.28 ЗАНН.
Като е
стигнал до тези правни изводи, Районният съд е постановил правилен съдебен акт.
В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на
оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени
обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на
процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от
първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави
излишно тяхното преповтаряне.
Съставеният
АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен
начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи
възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз
основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление против Т.,
което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.
Доводите,
наведени в касационната жалба, са идентични с тези, наведени и пред районния
съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Отделно от това, в
решението на АРС е обосновано наличието на съответствие между писмените
доказателства и събраните гласни доказателствени средства. В случая не са
ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно
вмененото на касационния жалбоподател административно нарушение, т.е. липсват
доказателства, че в периода 14.06.2018г. – 31.08.2018г. на терен реално е
извършено маркиране за предвидения конкретен вид сеч, съгласно изготвените карнет-описи
в имот с к. № 29581.5.165, подотдел 135-ж и имот с к. № 29581.5.152,
под.135-з-ЧГТ в землището на село Жълт камък, община Асеновград, поради което
правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
Във
връзка с възражението за липса на посочено качество на свидетеля в
АУАН/свидетел на извършването или установяването на нарушението и/или на
съставяне на акта/ следва да бъде посочено, че дори и да не е отбелязано
изрично, това обстоятелство се установява от собственоръчните показания на
вписания като свидетел Петър А. Б.в АУАН, а именно: „Съставихме акта по становище и доклад на РДГ-Пловдив от инж. Ан. Б.“. Или
иначе казано, установява се, че Б.е свидетел по съставянето на акта. Отделно от
това, съгласно чл.53 ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Т.е.,
дори да се приеме за основателно възражението на касатора,
по същество той не оспорва извършването на нарушението и не сочи доказателства,
които да оборват констатациите на контролните органи, въпреки дадената му от
Районния съд възможност за това.
Все в
тази насока, във връзка с възраженията, изложени в касационната жалба, следва
да се посочи, че за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на
чл.28 ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед
липсата на вредни последици или незначителността му, и с оглед другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид/арг. чл.93 т.9 НК във връзка с чл.11 ЗАНН/. Не такъв обаче, е настоящият случай. В казуса деянието не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните административни нарушения
от същия вид, предвид и характера на обществените отношения, регулирани от
Закона за горите,
свързани с опазването, стопанисването и ползването
на горските територии в Република България, отчитайки обстоятелството, че
нарушението засяга гарантирането на многофункционално и устойчиво управление на
горските екосистеми. При това положение, деянието не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай по смисъла на чл.28 б.“а” ЗАНН.
Не са
налице и основания за намаляване размера на наложената глоба, доколкото за
нарушения от категорията на процесното, е предвиден
размер на глобата от 300 до 5000 лева, а по отношение на Т. се установява, че е
санкциониран за изготвени 2 бр. карнет-описи без реално извършено маркиране.
Отделно от това по административнонаказателната
преписка са налице данни за влезли в сила 2 бр. НП, с които в предхождащи процесното НП периоди, Т. е бил санкциониран за нарушения
по ЗГ. Ето защо определеният размер на глобата - 900 лева, който освен всичко
друго е в посока към минимума, съдът намира, че съответства напълно на тежестта
на извършеното нарушение, и способства в най-пълна степен за постигане на
целите, регламентирани в нормата на чл.12 ЗАНН.
Този
съдебен състав намира, че правилно Районният съд е преценил всяко доказателство
поотделно, събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в
съвкупност, като е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че се
установяват изложените факти в АУАН и основания на него последващ
акт – наказателното постановление, предмет на съдебна проверка по реда на ЗАНН.
С оглед
на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в
сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:
Р Е Ш
И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №126/12.09.2019г. по АНД №905/2018г. по
описа на Районен съд – Асеновград, II н. с.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.