№ 334
гр. С.З., 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
в присъствието на прокурора Ю. Г. С.
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело №
20245500100290 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС във връзка с чл.336 и
сл. от ГПК.
Постъпила е искова молба от А. С. Н. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ****, чрез пълномощника си адв. К. С. Л. от АК С.З. срещу ответницата
М. Т. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес: **** с правно основание: чл.5,
ал.1 от ЗЛС във връзка чл. 336 от ГПК.
Ищецът посочва, че с ответницата са съпрузи. От 2017-2018 година
забелязал, че съпругата ми имала проблеми с паметта. Започнала да забравя
имена на хора, скорошни събития, дати. Ищецът приел, че състоянието й било
временно и се дължало на преумора и стрес. Във времето обаче проблемът се
задълбочил. През м.февруари 2020 година при извършен преглед от
специалист невролог, състоянието й било диагностицирано като неуточнена
деменция. Изписана й било медикаментозна терапия, която започнали да
изпълняват. От лекарствата обаче ответницата се чувствала много зле и не
само, че не се подобрила, но се и влошила. Уредили постъпването на
съпругата му през м.март същата 2020 година в УМБАЛ „СВ.ИВАН
РИЛСКИ“ ЕАД гр.София, където престояла една седмица с придружител-
пълнолетният им син С. А.ов Н.. Извършени й били пълни изследвания,
1
включително изследване на мозъка с ядрено-магнитен резонанс. Диагнозата
деменция била потвърдена, като отново било изписано медикаментозно
лечение и то отново не помогнало. Ответницата, която била дългогодишен
здравен работник, била развила непоносимост към химикали и лекарства,
което може би било и причината да се чувства по-зле от медикаментите. Но те
всъщност не й помогнали с нищо и състоянието й продължило да се
задълбочава. При поредния преглед от специалист в С.З. й било изписано
масло от коноп, с уверението, че то би следвало да помогне. Диагнозата, която
й поставил специалистът, била Алцхаймер. Започнали прием редовно, но
паметта на съпругата на ответника не само ,че не се подобрила, но и с времето
окончателно се влошила. Към настоящия момент ответницата не разпознавала
близки и познати, почти не говорила или говорила несвързано, не можела да
пише и да се подписва. Имала нужда от помощ за ежедневното си обслужване.
Не можела да готви, от години готвил ищецът и същият купувал и приготвял
качествена храна. Въпреки, че се хранила добре, ответницата непрекъснато
слабеела и сега е под 38 кг. Вода не се сещала да пие сама, ищецът трудно й
давал вода с настояване. Ответницата била напълно дезориентирана за време,
място и събития. Не била в състояние да прочете, осмисли или подпише
какъвто и да било документ. Ищецът Н. искал да прекрати договора на
ответницата за мобилен телефон, но без същата не можел да го направи, а
дори да отиде с нея в офис на мобилния оператор, тя нямало да може да
обясни какво иска и не можела и да се подпише под искане за прекратяване на
мобилната услуга. Ответницата притежавала и имоти, вкл. земеделски земи,
което налагало сключване на договори за наем, рента и пр. Тя не можела да
извърши нито самостоятелно, нито с помощта на ищеца, каквото и да било
правно действие. Същата не била в състояние да се грижи сама за себе си, не
можела да взема адекватни решения за най-елементарните си битови нужди,
не била в състояние да ръководи нормално действията и постъпките си.
Същевременно, се налагало някой да взема адекватни решения вместо нея и
да следи за законните й права и интереси, включително за адекватното й
поддържащо лечение.
Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да постави под пълно
запрещение М. Т. Н. с ЕГН ********** на основание глава двадесет и осма от
ГПК, като разпореди на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК препис от решението
след влизането му в законна сила да се изпрати на органа по настойничество
2
или попечителство - кмета на Община С.З. за определяне на нейн настойник
или попечител съгласно чл. 155 от СК с всички законни последици.
С молба № 7700/10.06.2024г. от ищеца А. С. Н. чрез адв. К. Л., молят
първоинстанционният съд да бъде назначен особен представител на
ответницата М. Т. Н..
С определение № 744 от 30.07.2024г. по гр. д. №290/2024г. по описа на
ОС – С.З. на ответницата М. Т. Н. е назначен особен представител различен от
пълномощника на ищеца К. С. Л., а именно адв. Н. Ц. Карацанова-Роудс.
По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ за
размяната на книжа /исковата молба и всички приложения към нея/.
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК /2008г./ има постъпил
писмен отговор на исковата молба от пълнолетното лице- ответник М. Т. Н. от
гр. С.З. чрез нейния особен представител адв. Н. Карацанова-Роудс, в който не
оспорва допустимостта на иска, не възразява срещу приемането на
представените с исковата молба писмени доказателства и отправя следните
доказателствени искания: да бъде осигурено лично присъствие на лицето в
първото по делото заседание с цел личен разпит на М. Т. Н., с цел
изпълнението на императивната норма в правилата на особеното исково
производство на чл.337, ал.1 и 2 от ГПК;да бъде дадена процедурна
възможност за личен контакт и разговор с ответницата; до фактическо
започване на съдопроизводството да се изиска пълната съществуваща
медицинска документация на лицето от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД – гр.
София, в която лицето е престояло една седмица през м. март, 2020г., както и
цялата налична медицинска информация и документи по ел. медицинско
досие при д-р Евгени Латев Динев; да се изиска цялата налична медицинска
информация и документи по ел. медицинско досие, задължително по закон,
при д-р Андрей Митевски; да се изиска служебна справка от Община гр. С.З.
за родените от М. Т. Н. деца, като след представяне на същата, да бъде дадена
възможност за посочване като свидетели и на други роднини, запознати със
състоянието на ответницата, които ще бъдат посочени за съдопроизводството
от наша страна; да се осигури присъствие на потенциалното за нуждите на
евентуалната съдебна психиатрична експертиза вещо лице в залата при
личния разпит на лицето М. Т. Н. от страна на съда и с оглед изпълнението на
императивните изисквания на особеното исково производство, обективно
3
наложени от нормата на чл.337, ал.1 от ГПК за събиране на личните
впечатления на съда за обективното към момента състояние на лицето, да ни
се даде възможност след приключване на личния разпит на лицето, да вземем
становище и направим процесуални искания по факултативния
доказателствен материал и изпълнението на нормата на чл.337, ал.2 от ГПК.
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил
писмен отговор на исковата молба от Окръжна прокуратура - С.З., чрез
прокурора Георги Видев, в който прокуратурата не оспорва допустимостта на
иска и неговата вероятна основателност, не възразява срещу приемането на
представените с исковата молба писмени доказателства. Заявяват, че нямат
други доказателствени искания, а ще се ползват от писмените доказателства,
представени от страните.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от
ищеца писмени доказателства с Исковата молба по делото и с наличието на
други негови искания за събиране на нови доказателства, и като взе предвид
приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът
счита, че предявеният иск е редовен и допустим съгласно чл.140, ал.1 и ал.3,
изр.1 от ГПК/2008г./.
Относно разпределението на доказателствената тежест, съдът счита, че
ищецът е този, който следва да докаже и да установи всички свои твърдения,
изнесени в исковата му молба, а ответникът следва да установи твърденията
си посочени в писмения му отговор, ако изобщо такъв е бил представен.
Ищеца А. С. Н., редовно и своевременно призован, явява се лично и с адв.
К. Л. от АК – С.З., като молят да се уважи иска, ведно с всички законни
последици от това, като ответницата се постави под пълно запрещение.
Ответницата М. Т. Н., редовно и своевременно призован, явява се лично и
с особен представител адв. Н. Карацанова-Родус от АК – С.З., като изразяват
становище, по основателността на иска и пледират за неговото уважаване и
поставянето на М. Т. Н. под пълно запрещение.
Представителят на ОП Ст.Загора- прокурор Ю. Станева явява се лично,
няма възражения по доклада.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на страните,
както и приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми,
4
намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин:
С оглед на здравословното състояние на ответницата М. Т. Н., за което са
представени писмени доказателства /на лист 6-9 от делото/, действително се
сочи за наличие на Алцхаймер.
Поради което искът се явява процесуално допустим и следва да бъде
разгледан относно неговата материална основателност.
Съгласно изискването на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът е придобил
непосредствени и преки впечатления за ответницата М. Т. Н. в проведеното
открито съдебно заседание на датата 11.11.2024г. Ответницата не може да
отговори на зададените й въпроси от съда. Същата единствено се усмихва и
отговаря „Тук сме заедно“.
Свидетеля С. А.ов Н., син на страните по делото в показанията си
разяснява, че първите симптоми били преди около 6 – 7 години бяха първите
симптоми. Изразявали се в някакво неориентирано поведение, забравяне за
кратки, скорошни събития. Лично той я водил по лекари и в София по пътека в
Болница „Св. София“. Това, което му казали, че не можели да определят точно
дали било деменция или Алцхаймер. Св. Н. уточнил, че заболяването
прогресило до степен да не може да се обслужва сама. Трудно разбирала
команди, не можела да се храни, основно ищеца се грижил за нея. Св. Н.
заключва, че трябва да има човек, който да се грижи за нея за елементарни
неща – хранене, обличане.
С оглед изслушването на лицето съгласно чл.337, ал.1 от ГПК, съдът е
придобил непосредствени и преки впечатления от лицето, като оставя без
уважение искането, заявено с отговора на исковата молба от особения
представител, за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза.
Съгласно чл. 5, ал.1 ЗЛС пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни. Съгласно ал.2 на същата разпоредба
пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат
поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС е дееспособността на едно лице, като
основанието за уважаването на иска не е простото наличие на слабоумие или
душевна болест (наричани в теорията и съдебната практика медицински
критерий), а и произтичащата от тези заболявания неспособност или
5
съответно ограничената способност на лицето, поради това негово състояние,
да се грижи за работите си (т. нар. юридически критерий) - ППВС № 5/79 г. на
ВС. Изискването на закона е кумулативното наличие на двата критерия, като
съдът при преценката на тежестта на заболяването или страданието на
ответника и доколко това състояние ограничава възможността на лицето да се
грижи за своите работи или го лишава от тази възможност, е властен да
постанови дали лицето да бъде поставено под запрещение и дали това
запрещение да е пълно или ограничено.
За да се приеме, че едно лице може да се грижи за своите работи следва
да се установи, че същото разбира какво е изискуемото поведение от
държавата и правовия ред, какво се изисква от него, за да живее като част от
обществото, да разбира смисъла на постъпките си, да ги ръководи и да е
наясно с техните последици. В случая от събраните по делото доказателства
съдът приема, че ответницата страда от Алцхаймер, вследствие на което е
лишена от възможността самостоятелното да упражнява правата и
задълженията си, както и от възможност да се грижи за своите работи. До този
извод съдът достига при съвкупния анализ на писмените доказателства,
изслушването на ответницата и свидетелските показания.
Предвид на посочените доказателства следва изводът, че ответницата
страда от заболяване, което й пречи да се грижи сама за работите си. Тя е
напълно несамостоятелна, в непосредствена зависимост от грижите на друг
човек и е лишена от възможност сама да извършва каквито и да е било
дейности. Поради това са налице предпоставките за поставянето й под пълно
запрещение по смисъла на чл. 5, ал.1 ЗЛС. Положението на поставените под
пълно запрещение по силата на чл. 5, ал.3 ЗЛС се приравняват на малолетните
такива по чл. 3 ЗЛС - те са напълно недееспособни, поради заболяването си
или страданието си и причинената от това невъзможност да ръководят
постъпките си и лишена от възможност да упражняват самостоятелно каквито
и да е било права и да поемат задължения, да работят, да се разпореждат
самостоятелно със свои средства, дори и за ежедневни, дребни нужди.
Състоянието на ответницата, така както е установено по делото, мотивира
именно необходимост от такова ограничаване. На практика ответницата не
може и не изпълнява нито една от посочените възможности, нито да
упражнява някакви права.
6
При тези данни, съдът счита, че ответницата Н. е в невъзможност сама да
се грижи за своите работи и да защитава по какъвто и да е начин своите
ежедневни нужди и интереси. Съдът намира, че невъзможността за адекватна
защита на личните и имуществените интереси на ответницата М. Т. Н. налага
поставянето й под пълно запрещение, с оглед да не се допусне по какъвто и да
е начин увреждането им. Налице са всички законови изисквания на чл.5, ал.1
от ЗЛС.
Следователно предявеният иск се явява напълно основателен и доказан и
следва да бъде уважен, като ответницата М. Т. Н. следва да се постави под
пълно запрещение по смисъла на чл.5, ал.1, пр.2 от ЗЛС.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.275-
чл.276 от ГПК във вр. с чл.5, ал.1, пр.1 от ЗЛС, Окръжен съд С.З.
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ пълнолетното лице - български
гражданин М. Т. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ****.
Препис от решението да се изпрати на органа по настойничеството и
попечителството при Община С.З., който да назначи настойник, заместник-
настойник и двама съветници /настойнически съвет/ на основание чл.156 СК
на поставения под пълно запрещение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му
на всички страни, чрез Окръжен съд С.З. пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
7