Р Е Ш Е Н И Е
№ 260940 / 9.8.2021г.
гр. Перник, 09.08.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 1235 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Л.Р.И., с ЕГН: **********, подадена чрез адв. Б.,*** АД, с
ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: 1372.21 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011
г., 288.75 лева – обезщетение за
забава за периода от 30.06.2009 г. до 23.11.2012 г. и 133.22 лева – разноски, ведно със законната лихва върху главницата
до окончателното изплащане на вземането – обективирани в изпълнителен лист от
08.11.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 3820/2013 г. по описа на Пернишкия РС и
претендирани по изп.д. № 1137/2013 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, поради погасяване
на сумите по давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че поради незаплатени от ищеца суми срещу него от страна на
ответното дружество било образувано ч.гр.д. № 3820/2013 г. по описа на
Пернишкия РС /заповедно производство/. В хода на същото била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от
08.11.2013 г. за процесните суми.
На следващо
място твърди, че по молба от 10.12.2013 г. от дружеството като взискател и въз
основа на посочения изпълнителен лист било образувано изп.д. № 1137/2013 г. по
описа на ЧСИ Соня Димитрова. Уточнява се, че по изпълнителното дело са
извършвани множество справки, като са наложени запори върху банкови сметки на
длъжника, както и възбрана върху негов недвижим имот, но не са събрани никакви
суми. В тази връзка се твърди, че процесното изпълнително дело било прекратено
по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Независимо от това
дружеството продължавало да търси заплащане на процесните суми.
Излагат се
подробни доводи, че процесните суми са погасени по давност, доколкото след
датата на последното действие по изп.д. № 1137/2013 г. на ЧСИ Димитрова –
03.02.2017 г. /налагане на запор/ до датата на подаване на исковата молба /16.03.2021
г./ – е изминал период от повече от 3 години, каквато била приложимата в случая
давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Излагат се и доводи с оглед
приложението на Постановление на пленума на ВС №
3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. В тази връзка
се иска предявените искове да бъдат уважени.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание, проведено на 12.07.2021 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и видно от материалите
по приложеното изп.д. № 1137/2013 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, от ответника
„Топлофикация Перник” АД е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземанията,
които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото
заявление районният съд е издал заповед № 3944/08.07.2013 г. по ч.гр.д. №
3820/2013 г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по
делото е издаден изпълнителен лист от 08.11.2013 г.
Въз основа на последния по молба на ответното
дружество от 10.12.2013 г. е
образувано изпълнително дело при ЧСИ Соня Димитрова, като на последната е
възложено да извърши действия по принудително изпълнение /продан на вещи,
изпълнение върху парични вземания/.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение от
08.01.2014 г. – относно която са налице данни за връчването й чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47 от ГПК.
На следващо място се установява, че на 30.11.2015 г. от ЧСИ Димитрова е
наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника. Наложени са и два запора на
банкови сметки – от 20.01.2017 г., а
впоследствие и запор на моторно превозно средство /МПС/ – от 30.03.2017 г. Отново на 30.03.2017 г. е наложена и възбрана на
недвижим имот, собственост на длъжника ищец.
По изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя
ответник с дата 26.07.2018 г., като
в същата се съдържа искане за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника. В тази връзка и от ЧСИ Димитрова е наложен запор на 18.10.2018 г.
Други действия по изпълнителното дело не са
извършвани, като липсват данни да са събрани и суми от длъжника.
Така установената фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 08.11.2013
г., издаден по ч.гр.д. № 3820/2013 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. Посоченият извод се
обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
Съдът счита
производството по делото за изцяло допустимо, доколкото липсват данни от
длъжника ищец да са събрани каквито и да било суми.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика
относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че
съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а
не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по
чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело
фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо
място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът навежда единствено доводи
за изтекла погасителна давност след образуване на изпълнителното дело, поради
което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност
преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист,
нито преди образуване на изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист от 08.11.2013 г. по молба на ответното
дружество на 10.12.2013 г. при ЧСИ Димитрова е образувано изп.д. № 1137/2013 г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата 07.11.2013 г. /деня преди издаване на
изпълнителния лист/, когато най-късно е влязла в сила заповед №
3944/08.07.2013 г. по ч.гр.д. № 3820/2013 г. по описа на РС Перник и датата на образуване на изп.д. № 1137/2013 г. – 10.12.2013
г. е изминал период от едва около месец.
На следващо място действително по посоченото изпълнително дело не са събрани
никакви суми. Извършени са обаче поредица от изпълнителни действия – на 30.11.2015 г. е наложена възбрана, на 20.01.2017 г. – два запора, на 30.03.2017 г. – запор на МПС и
възбрана. Налице е молба от взискателя с дата 26.07.2018 г. за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника
като такъв е наложен на 18.10.2018 г.
По тези
съображения изпълнителното производство следва да се приеме за прекратено по
закон /еx lege/ на 18.10.2018 г., доколкото след наложения
запор от 18.10.2018 г., от взискателя не са отправени други искания за
извършване на изпълнители действия в продължение на период от две години /по
арг. от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на
ВКС/. Следва да се отбележи че за настъпване на това прекратяване е без
значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил нарочен акт в този
смисъл.
При
преценката дали след образуване на изпълнителното дело процесните вземания са
погасени по давност съдът намира, че следва да съобрази разрешенията, дадени с Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС /ППВС/. Съгласно последното по арг. от чл.
116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването
на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната на 10.12.2013
г. – с образуването на изп.д. № 1137/2013 г. Отново
съгласно цитираното ППВС тази давност обаче е била не само прекъсната, но
същата е спряла и да тече през време на изпълнителното производство по изп.д. № 1137/2013 г. относно принудителното осъществяване на
вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Това спиране на
давността съдът приема за преустановено
едва от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с цитираното
ППВС, извършена с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС, разрешението на което настоящият състав на съда възприема. В същото,
съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.); ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ
(2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в
който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни
решения се състоят от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на
правната норма, а с втората част се обявява за загубил сила предшестващ
тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на постановяването на новото
тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен
акт престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение
тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно
решение или по такива, които са били заварени към този момент /също –
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на 4-то г.о. на ВКС; Решение
№ 363/12.11.2018 г. по в.гр.д. № 489/2018 г. на Пернишкия ОС/.
Въз основа
на тази съображения относно
прекъсването и спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист,
предмет на настоящото исковото производство, момента на преустановяване на
спирането на погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото
с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от
предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на
изпълнителното производство, съдът приема, че новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване – т.е. 26.06.2015 г.
Следващото
действие, довело до прекъсване на давността, е извършено преди перемиране на
изпълнителното дело – а именно с налагане на възбрана на 30.11.2015 г.
Последвали са няколко запора – от 20.01.2017 г. и от 30.03.2017 г., както и
възбрана отново от 30.03.2017 г. Налице е и запор от 18.10.2018 г. За налагане
на последния е постъпила молба от взискателя с отбелязана дата 26.07.2018 г.
Посочените действия са препятствали настъпване на перемпцията противно на доводите
на ищеца като са довели до няколкократно прекъсване на давността за процесните
вземания. Този извод следва от обстоятелството, че съгласно трайната съдебна
практика /а и приложимата правна уредба – чл. 116, б. „в“ от ЗЗД/
давността се прекъсва с предприемането действия
за принудително изпълнение. Такива в конкретната хипотеза действително може да
предприеме само съдебният изпълнител, но давността е свързана и с поведението
на кредитора. Същата обаче не се прекъсва веднъж с искането на взискателя и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането
на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването
давността е изтекла. От своя страна налагането на запор или възбрана в
изпълнително производство, съгласно т. 1 от цитираното ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на
длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява
принудата в изпълнителния процес съответно длъжникът започва да търпи
ограничение в правната си сфера / така цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.
№ 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС, както и Решение № 248/08.07.2021 г. по
въз.гр.д. № 268/
2021 г. на Пернишкия ОС/.
Доколкото в
периодите между 26.06.2015 г.
/когато е преустановено спирането на давността/, 30.11.2015 г. /когато е наложена възбрана/, 20.01.2017 г. /когато е наложен запор на банкови сметки/, 30.03.2017 г. /когато са наложени
запор на МПС и възбрана на недвижим имот/, 26.07.2018
г. /когато е поискано налагане на запор/ и 18.10.2018 г. /когато е наложен запор/ не е изтекъл нито три, нито
петгодишен период, то вземанията на ответното дружество към ищеца не са
погасени по давност. Такива периоди не са изтекли и от датата на последния
запор 18.10.2018 г., когато е и последното прекъсване на давността за
процесните вземания, до приключване на устните състезания по настоящото дело –
12.07.2021 г.
По отношение на изложените от жалбоподателя аргументи, свързани с новите
разрешения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира същите за принципно
правилни, но неприложими спрямо производството по изп.д. № 198/2012 г. Това е така, доколкото до постановяването на ТР № 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
приложима задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се съобразяват,
представлява Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. За пълнота следва да се
отбележи, че сходно разбиране, макар и по друг правен въпрос, е застъпено и в
практиката на Европейския съд по правата на човека – решение от 10.01.2019 г.
по дело № 48149/09 – Valkova v. Bulgaria.
С оглед
гореизложеното предявените искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. С оглед изхода на същото
обаче такива се дължат само на ответника.
Последният претендира
разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, което следва да
бъде присъдено изцяло.
Искането за
разноски на ищеца е неоснователно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Л.Р.И., с ЕГН: ********** и
адрес: *** против „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ТЕЦ Република, за признаване за установено,
че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните
суми: 1372.21 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода от 01.05.2009
г. до 30.04.2011 г., 288.75 лева –
обезщетение за забава за периода от 30.06.2009 г. до 23.11.2012 г. и 133.22 лева – разноски, ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането –
обективирани в изпълнителен лист от 08.11.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 3820/2013
г. по описа на Пернишкия РС и претендирани по изп.д. № 1137/2013 г. по описа на
ЧСИ Соня Димитрова, поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА Л.Р.И., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала: И.Д.