№ 522
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Райна Мартинова
Членове:Нели С. Маринова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509776 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20061426/09.03.2021 г. по гр. д. № 28642/2020 г. по описа
на СРС, 157 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – МХ Е. ООД, е признато за установено по предявени от
„Т.С.“ ЕАД искове, че М. ИВ. Ч. дължи да заплати на дружеството на
основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 547,01 лева –
главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от
05.2016 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 17.05.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.
150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 24,64 лева – главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 05.2016
г. до 04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
17.05.2019 г. до окончателно й плащане, на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от
56,76 лева – законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 14.09.2017 г. – 02.05.2019 г., като искът е отхвърлен за
1
сумата над 56,76 лева до пълния размер от 78,71 лева и на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, че дължи сумата от 4,40 лева – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 30.06.2016 г. – 02.05.2019 г., за които
суми по ч.гр.д. № 27592/2019 г. по СРС, 157 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и ответницата е
осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от
48,32 лева – разноски в производството по гр.д. № 27592/2019 г. и 467,12 лева
– разноски за исковото производство за държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, а ищецът е осъден да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на М. ИВ. Ч. сумата от 11,73 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение. С Решението са отхвърлени исковете
по чл. 422 от ГПК, предявени срещу М. ИВ. Ч. и ИВ. ИВ. Ч..
С Определение№ 20144731/23.06.2021 г. по реда на чл. 248 от ГПК е
оставена без уважение молба, подадена от М. ИВ. Ч., ИВ. ИВ. Ч. и М. ИВ. Ч.
за изменение на решението в частта за разноските.
Против решението, в частта, с предявеният иск е уважен, е подадена
въззивна жалба вх. № 25051603/22.03.2021 г., подадена от М. ИВ. Ч.. В
жалбата са изложени съображения за недопустимост и неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че по отношение на
част от сумите решението е недопустимо, тъй като част от предявения иск е
недопустим, тъй като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е влязла в сила
за сумата от 424,62 лева главница за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.
Посочва, че с възражението си е оспорила само сумата от 147,03 лева –
главница. На следващо място посочва, че вземането за мораторна лихва е
недължимо, тъй като било претендирано въз основа на нищожна правна
норма, а именно чл. 33, ал.1 от ОУ от 2014 г., с която е установен падеж за
плащане на месечните суми от датата на публикуването им в интернет
страницата на продавача, а в ал. 2 бил установен падеж за изпълнение на
задължението за плащане на дължими суми за доплащане след изготвяне на
изравнителни сметки – отново 30 дневен срок от публикуването на интернет
страницата на продавача. Поддържа съображения за недължимост и на
стойността на услугата дялово разпределение. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлен предявен иск. Претендира направените разноски.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба. В молба вх. № 5314/01.02.2022 г. въззиваемият „Т.С.“ ЕАД оспорва
въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Против Определение № 20144731/23.06.2021 г., с което е оставена без
уважение молба за изменение на решението в частта за разноските е
постъпила частна жалба вх. № 25116889/12.07.2021 г., подадена от М. ИВ. Ч.,
ИВ. ИВ. Ч. и М. ИВ. Ч.. В частната жалба се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на определението. Посочват, че всеки
от тях е заплатил възнаграждение в размер на 300 лева в заповедното
производство, като са представени доказателства и списък по чл. 80 от ГПК.
Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което „Т.С.“ ЕАД да бъде осъдена да заплати
разноските, направени в заповедното производство. Претендират разноски.
В отговора си по частната жалба „Т.С.“ ЕАД поддържа, че тя е
неоснователна и моли определението да бъде оставено в сила.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 28642/2020 г. по описа на СРС, 157 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против М. ИВ. Ч., ИВ.
ИВ. Ч. и М. ИВ. Ч., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на
парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 27592/2019 г. по описа на СРС, 157 състав.
В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на
собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен №
190281, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §190 от
ДР на Закона за енергетиката. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи
3
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски
съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с
потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните,
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че
ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за
енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него.
Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях
суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а
такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след
изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира
топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма ЕТ „А.Б., на която
правоприемник се явява „МХ Е.“ ООД. Поддържа, че ответниците не са
изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна
енергия до адрес в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 190281. В исковата
молба се сочи също, че за периода от м. 05.2016-04.2018 г., ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но
ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 820,52
лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 36,96 лева – сума за
дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за
периода от 14.09.2017-02.05.2019 г. ответниците изпаднали в забава за
плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат обезщетение в
размер на 118,07 лева и 6,60 лева, обезщетение за забава върху дължимата
сума за дялово разпределение за периода от 30.06.2016-02.05.2016 г. Твърди,
че по гр.д. № 27592/2019 г. по описа на СРС, 157 състав е издадена заповед за
изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Моли да бъде признато за установено по отношение на М. ИВ. Ч., че
дължи 4/6 от сумите или 547,01 лева – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от 05.2016-04.2018 г., 78, 71 лева –
4
законна лихва за забава за периода от 14.09.2017-02.05.2019 г., както и сума
за дялово разпределение за периода от 05.2016 г. до м. 04.2018 г. в размер на
24,64 лева – главница и 4,40 лева – лихва за периода от 30.06.2016 г. до
02.05.2019 г. Претендира направените в заповедното и в исковото
производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК постъпил отговор от ответника М. ИВ. Ч., с
който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че предявеният иск
недопустим в частта, с която се претендират суми за дялово разпределение,
тъй като ищецът претендирал чужди права. Посочва, че срокът на договора за
избор на ФДР е изтекъл много преди процесния период. Не били представени
договори между ищеца и ФДР, които да посочват на какво основание са
формирани претендираните суми. Поддържа, че сумите не са доказани както
по основание, така и по размер. Посочва, че по делото не се установява, че е
налице облигационна връзка между страните. Поддържа, че искът е
неоснователен и в частта относно претендираната лихва, тъй като по делото
не се установявало, че процесните фактури са публикувани съгласно чл. 33,
ал. 2 от ОУ. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен по отношение на
ответника М. ИВ. Ч.. Претендира направените по делото разноски.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
27592/2019 г. по описа на СРС, 157 състав. По заявление от 17.05.2019 г.,
подадено от “Т.С.” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е
разпоредено на М. ИВ. Ч. да заплати сумата 571,65 лева - главница за
доставена топлинна енергия за периода от м. 01.05.2016-30.04.2018 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен №
190281, ведно със законна лихва за периода от 17.05.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 78,71 лева за периода от 14.09.2017-
02.05.2019 г., мораторна лихва в размер на 4,40 лева за периода от 30.6.2016 –
02.05.2019 г. и 50 лева – разноски по делото, от които 16,67 лева – държавна
такса и 33,33 лева – възнаграждение за юрисконсулт. . В срока по чл.414, ал.2
от ГПК длъжникът е подал е възражение срещу заповедта, в което изрично
признава, че държи сумата от 424,62 лева – главница за топлинна енергия
за отоплителен сезон – 2016/2017 г., определена като 4/6 от 636,93 лева по
изравнителна сметка от ФДР и обща фактура № **********/31.07.2017 г.
Заявява, че оспорва дължимостта на сумата от 147,03 лева – начислена за
топлинна енергия за периода от 01.05.2017-30.04.2018 г., като твърди, че тази
5
сума е платена преди завеждане на заявлението. Оспорва и сумите от 78,71
лева, както и 24,64 лева – главница и 4,40 лева – лихва – начислени за услуга
дялово разпределение. В изпълнение на указанията по чл. 415 от ГПК
заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, приети са и заключения на съдебно-техническа и съдебно –
счетоводна експертиза, от които се установява следното:
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с
Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Според
клаузите на тези общи условия купувачите е следвало да заплащат
топлинната енергия, стойността на която се формира въз основа на
определения за него дял за имота за консумираната енергия за разпределение
в СЕС и обявената за периода цена. Посочено е, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки се
изготвя обща сметка. Посочено е, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Видно от представения договор от 15.08.2002 г., етажната собственост
на сграда, находяща се гр. София, ж.к. ****, а ЕТ „А.Б.“ – праводател на МХ
Е. ООД, е приело да извършва индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.
Партида № 190281 за имота е открита на името на М. ИВ. Ч. по
заявление от 1982 г.
Приети по делото са извлечение от счетоводна сметка по партида №
190281 фактура № **********/31.07.2018 и № **********/31.07.2017 г., от
които се установява, че общият размер на задължението за доставена
топлинна енергия отразено в счетоводството на ищцовото дружество е 857,48
лева – главница и 124,67 лева - лихва за исковия период.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и при
проверка в счетоводството на ищеца са изготвени заключения на съдебно-
техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
6
От заключението на съдебно -техническата експертиза се установява, че
постъпилата топлинна енергия в сградата на адрес гр. София, ж.к. **** се
измерва с общ топломер. Общият топломер се отчитал по електронен път в
началото на всеки месец чрез уред с четяща глава, който снемал показанието
на топлинна енергия в 00.00 часа на първо число от съответния месец.
Вещото лице посочва, че от тази стойност са изваждани технологичните
разходи. Установява се, че в процесния имот е имало два броя отоплителни
тела с постановени ИРРО, като в отчетните формуляри от 23.05.2017 г. и
28.04.2018 г. отчетните стойности са 0, т.е. за процесния период няма
начислена топлинна енергия за отопление на имот. Вещото лице посочва, че
изчисленията на енергия за сградна инсталация са извършени по т. 6.1.1. от
методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда етажна
собственост към Наредба № 16-344/2007 г. по формула като за процесния
имот тя е определена при отопляем обем 204 куб. м. Не била начислявана
топлинна енергия за общи части, тъй като радиаторите в стълбището са
демонтирани на 15.09.2000 г. Установява се, че в процесния имот не бил
поставен узаконен водомер за топла вода, което било отбелязано в отчетните
формуляри от 23.05.2017 г. и 28.04.2018 г., поради което за процесния период
е начислявана служебно топлинна енергия за БГВ на база за един потребител
на топла вода при определени 140 л. на денонощие (съгласно чл. 69, ал. 2 от
Наредба 16-334/06.04.2007 г.). Установява се, че изравнителните сметки били
изготвени от ФДР при спазване на действащата наредба., като в за периода
05.2016 г. ди 04.2018 г. е определена сума за доплащане от 15,50 лева.
Вещото лице посочва, че общата стойност на потребената от имота топлинна
енергия след изравняването е 1425,07 лева.
Установява се от приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, че сумите, начислени за топлинна енергия и дялово
разпределение на топлоснабден имот с абонатен номер 190281, касаещи
период от м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г на стойност 857,48 лева – главница не
са платени. Изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни
сметки са отразени в информационната система на „Т.С.“ ЕАД по месеци и
суми. Вещото лице посочва, че за исковия период законната лихва е в размер
на 124,91 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
7
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно.
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 422 във връзка
с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите за установяване на съществуването на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 и сл. от ГПК по гр.д. №
27592/2019 г. по описа на СРС, 37 състав. Със заявлението, по което е
образувано гр.д. № 27592/2019 г. е направено искане да бъде разпоредено на
длъжника М. ИВ. Ч. да заплати 4/6 от претендираните суми. Заповед за
изпълнение от 27.05.2019 г. е издадена, като на М.Ч. е разпоредено да заплати
571,65 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от м.
01.05.2016-30.04.2018 г., както и стойност на услуга за дялово разпределение,
законна лихва и разноски в заповедното производство. С възражението си
длъжникът М.Ч. изрично е заявила, че оспорва само част от тази сума в
размер на 147,03 лева с твърдението, че е платена. За останалата част от
вземането в размер на 424,60 лева изрично е заявено, че се признава. Т.е. не е
налице спор относно дължимостта на тази част от вземането. Съгласно
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК когато възражението против заповедта
за изпълнение е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си, но само по отношение на тази
част от него, която е изрично оспорена от длъжника. В останалата част
заповедта е влязла в сила. Наличието на възражение обосновава правния
интерес на ищеца от предявения иск по чл. 422 от ГПК, въз основа на който е
образувано производството по гр.д. № 28642/2020 г. по описа на СРС, 157
състав. Следователно в частта за сумата над изрично оспорената с
възражението от 147,03 лева предявеният иск се явява недопустим, поради
липса на правен интерес, а обжалваното решение следва да бъде обезсилено в
частта, с която е разгледан и уважен предявения иск за разликата над сумата
от 147,03 лева до 547,01 лева – главница за топлинна енергия.
8
В останалата част обжалваното решение е допустимо. По доводите,
изложени във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице -
заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и
изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.
Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и
изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 27592/2019 г. по описа на СРС, 157
състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е
подаден в законоустановения срок. Основателността на иска е предпоставена
от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Т.С.“ ЕАД
е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането
му. Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1,
т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
9
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали
реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при
топлофикационното дружество. В конкретния случай, от събраните по делото
доказателства се установява, че ответника М. ИВ. Ч. е подала заявление за
откриване на партида на топлоснабдения имот, като такава е открита и се
води на нейно име. Действително по делото не е представен документ,
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, но с подаденото
възражение тя е заявила, че не оспорва част от задължението, за което е
издадена заповедта за изпълнение, а възраженията срещу оспорената част е
насочено към това, че това вземане е погасено чрез плащане. В този смисъл и
доколкото съдът следва да съобрази, както събраните по делото
доказателства, така и изявленията на страните, които установяват неизгодни
за тях факти, то съдът намира, че ответницата е собственик на процесния
имот.
Следователно и доколкото по делото се установява, че ответникът М.Ч.
е клиент на топлинна енергия за имот, за който е имало открита партида с №
190281 на нейно име, то за нея е възникнало и задължението в качеството й на
собственик да заплати доставената до имота топлинна енергия в
претендирания размер от 147,03 лева.
По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за
забавено плащане следва да се посочи, че съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът
„Т.С.“ ЕАД е следвало да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: че главните парични задължения
са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размера на
лихвата за забава възлиза именно на спорната сума. Съгласно клаузите на
Общите условия доставената топлинна енергия е следвало да бъде
остойностявана от ищеца (продавача) всеки месец, като сумите за топлинна
енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в
забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. За периода
след влизане в сила на Общите условия от 2014 г. обезщетение за забава е
дължимо след издаване на изравнителната сметка съгласно чл. 33, ал. 4 от
тях. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на
10
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (не
е нужно отправянето на покана). Т.е., ответникът следва да се счита за
изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за
който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия, както и
30 дни след изтичане на срокът по чл. 33, ал. 1 от Общите условия. Размерът
на обезщетението за забава върху топлинна енергия определена за исковия
период по реда на чл. 162 от ГПК е в размер на претендираната сума от 56,76
лева, т.е. обжалваното решение се явява правилно и в тази му част.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба относно
извършването на дялово разпределение в сградата, в която се намира
топлоснабдения имот, собственост на въззивника.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение а
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от закона). Установено по делото е, че
дяловото разпределение в сградата, в която се намира апартамент 41 гр.
София, ж.к. ****, ет. 5 се извършва от МХ Е. ООД, което дружество е
вписано в публичния регистър към Министерство на енергетиката.
В случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на
което е възложена тази дейност то сключва писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от
страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл.
139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост,
самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в
който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово
разпределение. В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
11
продавача по реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Следователно възнаграждението за услугата дялово
разпределение е дължима от клиента на продавача на топлинна енергия.
От събраните по делото доказателства се установява, че услугата
дялово разпределение реално е осъществена от МХ Е. ООД в исковия период
и за това за представени и изравнителни сметки, документ за главен отчет на
уредите за дялово разпределение. Представен е и договор между „Т.С.“ ЕАД
и МХ Е. ООД по чл. 139 в, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който
се извършва дялово разпределение в сградата в етажна собственост, в която
се намира процесният топлоснабден имот срещу възнаграждение, дължимо от
топлоснабдителното дружество – ищец по ценоразпис в Приложение № 2.
Размерът на възнаграждението е установен от приетите по делото писмени
доказателства и съдебно-счетоводна експертиза и той е 24,64 лева, дължим от
ответницата.
Доколкото с изменението на разпоредбата на чл. 139, ал. 2 и 139 в от
Закона за енергетиката предвиждат, че възнаграждението се определя с
договор между топлоснабдителното дружество и третото лице, извършващо
дейност по дялово разпределение, определено от етажните собственици, то
без правно значение е дали договорът, сключен между тях и третото лице е с
изтекъл срок. Достатъчно е съгласно настоящата разпоредба етажните
собственици да са взели решение и да са определели дружеството, вписано в
регистъра по чл. 139а от Закона за енергетиката, което да извършва дялово
разпределение в сградата в режим на етажна собственост. Видно от
приложения по делото протокол от общо събрание на етажните собственици е
взето праводател на МХ Е. ООД да извършва тази дейност. Изложените в
исковата молба и въззивната жалба възражения относно законосъобразността
на взетото решение на етажната собственост не могат да бъдат предмет на
разглеждане в настоящото производство, доколкото в ЗУЕС е предвиден
специален ред за релевирането им.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 157 състав, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в тази част.
Частна жалба вх. № 25116889/12.07.2021г. (пощенско клеймо 05.07.2021
12
г.) е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ
на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а
ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските. Молбата за изменение на решението в
частта за разноските е подадена в законоустановения срок. С обжалваното
определение съдът е оставил без уважение направеното искане решението да
бъде изменено в частта за разноските като на ответниците бъдат присъдени и
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева
за всеки от тях.
В т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12 е
прието, че съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В конкретния случай, обаче, не става въпрос за
разноските, направени от длъжника в заповедното производство, а за тези,
направени от заявителя. В чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС е
определено адвокатско възнаграждение в производства за издаване на заповед
за изпълнение възнаграждението, но логическото тълкуване на този текст
води до извода, че то касае само заявителя, доколкото изброените в тази
норма производства са едностранни, а не състезателни. Същинско
състезателно производство се развива с подаване на иск по чл. 422 от ГПК,
поради което законът освобождава длъжника от задължението да мотивира
възражението си. Доводите на длъжника в исковото производство относно
недължимост на вземането са предмет на отговора на исковата молба,
доколкото в производството по разглеждане на специалния установителен
иск по чл. 422 от ГПК не са предвидени особени правила. Защитата си срещу
претенцията на заявителя, длъжникът упражнява в исковото производство,
поради което и плащането на възнаграждение на адвокат за процесуално
представителство се явява лишено от основание. Направеното искане за
изменение на решението в частта за разноските е неоснователно, а
обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
13
По разноските
С оглед недопустимостта на предявения иск в частта относно вземането
за част от претендираната главница, решението е недопустимо и в частта за
разноските, дължими за исковото производство, за сумата над 149,48 лева до
присъдения размер от 467,12 лева и в тази част то следва да бъде обезсилено.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивника следва да бъдат присъдени
238 лева – разноски в първоинстацинното производство и 153,77 лева –
разноски във въззивното производство съобразно уважената част от
въззивната жалба.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20061426/09.03.2021 г. по гр. д. №
28642/2020 г. по описа на СРС, 157 състав в частта, с която е признато за
установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове, че М. ИВ. Ч. дължи да
заплати на дружеството на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД сумата над 147,03 лева до предявения размер от 547,01 лева –
главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от
05.2016 г. – м. 04.2018 г., както и в частта, с която М. ИВ. Ч. е осъдена да
заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за първоинстанционното и заповедното
производство над сумата от 149,48 лева до присъдения размер от 467,12 лева
и ПРЕКРАТЯВА производството по исковете в тези части като
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20061426/09.03.2021 г. по гр. д. №
28642/2020 г. по описа на СРС, 157 състав състав в останалата му
обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 25116889/12.07.2021
14
г., подадена от М. ИВ. Ч., ИВ. ИВ. Ч. и М. ИВ. Ч. против Определение №
20144731/23.06.2021 г., с което е оставена без уважение молба за изменение
на решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Т.С.” ЕАД, с ЕИК-****,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. ****
да заплати на М. ИВ. Ч., ЕГН-**********, гр. София, ж.к. **** сумата от
238 лева – разноски в първоинстацинното производство и 153,77 лева –
разноски във въззивното производство съобразно уважената част от
въззивната жалба.
Решението е постановено при участието на „МХ Е.“ ООД-трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15