РЕШЕНИЕ
№260037/23.10.2020
Гр.Варна, .23.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд град Варна, гражданско
отделение, на 23 октомври 2020 г., в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТEЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова гр.д. № 409 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по жалба
на М.М.Н. против решение № 184 от 24.07.2020 г. по в.гр.д.№ 446/2020 г. по
описа на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу
разпределение от 14.04.2020 г. на събрана сума по изпълнително дело №
20158100400031 на ЧСИ с рег.№ 810 и район на действие ДОС.
Жалбоподателката е
настоявала, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно, като е
молила за отмяната му. Развила е съображения по същество за незаконосъобразност
на действието на съдебния изпълнител - изготвеното
разпределение и за неправилност на изводите на съда за неоснователност на
жалбата й.
Лицата на насрещната
страна не са подали отговори на жалбата.
Жалбата е в срок, подадена от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съда, поради
което е допустима. При разглеждането й по същество съдът намира следното:
Производството по
изпълнително дело №20158100400031 на ЧСИ с рег.№810 и район на действие
ДОС е било образувано по молба на „Банка ДСК“АД за събиране на парични
вземания срещу солидарните длъжници М.М.Н.
и Георги Пенев Георгиев по издаден в полза на банката изпълнителен лист по ч.гр.д.№667/2015 г. ДРС със задълженията по него към
датата на изготвяне на обжалваното разпределение в размер на
1 053 265.22 лева. Присъединени по реда на чл.456 от ГПК по
изпълнителното дело са били и взискателите З.Ж.Ж. и С.Д.С. с вземания съответно
27 642.27 лева и 49 746.73 лева, както и „Банка ДСК“АД с вземане
срещу длъжника М.М.Н. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№780/2019г. на
ДРС, възлизащо към датата на изготвяне на разпределението на сумата от 35 655.53 лева общо /главница и лихви/.
Вземането на банката по изпълнителния лист по ч.гр.д.№780/2019г. на ДРС е било
обезпечено с ипотека върху недвижим имот в гр.Добрич, ул.“Вардар“№27 вх.А ет.3
ап.5, собственост на длъжника М.М.Н., който имот е продаден на публичната
продан за сумата от 66 100 лева. Последната е била недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, поради което и на осн.чл.460 от ГПК е
извършено и обжалваното разпределение.
В жалбата си пред окръжния съд, М.М.Н.
е навела оплаквания срещу разпределението, като действие извършено от съдебния
изпълнител при съществени процесуални нарушения и при неправилно установяване
размера на дълга, като е молила за отмяната му.
По оплакванията:
Наличието на висящ между взискателя
„Банка ДСК“АД и длъжника М.М.Н. спор по чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземането, за което е издаден изпълнителният лист по
ч.гр.д.№780/2019г. на ДРС не води до незаконосъобразност на разпределението,
тъй като изпълнението, провеждано по изпълнителен лист, издаден въз основа на
документ по чл.417 ал.1 т.2 от ГПК, не е било спряно при нито една от
хипотезите на чл.420 от ГПК и съдебният изпълнител дължи извършването на
действия за принудителното събиране и погасяване на задължението по
изпълнителния лист. Твърдяното в настоящата жалба обстоятелство по спиране на
образуваното т.д. № 163/2019 г. на ДОС не е относимо към посоченото спиране на
изпълнението и възраженията в тази насока са неоснователни.
Твърденията за погасяване на част от
дълга към банката, за който е издаден изпълнителния лист по ч.гр.д.№780/2019г.
на ДРС и от там и за незаконосъобразност на разпределението, заради приетия по
разпределението размер 35 655.53 лева, вместо съобразен с плащания в периода от
16.02.2019 г. до 26.03.2020 г. в размер на 4 821,71 лв., не са доказани по делото. Приложената с
жалбата пред окръжния съд експертиза е изготвена по друго дело – т.д. №
163/2019 г. на ДОС и не съставлява доказателствено средство по настоящото дело.
Освен това жалбоподателката сама е
сочила, че е сумите са постъпвали по сметка на банката, но ЧСИ не е бил
уведомен за тях, като доказателства за плащанията тя не е представила. Видно е,
че по изпълнителното дело такива вноски от жалбоподателката не са извършвани,
поради което при изготвянето на разпределението, ЧСИ правилно е определил
размера на задължението с оглед данните
по изпълнителното дело. Затова и оплакванията в настоящата жалба в тази насока
са неоснователни. В този смисъл не подлежат на корекция сумите по редове на
разпределението, включително и таксите и разноските, като последните не биха се
и променили, защото те не зависят от размера на дълга, а от събраната сума
- 66 100 лева, или са точно
определени в ТЗЧСИ.
Предвид изложените съображения се
налага извод за неоснователност на жалбата, поради което и обжалваното решение
на окръжния съд следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателката е останала задължена
с 2,50 лв. за дължимата държавна такса за обжалването пред настоящата инстанция
/в общ размер от 15 лв., от които са внесени 12,50 лв./, поради което тя следва
да бъде осъдена да ги довнесе по сметка на Варненския апелативен съд на осн. чл. 77 от ГПК.
Предвид изложеното и на
осн. чл. 463, ал. 2 ГПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 184 от 24.07.2020 г. по
в.гр.д.№ 446/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА
М.М.Н. с ЕГН **********
*** да заплати по Бюджета на Съдебната власт по сметка на Варненския апелативен
съд сумата от 2,50 лв., представляваща неплатения остатък от дължимата държавна
такса за обжалването.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: