№ 130
гр. Плевен, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
в присъствието на прокурора В. Д. Ф.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно
дело № 20244400200365 по описа за 2024 година
Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИАКОРНФС/.
Образувано е по молба за признаване на решение на несъдебен орган в
Република Австрия, с което на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Кнежа, Плевенска област, ул. *** е наложена финансова
санкция общо в размер на 330 евро.
Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна.
Засегнатото лице Н. Н. Н. изразява становище, че искането е
неоснователно, тъй като е заплатил наложената му финансова санкция в
размер на 300 евро още на 10.03.2023 г.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
1
намира за установено следното:
С решение № BHLI/03/61220006375/2023 от 28.09.2023 г. на несъдебен
орган в Република Австрия., влязло в сила на 15.11.2023 г., на българския
гражданин Н. Н. Н., в качеството му на физическо лице търговец с фирма ***,
е наложена финансова санкция в общо размер на 330 евро, представляваща
парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за извършено
административно нарушение и парична сума за разходите по
административната процедура, довела до постановяване на решението.
Решението е постановено затова, че на 10.10.2023 г., в 15:33 ч. в
Ardning, А9 Str.km 63,795, Abschnitt Ardning, засегнатото лице, като
притежател на превозно средство с рег. № *** /с повече от 3,5 тона
технически допустима маса/, не е изпратило в указания срок доказателство да
декларирания клас емисии EURO и поради това е станало причина за
неправилно заплащане на пътната такса, зависеща от пробега, тъй като по
време на срока за доказване с превозното средство е използван федерален
път.
Деянието съставлява административно нарушение по § 20 Abs.3 I.V.m.
§§ 6 und 9 Abs. 5 dritter Satz rnd 9 Abs. 11 zweiter und viertez Satz BStMG от
Австрийския закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища от 2002
г.
Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за
признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова
санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е влязъл
в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение
за плащане на парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за
извършено административно нарушение.
В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС заверено копие от
решението е придружено от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и №
2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото
съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава
Република Австрия на 23.04.2024 г. и е преведено на български език.
2
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и
да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6,
ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е окръжен съд по
местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова
санкция на Н. Н. следва да бъде признато и изпълнено на територията на
Република България, тъй като са налице условията за признаване и
изпълнение по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС и същевременно не са
налице условията по чл. 35 от същия закон за отказ за признаване и
допускане на изпълнението:
1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решението
от 23.08.2023 г.;
2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция;
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български
съд;
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5. Решението не се отнася за деяния, които:
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България, или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро;
7. Решението се отнася до деяние, за което не се изисква двойна
3
наказуемост по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС;
8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата
на българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което
обосновава решението;
9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е
било писмено, но Н. Н. е бил уведомен съгласно законодателството на
издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете за обжалване. Освен това решението е било връчено лично на
засегнатото лице на 17.10.2023 г., като то е било уведомено за правото на
повторно разглеждане или обжалване и то не е поискало повторно
разглеждане и не е обжалвало решението.
От представеното в съдебно заседание от засегнатото лице
потвърждение за плащане е видно, че на 10.03.2023 г. той е заплатил сумата
от 300 евро – след като е получил уведомително писмо от несъдебния орган в
Република Австрия. Ето защо тази сума следва да бъде приспадната от
наложената финансова санкция.
Решението не следва да бъде признато в частта, с която на Н. Н. е
наложена и санкция в размер на 30 евро, представляваща разходите по
административната процедура, тъй като той е заплатил сумата от 300 евро
доброволно – още преди да бъде поканен с писмо от 30.11.2023 г., и
следователно не дължи разноски по процедурата.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от
ЗПИИАКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се
отнася до парична сума – 300 евро, съдът следва да определи равностойността
на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението в издаващата държава. От направената справка в сайта на БНБ за
29.09.2023 г. е видно, че равностойността на 330 евро е 645,42 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с
чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № BHLI/61220006375/2023 от 29.09.2023 година,
4
на несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 15.11.2023 г., в
частта, с която на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
Кнежа, Плевенска област, ул. ***, е наложена финансова санкция общо в
размер на 300 евро, равностойни на 586,74 лева.
ПРИСПАДА от наложената финансова санкция в размер на 300 евро,
заплатената от засегнатото лице на 10.03.2023 г. парична сума в размер на 300
евро.
ОТКАЗВА да признае решението на несъдебния орган в Република
Австрия в частта, с която на засегнатото лице е наложена и санкция в размер
на 30 евро, представляваща парична сума за разходите по административната
процедура, довела до постановяване на решението.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико
Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването
не спира изпълнението на решението.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС
решението на несъдебния орган от 29.03.2021 г. да се изпрати заедно с препис
от настоящото решение на ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис град Плевен
за изпълнение по реда на Закона за Национална агенция за приходите и
ДОПК.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИАКОРНФС, незабавно да
се уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и
изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАП-
гр. Велико Търново, офис град Плевен, както и за приключване изпълнението
на решението.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5