Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди  и двадесета година, в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА  ИВАНОВА

            ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                         мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа ч. гр. д. № 12055 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ГПК  

Постъпила е жалба от длъжника С.Д.В. срещу отказ на ЧСИ С.Х.да прекрати изпълнителното дело, обективиран в съобщение изх. № 34724/29.09.2020 г. Излага съображения, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като преди образуване на изпълнителното дело е платил сумата, за която е издаден изпълнителния лист. Изпълнителното производство е образувано на 01.07.2020 г. за събиране на сумата от 375 лв. Взискателят е правоприемник на лицето, в чиято полза е издаден изпълнителния лист. На 29.06.2020 г. е платил посочената сума. Предпоставка за прекратяване на изпълнителното дело е сумата по изпълнителния лист да е внесена или платена преди образуване на изпълнителното производство, за което следва да се представи разписка. В случая плащането е извършено преди образуване на изпълнителното производство, като без значение е обстоятелството кога взискателят се е уведомил за него. Дори да се приеме, че правно релевантен е моментът на заверка на сметката на кредитора, този момент съвпада с датата на образуване на изпълнителното дело. Кредиторът е следвало да извърши проверка на банковата си сметка, което не е сторил и недобросъвестно е образувал изпълнително дело. Моли съда да отмени обжалвания отказ и да прекрати изпълнителното дело. Претендира сторените по делото разноски.    

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя „С. Г. Г.“ ЕАД, с което оспорва жалбата. Излага съображения, че обжалваното изпълнително действие е извършено законосъобразно. Изпълнителното производство е образувано на 30.06.2020 г. На основание чл.75, ал.3 ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, *** на кредитора. В случая плащането е извършено на 29.06.2020 г. в 16.12 ч. чрез Изи пей, а банковата сметка на кредитора е заверена на 30.06.2020 г. На основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена или квитанция от пощенската станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. В случая сумата е внесена след образуване на изпълнителното производство, поради което не са налице предпоставките за прекратяването му на посоченото основание. Взискателят е дружество, чиито банкови сметки са публично достъпни, поради което длъжникът е могъл да плати по сметката на взискателя. Изпълнителният е издаден на 05.06.2020 г. Длъжникът е разполагал с 3 седмици, за да посети офис на дружеството и да погаси задължението си, от която не се е възползвал. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства относно датата и часа на заверяване на сметката му. Моли съда да остави без уважение жалбата. Претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ЧСИ С.Х.е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.

Съдът, след като взе предвид изложените от страните съображения и мотивите на ЧСИ, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано по молба на „С. Г. Г.“ ЕАД вх. № 17959/30.06.2020 г. срещу С.Д. ВЪРТОВ, въз основа на издаден на 25.06.2020 г. изпълнителен лист по гр. д. № 72925/2018 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав и ч. гр. д. № 4450/2020 г. по описа на СГС, VI-6 състав, за сумата от 375 лв. – разноски. Изпълнителният лист е издаден в полза на „С. Г. Г.“ ЕАД.

На 02.08.2020 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника за сумата от 437, 50 лв., от които разноски по изпълнителното дело, 197, 50 лв. – такси по Тарифа към ЗЧСИ.

С молба от 10.09.2020 г. длъжникът е отправил искане за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като то е образувано на 01.07.2020 г., а на 29.06.2020 г. е платил разноските, за които е издаден изпълнителния лист. По този начин е изпълнил задължението си преди образуване на изпълнителното дело. Към молбата е приложена разписка № 0200011172780111 от 29.06.2020 г., издадена от Изи пей в 16.01 ч. за сумата от 379, 35, от която 4, 35 лв. – такса и 375 лв., които са преведени в полза на „С. Г. Г.“ ЕАД – разноски по гр. д. № 2925/2018 г. на СРС и гр. д. № 4450/2020 г. на СГС.

Препис от молбата е изпратен на взискателя за становище.

На 18.09.2020 г. взискателят е оспорил искането на длъжника.  Твърди, че банковата му сметка е заверена на 30.06.2020 г., когато е образувано и изпълнителното дело. Към становището е приложено платежно нареждане за кредитен превод от 30.06.2020 г. относно извършен банков превод на 30.06.2020 г.

С обжалваното постановление, инкорпорирано в съобщение изх. № 34724/29.09.2020 г. ЧСИ С.Х.е оставила молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело без уважение. В съобщението не е посочено, че постановлението подлежи на обжалване, както и не са ангажирани доказателства относно момента на връчването му.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК регламентира, че длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. В случая длъжникът обжалва разпореждане на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на принудителното изпълнение. Доколкото липсват данни относно момента на връчване на съобщението до длъжника за постановения отказ, следва да се приеме, че жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК. Ето защо същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

В нормата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК като основание за прекратяване на изпълнителното производство е регламентирано, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.

Регламентираните в нормата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство обхващат случаи на погасяване на дълга преди завеждане на изпълнителното производство, включително и случаите, когато сумата е внесена за взискателя преди завеждане на делото. Предвид систематичното място на сочената от жалбоподателя хипотеза сред случаи на реално погасяване на дълга преди завеждане на делото, следва да се приеме, че същата се отнася до случаите в които сумата е внесена по сметка на взискателя преди иницииране на изпълнителното производство, независимо от момента на заверяване на сметката на взискателя, който може да е и в хода на самото изпълнително дело. В този случай макар правопогасяващият ефект да е настъпил след заверяване на сметката на кредитора, правна релевантност е придадена на момента на внасяне на сумата по сметка на кредитора.

В случая внасянето на сумата в полза на взискателя е извършено на 29.06.2020 г., а изпълнителното производство е образувано на 30.06.2020 г. Ето защо се налага извода, че са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, поради което постановеният отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание се явява незаконосъобразен.

По изложените съображения жалбата на длъжника се явява основателна, поради което обжалвания отказ следва да се отмени, като изпълнителното производство следва да се прекрати.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски. Техният размер възлиза на 25 лв. – държавна такса.

Доколкото процесуалният представител на жалбоподателя му е оказал безплатна правна помощ по договор за правна помощ и съдействие от 06.10.2020 г., в полза на адв. К.Б.следва да се присъди сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение за настоящото производство. 

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ отказ, обективиран в съобщение 34724/29.09.2020 г., за прекратяване на изпълнително производство по изп. д. № 20208630401307 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 с район на действие СГС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА изпълнително производство по изп. д. № 20208630401307 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 с район на действие СГС, на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.

ОСЪЖДА „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. София, бул. „******, да заплати на С.Д. В., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „******и съдебен адрес ***, офис партер – адв. К.И.Б., сумата от 25 (двадесет и пет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. София, бул. „******, да заплати на адв. К.И.Б., ЕГН **********, РАК, с адрес ***, офис – партер, сумата от 200 (двеста) лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, представляваща възнаграждение за оказана безплатна помощ в настоящото производство по договор за правна помощ и съдействие от 06.10.2020 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                     

                                                                                   2.