Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260218  Година 26.10.2022    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На  двадесет и осми септември    Година две хиляди двадесет и втора,

В публичното заседание в следния състав:

                                                     

                                              Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

                                                    

 

Секретар МИЛЕНА ЛЕВАШКА

                             

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 788 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са отрицателни установителни искове по чл.694 ал.1 т.2 от ТЗ.

         „КИНО АРЕНА“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК ********* гр.Стара Загора иска признаване за установено спрямо „ЛЕТО ИНВЕСТ“ ООД ЕИК ********* гр.София несъществуване на  вземания на ответното дружество от несъстоятелния длъжник по Договор за финансов лизинг № 003459 – 002 от 18.06.2012г., в размер на: 584 737.22 евро просрочена главница за периода 01.06.2017г. – 11.03.2019г.; 8 563.67 евро просрочена главница за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 33 397.57 евро просрочена договорна лихва за периода 01.06.2017г. – 11.03.2019г.; 772.10 евро просрочена договорна лихва за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 34.22 евро такса обслужване за периода 01.06.2017г. – 11.03.2019г.; 0.99 евро такса обслужване за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 50.73 евро други просрочени задължения, и по Договор за финансов лизинг № 003459 – 003 от 18.06.2012г. в размер на: 4 778 895.57 евро просрочена главница за периода 01.06.2017г. – 11.03.2019г.; 80 757.15 евро просрочена главница за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 314 368.23 евро просрочена договорна лихва за периода 01.06.2017г. – 11.03.2019г.; 7 281.17 евро просрочена договорна лихва за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 137 356.67 евро задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 01.06.2019г. – 11.03.2019г.; 2 978.73 евро задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 34.22 евро такса обслужване за периода 12.03.2019г. – 11.03.2019г.; 0.99 евро такса обслужване за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 45.86 евро други просрочени задължения.

         Ангажира доказателства.

         Синдикът не взима конкретно становище по исковете.

         Ответникът не признава исковате, ангажира доказателства, претендира разноски.

         Твърденията и становищата на страните са отразени в доклада по делото, даден с Определение № 261298 от 28.07.2021г.

         Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното:

С Решение № 127 от 11.03.2019г. по т.д.н. № 660/2019г. на ПОС е открито производство по несъстоятелност на „КИНО АРЕНА“ ЕООД ЕИК ********* гр.Стара Загора. С молба вх. № 5022 от 10.04.2019г. ответникът е предявил вземания по реда на чл.685 и сл. ТЗ, между които са сумите по процесните два договора. Синдикът е включил тези вземания в списъка на предявени неприети вземания. Ответното дружество е подало възражение с вх. № 6867 от 23.05.2019г. срещу неприемане на вземанията. С Определение № 260594 от 20.11.2020г. на съда по несъстоятелност, обявено в ТР на 24.11.2020г., възражението е уважено и вземанията по двата договора за лизинг от 18.06.2012г. в пълен размер така, както са предявени, са включени в списъка на предявени приети вземания.

Неоснователно е становището на ищеца за недопустимост на исковото производство поради неоспорено в срок от кредитора вземане. Доводът му, че подаденото от кредитора възражение по чл.690 от ТЗ е било само срещу привилегиите и оттук само срещу реда на неговото удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, а не срещу цялото неприето вземане, поради което нямало оспорено в срок с възражение неприето вземане по главница, обезщетения и лихви, респективно липсва право на иск, не отговаря на писмените материали по делото и на обявените и вписани актове в АВ – ТР по партидата на несъстоятелоното дружество. Видно от обявените списъци, вземането на ответника по двата договора за лизинг е включено от синдика изцяло в списъка на неприети вземания. Видно от възражението по чл.690 от ТЗ на ответника пред съда по несъстоятелсност – лст 53 и сл., то е възражение срещу неприемане на вземанията по двата договора изцяло и включването им в списъка на неприети вземания. С Определение № 260594 от 20.11.2020г. съдът по несъстоятелност е разгледал възраженията на ответинка като възражения срещу изцяло неприети вземания, изключил ги е от списъка на неприетите вземания и ги е включил в списъка на приети вземания така, както са предявени, включително с привилегиите и реда на удовлетворяване. Поради това възраженията на ответника и произнасянето на съда не касаят само реда на удовлетворяване, а цялото вземане така, както е заявено в молбата по чл.685 от ТЗ.

От съдържанието на представените Договор за лизинг № 003459 – 002 от 18.06.2012г. и Договор за лизинг № 003459 – 003 от 18.06.2012г. се установява, че те са сключени между ищеца като лизингополучател и доставчик и „И Еф Джи Лизинг“ ЕИК ********* гр.София като лизингодател.

С първия договор е уговорено, че лизингодателят се задължава да придобие и да достави на лизингополучателя за използване Употребявано оборудване, описано в Приложение № 1 към договора, на цена 1 043 071 евро без ДДС от доставчика Кино Арена ЕООД, като активът се намира в гр.София, София Бизнес Парк № 3. Лизингополучателят ще ползва актива в съответствие с общите условия на договора за финансов лизинг на лизингодателя при следните условия: доставна цена 1 043 071 евро без ДДС; без първоначална вноска; срок 120 месеца от датата на влизане в сила на договора; без остатъчна стойност на правото за придобиване преди или при изтичане срока на договора след като заплати всички суми, дължими по договора и при спазване на условията му; при дължими 120 вноски; с уговорена ежемесечна лихва по Погасителен план – Приложение № 2 към договора като в договора е посочен начина на сформиране на лихвата. Лизингодателят заплаща доставната цена на доставчика на три транша от по 120 000 евро, 207 961.43 евро и 715 109.57 евро. В погасителния план към договора са изписани падежните дати на месечните вноски, размера на всяка вноска, дълга, който погасява тя, сформиран от главница и лихва, и остатъчния непогасен размер на главницата.

В Приложение № 1 към договора оборудването е описано по вид, дата на придобиване, дата на пускане в експлоатация и доставна цена.

На 18.06.2012г. между страните е сключен Договор за покпуко – продажба на оборудване № 03459 – 002, с който ищецът продава на лизингодателя си правото на собственост върху употребяването оборудване при цена 1 043 071 евро без ДДС. Уговорено е плащане на продажната цена от купувача на три транша по размер и начин така, както е указано в договора за лизинг.

С втория договор е уговорено, че лизингодателят се задължава да придобие и да достави на лизингополучателя за ползване описания в договора недвижим имот – сграда с идентификатор 68134.4089.553.1, находяща се в гр.София, представляваща комплекс Кино Арена II, на цена 7 859 929 евро без ДДС от доставчика Кино Арена ЕООД. Лизингополучателят ще ползва актива в съответствие с общите условия на договора за финансов лизинг на лизингодателя при следните условия: доставна цена 7 856 929 евро без ДДС; без първоначална вноска; срок 120 месеца от датата на влизане в сила на договора; без остатъчна стойност на правото за придобиване преди или при изтичане срока на договора след като заплати всички суми, дължими по договора и при спазване на условията му; при дължими 120 вноски; с уговорена ежемесечна лихва по Погасителен план – Приложение към договора като в договора е посочено начина на сформиране на лихвата. В погасителния план към договора са посочени падежните дати на месечните вноски, размера на всяка вноска, дълга, който погасява тя, сформиран от главница и лихва, и остатъчния непогасен размер на главницата.

На 26.06.2012г. с НА № 53, том I – A, рег. № 10472, дело № 33 / 2021г. на Нотариус Румен Богданов под № 273 на НК, е сключен договора за покупко – продажба на недвижимия имот между ищеца като доставчик и неговия лизингодател при цена 7 856 929 евро, която ще се заплати в съответствие с разпоредбите на договора за продажба и на допълнително споразумение от 18.06.2012г. към Договора за лизинг под № 003459 – 003 от 18.06.2012г.

Въведените от ищеца основания  за несъществуване на вземанията по двата договора за лизинг, поради които се иска тяхното отричане със СПН, са за нищожност на договорите и поради това са основания, които следва да са налице към датата на сключване на договорите и да се извлекат от тяхното сдържание и тълкуване на клаузите им, а не от изпълнението или неизпълненито на същите, респективно начина на изпълнение.

Първото въведено основание е нищожност поради противоречие с императивна законова норма, каквато се счита и се сочи чл.333 от ТЗ в контрапункт на чл.342 ал.2 от ТЗ. Застъпената теза е, че при договор за финансов лизинг доставчикът на лизинговото имущество, от което лизингодателят по поръчка на лизингополучателя закупува имуществото, е трето лица, докато в случая доставчикът не е трето лице, а лизингополучателят, поради което имаме договор за продажба с клауза за обратно изкупуване, но тъй като в договора не е уговорен срока, в който правото на обратно изкупуване може да бъде упражнено, то договорът е нищожен.

Тезата и развитата конструкция са неправилни. Грешно е съждение, че правото ни не познава лизингово договор, при който доставчик е лизингополучателя, и оттук препращането към чл.333 от ТЗ. Това не е така. Такъв договор съществува и това е договора за обратен лизинг.

Съдържанието на двата договора сочи, че страните са сключили договор за обратен лизинг, който е разновидност на договора за финансов лизинг. Както при договора за финансов лизинг, при обратния лизинг е налице форма на финансиране на лизингополучателя от лизингодателя, защото по негова поръчка се закупува и му се предоставя за ползване определено имущество. Разликата е, че тук финансирането на лизингополучателя е не само чрез закупуване вместо него на определено имущество, но и чрез второ финансиране – имуществото се закупува от лизингополучателя, който е доставчик, в резултат на което същият получава един път цената на продаденото имущество, и втори път получава за ползване имуществото /т.е. не се лишава от същото/, но срещу възнаграждение за ползването му. Характерното за този вид договор е, че има съвпадение между страните по лизинговото правоотношение, по мандатното правоотношение и по сделката, сключена в изпълнение на мандата: едно и също лице се явява лизингополучател, който поръчва да му се достави лизингово имущество и който е продавача на това имуществото, което желае да ползва срещу възнаграждение. И тук съществува правната възможност лизингополучателят след изтичане срока на договора да придобие правото на собственост върху лизинговото имущество. Но това придобиване не е обратно изкупуване по договор за продажба по смисъла на чл.333 от ТЗ, каквато е тезата на ищеца, а е придобиване след изтекъл срок на лизинговия договор и при изплатена за този срок сума за ползване на вещта.

След като сключеният между страните договор е договор за лизинг, а не договор за продажба, нормата на чл.333 от ТЗ е неотносима. Сключените в изпълнение на възложения мандат договори за покупко - продажба на имуществото не могат да съдържат клауза за обратно изкупуване, защото тези продажби са подчинени на лизинговите правоотношения, на целите и уговорките в лизинговите договори.

Правната възможност да съществува договор за обратен лизинг в българската юридическа рамка на вътрешните правоотношения, той да проявява действие – т.е. да е действителен, и поради това да подлежи на изпълнение, се приема за безспорна и е трайно установена в съдебната практика, където са дадени разяснения и отговори за тези договори – така: Решение № 521 от 2.06.2010 г. на САС по гр. д. № 2655-2009 г., 7-ми с-в, докладчик съдията Даниела Дончева; Решение № 236 от 7.07.2005 г. на ВтАС по в. гр. д. № 140-2005 г., ГК, докладчик съдията Илия Тошев; Решение № 102 от 3.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 897-2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева; Определение № 60612 от 26.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2327-2020 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Емилия Василева; Определение № 1030 от 20.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1541-2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов.

Застъпеното тълкуване и разбиране е, че „Нито в посочените решения на ВКС, нито в българското законодателство, нито в правната теория е отречена възможността за сключване на договор за обратен лизинг като разновидност на договора за финансов лизинг. Съгласно съдебната практика с оглед принципа на договорната свобода, установена в чл. 9 ЗЗД, който намира приложение на основание чл. 288 ТЗ и към договора за лизинг, договорът за обратен лизинг като разновидност на договора за финансов лизинг е действителен. Спецификата на този вид лизинг се изразява в съвпадане на лицето - доставчик /продавач/ или производител на стоките и лизингополучателя, като по силата на договора за обратен лизинг лизингодателят предоставя за временно възмездно ползване на лизингополучателя стоките, които последният е предоставил или произвел. В този случай също възникват правоотношения по два договора - договор за финансов лизинг и договор за покупко-продажба на стоките, като едно лице встъпва в договорно правоотношение с друго лице – лизингодателя, веднъж в качеството на продавач по договор за покупко-продажба и втори път като лизингополучател по договора за финансов лизинг.“. Както и „"Финансовият лизинг" може да бъде пряк финансов лизинг и обратен финансов лизинг. Това зависи от последователността при сключването на лизинговия договор. При прекия лизинг вещта - предмет на отдаване на лизинг, се придобива от трето лице или е собственост на лизингодателя, а обратният се придобива от самия лизингополучател, след което му се отдава на лизинг. И в двата случаи се касае за кредитиране на лизингополучателя от лизингодателя и отношенията между страните по двете разновидности на договора за лизинг, след момента на придобиване на вещите - предмет на договора за лизинг от лизингополучателя и предаването им на лизингополучателя за ползване, се уреждат принципно по един и същи начин. И при двете упоменати разновидности на договора за лизинг съществува уговорка, по силата на която при изпълнението на определени условия (изплащане на последната лизингова вноска на падежа и/или предсрочно изплащане на дължимите лизингови вноски) и след сключване на допълнителен договор за прехвърляне на собствеността лизингополучателят има възможност да стане собственик на лизингованите вещи.“.

    Второто въведено основание за нищожност е при твърдение за симулация – договорите за лизинг са привидни съглашения, които прикриват договор за заем и неговото обезпечение.

         Основанието не е доказано. Твърди се относителна, а не абсолятна симулация, защото сключеният лизингов договор прикривал договор за заем и неговото обезпечение. Съгласно чл.17 ал.1 от ЗЗД при привидните съглашения страните не желаят правните последици на договора, в който обличат волеизявленията си, като целят настъпване на правния резултат на друго, прикрито правоотношения. В този случай се прилагат правилата за прикритото, ако са налице изисванията за неговата действителност. По делото липсват доказателства за твърдението на ищеца, че с ответника са целяли и действителната им волята е била на 18.06.2012г. да сключат договор за заем с дадени за негово обезпечаване вещи и недвижим имот, което прикриват под формата на договор за лизинг. Става въпрос за договори на стойност над 5 000лв., при които опровергаване на съдържанието може да стане само с писмени доказателства. В кориците на делото липсва т.нар. „обратно писмо“,  което обикновено се съставя между страните по симулативни сделки и отразява тяхната действителна воля, както и други писмени доказателства в подкрепа на тезата на ищеца. Поради това твърдението остава голословно и оттук недоказано. Така Решение № 521 от 2.06.2010 г. на САС по гр. д. № 2655-2009 г., 7-ми с-в, докладчик съдията Даниела Дончева.

Третото въведено основание за нищожност на договорите за лизинг е пак противоречие с императивна норма на закона, която е чл.152 от ЗЗД, защото съдържат съглашение, с което предварително е уговорен начин за удовлетворяване, различен от предвидения в закона.

         Твърдението е неоснователно. Прочитът на клаузите на договорите за лизинг не сочат наличие на уговорки за удовлетворяване на лизингодателя за вземанията му по начин, различен от предвидения в закона.

         Този довод е развит във връзка с твърдението на ищеца за симулативност на договорите за лизинг като прикриващи договор за заем и тук продължението е, че заемът е обезпечен с имущество на ищеца – движими вещи и недвижим имот, чиято собственост е прехвърлена предварително на ответника и от които той може да се удовлетвори при неизпълнение като задържи собствеността им. Тези разсъждения на ищеца не са съобразени с три неща. Първото е, че твърдението за симулация не е доказано. След като не е доказано, че страните са сключили договор за заем, няма как в тази връзка да се разглежда въпроса какво е обезпечението му и дали е законово съобразено, защото доказателствата са, че е сключен договор за обратен лизинг. Второто е факта, че правото на собственост върху употребяването оборудване и върху недвижимия имот са прехвърлени не преди, а след сключване на договорите за обратен лизинг в тяхно изпълнение по повод възложената с мандата поръчка. Т.е. прехвърлителните сделки представляват изпълнение на поръчката. Третото е, че след като по договорите за лизинг на ищеца е предоставено ползването и той фактически е бил в държане и е ползвал лизинговото имущество, за това ползване дължи на собственика възнаграждение, поради което имуществото не може да е обезпечение, а пряк обект на лизинговото правоотношение.

Тълкуването на ищеца не отчита две имуществени размествания – първото е, че за употребяваното оборудване и недвижимите имоти ищецът е получил тяхната цена и по този начин продажбите имат основание. Липсват доказателства за симулативността на продажбите. Втората е, че ищецът е продължил да ползва имуществото и това ползване не е било безвъзмездно – плащал е възнаграждение за ползването по лизинговия договор. Т.е. всяко едно имуществено разместване между правните сфери на страните е било с правно основание, което не е оборено по делото. Тезата на ищеца за „действителната воля“  по договор за заем и обезпечаването му в нарушение на чл.152 от ЗЗД не е доказана. Тя не може да се извлече по тълкувателен път от отделни договорни клаузи /клаузи за свързано неизпълнение/ като се пренебрегнат писмените волеизявления на страните и съдържанието на целия договор. Действителността на клаузите за свързано неизпълнения могат да се преценяват каква тежест имат само тогава, когато ищецът е представил т.нар. „обратно писмо“, съдържащо според него воля на страните, или друг писмено документ, служещ за писмено начало за доказване на симулацията в посоката, твърдяната в исковата молба.

Недоказване на въведените от ищеца основания за нищожност на договорите за лизинг поражда необходимостта от разглеждане на евентуалното твърдение за несъществуване на вземанията на ответника, защото той не е правоприемник на лизингодателя „И Ар Би Лизинг“ ЕАД. Тезата е, че Договорът за преобразуване от 09.05.2018г. води до частно, а не до универсално правоприемство. Процесният недвижим имот и употребявано оборудване не е част от индустрия „Артистична и творческа дейност“. Липсва прехвърляне на конкретни вземания.

Даните по делото са, че на 09.05.2018г. е сключен Договор за преобразуване чрез отделяне в съществуващо дружество по реда на чл.262в от ТЗ между „И Ар Би Лизинг“ ЕАД ЕИК ********* /сега с фирма „М Лизинг“ ЕАД/ и „Лето Инвест“ ООД ЕИК *********.

Преобразуване е вписано в търговския регистър на 25.09.2018г.

Според чл.10.1 от договора, в резултат на преобразуването чрез отделяне права и задължения на преобразуващото се дружество, представляващи обособена част от лизинговата дейност, свързана с Индустрия „Артистична и творческа дейност“, ще бъдат прехвърлени на приемащото дружество, и това са: право на собственост върху недвижимите имоти, описани в Приложение № 1; право на собственост върху движимите вещи, описани в Приложение № 3 и № 4; всички права и задължения, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 2.

В Приложение № 1 под т.2 е описан недвижими имот – сграда с идентификатор № 68134.4089.553.1, обект на Договор за лизинг № 003459 – 003 от 18.06.2012г.

В Приложение № 2 под т.2 и т.3 са посочени процесните два договора за лизинг.

В Приложение № 4 са описани движимите вещи, обекти на Договор за лизинг № 003459 – 002 от 18.06.2012г.

Съгласно чл.263и ал.4 ТЗ, с вписването на отделянето част от правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминава върху всяко приемащо и/или новоучредено дружество съответно на разпределението, предвидено в договора или плана за преобразуване.

При тези данни твърдението на ищеца е неоснователно. Съдържанието на представения договор за преобразуване чрез отделяне, описът на имуществото в цитираните приложения и юридическият факт на вписване на преобразуването в търговския регистър по партидата на двете дружества обосновава извода, че ответникът е частен правоприемник на лизингодателя по двата договора за лизинг въз основа преобразуване чрез отделя. Както договорите, така и имуществото, обект на лизинговото ползване, са посочени в договора за преобразуване като имуществени права и задължения, които чрез отделянето преминават в правната сфера на Лето Инвест ООД, който е техен правоприемник. Вярно е, че правоприемството е частно, но съдържанието на договора за преобразуване и приложенията му не поражда съмнение за отделеното имущество. Даденото наименование на това имущество от праводателя - Индустрия „Артистична и творческа дейност“, е въпрос на негова организация и счетоводство и не може да бъде аргумент в полза на тезата на ищеца, защото изричните описи в приложенията не пораждат никакво съмнение кое е отделеното имущество.

При тези съображения исковете остават недоказани и ще се отхвърлят.

В хода на процеса между страните е приключил със СПН с Решение № 261491 от 11.11.2021г. по т.д. № 538/2020г. на СГС, влязло в сила на 13.01.2022г., съдебен спор по предявени от ищеца чрез синдика против ответника осъдителни искове по чл.55 ал.1 във вр. с чл.34 от ЗЗД за връщане на получените суми по двата договора като получени по нищожни договори и искове за признаване за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК, че ищецът е собственик на имуществото, обект на лизинговите договори – употребявано оборудване и недвижимия имот. Всички искове са отхвърлени от съда като неоснователни. Правното основание на заявените претенции почива на твърдението за нищожност на договорите за лизинг и на договорите за покупко – продажба, сключени в изпълнение на договорите за лизинг. Основанията за нищожност са същите, въведени в исковата молба по настоящото дело. Съдът по приключилия спор е отрекъл наличие на нищожност по тези основания и поради това е отхвърлил исковете като неоснователни. Следователно, в хода на настоящия процес, със СПН са отречени основанията за нищожност, на които почиват искове по чл.694 ал.1 от ТЗ. Необходимо е зачитане на тази СПН - обективните и субективните й предели са преклудирали ищцовите доводи за нищожност на договорите за лизинг и договорите за покупко – продажба, което също обосновава отхвърляне на претенциите.

При този изход на делото на ответника се дължат доказани разноски по справката по чл.80 от ГПК в размер на 23 469.96лв. Възражението на ищеца е неоснователно, защото в представената фактура № ********** от 09.03.2021г. изрично в основанието е посочено представителство по т.д. № 788/2020г. на ОС Пловдив. Възражението за прекомерност също е неоснователно, защото по НМАВ дължимото възнаграждение при интерес от 11 635 770.69лв., когато има процесуално представителство, е 119 708.88лв.

На основание чл.694 ал.7 от ТЗ ищецът дължи на съда ДТ в размер на 2 908 942.67лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените по чл.694 ал.1 т.2 от ТЗ искове на „КИНО АРЕНА“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул. „Никола Петков“ № 52, Търговски център „Парк Мол Стара Загора“, Кино Арена, ет.1, помещение 2.26, съдебен адрес ***, за признаване за установено спрямо „ЛЕТО ИНВЕСТ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, 1000, район Средец, ул. „Хан Аспарух“ № 56, партер, съдебен адрес ***, чрез адв. М.Р., несъществуване на  вземания на ответното дружество от несъстоятелния длъжник по Договор за финансов лизинг № 003459 – 002 от 18.06.2012г., в размер на: 584 737.22 евро просрочена главница за периода 01.06.2017г. – 11.03.2019г.; 8 563.67 евро просрочена главница за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 33 397.57 евро просрочена договорна лихва за периода 01.06.2017г. – 11.03.2019г.; 772.10 евро просрочена договорна лихва за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 34.22 евро такса обслужване за периода 01.06.2017г. – 11.03.2019г.; 0.99 евро такса обслужване за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 50.73 евро други просрочени задължения, и по Договор за финансов лизинг № 003459 – 003 от 18.06.2012г. в размер на: 4 778 895.57 евро просрочена главница за периода 01.06.2017г. – 11.03.2019г.; 80 757.15 евро просрочена главница за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 314 368.23 евро просрочена договорна лихва за периода 01.06.2017г. – 11.03.2019г.; 7 281.17 евро просрочена договорна лихва за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 137 356.67 евро задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 01.06.2019г. – 11.03.2019г.; 2 978.73 евро задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 34.22 евро такса обслужване за периода 12.03.2019г. – 11.03.2019г.; 0.99 евро такса обслужване за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 45.86 евро други просрочени задължения.

ОСЪЖДА „КИНО АРЕНА“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул. „Никола Петков“ № 52, Търговски център „Парк Мол Стара Загора“, Кино Арена, ет.1, помещение 2.26, съдебен адрес ***,  на основание чл.694 ал.7 от ТЗ да плати на Окръжен съд Пловди държавна такса в размер на 2 908 942.67лв. /два милиона деветстотин и осем хиляди деветстотин четирдесет и два лева и шейсет и седем стотинки/.

Решението е постановено при участието на постоянния синдик А.Г.К. с адрес ***.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      Окръжен съдия: