Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 15.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – въззивни
състави, IV-Г състав, в публично заседание на единадесети
февруари през 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Мая Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 13565 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 23.08.2019 г. на ищеца Д.Г.В.
срещу решението от 23.07.2019 г. по гр. дело № 5346/2019 г. на Софийския районен
съд, 74 състав, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя срещу З. „О.“ АД иск с правно основание
чл.432, ал.1 вр. чл.477 КЗ за сумата от 3 000,00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди / болки и страдания и стрес/ вследствие на
ПТП от 15.06.2018 г., ведно със
законната лихва от 28.01.2019 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се поддържа
неправилност на изводите на СРС, че по делото не е доказано претърпените
неимуществени вреди от ищеца да са в резултат на процесното ПТП. Според
въззивника съдът е следвало да вземе предвид поотделно и в съвкупност всички
събрани по делото доказателства относно релевантните за спора факти, в т.ч. и
показанията на свидетелката Живкова, които в нарушение на чл.172 ГПК не са
кредитирани от съда, а същите кореспондират на останалите доказателства, вкл. и
заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Предвид изложеното жалбоподателката моли
въззивния съд да отмени решението на СРС и вместо него да постанови друго, с
което да уважи предявения иск изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ответник З. „О.“ АД е
депозирала отговор на жалбата, в която изразява становище за нейната
неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
въззиваемата страна, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото обаче е частично неправилно по следните
съображения:
За да отхвърли предявения иск СРС е приел, че
по делото не е безспорно установено, че твърдените от ищеца травматични
увреждания - контузия на долна част на гърба и таза, се намират в причинна
връзка с настъпилото ПТП. Приел е също така, че от представената медицинска
документация от 21 и 22.06.2018 г. и от заключението на съдебно-медицинска
експертиза не се установяват подобни травматични увреждания у ищеца, доколкото
на последния не са извършени конкретни медицински изследвания, които да
установят обективното му състояние непосредствено след настъпването на ПТП и
въз основа на които да се проследи дали описаните оплаквания за продължаващи
болки, една година след събитието, са последица именно от него. Съдът обаче не
е изложил никакви мотиви по отношение на претендираните от ищеца неимуществени
вреди, настъпили в резултат на преживения от него първоначален стрес от ПТП и
последвалите негативни емоционални преживявания.
Въззивният съд намира за основателни
изложените от въззивника доводи за неправилност и необоснованост на изводите на
СРС, че твърдените от ищеца болки, страдания и стрес не се намират в причинна
връзка с процесното ПТП. Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящият
въззивен състав намира, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил травматични
увреждания – контузия на долна част на гърба и таза. Този извод следва както от
приетата по делото медицинска документация, макар и изготвена 6 дни след
настъпване на ПТП, така и от приетото по делото заключение на
съдебно-медицинската експертиза, според което е напълно възможно при процеснното
ПТП да са нанесени травмите, описани в амбулаторен лист от 22.06.2018 г. и
болничен лист за временна нетрудоспособност за периода от 21.06.2018 г. до
25.06.2018 г., а именно контузия на долна част на гърба и таза, доколкото
механизмът на причиняване на подобни травми е именно директен или индиректен
удар в интериора, притискане и инерционно травмиране поради високата кинетична
енергия при подобен сблъсък. Според вещото лице повърхностните, мекотъканни
травматични увреждания, които се получават при този механизъм имат за последици
болки и страдания, които отшумяват постепенно по интензитет за около 2-3
седмици. При по-продължително персистиране на болките, за каквито е съобщил
ищеца при прегледа му от вещото лице една година след инцидента, може да се предположи,
че е налице засягане в дълбочина на мускули и нерви, но поради липсата на
изследвания, обективиращи такива по-дълбоки травми в поясната и гръдна част,
тези продължаващи оплаквания, не могат да се свържат с инцидента. При тази
данни следва да се приеме, че актуалните оплаквания на ищеца не са последица от
получените при ПТП мекотъканни травми. Ето защо, на ищеца следва да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди единствено за болките и страданията, които
са в резултат на получените от него мекотъканни травми при ПТП, от които
последният се е възстановил за около 2-3 седмици. Ищецът следва да бъде
обезщетен и за преживения от него първоначален стрес от самото ПТП и
последвалите емоционални преживявания, отчитайки безспорно установения по
делото факт, че в автомобила се е намирало и малолетното му дете, което се е
уплашило и разстроило и за което ищецът е изпитвал силно притеснение. Прилагайки
законоустановения принцип за справедливост при определяне на дължимото на ищеца
обезщетение за възмездяване на понесените от него неимуществени вреди, съдът
следва да съобрази задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД,
съдържащи се в т.II на ППВС № 4/1968 г., според които
понятието „справедливост“ по смисъла, вложен от законодателя и посочената
норма, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства – начинът на извършване на деликта, характерът на
увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за
увредения, техния интензитет, възраст на пострадалия, осакатявания,
загрозявания и др. На следващо място съгласно трайната съдебна практика,
обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК,
понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава,
т.е. при определяне размера на обезщетението, от значение са още и моментът на
настъпване на вредата с характерните за него конкретни икономически условия /
елемент от който са и нивата на застрахователно покритие/ и общественото
възприемане на справедливостта на конкретния етап от развитието на обществото в
страната.
С оглед изложеното и при съобразяване вида на
увреждането, интензитетът на физическите болки и страдания и на негативните
емоционални изживявания и стрес от инцидента и момента на настъпване на
увреждането – 15.06.2018 г., въззивният съд приема, че, справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 2 000 лв., до който размер
искът по чл.432, ал.1 КЗ се явява основателен.
Ето защо, решението на СРС в обжалваната му част следва да бъде отменено
частично, като вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде
уважен до размера от 2000 лв., ведно със законната лихва от 28.01.2019 г.-датата
на подаване на исковата молба съгласно заявеното в петитума до окончателното
изплащане. Решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът
е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.78, ал.3 ГПК
разноски за разликата над 253,33 лв. В останалата обжалвана част, решението
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззивника се
дължат разноски за настоящата инстанция съразмерно на уважената част на
жалбата, които са в размер на 40,00 лв. – за платена държавна такса. На
въззивника се дължат и разноски за производството пред СРС съразмерно уважената
част на иска, които възлизат на 386,66 лв. – за държавна такса, депозити за
експертизи и свидетел.
На
процесуалния представител на въззивника - адв.В.О. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал2 ЗАдв за осъществената от него
безплатна правна защита по договор от 10.05.2019 г. за производството пред СРС
и пред СГС в общ размер на 586,66 лв.г
На въззиваемата страна се дължат разноски
съразмерно неоснователната част на жалбата за юрисконсултско възнаграждение,
които възлизат на 33,33 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване предвид ограничението на чл.280, ал.3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 23.07.2019
г. по гр. дело № 5346/2019 г. на Софийския районен съд, 74 състав в частта, с която е отхвърлен предявения
от Д.Г.В. срещу ОЗК „З.“ АД иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ за сумата от 2000,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди / болки и страдания и стрес/ вследствие на ПТП от
15.06.2018 г., ведно със законната лихва
от 28.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която Д.Г.В. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“
АД на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за разликата над 253,33 лв., като
вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******
да заплати на Д.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.432, ал.1 КЗ
сумата от 2 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания
и стрес/ в резултат на настъпило на 15.06.2018
г. ПТП, ведно със законната лихва от 28.01.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.07.2019 г. по гр. дело № 5346/2019 г. на Софийския районен
съд, 74 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Д.Г.В., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 426,66 лв.-разноски за производството
пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД,
ЕИК ******* да заплати на адв. В.О. –САК с адрес ***, на основание чл.38, ал2
ЗАдв сумата от 586,66 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществената от него безплатна правна защита в производството пред СРС и пред
СГС.
ОСЪЖДА Д.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 33,33 лв.-разноски за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване
предвид ограничението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.