Определение по дело №580/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 166 АПК и е образувано по искане на А. А. М. от [населено място], обл. Варна чрез адв. А. Д. за спиране предварителното изпълнение на заповед № 25-819-271/07.03.2025г. на началник група при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Варна , инкорпорирано в жалба срещу цитираната заповед.

Заявеното основание на отправеното към съда искане е настъпването на „непоправими“ вреди за М., понеже тя няма да може да ползва собствения си автомобил за лични нужди , включително за посещение при лекар, тъй като е трудно подвижна . В тази връзка би следвало да наеме друг автомобил, което би представлявало за нея значителен финансов разход. Освен това адм. орган не е изложил в своето разпореждане мотиви за съществуване на предпоставките по чл. 60 АПК.

Съдът счита искането за допустимо, тъй като изхожда от лице с активна процесуална легитимация – адресат на наложена ПАМ и при хипотезата на висящо съдебно производство по проверка законосъобразността на наложена принудителна мярка. При проведено изследване за основателност на искането съдът установи следното:

Със заповед № 25-819-271/07.03.20205г. на началник група при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Варна на основание чл. 171, т.2а б.“а“ от ЗДвП на А. М. е наложена ПАМ „ прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца предвид факта, че тя е собственик на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № [рег. номер] , който на 06.03.2025г. е бил управляван от неправоспособния И. Б. И. , на когото са отнети всички контролни точки и който има издадено в Германия СУМПС, невалидно на територията на България на основание чл.17, ал.17 от Наредба І-157/2002г.

Видно от приложена към адм. преписка справка от информационните масиви на МВР А. М. не е правоспособен водач на МПС . Безспорен факт е, че същата е собственик на посоченото по-горе превозно средство , както и че същата на 07.03.2025г. е овластила цитирания по-горе И. Б. И. да управлява нейния лек автомобил в страната ,Турция , Гърция , държавите-членки на ЕС – пълномощно с нотариална заверка на подписа от 07.03.2025г.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи :

А. М. , при ползване на правните услуги на адв. А. Д., навежда довод за немотивираност на разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ поради непосочване на съществуващите предпоставки по чл. 60 от АПК, но конкретната ПАМ се налага по реда на чл. 172 ЗДвП, а спорен алнея 6 на тази разпоредба жалбата няма суспензивен ефект .В случая има допуснато по силата на закона предварително изпълнение , но не и допуснато такова от адм. орган по реда на чл. 60 АПК. , поради което не следва адм. орган да излага твърдения за защита на особено важни държавни или обществени интереси, защото не се предполагат, а следва молителят да посочи и докаже наличието на обстоятелства, предполагащи основателност на искането за спиране т.е. засягане на негови права и законни интереси, противопоставими по значимост на посочените в чл. 60 от АПК.

Изложените доводи на М. в насока основателност на искането са голословни. Тя твърди ,че с временното прекратяване на регистрацията на личния й автомобил , същата няма да може да го ползва , понеже е трудно подвижна . Първо, М. не може да ползва процесния автомобил , защото не правоспособен водач. Второ , твърдението , че не е трудно подвижна не се доказва от медицински документи. Трето, молителката не посочва колко често посещава лекар, за да се установи нейната нужда от транспорт. Четвърто, наложената ПАМ е с временен характер – само 6 месеца. Пето, не съществуват пречки М. да посещава лекар , ползвайки обществен транспорт или превоз от близки и познати. Шесто, М. не представя доказателства за своите доходи , поради което е недоказано нейно твърдение, че заплащането на транспорт за нея е непосилно финансово бреме. Седмо, именно защото не ползва личния си автомобил , М. е издала пълномощно той да се ползва от друго лице - И. Б. И.. Последният предвид изложените данни в мотивите на процесната заповед по налагане на ПАМ има издадено СУМПС от Федерална република Германия т.е. налага се извод, че той не пребивава постоянно в България , а в Германия и именно поради тази причина в пълномощното на М. той е овластен да управлява лекия й автомобил и в държавите -членки на ЕС. Следователно М. е собственик на процесния автомобил, но не го управлява, не го ползва, тъй като го е предоставила за управление на друго лице и в тази връзка временно прекратяване на регистрацията на превозното средство не води до значителни или трудно поправими за нея вреди.

В обобщение не съществуват противопоставими по степен на важност на обществения и държавен интерес засегнати субективни права или законни интереси на А. М. , които да налагат спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената по съдебен ред заповед.

Мотивиран от изложените съображения съдът

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. А. М. от [населено място], обл. Варна за спиране предварителното изпълнение на заповед № 25-819-271/07.03.2025г. на началник група при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Варна.

Съдебното определение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му за страните, придружено с препис от съдебното определение.