Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.02.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 13775 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.07.2018
г. по гр.д. № 47826/12 г., СРС, ГО, 65
с-в е разпределил в дял на Н.Л.Б., ЕГН ********** ЖИЛИЩЕ 2 по инвестиционен проект, одобрен от Главния архитект на Столична община,
район „Витоша“ със зап. № РВТ17-РД15-112/14.08.2017г., разрешение за строеж от 01.09.2017г., разположено на втори етаж от допуснатата до делба жилищна сграда, състоящо се от
дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, преддверие, складово
помещение, коридор, два балкона, входно антре и вътрешно стълбище, със
застроена площ от 78,57 кв.м., представляващо имот по проекто-схема за изменение
на кадастъра № 15-293334-11.05.2018г. самостоятелен обект в сграда №
68134.2045.126.1.2, заедно с 53,11 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно
с 43,96 % ид.ч. от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор
68134.2045.126 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени на гр.
София, район „Витоша“, находящо се в гр. София, район Витоша, ул. 203 № 12, с
площ от 718 кв.м. със съседи: имоти с идентификатори 68134.2045.124,
68134.2045.1876, 68134.2045.127, както и построения в същия недвижим имот САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - СГРАДА, с идентификатор 68134.2045.126.2, представляваща ГАРАЖ със застоена площ от 28 кв.м.,
ведно със съответните идеални части от дворното място като обща част.
Разпределил е в дял на Н.Л.Б., ЕГН ********** ЖИЛИЩЕ 1, по инвестиционен проект, одобрен от главния архитект на Столична община,
район „Витоша“ със зап. №
РВТ17РД15-112/14.08.2017г., разрешение за строеж от 01.09.2017г., разположено
на първи етаж от допусната до делба
жилищна сграда, състоящо се от дневна, спалня, кухненски бокс, столова, баня с
тоалетна, антре и коридор, със застроена площ от 55,49 кв.м., представляващо
имот по проекто-схема за изменение на кадастъра № 15-293334-11.05.2018г.
самостоятелен обект в сграда № 68134.2045.126.1.1, заедно със складово
помещение в сутерена на сградата, със застроена площ от 22,04 кв.м., заедно с
46,89 % идеални части от общите части на сградата и 38,82 % идеални части от
дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.2045.126 по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени на гр. София, район
„Витоша“, находящо се в гр. София, район Витоша, ул. 203 № 12, с площ от 718
кв.м. със съседи: имоти с идентификатори 68134.2045.124, 68134.2045.1876,
68134.2045.127. Осъдил е Н.Л.Б., ЕГН ********** да заплати на Н.Л.Б., ЕГН
********** сумата в размер на 1966,17 лева - уравняване на дела. Осъдил
е Н.Л.Б., ЕГН ********** да заплати на Н. Л.Б., ЕГН ********** на основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 6706
лева представляваща обезщетение за ползата, от която Н.Б. е
лишена от ползването на делбения имот в периода 23.04.2012 г. -25.05.2015 г.,
ведно със законната лихва от 25.05.2015 г. до окончателното плащане, като Отхвърлил
е иска по чл. 31, ал.2 ЗС за горницата до пълния предявен размер
от 14 668,73 лева и за периода 10.04.2012 г. - 22.04.2012 г. Отхвърлил е предявения
от Н. Л.Б., ЕГН **********
срещу Н.Л.Б., ЕГН ********** иск за сумата общо в размер на 10 000 лева представляваща сторени разноски във връзка с делбения имот, както следва:
поставяне на тапети и боя върху стените и таваните в периода 1980 г.-1987 г.;
поставяне на ламаринен покрив, улуци, дограма, бетониране на под и вход до
улицата, поставяне на тротоарни плочки около гаража, поставяне на нова ограда
от метална мрежа и порта на нея към гаража и дворното място в периода 1983 г. -
1984 г.; изграждане на гараж в периода 1983 - 1984 г.извършване на ремонт на
стаята на първия етаж, отредена за хол - подмяна на дограмата на два прозореца,
поставяне на нови тапети, полагане на велтър върху душемето през 1987г.;
извършване на основен ремонт на първия етаж - поставяне на теракотени плочки на
пода на кухнята, коридора, входното антре, пребоядисване на дограмата през 1993
г.; измазване на външната страна на пристройката и изпръскване на цялата вила
през 1994 г. - 1995 г.; подмяна на ВиК инсталация, електроинсталация, подмяна
на електромер, смяна на керемиди на покрива, боядисване на прозорци и огради
през 1985 г. - 1996 г.; изграждане на септична яма и шахти през 1978 г. - 1979
г.; изграждане на два етапа през 1980 г. и 1986 г. и 1988 г. - 1994 г. на
пристройка към къщата на запад, състояща се от два етажа, като на първия са изградени
вътрешна тоалетна, кухня, трапезария и вътрешна баня с тоалетна и свързаното с
това удължаване на покрива. Осъдил е на основание чл. 344, ал. 2 Н.Л.Б., ЕГН
********** да заплаща на Н.Л.Б., ЕГН **********, ежемесечно,
до 30-то число на съответния месец, сумата в размер на 235 лева
за ползването на допуснатия до делба
имот, ведно с построените в него сгради, считано от 26.05.2015 г. до
окончателното извършване на делбата с влязло в сила решение. Осъдил е Н.Л.Б., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 355 ГПК по
сметка на СРС държавна такса в
размер на 5500,54 лева. Осъдил
е Н.Л.Б., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 355 ГПК по
сметка на СРС държавна такса в
размер на 3770,59 лева. Осъдил
е Н.Л.Б., ЕГН **********
да заплати на Н. Л.Б., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 1043,47 лева - разноски по делото.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С
въззивна жалба от ищцата Н.Л.Б., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адвокат С.А.А., със съдебен адрес:*** в частта, в
която делбеният имот е разпределен в два дяла, както и в частта, в която ищцата
е осъдена да заплати на Н.Б. сумата от 1043,47 лв. разноски по делото, както и
че не са й присъдени разноски по отношение на уважения иск по чл.31, ал.2 от ЗС
и отхвърлените облигационни претенции на Н.Б.. Моли да бъде отменено първоинстанционното
отношение в атакуваната част и да бъде постановено ново по съществото на спора,
с което решение на основание чл.348 ГПК делбеният имот да бъде изнесен на публична продан, да бъдат отхвърлени
предявените претенции за разноски от страна на Н.Б. и същият да бъде осъден да
заплати на ищцата направените от нея разноски във връзка с уважения иск по
чл.31, ал.2 от ЗС и отхвърлените облигационни искове с мотиви, изложени в
жалбата. Сочи, че съдът неправилно е приел, че обособяването на процесния имот
на два самостоятелни обекта не изисква значителни преустройства и не
предизвиква неудобства по-големи от обикновените. В заключението на СТЕ
на в.л. Ю.П.е посочено, че жилището е неподеляемо, вторият етаж е незавършен, а
приспособяването му би довело да значителни разходи. Вещото лице инж. М.също
сочи, че имотът е реално неподеляем. Във връзка с поделяемоста на двуетажната
жилищна сграда е приложена
скица-предложение, с което сградата е разделена на два дяла съобразно двата
жилищни етажа в нея. За обособяването на предложените дялове обаче е необходимо
да бъдат извършени редица значителни преустройства, част от които са изграждане
на вътрешен преграден зид за отделяне на стълбището към дял втори, изграждане
на помещение за баня-тоалетна на втория етаж, направа на ВиК инсталация в баня,
премахване на съществуващ тухлен зид и др. Като обективен критерий за
значителността на преустройството трайно се възприема съотношението между
стойността на делбения имот в състоянието му към момента на извършване на
делбата и стойността на необходимите СМР за обособяването на самостоятелните
обекти в него. Този критерий не е абсолютен, тъй като значение имат и видът и
обемът на СМР, които се полага да бъдат извършени. Според практиката на ВКС,
обективирана в решение № 259 от 12.02.2014 г. по гр.д. № 524/2012 г., ГК, І ГО
„неудобства по-големи от обикновените“ са такива, които с оглед вида и
времетраенето на преустройството създават продължително затруднение във връзка
с ползването на имота, като налагат отклонение от нормалния начин и стандарт на
живот на неговите обитатели. В тази
връзка счита, че въпреки даденото от вещото лице заключение, че стойността на
видовете СМР представлява 7,03 % от стойността на вилната сграда, то с оглед
вида и обема на СМР, които се налага да бъдат извършени, както и тяхната
продължителност, следва да се приеме, че предвидените преустройства са
значителни, а неудобствата, които биха се породили, са по-големи от
обикновените и биха довели до отклонение от нормалното ежедневие на страните.
Процесният имот представлява еднофамилна жилищна сграда, но за извършването на
реална делба същият би бил преустроен в многофамилна жилищна сграда с две
жилища, което би променило неговото предназначение и несъмнено е свързано с
големи неудобства и разходи. Според практиката на ВКС, обективирана в
решение № 233 от 12.05.2010 г. по гр.д.
№ 1065/09 г., І ГО значителни по смисъла на чл.39, ал.2 ЗС, респ. по чл.203 ЗУТ
са онези преустройства, които предвиждат сериозна промяна на първоначалния проект
на жилището, като например промяна на предназначението на обекта или на отделни
негови помещения, премахване на стени, прекарване на отоплителна и водопроводна
инсталации, предполагащи значителна техническа трудност, специални материали и
механизация, специални умения, които ги правят трудни за изпълнение. В
настоящия казус, вещото лице М.е изброила 28 различни преустройства, които биха
довели до сериозна промяна на първоначалния архитектурен проект. Ето защо и по
аргумент на противното от чл.203, ал.1 от ЗУТ счита за установено, че реална
делба на процесния имот, ведно с построените в него сгради, не може да бъде
извършена, поради което и на основание чл.348 ГПК, счита, че същият следва да
бъде изнесен на публична продан. В допълнение заявява, че с решението по
първата фаза на делбеното производство до делба е допуснат и процесният гараж
със застроена площ от 28 кв.м. В нито една от приетите по делото експертизи не
е посочено в чий дял се пада този самостоятелен обект. Разпределянето му към
един от тях би означавало, че някой от съделителите ще притежава различни по
вид и предназначение имоти, което би довело до неравенство в дяловете. В тази
връзка в решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр.д. № 144/2011 г., ГК, ІІ ГО на
ВКС е постановено, че е допустимо разпределение на различни по вид
самостоятелни имоти само ако между страните липсва спор относно обособяването
им в самостоятелни дялове. При спор обаче, за да е приложим способът на чл.353 ГПК, е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. В
настоящият казус процесният имот е неподеляем и не може да се образуват
еднородни дялове от делбеното имущество.
Съдът е допуснал и редица процесуални нарушения. На първо място съдът се
е съобразил и е взел предвид представения архитектурен проект и становището на
главния архитект на район „Витоша“, които според въззивника е трябвало да бъдат
изключени от доказателствения материал. Това е така, тъй като е налице
неспазване на няколкократно дадените от съда изрични указания и крайни срокове
в рамките на които е трябвало да бъде представен одобрен инвестиционен проект
съобразно изискването на чл.203 ЗУТ. Съдът е допуснал и нарушение, изразяващо
се в необсъждане на всички относими към предмета на спора доказателства. Той не
коментира и не обсъжда посочените от пълномощника на ищцата и от вещото лице
инж. М.в нейното заключение аргументи, съгласно които отчитайки предвидените с
одобрения проект преустройства за обособяване на две самостоятелни жилища, с
проекта се въвежда промяна на предназначението на едно от съществуващите
помещения в процесната вилна сграда-на втория етаж от спалня, едната стая се обособява
като дневна с кухненски бокс. Съдът не обсъжда, че в СТЕ е посочено още че се
предвижда премахване на един съществуващ вътрешен зид с дебелина 12 см.,
разположен на втория етаж от сградата, изграждане на два нови вътрешни зида с
дебелина 12 см. с врати в тях, както и изграждане на нова преградна стена на
първия етаж от сградата. По отношение на ел. инсталацията с проекта е
предвидено извършването на преработка на съществуващата и изграждане на нова
ел. инсталация на новия етаж на сградата и монтаж на ново ел. табло. За ВиК
инсталацията е необходимо разделяне на водопроводната инсталация с монтаж на
нови водомерни възли за отделните жилища, както и изграждане на нова ВиК
инсталация на втория етаж. За изпълнение на предвидените с проекта
преустройства вещото лице намира, че трябва да бъде ангажирана строителна фирма
със съответните работници имащи необходимата квалификация.
Съдът неправилно е осъдил ищцата да заплати на Н.Б. сума в размер на
1043,47 лв., представляваща част от заплатените от ответника суми за
изготвянето на архитектурния проект, както не са й присъдени разноски по
отношение на уважения иск по чл.31, ал.2 ЗС и отхвърлените облигационни
претенции на Н.Б.. Ако процесният имот бъде изнесен на публична продан, то
следва и разноските, извършени от Н.Б. във връзка с изготвянето на проекта да
останат изцяло за негова сметка.
Съдът не се съобразил и разпоредбата на чл.355 от ГПК във връзка с чл.78,
ал.1 и ал.3 от ГПК, като не е осъдил ответника да заплати и съответната част от
разноските във връзка с уважения иск по чл.31, ал.2 от ЗС и отхвърлените
облигационни претенции на Н.Б..
Въззиваемият Н.Л.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адвокат Б.П. от САК,
със съдебен адрес: *** оспорва въззивната жалба.
Съдът констатира, че въззивната жалба на ищцата Н.Л.Б.,
чрез пълномощника по делото адвокат С.А. е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Производството е за съдебна делба във втора
фаза-по извършването й.
С влязло в сила решение по чл.344 ал.1 ГПК на СРС, 65
състав по гр. дело № 47826/2012 г. е допусната
съдебна делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е
идентификатор 68134.2045.126 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. София, район „Витоша“, представляващ УПИ XXI-126, в кв. 2, по плана на гр.
София, местност в.з. „Малинова долина - II част“, целият с площ от 702 кв.м. по
нотариален акт, а по скица - с площ от 718 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори 68134.2045.124, 68134.2045.1876,
68134.2045.127, ведно с построените в имота САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-СГРАДА с идентификатор 68134.2045.126.1, представляваща жилищна
сграда на два етажа, със застроена площ от 73 кв. и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - СГРАДА, с идентификатор 68134.2045.126.2, представляваща ГАРАЖ със застоена
площ от 28 кв.м., при следните дялове на съделителите: 116534,13/186300
ид.ч. за Н.Л.Б. и 69765,87/186300 ид.ч. за Н.Л.Б.. Били са приети за съвместно
разглеждане следните искове:
Иск с правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС предявен от Н.Л.Б. срещу Н.Л.Б. за сумата от 14 668,73лв.,
представляваща обезщетение за ползата,
от която ищецът е лишен във връзка е ползването на съсобствения имот за периода
10.04.2012 г. -25.05.2015 г. Искове, предявени
от Н.Л.Б. срещу Н.Л.Б. за сумата в размер на 10 000 лева, представляваща
припадащата се на притежаваните от Б. идеални части от допуснатия до делба
имот, от извършени от ищеца необходими и
полезни разноски, както следва: поставяне на тапети и боя върху стените и
таваните в периода 1980 г. - 1987 г.; поставяне на ламаринен покрив, улуци,
дограма, бетониране на под и вход до улицата, поставяне на
тротоарни плочки около гаража, поставяне на нова ограда от метална мрежа и порта на нея към гаража и
дворното място в периода 1983 г.- 1984 г.; изграждане на гараж в периода 1983 -
1984 г.извършване на ремонт на стаята на първия етаж, отредена за хол - подмяна
на дограмата на два прозореца, поставяне на нови тапети, полагане на велтър
върху душамето през 1987 г.; извършване на основен ремонт на първия етаж -
поставяне на теракотени плочки на пода на кухнята, коридора, входното антре,
пребоядисване на дограмата през 1993 г.; измазване на външната страна на пристройката
и изпръскване на цялата вила през 1994 г.-1995 г.; подмяна на ВиК инсталация,
електроинсталация, подмяна на електромер, смяна на керемиди на покрива,
боядисване на прозорци и огради през 1985 г. - 1996 г.; изграждане на септична
яма и шахти през 1978 г. - 1979 г.; изграждане на два етапа през 1980 г. и 1986
г. и 1988 г. - 1994 г. на пристройка към къщата на запад, състояща се от два
етажа, като на първия са изградени вътрешна тоалетна, кухня, трапезария и
вътрешна баня е тоалетна и свързаното с това удължаване на покрива. Било е
прието за разглеждане и искане на ищцата
по чл.344, ал.2 ГПК, с което се иска от съда да определи обезщетение, което
ответникът да й заплаща вместо ползването на имота до окончателното извършване
на делбата.
Възлагателни претенции по чл. 349 ГПК в преклузивния срок не са били направени.
Ищцата Н.Б. твърди, че допуснатата до делба жилищна сграда е неподеляема и
желае извършването на делбата да стане чрез изнасяне на публична продан на
допуснатите до делба имоти.
Ответникът Н.Б. иска делбата да бъде извършена чрез разпределение на
обособяемите, според заключението на вещото лице, самостоятелни жилищни обекти,
като на него бъде възложен в дял вторият етаж от жилищната сграда, с оглед
притежаваната от него по-малка квота в съсобствеността.
Според приетата по делото СТЕ на вещото лице инж. Д.М., находяща се на стр.
137 по делото пред СРС, допуснатата до делба жилищна сграда е реално
поделяема на два самостоятелни обекта, както следва: дял I - жилище,
разположено на първия етаж от
процесната жилищна сграда, състоящо се от две стаи, трапезария, кухненски бокс,
баня с тоалетна и антре, със застроена площ от 64,61 кв.м., заедно с две мазета
в сутерена на сградата, с обща светла част от 13,21 кв.м., заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и дворното
място, както и на дял II - жилище, разположено на втория етаж от процесната жилищна
сграда, състоящо се-на първия етаж от преддверие и вътрешно стълбище, на втория
етаж - от две стаи, кухня, баня с тоалетна, две антрета, стълбище и балкон, със
застроена площ от 86,01 кв.м., заедно c две складови помещения на първия етаж, е обща светла площ от 4,97 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното
място. Според това заключение дворното
място, допуснато до делба е неподеляемо.
От ответника е внесен и одобрен от главния архитект на Столична община,
район „Витоша“ инвестиционен проект.
Според приетата по делото съдебно-техническата експертиза, на вещото лице инж. М.,
находяща се стр. 442, общата стойност на строително- монтажните работи, чието
извършване е необходимо за обособяване на самостоятелните жилищни обекти,
според одобрения инвестиционен обект, възлиза общо на 5311,05 лева, което
представлява 7,03 % от стойността на
цялата сграда. Според приетата по делото съдебно-техническата експертиза на инж. М., находяща се стр. 456,
съобразно одобрения инвестиционен проект следва да се обособят два самостоятелни жилищни обекта - жилище
1, разположено на първия етаж от
процесната жилищна сграда, състоящо се от дневна, спалня, кухненски бокс,
столова, баня с тоалетна, антре и коридор, със застроена площ от 55,49 кв.м.,
заедно със складово помещение в сутерена на сградата, със застроена площ от
22,04 кв.м., заедно с 46.89 % идеални части от общите части на сградата и 38.82
% идеални части от дворното място, в което тя е построена; жилище
2, разположено на втория етаж от процесната жилищна сграда,
състоящо се от дневна е кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, преддверие,
складово помещение, коридор, два балкона, входно антре и вътрешно стълбище, със
застроена площ от 78.57 кв.м., заедно с 53,11 % ид.ч. от общите части на
сградата, заедно е 43,96 % ид.ч. от дворното място, в което същата е построена.
Според това заключение стойността на жилището на ет. 1, заедно с идеалните
части възлиза на сумата общо от 79 525
лева, а тази на жилището на ет. 2 -101
340 лева. Стойността на допуснатия до делба гараж, със самостоятелно
значение, ведно с включените идеални части от дворното място като обща част,
възлиза в размер на 26 245 лева. При тези стойности общата стойност на
допуснатите до делба имоти съобразно това заключение и при обособяване на два
самостоятелни жилищни обекта, възлиза в размер на 207 110 лева. Съобразно тази
стойност, стойността на дяловете на съделителите е 129 551,17 лева - дела на Н.Б.
и 77 558,83 лева - дела на Н.Б..
По развитите във
въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:
Делбеното прозводство е особено исково производство, което протича в две фази,
като в първата фаза с решение по чл. 344. ал. 1 ГПК съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти се извършва
тя, както и каква е частта на всеки съделител и след влизане в сила на това
решение извършва делбата по реда на предвидените в чл. 348 - чл. 352 ГПК способи. Съсобствеността в делбеното производство се
прекратява чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, посредством
теглене на жребие, чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 и 2 ГПК или чрез
изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ
е дали броя на реалните дялове съответствува на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответствува на стойността на дяловете на
съделителите. Основният способ, предвиден в чл.348 ГПК, за
ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до
неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се
касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона,
съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от
съделителите - чл.349 ал.1 и 2 ГПК.
Принцип на съдебната делба е всеки съделител да получи своя дял в натура,
когато това е възможно – чл.69, ал.2 ЗН. Изясняването на въпроса за поделяемостта на имота
според броя на съделителите и техните квоти е дейност на съда, която се
извършва с помощта на вещо лице, когато това е необходимо. Когато вещото лице
даде заключение за поделяемост на имотите, но за обособяване на дяловете се
налага разделянето на урегулиран поземлен имот, на сграда или на обекти в нея,
съдът следва да спази процедурите по чл.201 и
чл.203 ЗУТ. При положително становище на
главния архитект по чл.201 ЗУТ страните имат задължението да внесат в общинската администрация проект за
изменение на действащия план за регулация, с който съсобственият УПИ се разделя
на два или повече урегулирани поземлени имота. Задължение на страните по чл.203 ЗУТ е да представят на съда
инвестиционен проект за разделяне на съсобствената сграда или обект в нея,
съобразно заключението на вещото лице, а от своя страна съдът е длъжен да
изпрати този проект за одобрение от главния архитект. Във всички случаи съдът
дължи съдействие на страните в отношенията им с общинската администрация по повод
делбата. Когато в съда постъпят предписания на общинската администрация във
връзка с необходимото съдържание на проекта по чл.201 ЗУТ или на инвестиционния проект по чл.203 ЗУТ, както и предложения за
преработване на тези проекти, съдът е длъжен да даде ясни указания на страните
какви действия следва да бъдат предприети от тях, за да бъдат съобразени
изискванията на администрацията и процедурите почл.201 и
чл.203 ЗУТ да приключат успешно.
В конкретния казус това изискване е било спазено и са налице одобрени
инвестиционни проекти.
При съдебната делба, за да бъде разделено едно жилище на два реално обособени дяла, са
необходими две условия - одобрен от главния архитект инвестиционен проект,
както и спазване на изискването преустройствата да не бъдат значителни и да не
се създават неудобства, по-големи от обикновените. Това следва от разпоредбата
на чл.203, ал.1 от ЗУТ. Законът не установява количествен критерий
за това кога преустройството следва да се определи като значително. Това е
фактически въпрос и се решава конкретно във всеки отделен случай. Възможни са
различни хипотези - предвидените строително-монтажни работи да са значителни по
обем, но при сравнително малки разходи, така и обратно - техният обем да е
малък, но на значителна стойност. В съдебната практика трайно се приема, че за
да се направи извод дали преустройствата са значителни, следва да се съпоставят
състоянието и стойността на жилището преди преустройството с обема и стойността
на необходимите строително-монтажни работи за обособяването на самостоятелните
обекти в него.
От приетата по делото СТЕ се установява, че обособяването на самостоятелни обекти, съобразно одобрения проект отговаря
на строителните правила и норми, противно на твърденията във въззивната жалба,
в която се говори за неподеляем обект, обстоятелство, твърдяно само от вещото
лице Пальов по първата приета по делото СТЕ, която е била оспорена по делото.
Приета е друга СТЕ, цитирана по-горе, според която само ПИ е неподелям на два
отделни самостоятелни парцела, а намиращата се в него вилна сграда подлежи на
обособяването й на два самостоятелни обекта. Според становището на главния
архитект на район „Витоша“ , на вещото лице инж. М.в последващите СТЕ, от
съдържанието на приетите заключения, становища и проекти на схеми, подялбата на
жилищната сграда е възможна и реална без
да е извършват съществени изменения. Според СТЕ, стойността на разходите,
необходими да бъдат извършени във връзка с преустройството, възлиза на 7,03 %
от стойността на сградата. В количествено отношение, съдебната практика приема ориентировъчно, че ако
прогнозните разходи са не повече от 10-15 % от стойността на самия преустройван
обект, преустройството не е значително (напр. Решение № 826 от 22.11.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 257/2009 г., I г. о., ГК). Или, казано накратко, преценява се
разумността на преустройството чрез съпоставяне на вложените средства и усилия
от една страна, с очаквания краен резултат - от друга страна. Според решение № 187 от 10.07.2014 г. на ВКС
по гр.д. № 1300/2014 г. "…..двата критерия - "значителност на преустройствата" и
"неудобства, по-големи от обикновените", следва да се преценяват
съвместно. Както бе
поосчено по-горе, значителни са преустройствата, които надхвърлят 10 - 15 % от стойността на
преустройвания обект. Цифрата на посочените проценти не е абсолютна, а само
ориентировъчна...". Така, практиката се придържа към принципа, че липсват
строги и формални критерии за преценка на преустройствата, като е възможно,
последните да се приемат за незначителни дори при надхвърляне на
петнадесетпроцентната граница на съотношението между тяхната стойност и
стойността на сградата. По- голяма яснота по този въпрос внася решение № 285 от 16.08.2010 г. на ВКС
по гр.д. № 3818/2008 г., IV г. о., ГК. В него е направен извод за незначителност на
преустройствата, ако тяхната стойност " … без начислена средна печалба и
ДДС…" съставлява 10, 2% от стойността на жилището. Поради това и с оглед
заключенията на СТЕ по настоящото дело, на още по-
голямо основание следва да се приеме, че в конкретния случай стойността на
преустройствата категорично покрива изискванията за незначителност. Нещо повече, в същото решение на ВКС са анализирани
видът и обемът на конкретно необходимите строително-монтажни работи и е
направен извод, че "…обособяване на кухненски бокс и санитарен възел в
съществуващите помещения и свързаните с това отваряне на прозорец за банята и
затваряне на врата към общото стълбище, поставяне на санитарни уреди, монтиране
на самостоятелно ел. табло, направа и свързване на В и К инсталация в едното от
обособените жилища с тези на сградата" съставлява незначително
преустройство по смисъла на чл.203 от ЗУТ и "…съобразно утвърдените в съдебната практика критерии." Видно
е, че става въпрос за подобни
СМР и СРР,
каквито са предвидени в процесния казус, поради което съдът не намира основание
да направи различен извод по него.
Неоснователно се явява твърдението, че промяната на сградата в еднофамилна
в двуфамилна означава промяна в предназначението на сградата и „несъмнено е
свързано с големи неудобства и разходи“. Промяната предназначението на една от
стаите на втория етаж, не означава, че имотът не може да бъде обособен в
самостоятелен нов обект, а следва да се вземе предвид състоянието на имота към
момента на необходимостта му от извършване на ремонт на целия втори етаж, за да
може да се ползва, дори и да остане като жилищно разпределение на еднофамилна
къща. Неудобства,
по-големи от обикновените, са тези, които трайно и съществено засягат начина на
живот на страните и обичайния им жизнен стандарт. Такъв би бил случаят, ако
напр. "във връзка с преустройството се налага отделни помещения да не
ползват за дълъг период от време, да се сваля покривната конструкция, да се
прекъсват инсталации, както и ако преустройството налага премахване на определено
помещение или преместването му на неподходящо място" (Решение № 233 от
12.05.2010г. на ВКС по гр. д. № 1065/2009 г., II г. о., ГК). Във връзка с това
следва да се има предвид, обаче, че "…невъзможността сградата да се ползва
по предназначение докато се извършва преустройството, не представлява
неудобство, по-голямо от обикновеното, тъй като всеки един ремонт на сграда (основен или текущ) води до такова
ограничение" (Решение № 826 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 257/2009
г., I г. о., ГК).
Районният съд е взел предвид и обстоятелството, че сградата
има характер на вилна сграда и не е основно жилище за никой от двамата
съделителите, както и че същата и в настоящето си състояние се нуждае от
ремонт.
Това обстоятелство, съобразено с количеството и вида на
строително-монтажните работи, които следва да бъдат извършени за обособяване на
два самостоятелни жилищни обекта не са значителни, нито като обем, нито като
стойност и дават основание преустройството да се прецени като незначително по
смисъла на чл.203 от ЗУТ.
Ето защо настоящата инстанция също намира, че обосяването на два
самостоятелни жилищни обекта не изисква значителни преустройства и не предизвиква
неудобства по-големи от обикновените.
Неоснователно се явява твърдението, че след като гаражът бил предмет на
производството за делба и той е следвало да бъде поделен, иначе това щяло да
доведе до неравенство в дяловете. Целта на производството е да се поделят
имотите между участниците в производството, съобразно техните дялове, като е
допустимо при разминаване на стойностите според квотите да се допусне
уравняване в пари или други вещи. В конкретния казус съдът е присъдил
изградения в имота гараж на ищцата в цялост, съобразно изявленията на ответника
и при преценка стойността на дяловете на страните. Посочил е, че при извършване
на разпределението гаражът следва да бъде включен в дела към жилище 2, тъй като
включването му в този дял ще компенсира стойностната разлика, че „при
разпределяне на дяловете между съделителите съдът взема предвид, че стойността
на дела на ищцата е съществено по-голяма от тази на дела на ответника и при този начин на разпределение
ще бъде компенсирана разликата в стойността на дяловете на съделителите, а за
уравнение на дела на Н.Б., съделителят Н.Б. ще й заплати сумата в размер на
1966,17 лв.“
Това не води
до порочност на решението, тъй като за страните е предвидено и парично
уравняване. Решението не е неправилно, поради невъзможността гаражът да бъде
поделен, тъй като гаражът е самостоятелен обект и представлява част от имотите,
които са предмет на делбата. Той не представяла обект, който е прилежаща част
или задължително изискван такъв, за да се твърди, че поради неподеляемостта му,
решението, с което се допуска делбата чрез обособяване на самостоятелни обекти,
е неправилно и незаконосъобразно. Цитираното от въззивника решение № 258 от
25.10.2011г. е несъотносимо с настоящия спор, тъй като страните в настоящото
производство не спорят относно поделяемостта на гаража, както и че ответникът е
изразил изрично съгласие гаражът да се придаде в цялост на ищцата към нейния
дял, който ще се обособи.
При постановяване на решението, съдът не е допуснал процесуални нарушения.
Преди всичко, необосновано е твърдението,
че одобрените архитектурни проекти е следвало да бъдат изключени от
доказателствения материал, поради непредставянето им в сроковете, предоставени
от съда.Тук не става въпрос за представяне на документи, които са били във
владение на страна по делото/ в случая ответника/, той да не ги е предоставил,
за да бъде санкциониран с изключването им. Освен това, съдът е длъжен след като
има становище от Главния архитект за допустимост за реална делба чрез
обособяване на нови самостоятелни обекти по реда на чл.203 от ЗУТ, да разгледа
и обсъди одобрения инвестиционен проект за делба, да получи проекти на скица,
които се издават от АГКК, за които действия се изискват и съответни срокове.
Ето защо, съдът законосъобразно
е предоставил на ответника правната
възможност да предостави одобрения архитектурен проект и проекта на скиците от
АГКК с нанесените нови обекти, като е съобразил обективната невъзможност те да
бъдат предоставени по-рано.
В решение № 406/11 г. от 10. 01.2012 г. по гр.д. №
729/2010 г. на ВКС, І г.о., е прието, че когато
допуснатите до делба имоти съществено се различават по обем, площ и стойност,
но дяловете на съделителите са равни, делбата се извършва чрез теглене на
жребий, освен ако не е налице неудобство по смисъла на закона и т. 5, б.
"б" от ППВС № 7/73 г. В конкретния случай е
налице такова неудобство предвид гореизложеното, поради което е неприложим този
способ.
Настоящата
инстанция приема, че е било изпълнено изискването на закона всеки от съделителите да получи дела си в
натура, което не би нарушило равноправието помежду им, като именно всеки от тях може да получи в дял пълноценен недвижим имот,
съобразно нуждите си. Изводът е, че е приложим способът на чл.353 ГПК.
Неоснователно въззивницата/ ищца оспорва
решението в частта, в която е осъдена да заплати на ответника Н.Б. сумата в
размер на 1043,47 лв. - разноски по делото, както и че не са й били присъдени
разноски, по отношение на предявения иск по чл.31, ал. 2 от ЗС и отхвърлените
облигационни претенции на ответника. Законосъобразно съдът е осъдил ищцата да
заплати на ответника съответния размер от общата стойност на направените от
него разходи за изработка на инвестиционния проект в размер на 1043,47 лв. от
общо 1668,17 лв., разходите пред съответните компетентни институции, както и претенцията
по сметки. Посочил е, че разноските по съдебните експертизи следва да бъдат
понесени така, както са направени, както и сторените от страните разноски за
адвокатски възнаграждения, уговорени общо за производството. Претенцията за
присъждане на разноски по отношение на исковете по чл.31, ал. 2 от ЗС и
отхвърлените облигационни претенции на ответника, е неоснователна. По отношение
на разноските е приложима разпоредбата на чл.355, според която страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл.78. В конкретния казус
разноските не са разграничени по пера, за да се приложи съответно нормата на
чл.78 ГПК.
По делото е депозирана и въззивна
жалба от ответника Н.Л.Б., чрез пълномощника по делото адвокат Б.П. от САК, със
съдебен адрес: *** частта, в която ответникът е осъден да заплати на Н. Л.Б.,
ЕГН ********** на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 6706
лева представляваща обезщетение за ползата, от която Н.Б. е
лишена от ползването на делбения имот в периода 23.04.2012 г. -25.05.2015 г.,
ведно със законната лихва от 25.05.2015 г. до окончателното плащане, в частта,
в която е отхвърлил е предявения
от Н. Л.Б., ЕГН **********
срещу Н.Л.Б., ЕГН ********** иск за сумата общо в размер на 10 000 лева представляваща сторени разноски във
връзка с делбения имот, както следва: поставяне на тапети и боя върху стените и
таваните в периода 1980 г.-1987 г.; поставяне на ламаринен покрив, улуци,
дограма, бетониране на под и вход до улицата, поставяне на тротоарни плочки
около гаража, поставяне на нова ограда от метална мрежа и порта на нея към
гаража и дворното място в периода 1983 г. - 1984 г.; изграждане на гараж в
периода 1983 - 1984 г.извършване на ремонт на стаята на първия етаж, отредена за
хол - подмяна на дограмата на два прозореца, поставяне на нови тапети, полагане
на велтър върху душамето през 1987 г.; извършване на основен ремонт на първия
етаж - поставяне на теракотени плочки на пода на кухнята, коридора, входното
антре, пребоядисване на дограмата през 1993 г.; измазване на външната страна на
пристройката и изпръскване на цялата вила през 1994 г. - 1995 г.; подмяна на
ВиК инсталация, електроинсталация, подмяна на електромер, смяна на керемиди на
покрива, боядисване на прозорци и огради през 1985 г. - 1996 г.; изграждане на
септична яма и шахти през 1978 г. - 1979 г.; изграждане на два етапа през 1980
г. и 1986 г. и 1988 г. - 1994 г. на пристройка към къщата на запад, състояща се
от два етажа, като на първия са изградени вътрешна тоалетна, кухня, трапезария
и вътрешна баня с тоалетна и свързаното с това удължаване на покрива, както и в
частта, в която на основание чл. 344, ал. 2 е осъдил Н.Л.Б.,
ЕГН ********** да заплаща на Н.Л.Б., ЕГН
**********, ежемесечно, до 30-то число на съответния месец, сумата в
размер на 235 лева за
ползването на допуснатия до делба имот, ведно с построените в него сгради,
считано от 26.05.2015 г. до окончателното извършване на делбата с влязло в сила решение.
Относно иска по чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от 6706 лева представляваща
обезщетение за ползата, от която Н.Б. е лишена от ползването на делбения имот в
периода 23.04.2012 г. -25.05.2015 г., ведно със законната лихва от 25.05.2015
г. до окончателното плащане, сочи, че съдът неправилно е приел, че ответникът е
ограничил правото на достъп на ищцата до имота. Свидетелката Е.Г.сочи, че през
пролетта на 2012 г. Б. е допуснал Б. до имота, но тя не могла да отключи
вратата на къщата, с ключа, който винаги ползвала. Невъзможността на отключиш
входната врата на ключалка на къща, която не се ползва постоянно, не означава
непременно, че някой е ограничил достъпа. Неправилен е изводът на съда, че от
показанията на св. А. се установява, че „след есента на 2012 г. ищцата не го е
посещавала.“ От тях не може да се направи извод, че ищцата не е била в имота от
2012 г. Неправилно е и становището на
съда, че ответникът Б. ползвал изключително имота. От СТЕ се установява, че
част от имота е амортизиран, а другата част/ вторият етаж/ е бил на шпакловка и
замазка, а този е етажът, в който е ходила ищцата, видно от показанията на
свидетелката Е.Г.. Ето защо приема за неоснователен изводът на съда, че ответникът
е ограничил правото на достъп на ищцата до имота.
Сочи, че решението в частта, в която съдът е осъдил на
основание чл.344, ал.2 ГПК ответникът Н.Л.Б. да заплаща на Н.Л.Б. ежемесечно, до
30-то число на съответния месец, сумата в размер на 235 лева
за ползването на допуснатия до делба
имот, ведно с построените в него сгради, считано от 26.05.2015 г. до
окончателното извършване на делбата с влязло в сила решение, е недопустимо, тъй като не е налице разпоредбата на
чл.344, ал.2 ГПК. Нормата урежда възможността за разпределение ползването между
всички съсобственици до окончателното извършване на делбата. Заявява, че не са
налице предвидени в закона обстоятелства, които да уреждат въпроса за
необходимост за прилагане на привременни мерки по отношение разпределение
ползването на процесния имот, поради което съдът не се е произнесъл, а ищецът
не е направил такова конкретно искане. Не може да бъде допуснато налагане на
санкция за определяне на привременна мярка, без такава мярка в производството
да бъде определяна. Още повече, че привременните мерки се определят още с
първата фаза на делбата, като в хода на настоящето производство няма конкретни
искания за налагане на привременна мярка кой да ползва имота и при какво
обезщетение, поради което и осъждането на ответника в този смисъл е
недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно и незаконосъобразно съдът е отхвърлил и предявената
претенция на ответника за заплащане на направените от него необходими и полезни
разходи за имота. От приетите СТЕ се установява, че такива разноски са
направени, както и от свидетелските показания, от които се установява, че
именно ответникът е извършил всички СМР дейности в делбения имот, довели до
увеличаване на неговата стойност. Налице е правното основание чл.59 ЗЗД, тъй
като с разходите, които е извършил ответникът, ищцата се е обогатила
неоснователно, а ответникът е обеднял за нейна сметка. От СТЕ се установява, че
предявените претенции за сметки от Н.Б. в размер на 35 824 лв. следва да бъдат изцяло
уважени. Доказа се, че ответникът с личен труд и разходи е направил подобрения
в имота, изразяващи се в допълнително разширяване на изградената жилищна сграда
с 25 кв.м., направено удължаване на покрива, за да се покрива и новоизградената
пристройка, изграждане на септична яма в имота, както и изграждане изцяло с
лични средства и труд на намиращия се в имота гараж. По делото няма
доказателства, че ищцата не е знаела за извършването им.
Ето защо моли съда да отмени процесното решение в
обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли претенцията на
ищцата Н.Б. за предявените сметки по чл.31 ЗС, да бъде отменено решението в
частта, в която Н.Б. е осъден да заплаща на Н.Б. ежемесечно до 30-то число на
месеца сума в размер на 235 лв. за ползването на допуснатия до делба имот,
ведно с построените в него сгради, считано от 26.05.2015 г. до окончателното
извършване на делбата с влязло в сила решение, както и да бъде уважена
претенцията на ответника за предявените сметки за извършени ремонтни дейности,
подобрения и изграждане на допълнителни постройки и пристройки за сумата от
35 824 лв., както и да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника
съответната част от неговите разноски.
Въззиваемият по тази въззивна жалба Н.Л.Б.,
чрез пълномощника по делото адвокат С.А., оспорва същата. Претендира разноски.
Съдът констатира, че въззивната жалба на ответника
Н.Л.Б. чрез пълномощника му по делото адвокат Б.П. от САК е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана
по същество неоснователна.
Относно иска по чл.31, ал.2 от ЗС.
Фактическият състав на
нормата на чл.31, ал.2 от ЗС съдържа доказване от ищците на следните
обстоятелства: 1)между
страните е съществувала съсобственост върху имота през процесния период при
посочените квоти; 2) че са отправили до ответника писмена покана за плащане на
обезщетение; 3) че през процесния период ответникът е ползвал имота или е
ползвал площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността;
както и 4) размерът на пропуснатата полза след поканата. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, респ. че е предоставил достъп на ищците до съсобствения
имот съобразно дела им от него. Настоящата инстанция също приема, че са налице
цитираните предпоставки. Наличието на съсобственост между страните е
установено със сила на пресъдено нещо е решението за допускане на делбата.
Депозирана е нотариална покана от
ищцата, връчена на ответника на 23.04.2012 г., като ищцата Н.Б. е поканила
ответника да й осигури достъп, чрез предоставяне на ключ от поставения на
вратата към двора на процесния недвижим имот катинар или да й заплаща
обезщетение за лишаване от ползването. В поканата се сочи, че 10.04.2012 г.
дъщерята на ищцата, заедно с тяхна приятелка, посетили имота, за да почистят
къщата от натрупаната прах и установили, че катинарът на входната врата е
сменен. В поканата се сочи, че Б. е звъняла по телефона на ответника
многократно, но той не й вдигал. Относно ползването
на процесния недвижим имот са били събрани гласни доказателства чрез
показанията на свидетелите Е.Б.Г.и В.С.Г., свидетели на ищцата и Л.А.А. и Л.А.Ч.,
свидетели на ответника. Свидетелката Е.Г.
заявява, че познава Н.Б. от десет години, че е ходила с Н. в процесния недвижим имот,
като последно това е станало през м. август или септември 2014 г., за да
помогне на Н. да почисти една от стаите на втория етаж. Когато отишли, братът
на Н. бил вътре и влезнали. Започнали да чистят и на тръгване установили, че
вратата на първия етаж е заключена. Опитали да отключат, но не успели и излезли
през прозореца. След този случай не е посещавала мястото. Свидетелката описва
имота, като дворно място от 600 кв.м. с къща на два етажа. На първият етаж
сочи, че има стая, хол, кухня, баня, а на вторият - две стаи, от които едната е
заключена. Твърди, че къщата не е луксозна, не е ремонтирана, че стените са с
тапети, на някои места изпокъсани, че дограмата е от едно време,
а не ПВЦ,
че стаята, в която
влезли-отключената, на втория етаж,
била пълна с кашони, дрехи и всичко било натрупано. Сочи, че при предходно
посещение се запознала с брата на Н., който бил там и нямало проблеми, нито
тогава, нито преди това е достъпа. Свидетелката В.Г.сочи, че познава Н. от преди повече от 30 години, че
знае за вилата на Н., която се намирала под Бистрица, като последно ходели до
там заедно два пъти, като миналата есен /т.е. есента на 2014 г./ не могли да
влезнат дори в двора, тъй като Надя не могла да отключи катинара. Сочи, че
пролетта също били ходили и по същия начин не могли да влязат. Н. звъняла на
брат си, но нищо не станало, почакали и си тръгнали. Свидетелят Л.А. познава Н.Б. от четири години и
половина, тъй като е съсед срещу обекта, който охранява, вилно селище в кв.
Малинова долина. Според него, имотът представлява неголямо дворно място с
тухлена, двуетажна къща в него, която не е измазана цялата. Свидетелят вижда Н.
всяка вечер когато се прибира от работа и когато той е на дежурство и според
него Н. живее там. Свидетелят познава
визуално ищцата, виждал я на мястото и в последствие разбрал, че е сестрата на Н..
Свидетелят последно е видял ищцата
миналата година/ да се разбира 2014 г./, „беше есента“, както и че винаги
когато е идвала не е била сама, а е била придружавана от различни хора, влизала
е в двора и в къщата. Свидетелят Л.Ч.познава
Н.Б. от 1981 г. и знае за имота на страните в с. Бистрица. Твърди, че Н. живее
в имота, но не постоянно, тъй като има и имот в гр. София. Свидетелят е ходил в
имота много пъти, строител е и е помагал при изграждането на пристройката на
къщата и на гаража в имота. Според показанията на свидетеля, изграждането на
пристройката е започнало през 1985 - 1986 г. и е завършило около 1991 - 1992
г., като свидетелят твдърди, че е правил пристройката. При изграждане на пристройката и гаража участвали Н.,
негови колеги и баща му, както и че
на него лично му е плащал Н.. Свидетелят сочи, че в имота е виждал и сестрата
на Н., но не знае дали тя е участвала в строителството и не я е виждал в имота,
докато се е строяла пристройката.
Както е посочил районният съд, с тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г.
по т.д. 7/ 2012г. на ОСГК е дадено задължително тълкуване на понятието „лично ползване“ по смисъла на чл. 31,
ал.2 от ЗС, като е прието, че такова е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите
на решението е посочено, че ползващият съсобственик започва да пречи, когато
друг съсобственик е отправил
искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е
отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил
възможност да ползва общата вещ заедно с него. В конкретния казус се
установява, че ищцата е отправила искане до ответника да
й осигури ползването на имота, съобразно дела й в съсобствеността с покана,
получена на 23.04.2012 г., че допуснатият до делба имот представлява
еднофамилна къща, която не може да бъде ползвана едновременно от страните, а и
между тях не е уговорено разпределение на ползването съобразно правата им в
съсобствеността. Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че
след датата на получаване на поканата, ответникът е продължил да ползва
съсобствения имот, като преимуществено е живял там. От показанията на
свидетелите Е.Г. и В.Г.се установява, че ответникът е ограничил достъпа на ищцата
до имота, като през пролетта на 2012 г. ответникът е допуснал ищцата до имота,
но тя не могла да отключи вратата на къщата с ключа, който винаги е ползвала, а
през пролетта на същата година ищцата не могла да отключи катинара на дворната
врата. Недостоверно се явява твърдението на ответника, че катинарът не бил
подменян, но ищцата не могла да го отключи. Освен това, от показанията на
свидетеля А., който има постоянни и непосредствени впечатления върху имота, се
установява, че след есента на 2012 г. ищцата не е посещавала имота. При тези
данни изводът е, че от датата на получаване на поканата до датата на
предявяване на иска, ответникът е лишил ищцата от ползване на процесния имот
съобразно правата й в съсобствеността. Средният пазарен наем е определен от
съда според заключението на повторната СТЕ, който за периода 23.04.2012 г. -
25.05.2015 г. възлиза на 10721 лева, а от тази сума квотата на ищцата с оглед
тази в съсобствеността, законосъобразно е определен на 6706 лева.
Относно претенцията по чл.344, ал.2 ГПК
Съгласно чл.
344 ал. 2 ГПК, в случай че всички наследници не използват наследствените
имоти съобразно правата си, съдът по искане на някои от тях постановява
кой от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на
делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. С посочената
разпоредба се урежда привременна мярка, с постановяването на която се цели
уреждане на отношенията между съделителите по повод ползването на имотите,
допуснати до делба, през време на висящността на делбеното производство. Касае
се за привременна мярка с решението за допускане на делбата или по-късно във втората фаза на делбеното
производство, при която законът
изхожда отново както от общото
правило на чл. 30, ал. 3 ЗС за участие на съсобствениците в ползите и тежестите на общата вещ „съразмерно с частта си“, така и от
чл. 31, ал. 1 ЗС за служене с общата вещ съобразно нейното предназначение
"и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според
правата им". За присъждане на съответното парично плащане в тези случаи,
значение на писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС има исковата молба за делба. По иска по чл.31, ал.2
от ЗС се установява, че ответникът Н.Б. ползва изключително съсобствения имот.
С оглед състоянието и площта на имота към настоящия
момент, въззивната инстация също намира, че е неудобно ползването му
едновременно от всички съделители, поради което по реда на чл.344, ал.2 ГПК
следва да бъде определена сума, която Н.Б. трябва да заплаща Н.Б. срещу
ползването на съсобствения имот. Сумата е определена като периодично
вземане, месечно и доколкото обезщетява
единия съделител за невъзможността да ползва имота съобразно дела си в
собствеността, то размерът на месечната сума законосъобразно е била определена
въз основа на средната наемна цена на имота, която според заключението на
съдебно-техническата експертиза е 375 лв. месечно, а за 116534,13/186300 ид.ч.
- 235 лв. За заплащане на тази сума в полза на Н.Б. е била постановена привременна мярка, което не е недопустимо,
предвид гореизложеното.
Относно предявените от ответника Н.Б. облигационни претенции.
За основателността на предявените искове в тежест на
ищеца по тях е да докаже извършването на разноски във връзка с процесния недвижим вещ. Правната квалификация на претенцията е според вида
на извършените разноски /необходими, полезни/, според отношението на останалите
съсобственици към извършването им - със съгласието, без знанието или въпреки
противопоставянето, както и според момента на извършването им - преди или след
придобиване на имота, с оглед придобивния способ, от който е възникнала
съсобствеността /дарение в полза на двамата съделители/. В този смисъл, искът
за разходи, извършени преди възникване на съсобствеността, следва да се
квалифицира по чл. 59 ЗЗД; искът за необходими разноски, направени след
възникване на съсобствеността-с правна квалификация чл.30, ал. 3 ЗС; искът за полезни разноски извършени без съгласието на другия
съсобственик, направени след възникване на съсобствеността-с правната
квалификация на иска е по чл. 61, ал.2 ЗЗД.
В настоящия казус, от събраните по делото доказателства не се установява
посочените за извършени от ищеца разноски, както необходими, така и полезни да
са били извършени от него. От друга страна се претендират извършените от ответника
разходи във връзка с ремонт на
покрива на сградата и подмяна на ВиК инсталация, електроинсталация и електромер,
но в приетата СТЕ, вещото лице е констатирало, че са подменяни само част от
керемидите, което представлява текуща поддръжка, както и че на ВиК инсталацията
също е правена текуща поддръжка. По отношение на претендираните от въззивника
разходи, свързани с поставянето на тапети и боядисването на стените и таваните,
вещото лице изрично е заявило, че тапетите във всички помещения са негодни, а
боята по стените и таваните е амортизирана. Освен това, към момента на
извършване на тези дейности по къщата майката и бащата на двете страни са били все
още живи и поддръжката на къщата се извършвала основно от тях, т.е. както бе
посочено по-горе, недоказани са останали твърденията на въззивника/ответник, че
той сам бил извършил посочените ремонти. В тази връзка са били събрани единствено гласни
доказателства чрез показанията на свидетеля Чешмеджиев, според които Н.Б. е
участвал с личен труд в изграждането на пристройката и гаража, и е плащал на
свидетеля, който бил майстор. Настоящата инстанция също намира, че тези доказателства не са
достатъчни за провеждане на пълно доказване на обстоятелствата относно
извършването на разходи за СМР изцяло от Б.. СТЕ единствено е констатирала наличието на извършени
работи, но не и това от кого са извършени, който факт е останал недоказан по делото. Нещо повече, за извършената пристройка към
къщата Н.Б. не разполага с необходимите документи, не му е било издадено
разрешение за строеж, нито е спазена нормативната процедура за законосъобразно
изграждане на пристройка в съсобствен имот. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения по т. ІІ.6 на Постановление № 6 от 27.12.1974 г.
на Пленума на Върховния съд подобрение на
един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до
увеличаване на стойността му, като увеличението се заплаща, доколкото
съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. В настоящия
казус, нито една от приетите по делото СТЕ
не е дала оценка за това каква е била стойността на имота преди извършването на
твърдените от ответника ремонти, нито стойността му след този момент, за да се
прецени налице ли е подобрение по смисъла на Закона за собствеността и дължи ли
се действително такова. Освен това, евентуалните подобрения според въззивника
са възникнали в периода 1978-1996г., тоест преди повече от 20 години, като към
настоящия момент те не съществуват. Това бе потвърдено и от вещото лице, което
в своето заключение сочи, че на първо място, извършените дейности представляват
просто текуща поддръжка на имота, и на второ, че тапетите са негодни, боята по
стените и таваните е овехтяла, а дограмата на прозорците е амортизирана.
„Текущ, ремонт“ по смисъла на ЗУТ представлява поддържането в изправност на
сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както биха се квалифицирали
посочените от ответника СМР, докато подобренията са разноски, водещи до
увеличаване стойността на вещта. Изводът е, че доколкото към датата на
приключване на устните състезания в делбения имот не съществуват подобрения, то
в полза на въззивника не е възникнало вземане в размер на увеличената стойност
на имота, като в този смисъл е и решение № 152 от 16.06.2014 г. но гр. д. № 1518/2014 г., Г. К., I Г. О. на ВКС, съгласно което подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и
материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща,
доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. Движимостите,
които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на
заплащане, тъй като не представляват подобрение.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за извършени разноски по отношение
на делбения имот законосъобразно е бил изцяло отхвърлен.
Относно разноските по производството, то същите са определени на основание
чл.355 ГПК и чл. 8 вр. с § 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, при което всеки от съделителите трябва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса съобразно стойността на дела му,
определена върху установената актуална пазарна стойност на делбения имот, както
и държавна такса по облигационните претенции съобразно изхода от делото по тях,
което е и сторено.
Съдът е посочил, че разноските за съдебни експертизи с оглед предмета на
допуснатите експертизи следва да бъдат понесени така както са направени, като
по същия начин следва да се понесат и сторените от страните разноски за адвокатски
възнаграждения, които са уговорени общо
за производството.
Съобразно квотите в съсобствеността, законосъобразно съдът е разпределил
разноските във връзка с одобрението на инвестиционния проект, които са били
заплатени само от ответника и предвид обстоятелството, че одобряването на такъв
е необходимо условие за извършване на делбата.
Относно претенциите за присъждане на разноски в частта, в която исковете са
или отхвърлени или уважени, важи казаното по-горе, че такива не следва да бъдат
присъждани, тъй като не са разграничени, включително и за експертизите и за
адвокатските възнаграждения.
Относно претенциите за разноски във въззивното производство то и предвид
изхода на спора, всяка от страните поема разноските така, както са направените
от нея.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 18.07.2018 г. по гр.д.
№ 47826/12 г. на СРС, ГО, 65 с-в.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.