№ 70
гр. Свищов , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на дванадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
в присъствието на прокурора Блага Димитрова Г.ева (РП-Свищов)
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100374 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от Закона за
закрила на детето.
Постъпила е молба от Дирекция “Социално подпомагане” -Свищов,
представлявана от Директора М.И., с правно основание чл.28,ал.1 вр. чл.26,
ал.1 и чл.25, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за закрила на детето. В молбата се
посочва, че със Заповед № ЗД/Д-ВТ-СВ-013/12.04.2021 г. на Директора на
ДСП гр. Свищов, издадена на основание чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 5, ал. 1
и чл. 25, ал. 1, т.1 и т. 2 от Закона за закрила на детето временно е настанено
детето Н. МЛ. Ж., ЕГН ********** в семейството на Г. Й. Б. с ЕГН
********** до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт. Твърди се,
че родителите на детето са майка Т. А. С. и баща МЛ. ИВ. Ж., който е със
заявен адрес в гр.В.,но с неизвестно местонахождение до настоящия момент.
Твърди се, че майката Т.С. е починала на 05.02.2021г. и грижи за детето
полага съжителят й Г.Б., който се определя и като биологичен баща на детето.
Моли съда да настани детето в семейството на съжителя на майката Г.Б. за
срок от три години.
Заинтересованото лице Г.Б. се явява в съдебно заседание и моли
молбата да бъде уважена.
1
Заинтересованото лице М.Ж. нередовно призован, се явява в съдебно
заседание и се представлява от адв. И. И.. Намира молбата за неоснователна и
моли да бъде отхвърлена.
Представителят на ТО- Свищов при Районна прокуратура гр. Велико
Търново намира молбата за основателна и моли същата да бъде уважена.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите писмени доказателства – заверен препис от
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0942/
***** год. на Община В., детето Н. МЛ. Ж., ЕГН ********** е родено на
******г. от майка Т. А. С. и баща МЛ. ИВ. Ж..
Видно от Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за
закрила спрямо дете № СЛ/Д-ВТ-СВ/800-006/12.04.2021г. е, че се касае за
дете, нуждаещо се от специална закрила, дете в риск. Прието е, че Н. е дете,
което практически няма законен представител, който да се ангажира с
изпълнение на родителските отговорности и задължения, тъй като майката е
починала, а бащата вписан в Акта за раждане не полага грижи за него, поради
което е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, буква "а" от ДР на ЗЗД.
В доклада се посочва, че детето се отглежда в семейната среда на
определящия се за биологичен баща Г. Й. Б. в с. ******, общ.Свищов. Той е
съжителствал на семейни начала с майката на детето Т.С. до смъртта й.
Потребностите на Н. от подслон, храна, облекло, лично пространство и
създаване на емоционален комфорт са удовлетворени по задоволителен
начин. Посочено е, че детето има личен лекар - д-р П.М., с лекарска практика
в град Свищов и село ******. Посочено е още, че Н. е ученичка във втори
клас на ОУ „*****“ с. ******. От психолого-педагогическата характеристика
от ОУ „*****“ с. ****** е предоставена следната информация: Н. разпознава
Г.Б. като баща, а роднините му като свои роднини. Родителите и близките са
осигурили всички необходими помагала и пособия, нужни за нормалното
протичане на учебния процес. При необходимост, близките на детето му
оказват помощ за усвояване на учебния материал и подготовка на домашните.
2
По време на онлайн обучението, близките са закупили на Н. електронно
устройство и интернет връзка за включване на детето в дистанционната
форма на обучение. Посочва се още, че Н. е отгледана в семейна среда от
двама "родители", с помощта и подкрепата на разширеното семейство.
Непосредствените грижи са полагани главно от майката. Поради това нейната
загуба е била тежка за детето и съжителят на майката Г.Б.. Н. разпознава Г.Б.
като баща, а роднините му като свои роднини. Посочено е още, че Н. познава
своите родители и роднини, като ги квалифицира като най-близките хора, на
които може да се довери и да разчита за помощ и подкрепа от всякакво
естество. В разширената семейна среда се поддържали много добри
взаимоотношения - споделена е включеност при отглеждането и
възпитанието на детето; налице е сигурност и подкрепа при посрещане на
всякакви потребности от ежедневието и бита. Биологичният баща Г.Б.
подхождал с необходимата загриженост и отговорност за задоволяване на
потребностите на детето и осигуряването на подслон, храна, облекло, личен
лекар, лично пространство и необходимите помагала и учебници, които са
задоволени по адекватен начин. Посочено е още, че Г.Б. е успял, съобразно
възможностите си да осигури защита от опасности в жилището и предпазване
от нараняване на детето. Н. не е оставяна без надзор от възрастен. Когато г-н
Б. бил на работа, за детето се грижели сестра му М. К. и съпруга й, които
живеели в същия имот.
При преценката на случая социалните работници били събрали
следната информация: Н. е родена на ****** г. в град В. от съжителството на
майката Т.С. и Г. Й. Б.. По време на раждането на детето, майката е била в
брачни отношения с МЛ. ИВ. Ж., но във фактическа раздяла. Гражданският
брак е сключен на 19.08.2010 г. и е прекратен на 12.03.2015 г., поради което
малолетната Н. е с вписан в акта за раждане баща М.Ж..
По информация на Г.Б., който се определя като биологичен баща на Н.,
запознанството му с Т.С. датира от 2011 година. В този период отношенията
между г-жа С. и М.Ж. вече са били влошени и съпрузите са били във
фактическа раздяла. Причината за раздялата е упражняването на насилие от
страна на г-н Ж. спрямо майката и нейните роднини. В края на 2011 г.
майката заживява на семейни начела с Г.Б. в град В.. През 2012 година се
ражда детето Н., което двамата съжители отглеждат в семейната си среда.
3
През 2016 година тримата се преместват да живеят в с. ******, където Т.С.
закупува жилище. В дома й в с. ******, ул. „******** семейството живее
заедно до смъртта на майката.
При осъществена анкета в с. ****** е установено, че детето Н. е на
адреса в с. ******, ул. „******. От осъществените разговори с М. Й. К.
(сестра на Г. Й. Б.) и съпругът й И. К. К., е получена информация, че след
смъртта на майката, Г.Б. заедно с детето Н., са се преместили да живеят в
дома на "лелята" М.. По информация на възрастните, Г. се затруднява сам да
полага грижи за Н., тъй като работи дневна смяна, а детето е до обяд на
училище.Жилището на починалата майка е на същата улица, през няколко
къщи - ул.“******.
Посочено е, че детето има и други братя и сестри - пълнолетните А. А.
И. и Н. А. И., които са едноутробни брат и сестра на детето Н.. Пълнолетният
С. М. Ж. е еднокръвен брат на Н..
Посочено е, че Н. се отглежда в семейна среда от хора, които
разпознава и приема за свои роднини. Между тях има изградена силна
емоционална връзка. Възрастните от своя стана полагат старания и отговорно
поведение да отгледат и възпитат Н..
При осъществените срещи и разговори с биологичния баща, М. Й. К.
(сестра на Г. Й. Б.) и съпругът й И. К. К., същите декларират, че ще
продължат да се грижат за малолетното дете и за в бъдеще. Г.Б. е
консултиран, да предприеме необходимите правни постъпки за установяване
или оспорване на произход по СК на детето. Той е заявил желание
малолетната да бъде настанена в семейството му.
Освен биологичния баща и неговите роднини, Н. поддържа
емоционална връзка с роднините по майчина линия.
В отговор на писмо до ДСП - В., е получена следната информация от
проведените срещи е роднини по майчина линия на детето:
Т. Б. С. на ** години - баба по майчина линия на детето е вдовица (на
17.02.2021 г. е починал съпругът й А. С.). Съжителства с внучката си Н. И. на
27 години и внук си А. И. на 21 години. Г-жа С. информира, че внучката й Н.
4
й гостува през лятната ваканция. Очаква през месец май 2021 г., момичето
отново да й гостува. Заявява, че познава г-н Г.Б., имат си координатите за
връзка и често се чуват по телефон във връзка е детето. Попълнила е
декларация по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД, в която посочва своето несъгласие Н.
МЛ. Ж. да бъде настанена в нейното семейство, с мотив, че страда от много
хронични заболявания и физически няма възможност да се грижи за детето.
Самата тя очаква за нея да се грижат пълнолетните й внуци. Желае да се
вижда с детето и да не губи връзка с него, като негова баба. Заявява, че винаги
ще бъде приета в нейния дом.
Едноутробната сестра Н. А. И. е на 27 години, несемейна. Съжителства
с баба си Т. С. и брат си А. И.. Г-ца И. работи като социален работник в ЦНСТ
"*******, общ. *****. По отношение на сестра си Н., г-ца И. съобщава, че се
чуват често по телефон. Н. им е гостувала през лятната ваканция. Очаква през
месец май 2021 г., отново да им гостува. Попълнила е декларация по чл. 24,
ал. 3 от ППЗЗД, в която посочва своето несъгласие Н. да бъде настанена в
нейното семейство, с мотив, че няма физическата възможност да се грижи за
сестра си, работи много и няма свободно време. Желае да се вижда с нея и да
не губи връзка, като нейна сестра. Заявява, че винаги ще бъде приета в нейния
дом.
А. А. И. на 21 години, едноутробен брат на Н., несемеен. Съжителства
с баба си Т. С. и сестра си Н. И.. Г-н И. съобщава, че не работи. В момента е
студент, трета години в ****** университет- В., специалност "************",
държавна поръчка. По отношение на сестра си Н., г-н И. съобщава, че се
чуват често по телефон. Н. е гостувала във В. през лятната ваканция. Очаква
през месец май 2021 г., отново да гостува. Попълнил е декларация по чл. 24,
ал. 3 от ППЗЗД, в която посочва своето несъгласие Н. МЛ. Ж. да бъде
настанена в неговото семейство, с мотив, че няма собствени доходи и разчита
на издръжката на роднините си. Желае да се вижда със сестра си и да не губи
връзка, като неин брат. Заявява, че винаги Н. ще бъде приета в неговия дом.
Изпратено било писмо до ДСП - Б. за проучване желанието на
роднини, да се грижат за Н.. Роднините са със заявен постоянен и/или
настоящ адрес на територията, обслужвана от ДСП - Б.: С. М. Т. - баба по
бащина линия; С. М. Ж. - еднокръвен брат на детето Н. и Л. И. Г. - леля по
5
бащина линия. При извършеното социално проучване от социални работници
от ДСП - Б., на посочените постоянни и настоящи адреси на лицата не са
открити роднините. Констатирано е, че жилищата на адресите са необитаеми
или са със сменени собственици и съседите не познават търсените лица. При
изложената фактическа обстановка социалният работник стигнал до извода,
че няма информация за местонахождението на роднините по бащина линия на
детето Н.. Същите никога не са поддържали връзка с майката на детето или с
детето, поради което няма информация за мобилни телефонни номера или
сегашното им местоживеене.
Посочено в доклада е, че Г.Б. работи по трудов договор, като строител
във фирма "*****" гр. В.. Обектите, на които работи г-н Б. са в град Свищов.
Семейство М. и И. К. работят в ******* град Свищов. Г.Б. чрез декларация по
чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД № СГ/Д-ВТ-СВ/44- 004/05.03.2021 г. изразил желание
Н. МЛ. Ж. да бъде настанена в семейството му.
Видно от Заповед № ЗД/Д-ВТ-СВ-013/12.04.2021 г. на Директора на
ДСП гр. Свищов, издадена на основание чл.27, ал.1 вр. чл.5,ал.1 и чл.25, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗЗДт детето Н.Ж. временно е настанено в семейството на Г. Й. Б.
до произнасяне на съда с решение.
Представена е декларация за съгласие по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД, с
която Г. Й. Б. дава съгласие то да бъде настанено в семейството му.
В съдебно заседание заинтересованата страна Г.Б. заяви, че желае да
продължава да полага грижи за детето и изрази изключителна привързаност
към него. Същият заяви, че не знае дали е биологичен баща на детето, но от
пет години се грижи за детето като свое. Заявява, че през м. февруари 2006г.
закупил с майката на детето къща в с.****** и от тогава тримата били заедно.
Бащата на детето не изплащал издръжка, въпреки, че бил осъден да плаща
такава. Б. изнесе, че детето знае, че има друг баща, но не го познава. Заявява,
че детето се познава с пълнолетните си полубрат и сестра, които са на 21 и 23
години, както и с тяхната баба по майчина линия. Заяви, че в момента детето
се намира при своята баба по майчина линия, която не била виждала от пет
години.
В съдебно бащата М.Ж. заяви, че оспорва молбата на ДСП гр.Свищов.
6
Заяви, че с майката на детето са имали проблеми именно във връзка с детето
след бракоразводното решение. Заяви, че същата създавала проблеми винаги,
когато отивал да вземе детето и се налагало да търси съдействие от
полицията. Заяви, че през 2016-2017г. майката напуснала жилището, от което
той трябвало да взема детето и не бил уведомен от нея къде се е установила с
детето. От тогава нямал връзка с детето. Не бил търсил и родителите на
майката, тъй като те още от самото начало на връзката им били против нето, а
и самата Т. била в лоши отношения със своята майка, заради децата си от
преходен брак.
По делото бе разпитан в качеството на свидетел Д. С.. Същият заяви,
че е бил близък приятел на майката на детето Т. и се познава както с М.Ж.,
така и със съжителя на Т. - Г.Б.. Ж. познавал от 2012г. В него момент Т. имала
брак с него и двамата живеели в апартамент на Т. в гр. В.. Впоследствие
отношенията им през 2014-2015г. се влошили и двамата се разделили. След
това – някъде през 2017г. Т. се преместила да живее с детето и Г.Б. в с.******.
Последният свидетелят познавал от 2016г. Заяви, че майката Т. не желаела
детето да поддържа връзка със своя баща. Това била и една от причините,
поради които тя се преместила да живее в друго населено място. Един път,
при разговор с нея, след като й казал, че все пак Ж. е баща на детето и не е
добре да израства без баща, тя му отговорила, че детето вече имало друг
баща.
По делото е представена Заповед за защита по ЗЗДН № 105/10.09.2014
г. по гр. дело № 10413/2014 г. на Районен съд В. и Заповед за защита №
182/11.11.2015 г. по гр. дело № 12718/2015 г. на Районен съд В., Решение №
4464/11.11.2015 г. по гр. дело № 12718/2015 г. на Районен съд В., видно от
които е че, спрямо детето и неговата майка на два пъти са налагани мерки за
защита от домашно насилие, като бащата М. Ж. е бил задължаван да се
въздържа от такова и на същия със втората заповед от 11.11.2015г. било
забранено да приближава детето и майката за срок от 18 м., съгласно
съдебното решение.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че
молбата на Директора на Дирекция ”Социално подпомагане” - Свищов е
процесуално допустима, доколкото е подадена до съда, в чиито район се
7
намира настоящия адрес на детето Н.М..
Съдът намира молбата на Директора на ДСП Свищов за неоснователна.
На първо място съдът намира, че не са налице основания за настаняване на
детето извън семейството. Съгласно СК ненавършилите пълнолетие деца са
длъжни да живеят при родителите си, освен ако важни причини не налагат да
живеят другаде. При наличие на някоя от предпоставките, описани в чл. 25 от
Закона за закрила на детето, дете може да бъде настанено извън семейството.
Такива според закона предпоставки при деца са: чиито родители са починали,
неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са
ограничени; чиито родители, настойници или попечители без основателна
причина трайно не полагат грижи за детето; чиито родители, настойници или
попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; дете, което е
жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие. Нещо повече разпоредбата на ал. 2 пояснява, че
настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила
след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в
случаите, когато се налага спешното му извеждане.
В конкретния случай съдът преценява, че ДСП Свищов не е съобразила
разпоредбата на чл.25 от Закона за закрила на детето. Действително майката
на детето е починала, но другият родител е жив. Не се установи от събраните
по делото доказателства бащата на детето М.Ж. да е в трайна невъзможност
да го отглежда или да е лишен родителски права. Същият не е в неизвестност,
след като в хода на съдебното производство същият бе установен и се яви в
съдебно заседание. От показанията на заинтересованите страни и разпита на
свидетеля Симеонов се установи, че майката на детето не е желаела детето да
осъществява контакти със своя баща, напуснала е жилището, в което е живяла
в гр.В. и се е установила в с.****** без да му съобщи новия си адрес. Поради
това не е налице хипотезата на неполагане на грижи от бащата без
основателна причина. Действително, представени са доказателства, от които е
видно, че бащата е осъществявал домашно насилие спрямо майката на детето
и самото дете като свидетел на това насилие в периода преди 2016 г. Срокът
на действие на тази заповед е изтекъл преди няколко години и от тогава няма
данни майката да е поискала отново съдействие за упражнено ново насилие
8
от М.Ж. над нея или детето. Вярно е, че същата не му е предоставила новия си
адрес, но при желание е можела да бъде установена от бащата. В този ред на
мисли, ако същият е желаел да продължава да осъществява насилие над
бившата си съпруга, то установяването на новия й адрес не би му създало
пречки, още повече, че се установи, че е общувал със свидетеля Симеонов,
който е знаел местонахождението на майката и детето. Тези обстоятелства
обаче не са изследвани от молителя ДСП Свищов, като се излагат писмени
съображения (след обявяване на устните състезания за приключени), че
роднините на майката (за които се установи, че не са били в добри отношения
с майката) изказват опасения спрямо бащата. При това положение съдът
намира, че не е доказано безспорно, че детето Н. е дете в риск, тъй като нито е
доказано, че бащата е в невъзможност да го отглежда, нито спрямо него е
упражнено насилие в последните години по смисъла на закона. От
доказателствата по делото се установи, че самото дете не познава баща си, а
само е чувало за него. Независимо от това ДСП е именно институцията, която
следва да прилага закона точно и да съдейства за отглеждане на детето в
семейната му среда. Именно поради това, законодателят е категоричен, че
настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила
след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството. Смисълът е
очевиден - да се подпомага детето в семейната среда, да се предлагат мерки за
закрила в биологичното му семейство, за да не се прекъсва емоционалната
връзка на детето с неговите родители, с роднини и близки. Принципът за
закрила по чл. 3, ал.1, т.1 ЗЗДт. предвижда, че закрилата на детето по този
закон се осъществява чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда,
които мерки за конкретно изброени в чл. 23 от закона. Противно на закона не
са предприети подходящи мерки за закрила, а веднага е предложено
настаняване на детето в семейството на лице, за което се твърди, че сам се
определя за биологичен баща, без да е потърсен друг начин и да са изчерпани
мерките за закрила в семейната среда. Действително ДСП Свищов е
изследвало възможността за настаняване на детето при близки и роднини, но
само от страна на майката. Едва след като бе образувано настоящото
производство бе изнесена информация, че бащата на детето М.Ж. е
осъществявал домашно насилие. Следвало е ДСП да съобрази действителното
положение и да предприеме законово определените действия.
9
Във връзка с последното и на второ място съдът намира молбата за
неоснователна и поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от
Закона за закрила на детето мерките за закрила, свързани с настаняване на
извън семейството, са три - настаняване в семейство на близки или роднини,
настаняване в приемно семейство или настаняване в специализирано
заведение. Съгласно чл. 28, ал.4, изр.2 от същия закон при определяне на
мярката съдът трябва да следва посочената поредност, освен ако това не е в
интерес на детето. В случая лицето Г.Б. не се явява нито близък роднина на
детето Н., нито има данни, че същия да фигурира в списъка на лицата
одобрени за приемен родител. Налице е голословно твърдение, че същият е
биологичен баща на детето, което обстоятелство самият той отрече в съдебно
като заяви, че не знае дали е такъв. Фактът, че детето Н. е отглеждано от него
в последните пет години, че детето го разпознава като свой баща, защото
майката е прекъснала връзката на бащата с детето и практически то не го
познава, не може да вмени на Г.Б. качеството на биологичен баща.
В случая е налице необичайна ситуация, към която следва да се
подходи в най-добър интерес на детето, съобразно изискванията на закона.
Предложеното с молбата искане за настаняване на детето Н. в семейството на
Г.Б. обаче не е съобразно изискванията на закона, които както бе казано по-
горе изискват децата да се отглеждат семейната среда на своите родители и
само ако важни причини налагат обратното, те да бъдат отглеждани в друга
среда на близки, в приемни семейства или в специализирани институции. С
оглед на гореизложеното искането на ДСП-Свищов да се настани детето Н.
МЛ. Ж., ЕГН ********** в семейството на Г. Й. Б. с ЕГН ********** за срок
от три години следва да се остави без уважение като неоснователно.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски Дирекция „Социално подпомагане“ - Свищов следва да заплати
направените разноски от МЛ. ИВ. Ж. в размер на 400, 00 лв. (четиристотин)
лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 28, ал. 1 от ЗЗДт съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция „Социално
10
подпомагане“ - Свищов за настаняване по съдебен ред на детето Н. МЛ. Ж.,
ЕГН **********, родено на ******г. от майка Т. А. С., ЕГН ********** –
починала на 05.02.2021г. и баща МЛ. ИВ. Ж., ЕГН ********** в семейството
на Г. Й. Б. с ЕГН ********** за срок от три години, като неоснователно.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ - Свищов да заплати на
МЛ. ИВ. Ж. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 400, 00
(четиристотин) лева.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския
окръжен съд в 7 – дневен срок от връчването му на страните.
Обжалването не спира изпълнението.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на ДСП –
Свищов.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
11