№ 7271
гр. **, 20.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110108131 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове от М. М. Х. срещу „**** – **“ с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 2431,20 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, нанесени на собствения на ищцата лек автомобил- марка „***“, модел
„***“, рег. № ***, причинени на 03.10.2022г. вследствие на падане на част от облицовката
на фасадата на сградата, находяща се в гр. **, бул. ****, стопанисвана от ответника, ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 15.02.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в периода от увреждането на лекия й
автомобил – 03.10.2022г. до депозиране на исковата молба – 15.02.2023г., изразяващи се в
уплаха и притеснение от затрудненията й да изпълнява качествено служебните си
задължения, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
91,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени
вреди за периода от 03.10.2022г. до 14.02.2023г.
В условията на евентуалност сумите се претендират на основание чл. 50 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 03.10.2022г. е посетила Факултета по дентална медицина за
ползване на стоматологични услуги и е паркирала на платен паркинг пред факултета. След
като излязла от сградата установила, че част от облицовката на фасадата на сградата е
паднала върху автомобила й, на който били нанесени значителни вреди. За отстраняване на
вредите ищцата се свързала с автосервиз, който след оглед на автомобила е изготвил оценка
на щетите и привеждане на автомобила в предишното му състояние, за което били
необходими 2 431,20 лева. Във връзка с подадено заявление до СРП била извършена
1
техническа проверка, в хода на която било установено че в резултат на силен вятър на
03.10.2022г. около 15:30 часа е паднала плоча от фасадната облицовката на сградата, откъм
паркинга, като същата е паднала върху собствения на ищцата лек автомобил. Поддържа, че
ответникът е длъжен да поддържа сградата в добро състояние, така че да не създава
опасност за живота и здравето на хората, а при възникване на обстоятелства, застрашаващи
целостта на обекта, да предприеме необходимите действия по тяхното отстраняване, за да не
допусне отчупване на част от мазилката, които да увредят здравето на други лица.
Поддържа, че ответникът е следвало да възложи на своите служители, натоварени с
поддръжка на сградния фонд, да предприемат своевременно, дори незабавно действие по
предотвратяване на подобни инциденти като бездействието му е противоправно. Твърди, че
вследствие на нанесените щети по автомобила ищцата е преживяла стрес и неудобство.
Сочи, че е имала затруднения да изпълнява качествено служебните си задължения, уронен
бил престижа й пред работодателя и се притеснявала да не загуби работата си. Освен това
била принудена да управлява автомобила в лошо състояние, тъй като нямала финансовата
възможност да го поправи. Евентуално твърди, че нанесените вреди не се дължат на
виновното поведение на ответната страна, а на случайно събитие. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Оспорват се твърденията на ищцата, че ответникът не полага необходимите грижи за
поддръжка на предоставения му за управление сграден фонд, публична държавна
собственост. Твърди, че силен вятър на 03.10.2022г. е довел до падане на мазилката, с оглед
на което не са налице умишлени действия от страна на ответника или негови служители.
Оспорва размера на претендираните имуществени вреди и дължимостта на обезщетение за
неимуществени такива. Моли за отхвърляне на иска. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В конкретния случай с определението от 11.09.2023г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 29.01.2024г.
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че на 03.10.2022г. М. Х. е паркирала собствения си автомобил –
марка „***“, модел „***“, рег. № *** в платения паркинг на факултета по дентална
медицина- сграда, находяща се в гр. **, бул. ****, стопанисвана от ****- **, както и че
върху автомобила е паднала част от облицовката на фасадата на сградата и е смачкала
предния капак, преден ляв калник и малък участък от тавана.
Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетия
като доказателство препис от доклад, изготвен от арх. *** с вх. № 3473/04.10.2022г. по
описа на ****- **, в който е посочено, че в резултат на силен вятър на 03.10.2022г., около
15:30 часа е паднала плоча от фасадната облицовка между прозорците от 7-ми етаж на
2
високото тяло на факултета, откъм паркинга пред сградата. Плочата била паднала върху
паркиран автомобил на трето лице като бил смачкан предния му капак, преден ляв калник и
малък участък от тавана. Посочено е, че на 04.10.2022г. бил съставен констативен протокол
за щетите по сградата на факултета от представител на застрахователно дружество „**с“
АД. Уточнено е, че застрахователят ще обезщети нанесаната на сградната облицовка щета,
но тъй като полицата не покрива щети, нанесени на трети лица, няма да се изплати
застрахователно обезщетение за щетите, нанесени на паркирания пред сградата автомобил.
По делото е представен и отговор от декана на Факултета по дентална медицина към
****- ** от 17.11.2022г., адресиран до началник на 04 РУ-СДВР, в който е посочено, че в
следствие на доклад от 04.10.2022г. бил разпоредил да се извърши проверка кое е
помещението, от чиято фасада е паднала плочката и дали по време на инцидента в
помещението е имало хора. Било установено, че помещението, намиращо се на 7 етаж в
сградата, е на катедра „Ортодонтия“ и се ползва рядко като семинарна зала за обучение на
специализанти. Била направена проверка в графика за ползване на залата и било установено,
че в деня на инцидента не било планувано залата да се полза и вратата й била заключена.
Посочено е, че причина за инцидента била метеорологичната обстановка в гр. **.
От приетата САТЕ се установява, че към датата на събитието лек автомобил „***
***“, рег. № *** бил на около 17 години след пускането му в експлоатация. Експертът е
посочил, че стойността за възстановяване на автомобила, определена по средни пазарни
цени към датата на събитието, възлиза на 2398,76 лева с включен ДДС.
От изслушаните свидетелски показания на св. *** се установява, че се познава с М.
Х. от 6-7 години и са в добри приятелски отношения. Сочи, че секунди след инцидента се
чули и тя била много притеснена, заеквала, говорела няколко минути несвързано. Твърди, че
М. Х. била в шок и не знаела какво да свърши. Била уплашена какво би могло да й се случи,
ако самата тя е била в автомобила, когато била паднала тази отломка от прозореца. Първото,
което казала било „Падна върху колата една огромна мазилка“. Твърди, че дълго време
ищцата била притеснена, била уплашена, ако е била в колата какви са щели да бъдат
последиците за нея. Сочи, че М. Х. нямала близки хора около нея, сама се грижила за себе си
през целия си живот като нямало към кого да се обърне за финансова помощ. Колата й била
основното средство, с което си изкарва прехраната и с колата си вършела основната дейност.
Не знаела откъде ще намери пари, за да може да си наеме адвокат, както и към кои
инстанции да се обърне. Сочи, че няколко месеца не се чувствала добре, където трябвало да
се отиде да се върши нещо, била с нея, защото ищцата не била в кондиция. Била притеснена
и имала малко неадекватно поведение от време на време, не знаела какво трябва да направи
и към кого да се обърне. Твърди, че М. продължавала да шофира, но имало период, през
който не искала да се качва в кола. Сочи, че ищцата била много добър шофьор, внимателен,
отдавна карала, но от тогава развила стрес от най-малкото нещо.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена
3
тежест на ищеца е да установи следните елементи от фактическия състав, пораждащ
отговорността за обезвреда: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на
което от ответника е възложено извършване на някаква работа, причиняване на вреда - при
или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат, включително размер на твърдените
имуществени вреди. По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината на причинителя на вредата се
предполага до доказване на противното.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото няма спор
относно обстоятелството, че на 03.10.2022г. в гр. ** М. Х. е паркирала собствения си
автомобил – марка „***“, модел „***“, рег. № *** в платения паркинг на факултета по
дентална медицина- сграда, находяща се в гр. **, бул. ****, стопанисвана от ****- **, както
и че върху автомобила е паднала част от облицовката на фасадата на сградата и е смачкала
предния капак, преден ляв калник и малък участък от тавана.
Относно твърдението в писмените бележки на ответника, че по делото не са
ангажирани доказателства, касаещи собствеността върху процесния автомобил, съдът
намира, че оспорването е направено за първи път в писмените бележки. В отговора на
исковата молба не се оспорва това обстоятелство, вследствие на което съдът го е отделил за
безспорно с проекта за доклад, обективиран в определението от 11.09.2023г. В проведеното
съдебно заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че няма възражения
по доклада, вследствие на което същият е обявен за окончателен. С оглед на гореизложеното
възражението е несвоевременно заявено и като преклудирано не подлежи на разглеждане.
Спорни между страните са въпросите дали ответникът е отговорен за настъпилите
вреди, както и размера на същите. По тези въпроси съдът намира следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – така и
Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г.,
Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от
28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до
неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до
невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила
и от характера на възложената работа. Съответно в т. 13 от ППВС № 17/1963г. е изяснено, че
са възможни случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от
виновното поведение на дадено лице. Тогава отговорността на този, който е възложил
работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се е намирала под негов
4
надзор, се основава едновременно на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Възложителят на работата,
независимо дали е собственик или упражнява надзор върху вещта, ще отговаря само по чл.
49 ЗЗД, когато самата вещ, като такава, няма отношение към увреждането.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно
задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители
на ответника, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват
определена дейност.
В конкретния случай съдът намира, че по делото не се установява противоправно
поведение /действие или бездействие/ от страна на служители на ответника, което е довело
до настъпване на причинените на ищцата вреди. Не се установи вменено нормативно
задължение, което да не е било своевременно изпълнено, респ. да е било некачествено
изпълнено от натоварените за това лица. Следва да се посочи, че цитираните в исковата
молба разпоредби касаят строеж, а не въведена в експлоатация сграда, каквато безспорно е
сградата, ползвана от Факултета по дентална медицина, находяща се в гр. **, ул. ****. Не е
налице и друго нормативно предписание освен чл. 50 ЗЗД, предвиждащо за собствениците
на сградите задължение да осигуряват надзор над притежаваните от тях вещи. На следващо
място, с определението от 11.09.2023г. съдът е дал указания на ищцата на основание чл. 146,
ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за причинна връзка между противоправно поведение на
ответника, респ. негови служители и настъпилите имуществени вреди, като въпреки
изричните указания по делото не са ангажирани доказателства и не са направени
доказателствени искания.
Поради което съдът намира, че предявените главни искове по чл. 49 ЗЗД следва да
бъдат отхвърлени поради липса на материалните предпоставки за уважаването им, а именно
не е налице противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което ответникът
е възложил извършване на някаква работа, както и причинна-връзка между това действие и
настъпилите за ищцата вреди.
С оглед отхвърлянето на главните искове е настъпило вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на предявените под евентуалност искове по чл. 50 ЗЗД. По тяхната
основателност съдът намира следното:
Вреди от падащи елементи от една сграда под влияние на атмосферни условия или
изхабяване се обезщетяват по реда на чл. 50 ЗЗД с оглед на задължението за поддръжка на
собствени вещи. В практиката си ВКС е приел, че вреди от падащи от сграда предмети
поради действие на атмосферни влияние се обезщетяват по правилата на чл. 50 ЗЗД, тъй
като са вреди от свойствата на вещта, в този смисъл е и Решение № 370 от 01.12.2015г.,
постановено по гр. дело № 2310/2015г. по описа на ВКС, Четвърто ГО и Решение № 355 от
07.10.2011г., постановено по гр. дело № 478/2010г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско
отделение и цитираното от ищеца в писмените бележки Решение № 112 от 30.06.2021г,
постановено по гр. дело № 2504/2020г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение.
Прието е, че когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или
5
общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД, а
когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е
по чл. 50 ЗЗД. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира тя, носят
отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е предадена от производителя като
напълно обезопасена технически, а също така и когато не съществува техническа
възможност за нейното обезопасяване. При невъзможност за обезопасяване отговорността е
по чл. 50 ЗЗД, а при такава възможност – по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. Тези
разяснения са актуални и се прилагат и в последвалата практика на ВКС - решение № 367 от
12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г. о., решение № 99 от 10.03.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 4659/2007 г., III г. о., решение № 94 от 21.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 537/2010
г., IV г. о., решение № 59 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4190/2014 г., IV г. о., решение
№ 59 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4190/2014 г., IV г. о., решение № 177 от 25.10.2016
г. на ВКС по гр. д. № 1263/2016 г., III-то г. о.
От посочената практика на ВС и ВКС следва, че собственикът на вещта има най-
общото задължение да я обезопаси. Това задължение съществува не само за вещи, които
поради свойствата си могат да бъдат източник на опасност, но и за всички останали вещи,
които при определени външни обстоятелства могат да бъдат опасни. Отговорност на
собственика или на лицето, под чийто надзор се намира вещта, за неизпълнение на това
задължение не възниква в случаите, когато вредата е настъпила по изключителна вина на
пострадалия, на трето лице или поради непреодолима сила – ППВС № 7/1959 г.; ППВС №
17/1963 г.; решение № 309 от 4.06.2014 г. по гр. дело № 1354/2012 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 266 от 7.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2016 г., IV г. о., решение № 537 от
13.05.1999 г. на ВКС по гр. д. № 1632/98 г., IV г. о., така и Решение № 50010 от 6.02.2023 г.
на ВКС по гр. д. № 1239/2022 г., I г. о., ГК
В конкретния случай падането на плоча от фасадната облицовка между прозорците
от 7-ми етаж на сградата на Факултета по дентална медицина, находяща се в гр. **, бул.
**** е вследствие на свойствата на вещта и законите на гравитацията, според които
закрепените на височина тела падат към земната повърхност, ако не са били добре
задържани или са били захабени, респ. ако са се отчупили вследствие на метеорологични
условия като силен дъжд и вятър.
С оглед на гореизложеното и доколкото по делото няма спор, че процесната сграда е
стопанисвана от **** **, както и че именно от ползваната от ответника сграда се е отчупила
част, която е причинила вреди на притежавания от ищцата лек автомобил, ответникът носи
отговорност за причинените вреди по чл. 50 ЗЗД.
Относно изложените от ответника възражение, че се касае за случайно събитие и
вредите са причинени вследствие на силен вятър съдът намира следното:
Както беше посочено, отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна отговорност, а
случайното събитие изключва вината, поради което случайното събитие не изключва
отговорността по чл. 50 ЗЗД. Случайното събитие е непредвидимо, затова не може да се
6
очаква и изисква дължима грижа за предотвратяването му. Оттук следва, че случайното
събитие изключва вината във формата на небрежност, която е неполагането на дължима
грижа. Затова, когато вината е елемент от фактическия състав за възникване на гражданска
отговорност, настъпилото случайно събитие изключва вината и оттам отговорността. В
хипотезата на чл. 50 ЗЗД се възлага отговорност за вреди независимо от това дали
собственикът или лицето, което упражнява надзор върху вещта, са действали противоправно
или са ***жили дължимата грижа. Отговорността е обективна, тя възниква независимо от
предвидимостта на опасността и противоправния резултат. Принципът е, че комуто ползите,
на него се възлагат и вредите. Доколкото за отговорността по чл. 50 ЗЗД е без значение
полагането на дължима грижа, то случайното събитие не изключва отговорността по чл. 50
ЗЗД. В този смисъл е и решение № 509/12г. на ВКС ІV ГО, според което случайното събитие
не изключва отговорността по чл. 50 ЗЗД.
В случая не е налице и непреодолима сила, доколкото непреодолима сила е такова
събитие, което е непредвидимо и не може да бъде предотвратено от дееца и обществото като
цяло с никакви мерки, при съвременно състояние на науката, техниката и икономиката.
Отговорността за непозволено увреждане поради наличието на непреодолима сила отпада
тогава, когато събитието, обусловило увреждането, а също така самото увреждане и
причинната връзка между тях са непредвидими и неизбежни. Всеки един от тези три
елемента – събитие, причинна връзка и увреждане, трябва да е непредвидим и неотстраним,
за да отпадне отговорността при непозволено увреждане за заплащане на причинените щети.
В разглеждания случай изложените от ответника твърдения че през месец октомри е имало
силен вятър не обуславят приложение на описаното изключение от отговорност. По делото
не са ангажирани доказателства за силата на поривите на вятъра в конкретния ден с оглед
преценка дали се касае за извънредно атмосферно явление, което би могло да бъде
непредвидимо и непреодолимо. Следва да бъде посочено, че наличието на силен вятър през
есента не е изключително обстоятелство за атмосферните условия в страната.
Поради което съдът приема, че по делото категорично се установяват материалните
предпоставки за уважаване на исковете по чл. 50 ЗЗД. По делото е установена и
претърпяната от ищцата вреда, която в конкретния случай се изразява в намаляване на
актива на имуществото й със стойността на необходимия ремонт, който следва да извърши
върху собствения й автомобил. От приетата САТЕ, неоспорена от страните, която съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК се установява, че
стойността за възстановяване на процесния лек автомобил към датата на събитието е 2398,76
лева. До този размер следва да бъде уважен предявеният иск като за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 2431,20 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан.
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана, поради което за периода от 03.10.2022г.- денят на
увреждането, до 14.02.2023г. /денят преди подаване на исковата молба/ ответникът дължи
лихва за забава върху сумата от 2398,76 лева /приетият за основателен размер на иска/, която
съдът изчисли на основание чл. 162 ГПК, използвайки лихвен калкулатор на сумата от 94,21
7
лева. При спазване на принципа за диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК,
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди съдът намира следното:
При събраната доказателствена съвкупност по делото е установено, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди вследствие на свойствата на собствена на ответника вещ.
Същите се установяват от изслушаните свидетелски показания на св. ***, които съдът
кредитира като логични, последователни и добросъвестно дадени. Съдът намира, че е
житейски обосновано и е нормална човешка реакция да се изпитат неблагоприятни емоции,
стрес, уплах и безпокойство при вида на повреда собствена на ищеца вещ.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема,
че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на
Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално ***жение. В този
смисъл са решение № 154/30.10.2012 г. по т. дело № 807/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
151 от 12.11.2013 г. по т. дело № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 163 от 12.11.2014 г.
по т. дело № 3450/2013 г. на ВКС, I т. о. и други.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от М. Х.
притеснения, които съдът намира за естествена реакция на случилото се. От изслушаните
свидетелски показания се установи, че за период от 2-3 месеца ищцата е изпитвала
притеснения и страх, както и че изпълняваната от нея работа изисква управление на лек
автомобил с оглед на което е житейски логично да се притеснява как ще изпълнява
трудовите си задължения. На следващо място, описаното в исковата молба безпокойство и
несигурност, потвърдени от св. ***, касателно невъзможността на ищцата да поеме
разходите за необходимия ремонт са логична последица на увреждането на автомобила
независимо дали същият се ползва за изпълнение на служебни или лични нужди.
От друга страна следва да се посочи краткият период, през който е било налице
засилено притеснение и тревожност и се отчете обстоятелството, че автомобилът не е бил
спрян от движение, респ. същият е могъл да се ползва по предназначение независимо от
установените по него повреди.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот /към 2022г./, с
8
оглед на конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде определен на сумата от 500
лева, колкото е и размерът на предявения иск.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищцата е сторила
разноски за държавна такса в размер от 167,25 лева и такса за изготвяне на преписи в
размер от 1,60 лева, както и е сторила разноски за депозит за САТЕ в размер от 250 лева,
тоест общо 418,85 лева. С оглед уважената част от исковете на ищцата следва да се присъдят
разноски в размер от 414,35 лева. В производството по делото ищцата е била
представлявана безплатно от адв. Т. В. съгласно договор за правна защита и съдействие от
12.01.2022г. Поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. В. следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер от 602,24 лева. При определяне на размера
на дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС
следва да откаже приложението на националната правна рамка, определяща размера на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение
съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът отчете обстоятелството, че
делото е приключило в едно съдебно заседание с приемане на заключение на вещо лице и
изслушване на един свидетел. С оглед на което намира, че възнаграждение в размер от
602,24 лева отговоря на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените
от процесуалния представител правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба,
молба-уточение и явяване в съдебно заседание. С оглед уважената част от исковете на адв.
В. следва да се присъди възнаграждение в размер от 595,77 лева.
Ответникът не е сторил разноски, претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева,
като следва да му се присъдят разноски в размер от 1,07 лева съразмерно отхвърлената част
от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ж.к. „***“,
*****, срещу „****- **“, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. **, бул.
„***, ***, осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
следните суми: сумата 2 431,20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
нанесени на собствения на ищцата лек автомобил- марка „***“, модел „***“, рег. № ***,
причинени на 03.10.2022г. вследствие на падане на част от облицовката на фасадата на
сградата, находяща се в гр. **, бул. ****, стопанисвана от ответника, причинени от
бездействие на служители на ответника, натоварени с поддръжката на сградния фонд, ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 15.02.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за
9
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в периода от увреждането на лекия й
автомобил – 03.10.2022г. до депозиране на исковата молба – 15.02.2023г., изразяващи се в
уплаха и притеснение от затрудненията й да изпълнява качествено служебните си
задължения, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
91,17 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди за
периода от 03.10.2022г. до 14.02.2023г.
ОСЪЖДА „****- **“, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. **,
бул. „***, ***, да заплати на М. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ж.к. „***“, *****, на
основание чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата 2398,76 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, нанесени на собствения на ищцата лек автомобил- марка „***“, модел
„***“, рег. № ***, причинени на 03.10.2022г. вследствие на падане на част от облицовката
на фасадата на сградата, находяща се в гр. **, бул. ****, стопанисвана от ответника, ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 15.02.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в периода от увреждането на лекия й
автомобил – 03.10.2022г. до депозиране на исковата молба – 15.02.2023г., изразяващи се в
уплаха и притеснение от затрудненията й да изпълнява качествено служебните си
задължения, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
91,17 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди за
периода от 03.10.2022г. до 14.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за имуществени
вреди за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2431,20 лева.
ОСЪЖДА „****- **“, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. **,
бул. „***, ***, да заплати на М. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ж.к. „***“, *****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 414,35 лева, представляваща сторените по делото
разноски съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „****- **“, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. **,
бул. „***, ***, да заплати на адв. Т. М. В., вписан в САК, с личен номер ***, с адрес на
упражняване на дейността: гр. **, бул. „***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от
595,77 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото на М. М. Х..
ОСЪЖДА М. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ж.к. „***“, *****, да заплати на
„****- **“, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. **, бул. „***, ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1,07 лева, представляваща разноски по делото
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11