№ 1320
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20251110202951 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от "********" ЕООД с
ЕИК ******** срещу наказателно постановление № 802805-
F798668/16.12.2024г., издадено от началника на отдел "Оперативни дейности"
– София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на
НАП, с което на основание чл. 185, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от
Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на дружеството-
жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 200 /две
хиляди и двеста/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС в условията на
повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС.
В жалбата се поддържа незаконосъобразност на наказателното
постановление. Същото е неправилно и немотивирано, издадено в нарушение
на административно-производствените правила, поради което моли за отмяна.
Мотивите на жалбоподателя са, че продаваните стоки се изписват чрез
програма, за да се генерира подробна информация за всеки продукт, която да
излиза на издаваните фискални касови бележки и програмният продукт
автоматично да изпраща данните към фискалното устройство за издаване на
фискален бон, което да отпечатва фискалния бон, без намеса на оператора. В
конкретния случай след подадена команда към фискалното устройство поради
блокиране не е отпечатало фискалната касова бележка.
В съдебно заседание жалбоподателят "********" ЕООД редовно
призован, не се представлява.
1
Въззиваемата страна – началника на отдел "Оперативни дейности" в
ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Л. И., който
моли жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление
да бъде потвърдено в неговата цялост, тъй като същото е извършено при
условията на повторност. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 19.11.2024 г. в 11:25 часа била извършена проверка на търговски
обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - търговски обект -
магазин за продажба на дребно на хранителни добавки, находящ се в
********, стопанисван от “********” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ********.
При проверката е извършена контролна покупка във 11:25 часа от Л. П. Х. -
орган по приходите, на 1 кг. протеин без глутен на обща стойност 32.50 лева,
за която покупка не е бил издаден фискален касов бон. Не била издадена и
фискална касова бележка от ръчен кочан. Плащането е осъществено преди
легитимирането на органите на НАП. В магазина имало инсталирано,
регистрирано и работещо устройство модел “DATEKS - DP-150 MX” с ИН на
ФУ DT 972357 и ИН на ФП № 02972357, регистрирано в НАП с потвърждение
№ 4743476/22.08.2024 г. След легитимирането на органите по приходите от
фискалното устройство е изведен КЛЕН № 0001747/19.11.2024 г., с който се
потвърждава неиздаването на ФКБ, както и от дадените писмени обяснения
по случая от служителя - продавач Димитър Бориславов Георгиев ЕГН
**********, в които същият не отрича неиздаването на фискален касов бон.
С оглед обстоятелството, че за извършената покупка на 1 кг протеин
без глутен не бил издаден касов бон свидетелят Л. П. Х. счел, че "********"
ЕООД е осъществило нарушение на 118, ал. 1 от ЗДДС и на 19.11.2024 г. в
присъствие на управителя на дружеството Красимир Алексиев Гагъмов
съставил срещу последното акт за установяване на административно
нарушение сер. № F7998668/21.11.2022 г. Актът бил предявен за запознаване
на управителя на дружеството, който го подписал, като заявил възражения,
които ще подаде в законовия срок.
Въз основа на така съставения АУАН на 21.11.2024 г. началникът на
отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП -
София издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил
връчен на управителя на дружеството на 21.11.2024 г., а на 28.11.2024 г. по
пощата била депозирано възражение и на 17.02.2025 г. жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът намери за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетеля Л. П. Х., протокол за извършена проверка в обект
Серия АА, № 0201494/19.11.2024г. и др, както и заповед № 3ЦУ –
384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП.
Съдът възприе безкритично показанията на свидетеля Л. П. Х., който
лично е извършил проверката в търговския обект, стопанисван от
2
жалбоподателя, извършил е контролната покупка, за която не е бил издаден
фискален касов бон, като прецени, че показанията му представляват източник
на пряка доказателствена информация относно релевантните за процеса
факти. Показанията на свидетеля са в достатъчна степен подробни,
последователни, логични и подкрепени от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът кредитира и останалите приобщени по надлежния ред на чл.
283 от НПК писмени доказателства като обективни и достоверни. От
представената по делото заповед № 3ЦУ–384/27.02.2024 г. на изпълнителния
директор на НАП се извлича информация за компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган – първият да съставя
АУАН, а вторият – да издава наказателни постановления. От дневния отчет и
клен се установява, че именно жалбоподателят "**********" ЕООД с ЕИК
******** стопанисва проверения търговски обект и в него извършва
търговска дейност.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността
на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и т. 2. 1 на представената и
приета по делото Заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020 г., органите по приходите са
оправомощени да съставят актове за нарушения на разпоредбите на ЗДДС.
Според чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите
(ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност "инспектор по
приходите", с оглед на което свидетелят Р. П. Г., заемащ именно такава
длъжност е бил компетентен да състави процесния АУАН. От т. 1. 1, б. "г" на
цитираната заповед е видно, че изпълнителният директор на НАП е делегирал
правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл.
185 от ЗДДС и на началника на отдел "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, който е издал
и обжалваното НП. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението,
изложено в жалбата за некомпетентност на АНО.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН. И двата процесуални документа съдържат всички изискуеми от закона
реквизити, нарушението е описано ясно и конкретно, като му е дадена
съответна правна квалификация. Изрично следва да се подчертае, че срокът по
3
чл. 52, ал. 1 от ЗАНН за произнасяне на АНО е инструктивен, а не
преклузивен /както неправилно се застъпва в жалбата/, поради което
неспазването му не обуславя незаконосъобразност на издаденото НП.
Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на
19.11.2024 г. дружеството - жалбоподател "********" ЕООД, ЕИК ******** е
извършило продажба на стоки- 1 кг протеин без глутен в свой търговски обект
и е приело плащане в брой за посочената стока, но не е регистрирало
продажбата чрез издаване на фискална касова бележка от някое от
монтираните в обекта фискални устройства нито в момента на продажбата,
нито по- късно до приключване на проверката, с което от обективна страна е
осъществило състава на вмененото му нарушение. Тук е мястото да се
отбележи, че не е задължение на клиента да изиска фискален бон, а напротив,
търговецът е длъжен да издаде такъв, като задължението на клиента се състои
в това да го получи и съхранява до напускане на търговския обект.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, чиято
отговорност е обективна и безвиновна, то въпросът за субективната страна на
деянието не следва да се обсъжда и в този смисъл възражението на
жалбоподателя, че деянието не е извършено виновно е лишено от основание.
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за
квалифициране на нарушението като маловажен случай като отчете, че
извършеното не разкрива по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Нарушението е
формално, поради което стойността на стоката, за чиято продажба не е
издаден фискален бон е без значение, още повече, че не може да се изисква от
контролните органи да разполагат с бюджет, който да им позволява при всяка
проверка да закупуват стоки на значителна стойност.
Съгласно чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. В конкретния случай на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
2200 лева, тоест среден размер, която съдът намира за справедлива и с оглед
тежестта на извършеното нарушение, имайки предвид, че същото нарушение
е извършено в условията на повторност.
С оглед изложеното съдът счита, че издаденото НП е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
4
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв., поради което съдът намира, че следва да се
присъди такова в определения от закона минимум от 80 лева, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН и
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Софийският районен съд, НО, 14 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 802805-
F798668/16.12.2024 г., издадено от началника на отдел "Оперативни дейности"
– София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на
НАП, с което на основание чл. 185, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от
Закона за данъка върху добавената стойност на дружеството-жалбоподател
"********" ЕООД с ЕИК ******** е наложена "имуществена санкция" в
размер на 2 200 /две хиляди и двеста/ лева за повторност по смисъла на § 1, т.
35 от ДР на ЗДДС на нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА "********" ЕООД с ЕИК ******** да заплати на ЦУ на
НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5