№ 5784
гр. София, 07.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110152504 по описа за 2021 година
на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 18.05.2022г. от 14:30
ч.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ТР. ЛЮДМ. Г. е предявил срещу Столичен инспекторат искове по чл.224 КТ и чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 500 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
периода от 06.07.2015г. до 31.12.2015 г. - 15 дни, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба /09.09.2021г./ до окончателното плащане, за сумата от 100 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 04.06.2019 г.
до 01.09.2021 г., за сумата от 1000 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. - 25 дни, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба /09.09.2021г./ до окончателното плащане, за сумата от 200 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от
04.06.2019 г. до 01.09.2021 г., за сумата от 1000 лв. – обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – 25 дни, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба /09.09.2021г./ до окончателното плащане, за сумата от
200 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода от 04.06.2019 г. до 01.09.2021 г., за сумата от 1000 лв. – обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. – 25 дни, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба /09.09.2021г./ до окончателното плащане, за
сумата от 200 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода от 04.06.2019 г. до 01.09.2021 г., за сумата от 1000 лв. – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2019 г. до 01.12.2019 г. – 20 дни,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /09.09.2021г./ до окончателното
плащане, за сумата от 200 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за периода от 04.06.2019 г. до 01.09.2021 г.
Ищецът твърди, че работил на длъжност „началник“ на сектор „Контрол на
търговската дейност“ при ответника по трудов договор от 21.03.2015 г., сключен за
неопределен период от време. Със заповед от 06.07.2015 г. трудовият му договор бил
прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – спиране на работата повече от петнадесет
1
дни. Заповедта за прекратяване на трудовия договор била обжалвана и с решение №
51/03.06.2019 г. по гр.д. № 1798/2018 г. на ВКС заповедта за прекратяване била отменена
като незаконосъобразна и ищецът бил възстановен на работа. На 11.12.2019 г. ищецът се
явил при ответника, за да изпълни трудовите си функции. Подал заявление от 11.12.2019 г.
На 13.12.2019 г. със заповед от 13.12.2019 г. трудовият му договор отново бил прекратен на
основание чл.328, ал.1, т.6 КТ поради факта, че ищецът не притежава специалност
“икономика на търговията“, степен „магистър“. За времето, през което бил незаконно
уволнен за периода 06.07.2015г. – 13.12.2019г., му се дължало обезщетение за неизползван
годишен отпуск. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз по съединени дела С
-762/18 и С -37/19 по преюдициално запитване на Върховния касационен съд.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Излага доводи, че след
възстановяването на ищеца на работа изискванията за заемането на тази длъжност се
променили, на ищеца му била изискана информация дали притежава изискуемото
образование за тази длъжност. След като такава не била представена и това било
удостоверено по съответния ред, трудовото правоотношение било отново прекратено със
заповед от 13.12.2019 г. Счита, че предявената претенция била неоснователна. Съгласно чл.
176 а, ал. 1 КТ давността започвала да тече от края на годината, за която се полага
неизползвания отпуск. В случая не била налице някоя от хипотезите на чл. 176, ал. 1 КТ за
отлагане на ползването на платения отпуск, следвало, че давността за ползването правото на
ищеца на платен годишен отпуск за 2015 г. започнала да тече от 01.01.2016 г. и била изтекла
на 01.01.2018 г., давността за ползването на платен годишен отпуск за 2016 г. и започнала да
тече от 01.01.2017 г. и била изтекла на 01.01.2019 г. Правото на платен отпуск на ищеца за
2015 г. и 2016 г. била погасено по давност. Тъй като трудовото правоотношение на ищеца
била прекратено на 13.12.2019 г., правото на парично обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2015 г. и 2016 г. също било погасено по давност. От копието на
трудовата книжка на ищеца стр.5,6,7 било видно, че ищецът бил работил в периода от
11.07.2016 г. до 01.01.2018 г., от 01.01.2018 г. до 26.09.2018 г., от 26.09.2018 г. до 31.07.2019
г. в дружество „Нов импулс“ ООД като продавач- консултант. Тъй като в периода от
11.07.2016 г. до 31.07.2019 г. ищецът бил работил друга работа за този период не можело да
претендира годишен отпуск от Столичния инспекторат. За периода от 11.07.2016 г. до
31.07.2019 г. поради факта, че ищецът бил работил на друго място не можел да претендира
право на годишен отпуск за този период. Оспорва искането за заплащане на мораторни
лихви. При безсрочните задължения, каквото било това по чл. 224, ал. 1 КТ, длъжникът
изпадал в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата била абсолютна
предпоставка, за да е налице изпадане на длъжника в забава, когато нямало определен срок
за изпълнение. Предвид това претенциите на ищеца за мораторни лихви били недопустими.
Относно броя на дните неизползван платен отпуск за всяка година поотделно, посочени в
исковата молба, счита същите за изцяло недоказани и посочени произволно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по иска по чл. 224, ал. 1 КТ е да докаже, че е бил назначен по
трудов договор при ответника за процесния период, че трудовият договор е прекратен,
размера на обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск за 2015г. за 15 дни, за
2016 г. за 25 дни, за 2017 г. за 25 дни, за 2018 г. за 25 дни и за 2019 г. за 20 дни.
С оглед становищата на страните съдът:
ОБЯВЯВА като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
страните са били в трудово правоотношение, че правоотношението е прекратено със заповед
от 06.07.2015 г., че впоследствие ищецът бил възстановен на работа с решение №
51/03.06.2019 г. по гр.д. № 1798/2018 г. на ВКС и впоследствие отново трудовото
правоотношение е било прекратено със заповед от 13.12.2019 г.
2
По доказателствата:
ДОПУСКА като доказателства за по делото документите, приложени към исковата
молба и отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 183 ГПК в 1 – седмичен срок да завери
представените с отговора на исковата молба преписи от трудова книжка № 30, серия Т №
223788 и продължение към нея серия Л № 194279, както и да представи препис от тези
документи за другата страна. При неизпълнение на указанията за заверяване на документите
същите няма да бъдат приети като доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите, посочени в исковата молба, при възнаграждение от 250 лева, платимо от
бюджета на съда
НАЗНАЧАВА за вещо лице Иванина Петрова Петрова, адрес: гр.София, ул. „Юри
Венелин“, №42, Тел: 0888 37 90 12.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, в случай, че предприемат действия за доброволно уреждане на
спора своевременно да уведомят за това съда.
УКАЗВА на вещото лице да представи заключението си поне една седмица преди
датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители,
попечителите и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи и препис от настоящето определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба на ищеца.
Да се призове вещото лице.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3