Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
С., 22.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при
секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №385/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.С.Х.,
с която е предявен срещу З. „А.” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие,
осъществено на 12.09.2020 г. Претендира законна лихва от 12.09.2020 г. и направените
по делото разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило
се на 12.09.2020 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника, в резултат на което е претърпяла телесни увреждания
и е понесла неимуществени вреди – болки и страдания. Претендира обезщетение в
размер на 30000 лв., заедно със законната лихва от датата на деликта и
съдебните разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
да се е осъществило произшествието по механизма, описан в исковата молба, като
твърди, че произшествието е настъпило по вина на водача на автомобила, в който
като пътник е пътувала ищцата, а не на застрахования при ответника водач. Оспорва
да са настъпили твърдените неимуществени вреди, както и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между произшествието и твърдените вреди. В условията
на евентуалност се позовава на съпричиняване. Оспорва претенцията за законна
лихва, респективно началния момент, от който се претендира същата. Претендира
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По
иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от писмените доказателства (констативен
протокол, протокол за оглед на местопроизшествие, заедно със скицата на същото и
фотоалбум, съставени в рамките на досъдебното производство), съдебно медицинска
и автотехническа експертизи, че на 12.09.2020 г., около 09.00 часа в гр. С.,***
в района на вход/изход на магазин „Практикер”, се е осъществило
пътнотранспортно произшествие при следния механизъм: лек автомобил „Ауди А3” с рег.№
*****, управляван от П.Ц.е предприел пресичане на лентата за движение пред
автомобил „Тойота” с рег.№ *****, управляван от Н.Х., без да се увери, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него или
минават покрай него и без да се съобрази с движението на лекия автомобил
„Тойота“, който се е движел по ул. „Обиколна” с посока на движение от бул.
„Копенхаген” към ул. „Димитър Пешев”. Причина за произшествието са субективните
действия на водача на лекия автомобил „Ауди А3”, който не е възприел
своевременно движещия се отляво надясно и перпендикулярно на него лек автомобил
марка „Тойота”. При удара е пострадала ищцата, която е пътувала на предната
дясна седалка. Съдът приема, че причината за настъпване на произшествието е поведението
на водача на автомобила „Ауди А3”, който не е пропуснал движещия се на път с
предимство л.а. „Тойота”, не е съобразил маневрата си с неговото движение и
местоположение, с което извършил нарушение на чл.25, ал.1 и 2 и чл.50, ал.1 ЗДвП.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза по
делото се установява, че в резултат на произшествието пострадалата е получила
следните травматични увреждания: контузия
и кръвонасядане на предната лява част на гърдите, фрактура на 6-то, 7-то и 8-мо
ребра в лявата гръдна половина. Вещото лице сочи в експертизата, че описаните
травматични увреждания се срещат сравнително често в ортопедичната практика,
най-често при пострадали пътници след претърпяно ПТП. Механизмът за получаване
на тази увреда е „внезапно нанесен удар в областта на гръдния кош от твърди
тъпи или ръбести предмети, от които е изградено предната част на купето на
автомобила. При нанесен челен между два автомобила, травми в областта на гърдите
могат да бъдат получени и от т.н..“коланна трава“- т.е. от лентите на
предпазния колан. Поради това съдът приема, че всички описани травматични
увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие.
След инцидента пострадалата е получила
спешна медицинска помощ и болнично лечение в УМБАЛ „Св. Анна” С., където е
настанена в Клиниката по гръдна хирургия за срок от 3 дни, като лечението ѝ е продължило амбулаторно, в домашни условия. Получените фрактури на 3
поредни ребра в лявата гръдна половина са довели до болки и страдания - за срок
около 2 месеца, като през първите 30 дни след злополуката болките при ищцата са
били с интензивен характер. Имала е затруднения при дишане и намален витален
капацитет на левия бял дроб. В началото на 2-рия месец болките са намалили
интензивността си и са станали само периодично явяващи се при обща преумора,
както и при рязка промяна на времето - при студено и влажно време. Нарушената
дихателна дейност на левия бял дроб е затруднила придвижването и обслужването
на пострадалата в ежедневието.
Към момента здравословното състояние
на ищцата е възстановено. Счупените ребра са зарастнали окончателно. няма
клинични или документални данни ищцата да е получила някакви негативни
последици или усложнения от процесните увреждания. Възможна е появата на
единични болки в студено и влажно време, които отзвучават след употреба на аналгетици.
От показанията на свидетеля Н.Г.Х., съпруг на ищцата, се
установява, че в периода на следболничното лечение ищцата не е можела да се
движи самостоятелно да се обслужва в ежедневието, нуждаела се е от чужда помощ,
имала е затруднения при дишане. Пътнотранспортното произшествие се е отразило
негативно и на психиката й – получила е нарушения в съня, испитвала е страх при
пътуване с автомобил.
По изложените съображения съдът приема, че е налице
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, , а именно:
деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и
вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Ауди
А3” с рег.№ *****, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.25,
ал.1 и 2 и чл.50, ал.1 ЗДвП. Съдът намира, че от писмените доказателства,
съставени от органите на наказателното производство, от медицинските документи,
съдебно-медицинската експертиза, както и от показанията на свидетеля Н.Г.Х. безпротиворечиво
се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това
следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача П.Г.Ц.при
управление на лек автомобил „Ауди А3” с рег.№ *****.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното
ПТП за лек автомобил „Ауди А3” с рег.№ ***** е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника.
Поради това съдът приема, че към момента на произшествието между тях е било
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по
силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – характер и
естество на телесните увреждания – контузия три ребра, естество на проведеното
лечение (леглови режим с включена инфузионна, седативна и обезболяваща терапия),
интензитет и продължителност на болката (интензивна през първите тридесет дни
след произшествието, а в началото на втория месец болките са намалили
интензивността си), период на възстановяване (2 месеца), наличието на пълно
възстановяване с незначителни остатъчни последици за здравето на пострадалия (възможни
единични болки – проявяващи се при студено и влажно време).
Поради което съдът, при преценка на събраните
доказателства за характера, вида и броя на уврежданията, периода на лечение и
отнасяйки ги към възрастта и съобразявайки начина на настъпване на произшествието,
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 12000 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване. От заключението на съдебно-медицинската експертиза
и показанията на разпитания свидетел се установява, че при настъпване на
произшествието ищцата е носила предпазен колан. Ето защо съдът приема, че по
делото не е доказано противоправно поведение на пострадалата, с което да е
допринесла за настъпване на вредите.
Ищецът има право на законната лихва от датата на предявяване
на застрахователната претенция. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава
отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху
обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата
на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Видно от представената с исковата молба претенция, същата е входирана при
застрахователя на 02.10.2020 г. С оглед на това претенцията за мораторна лихва
е основателна и следва да се присъди от претендираната дата – 02.10.2020 г.
По
разноските:
На процесуалния
представител ищеца следва да се присъди възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА – за
сумата от 572 лв., изчислена съобразно уважената част
от иска.
На ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение и експертизи, съразмерно с отхвърлената част от иска – сумата от 360 лв.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 480 лв.
и 500 лв. за разноски.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК:*****, да заплати на М.С.Х., ЕГН:**********, на основание
чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 12000 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за вреди от пътнотранспортно произшествие, осъществено на 12.09.2020 г., заедно
със законната лихва от 02.10.2020 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
30000 лв.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК:*****, да заплати на адв. С.К.Н., адрес: ***,
на основание чл.38, ал.1 ЗА, сумата от 572
лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА М.С.Х. ЕГН:**********, да заплати на З. „А.” АД, ЕИК:*****, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 360 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК:*****, да заплати по сметка на
Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 480 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 500 лв.,
представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: