№ 1314
гр. Пловдив , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330203750 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 3748940,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на И. С. Г. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша, тъй като на
мястото на нарушението нямало въведено ограничение на скоростта и АТСС било
неизправно. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от
процесуалeн представител, който поддържа аргументите, че поставеният знак няма
действие към км. 50+00.
Въззиваемата страна взема писмено становище, в която прави искане за
намаляване на адвокатския хонорар и за разноски от своя страна. Не се представлява в
съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.06.2020 г. в 08:15 ч. на път ІІ-64, км. 50 посока от с. Труд към гр. Пловдив,
при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % от засечената скорост над
100 км.ч., МПС, лек автомобил марка „Ситроен“, модел Ц 4 Пикасо 2.0 И, с рег. № **
се е движил със скорост от 98 km/h, като е превишил скоростта от 60 км/ч. с 38 km/h и
това е установено с АТСС TFR1-№529. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя
И. С. Г., ЕГН ********** в качеството му на собственик на процесния автомобил.
Установява се автоматизирано техническо средство TFR1-№529 да е одобрено
средство за измерване от 10.02.4835 със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е
минало периодична техническа проверка на 12.06.2020 г. за която е издаден протокол
1
№ 2-32-20 от същата дата.
За извършеното заснемане е съставен протокол с рег. № (не се чете) р-7805 от
19.06.2020 г., в който е отразено, че заснемането е извършено на път II-64 км 50 в
посока с. Труд - гр. Пловдив. Установява се по делото, че на път II-64 в посока с. Труд
- гр. Пловдив има поставен пътен знак В26 на км. 49+860, който обслужва пътната
връзка на **, която завършва на км. 49+942 и който не обхваща км. 50+000.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ и
приложение към него, протокол за проверка с № 2-32-20/12.06.2020 на БИМ, протокол
за използване на АТСС рег. № (не се чете)р-7805/19.06.2020 г., разпечатка на фиш
серия К № 3748940, справка за нарушител/водач, справка за собственост на
автомобила, справка от автоматизирана система на ОД на МВР Пътна полиция за
издадени фишове, 2 броя писма от АПИ относно разположение на пътен знак В26,
ведно със сателитна снимка на участъка, снимки на стикери от БИМ поставени върху
АТСС, снимка на разположението на патрулния автомобил при установяване на
нарушение, както и наличния знак.
Собствеността върху лекия автомобил се установява от справката за собственост
и не се оспорва.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3% от
засечената скорост над 100 км.ч. колкото може да е толеранса в полза на нарушителя.
На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди
толеранса, ограничението на скоростта, превишена скорост, посоката на движението,
регистрационния номер на заснетия автомобил и координатите.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени
на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение
от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи
установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група
мобилни АТСС, прикрепени към ППС, а именно ***. То се характеризира с винаги
автоматизиран контрол. Контролният орган не участва в процеса по установяване на
нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по
заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и
заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
2
Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
Необходимо е да се посочи че съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, самият
електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Това обаче
не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство
или система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Затова и за процесното
АТСС е необходим контролен орган, който да го постави, да стартира и прекрати
режима на заснемане без това да се отразява на дефиницията за мобилно АТСС и
попадането на издаваните фишове на база на данните заснети от него в хипотезата на
чл. 189 ЗДвП.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/нататък Наредбата/: използваното техническо средство да е от одобрен тип; да е
вписано в Българския институт по метрология; да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; да е използвано съгласно инструкцията на
производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при
контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта; да са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на
измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30,
ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с №
529, тъй като тя е била в употреба към 19.06.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип.
Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една
година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а
използването му е именно в този срок. По тези съображения съдът приема, че
нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване.
Конкретното АТСС е преминало последваща техническа проверка. релевантна за
датата на установяване на нарушението на 12.06.2020 г., за което е и представен
протокол, и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната
система.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша на мястото,
специално пригодено за посочване на вида и номера на АТСС, датата на ползването
му, точното местоположение, посоката на движение, посоката на задействане на
3
АТСС, неподвижността на режима на измерване, номера на служебния автомобил, в
който се е намирало АТСС, началото на работата по час и минута с номер на първо
статично изображение и часа и края на работата с номер на последното статично
изображение, както и използването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. АТСС е ползвано съобразно
изискванията на производителя.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че не се установява от обективна страна извършването на нарушение от
страна на жалбоподател на посочената разпоредба на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на
скоростта в km/h, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда
скорост от 90 km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено е, че лек автомобил Ситроен Ц 4 Пикасо с рег. № ** се е
движил на път II-64, км. 50 в посока от с. Труд към гр. Пловдив със скорост от 98 km/h.
Не се установява обаче поведението на водача на автомобила да е противоправно на
именно основанието, сочено в издадения фиш. На въведеното във фиша място на
извършване на нарушение на път II-64, км. 50, което съвпада с това в протокола по чл.
10 от Наредбата, в посока от с. Труд към гр. Пловдив не е действало въведено
ограничение на скоростта на движение със знак В26 в размер на 60 km/h. Съгласно
представеното писмо от ОПУ Пловдив такъв знак действително е поставен на същия
път и в същата посока, но на различно място, а именно км. 49+860, което обслужвало
единствено пътната връзка на **, която съгласно писмо на ОПУ Пловдив, се намира на
км. 49+942 и съгласно посоченото в писменото доказателство към мястото на
установяване на нарушението не са действали забрани или ограничения на скоростта за
водачите извън предвидените в закона. Видно от справката от ОПУ Пловдив, става
ясно, че към км 50 жалбоподателят не е имал задължение да се движи с 60 km/h и за
него е действало общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и допустимата скорост е била
90 km/h. Следователно към мястото, на което се твърди да е извършено нарушението,
такова не е реализирано на основание чл. 21, ал. 2 вр с ал. 1 от ЗДвП, поради липсата
на задължение за съобразяване със знак В26.
По изложените по-горе причини съдът намира, че не се доказа на посоченото във
фиша място да е бил поставен пътен знак. Оттам и не е съществувало задължение за
жалбоподателят да се съобразява с указанието на какъвто и да е било знак и
ограничение на скоростта, освен с общото правило. Следователно не се установява да
са осъществени всички признаци от изпълнително деяние на вмененото нарушение по
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Затова и съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Поради възприетото становище не следва да се взима отношение към
субективната страна на нарушението, доколкото се прие, че такова въобще не е
извършено.
Извън посочените съображения и в принципен план следва да се посочи, че
законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе
нарушителят - глоба в размер от 300 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение с над 60 km/h, а именно с 98 км.ч. Размерът на глобата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна
на съда. Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен, но въпреки
4
това тъй като лицето Г. неправилно е привлечен към административнонаказателната
отговорност и не се доказа да е извършено нарушението сочено в електронния фиш от
обективна страна, процесния акт се явява незаконосъобразен и това влече неговата
отмяна.
По разноските:
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес
обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. Съгласно чл.
144 от АПК за неуредените въпроси във връзка с разноските субсидиарно се прилага
ГПК.
Предвид изхода на спора, право на разноски възниква в полза на жалбоподателя,
като същия претендира такива в размер на 360 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 28.04.2021 г. За същите, обаче липсват доказателства по производството
да са сторени, доколкото на първо място в договора за защита и съдействие е посочени
единствено размер на договорено, но не и на заплатено възнаграждение. Съгласно т.1
от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на
ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната
е заплатила възнаграждението, като задължително се представят доказателства за това,
ако е по-банков път следва да има доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка, но такива по делото към момента на постановяване на
решението не са налични.
Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък с разноските най- късно до приключване на съдебното
заседание в съответната инстанция. Това означава, че най- късно до този момент могат
да се представят и доказателства, че такива са направени. Във всички случаи обаче за
да бъде уважено искането за разноски, то трябва да е заявено най- късно до
приключване на съдебните прения пред съответната съдебна инстанция и разноските
да бъдат доказани в същия срок. В представения списък е посочено, че искането е за
присъждане на 360 лв. разноски е за защита и представителство в заповедно
производство, като за съдът не съществуват абсолютно никакви доказателства и дори
твърдения, че исканите разноски са сторени. В случая доказателствата за разноски не са
представени. Процесуалния пропуск на страната да представи в срока по чл. 80 ГПК
доказателства за сторените от нея разноски влече невъзможност за удовлетворяване на
претенцията й за разноски.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3748940, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на И. С. Г. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба
в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5