Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№…………                                  …….. 2020 г.                                ГР. П Л Е В Е Н

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД                ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на единадесети март                           две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

                                                          

 

Секретар:   ЕВГЕНИЯ РУСЕВА

Прокурор:  ……………………………

като разгледа докладваното от съдията ПЕТРАКИЕВ

Т.Д.  № 287 по описа за 2018 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл. 432  от КЗ  във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД.

 

Пред П.ския окръжен съд е постъпила искова молба, подадена от Р.А. *** ЕГН **********; Е.А.А. *** ЕГН **********; А.А.А. *** ЕГН ********** и К.М.М. *** ЕГН **********, чрез адв. К.С. от САК, упълномощен  представител и  съдебен адреса*** против Застрахователно дружество „***, регистрирано в Търговския регистър на Република Р. под №*** с адрес: Р., гр.Б., п.к.***, бул.“***“ №***, сектор *** по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 200000лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие виновно причиняване на смъртта на А. А. А., ЕГН ********** при ПТП от 20.09.2016г., причинено от водач на автомобил марка „***“ модел „***“ рег. № ***, с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „***“ S.A. Претендира се и присъждане на деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 20.09.2016г. в с.***, обл.П. в района на км.*** румънския гражданин G. I. управлявал автомобил „*** ***“ с рег.№ ***. Твърди също, че водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил със скорост несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения и не контролирал непрекъснато превозното средство, в резултат на което реализирал удар с автомобил марка „***“ модел *** с рег.№***, управляван от А. А. А.. В резултат на това ПТП починал водачът на лекия автомобил А. А. А.. Твърди се, че румънския гражданин е виновния водач, тъй като допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.1 т.1 от ЗДВП; чл.20 ал.1 от ЗДВП и чл.20 ал.2 от ЗДВП, за което е образувано и д.п.№ЗМ-211/2016г. по описа на ОД на МВР-П. и пр.пр.№3668/2016г. по описа на Окръжна прокуратура гр.П.. Приема, че деянието е извършено виновно при форма на вината непредпазливост, като негова пряка и непосредствена последица са настъпилите увреждания на А. А., които са били несъвместими със живота. Заявява, че от неговата смърт са настъпили неимуществени вреди за ищцата К.М.М., с която е живял на съпружески начала, повече от 30 години, в хармонично и щастливо съжителство. Също така неимуществени вреди са претърпели от загубата на своя баща и ищците Р.А.М., Е.А.А. и А.А.А.. Изживяли са стрес, безпокойство, загубили са осигуряваната им издръжка и прехрана, както и бащинска закрила. Продължават да са подтиснати  с изострена чувствителност, безпокойство, ранимост и несигурност. Считат, че интензитета на търпените вреди, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени и занапред продължително време съответства на обезщетение в размер на 200000лв. за всеки един от тях

Към датата на настъпване на ПТП увреждащият автомобил е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „***“ S.A., което дава основание за предявяване на иск срещу дружеството. Твърди, че съгласно директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16.05.200г. всички застрахователни дружества, регистрирани на територията на ЕС и предлагащи застраховка ГО, са длъжни да имат представители за уреждане на претенции по този вид застраховка във всички държави членки. Поради това на 28.06.2017г. е отправена молба-претенция пред „Застрахователно акционерно дружество „***“ /представител на ответното дружество/ за обезщетяване на причинените в следствие на ПТП неимуществени вреди, по повод на която е образувана щета №***, но към датата на подаване на ИМ не е определено и изплатено обезщетение на ищците.

 „***“ S.A. /“***“ е подало писмен отговор. Претенцията се оспорва  по основание и по размер.

На първо място се възразява, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК, тъй като не са описани обстоятелствата, на които се основава иска, относно механизма на настъпване на ПТП, поведението на двамата водачи и т.н.

На второ място се оспорва изцяло основанието на иска. Твърди се, че няма предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя на автомобил „*** ***“ с рег.№ ***. Счита, че няма виновно противоправно поведение от страна на водача на автомобила, което да е довело до настъпване на произшествието, респективно на смъртта на А. А.. Твърди, че вина за произшествието има именно А. А., тъй като не е спрял на знак стоп и не е пропуснал движещия се по път с предимство автомобил „*** ***“ с рег.№ ***.

Независимо от тези възръжения се прави възражение при условията на евентуалност за съпричиняване на вредите от страна на загиналия А. А., поради посочените нарушения, поради непоставяне на предпазен колан. Възразява и против размера на обезщетенията, като счита същите за завишени и несоъбразени с чл.52 от ЗЗД. Оспорва се твърдението, че К.М. е живяла на съпружески начала с А. А., заявява и неоснователност на иска за лихва, с оглед неоснователност на главния иск.

Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, като се присъдят направените разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 372 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба в който се оспорват всички наведени от ответника възражения в отговора.

С нея се оспорва възражението за липса на вина и противоправно поведение от страна на водача на автомобил „*** ***“. Оспорва се и възражението за съпричиняване и за прекомерност на обезщетението. Отново се навежда твърдение, че К.М. е живяла на съпружески начала с А. А..

С допълнителния отговор на искова молба ответникът заявява, че поддържа възражението на нередовност на ИМ, че поддържа доказателствените си искания с отговора.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно се установява по силата на чл.300 от ГПК, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 1151/2018г. на ОС-П. Г. Й. роден на *** ***, Република Р., живее в Република Р., гр. Б., *** гражданин, със средно образование, работи като шофьор, женен, неосъждан, ЕГН/CNP ***  е признат за виновен в това, че: На 20.09.2016 г., на път ***, ***, в с. ***, област П., кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, при управление на МПС – товарен автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен номер *** /*** регистрация/, нарушил правила за движение по пътищата:

 - чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата – „При избиране  скоростта на движение, на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: Пътно превозно средство от категория В – в населено място – 50 км/ч“, като управлявал посоченото МПС със скорост 80,30 км/ч, при условията на независимо съпричинителство с починалия А. А. А., по непредпазливост причинил смъртта на две лица: А. А. *** и Л. В. Г. от с.***, област Л., тежка телесна повреда на П. М. С. от с.***, изразяваща се в разкъсване на далака/слезката/, наложило оперативното му отстраняване, което довело до загуба на слезката, както и средна телесна повреда, изразяваща се в спукване на капсулата на черния дроб, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота и средна телесна повреда на В. Е. С. /В. Л. Г. – ново име/ от същото село, изразяваща се в счупване на дясната подколенница, довело до трайно затруднение движението на десния крак, съставляващо престъпление по чл.343, ал.4 вр. с ал.3, пр.3, б.“б“ – пр.1 вр. с ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 то НК.

Както е посочено в самия закон, това обстоятелство се отнася спрямо „дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца“. Ето защо въз основа на влязлата в сила присъда съдът приема, че с деянието си Й. е осъществил, както посочения престъпен състав, така и един граждански деликт.

Не се оспорва, макар и да не се признава изрично, че към датата на настъпване на ПТП увреждащият автомобил е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „***“ S.A.. С определение съдът е задължил на осн. чл.190 ал.1 от ГПК ответното дружество да представи тази полица. Това е не направено в указания срок, а и до приключване на съдебното дирене, поради това и в съотвествие с чл.190 ал.2 вр. с чл.161 от ГПК съдът приема за установено, че за автомобил  „*** ***“ е действала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „***“ S.A.

Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищците, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия А. А. А., в какъв размер да е обезщетението за неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението?

Видно от представеното удостоверение за смърт и наследници, както и от три броя актове за раждане ищците Р.А.М., Е.А.А. и А.А.А. са деца и наследници по закон на починалия А. А. А..

Видно от представения препис – извлечение от акт за смърт, че същият е починал на 20.09.2016г.

От показанията на свидетелите А. М. и С. М. се установява, че същият е живял на съпружески начала, без сключен граждански брак с четвъртата ищца К.М. повече от 40 години.  Този факт косвено се извежда и от приложените удостоверения за раждане на децата, като е видно, че техни родители от 1978г. са К.М. и А. А..

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема за обективно и компетентно, се установява, че смъртта на А. А. е настъпила в следствие на тежка гръдна травма довела до спукване на сърцето и излив на кръв в околосърдечната обвивка и остра сърдечна недостатъчност. Вещото лице е категорично, че тези увреждания могат да се получат, по описания начин на сблъсъкът на две МПС, като представлява „воланна травма“, т.е. удар на тялото във волана и би могла да се получи както при правилно поставен обезопасителен колан, така и без същият да е поставен. Вещото лице установява също, че наличните хронични заболявания и възрастови изменения не са благоприятствали настъпването на смъртта му.

От заключението на назначената по делото съдебно техническа експертиза се установява, че механизмът на настъпване на произшествието е сблъсък между челната част на автомобил „***“ модел „***“ рег. № *** и дясната странична част на автомобил марка „***“ модел *** с рег.№***, управляван от А. А. А.. Вещото лице определя скоростта на движение на автомобил „***“ от около 85.1км/ч, която е над позволената за движение в пътен участък в населено място от 50км./ч. Лекия автомобил „***“ модел *** с рег.№*** е навлязъл в кръстовището  със скорост от около 21.9км/ч. Вещото лице установява, че водачът на автомобил „***“ модел „***“ рег. № *** е имал техническа възможност да предотврати настъпване на ПТП, но само ако се е движел със скорост равна или по-малка от максимално допустимата 50км/ч. Изборът на по-висока скорост и закъснението при изпълзване на спирачната система не е позволило избягването на удара. Вещото лице също така установява, че причините за настъпване на ПТП са действията на водачите управлявали двете МПС, като поради липса на данни за техническа неизправност на самите автомобили всички последици се свързват именно с поведението на водачите. Лек автомобил „***“ модел *** с рег.№***, управляван от А. А. А. не е спазил пътен знак Б2 /„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, а водачът на автомобил „***“ модел „***“ рег. № *** с над 30км/ч над максимално допустимата за пътния участък скорост, независимо, че е бил на път с предимство.

По делото са разпитани и свидетелите С. Р. М., Ц. А.А., Е. В. М. и А. А. А.. От показанията на С. Р. М. се установяват преживяванията на ищцата К.М. за живота и с А. А. и по повод на неговата смърт. СвидетЕ.та сочи, че К. е 40 и няколко години женена за починалия. А. е живеел със семейството си и жена си К.. Децата А., Е. и Р. са отраснали в този дом.  Дъщеря му Р. е женена в *** и вече не живее там. Идва често при родителите си, а А. и Е. живеят в къщата. А. и К. имали много добри отношения. Никога не са се карали. Жена му боледува, не ходи на работа, той я гледал. Не се е чувало нищо лошо от тях. Винаги бяха в добри отношения. След смъртта на А. К.М. е шокирана. Реве, плаче за мъжа си, дали е истина или не, все едно е неадекватна. Жената просто не очаква това да стане и попада в шок. Много тежко преживява загубата, чуди се как ще живее като е нетрудоспособна, нямаше откъде да вземе да изхранва семейството. И до ден днешен плаче. Споделя винаги, че много тежко го преживява. Тя казва, защото няма откъде да се издържа, синът ѝ я издържа. Още не е превъзмогнала загубата на мъжа си. То това не може да го превъзмогне.

В своите показания свид. Ц. А. казва, че познава Р.А.М. още от дете, заедно са израснали, учили заедно и сега пак са заедно. Познава и А. А.,***. След като се омъжих пак са се виждали, защото той ходел при дъщеря си. 

Знае, че А. загинал на главния път за ***. А. живеел в *** с дъщеря си Е., сина си А. и съпругата си. Отношенията между А. и Р. преди смъртта му бяха много добри. Винаги посещавал Р., когато тя имаше нужда от него, по празници се виждали.  Р. сега живее в ***, има си детенце. Те често ходеха в *** и водеха детето. Дори наскоро ходеха. Никога не е имало скандали между А. и Р..  Та приела много тежко смъртта му, което продължава и досега. Когато говорят за него, очите ѝ се насълзяват. Почти всеки ден се вижда с Р. след смъртта на баща ѝ, но откакто е починал, не е тази Р., която познава. Сега е много затворена и досега ѝ тежи смъртта на баща ѝ, липсва ѝ. Не е превъзмогнала загубата му.

Свид. Е. В. М. твърди, че познава ищцата Е.А.А. откакто се е родила, защото живеят през една къща. Познава А., откак съм се е оженила в ***, отпреди 42 години. В много добри отношения са с А. и със семейството му. Е. е неомъжена. Има детенце. Тя е самотна майка, нетрудоспособна е. А. ги гледал до последно. Те разчитали на него. А., жена му, Е. и синът му А. живеели заедно. Никога не е чувала да има скандали, пререкания между Е. и А.. Е. много тежко преживява смъртта на баща си.  Е. не може да спи в леглото, а спи седнала на дивана. Постоянно е по болници, има недостиг на кислород в мозъка, не може да се пенсионира защото няма трудов стаж. А. се грижел за нея и за детето ѝ. Почти всеки ден се вижда с Е. след смъртта на А., той й липсва и не е превъзмогнала загубата на баща си и едва ли ще я превъзмогне, тя разчитала напълно на него.

Свид. А. А. А. заявява, че познава А.А.А. от самото му раждане, защото животът им е текъл заедно. Познавам и А. А. А., защото съм отраснал в същия дом, в който той живеел. Като малък е живял при баба му, дядо му и вуйчо му. Починалия А. му е вуйчо и са живели навремето, когато се е родил, при баба му и дядо му и след това те се отделили в друга къща, а той си останал при баба му и дядо му. Отношенията им с А. А. били много добри, и животът им е текъл много близко, защото е брат на майка му. Семейството на А. е многочленно, едната му дъщеря Е.живее с него, тя е самотна майка. Те си имат кухня и живеят в кухнята с другата си дъщеря, внука си, а А. живее в къщата, в един двор са с неговото си семейство, той сега вече има три деца и съпруга. Отношенията между А. и А. винаги са били спокойни, те са тихи хора, живеят без напрежение. Не е чувал да е имало неразбирателство между тях. Когато А. починал, те работили със сина му А. в С., и техни близки се обадили по телефона. Свидетелят не казал на А.А. защо трябва да тръгват спешно. Вече откакто влезли в селото, в последния момент му казали, че баща му е катастрофирал и той отговорил „о, значи е умрял щом е катастрофирал и ти дотук мълча“. След като минало погребението, го оставил да си стои на село. След известно време го канил да тръгват на работа. Когато обаче тръгвали той пребледнявал, но не могли да разберат от какво. Водил го по болници, и сега продължава да приема хапчета, защото пулса му много скача. Нямал кръвно, но пулса му е много висок. Смъртта на баща си преживявал тежко, защото си променил поведението, станал по-мълчалив. Преди не млъквал по цял ден, бил весел, но доста се променил. След смъртта на А. свидетелят се вижда с А. на около 2-3 месеца, но заминал по чужбина на работа. Близо две години бил там и се прибрал преди 5 месеца. Сега отново работи заедно с А., защото той казал, че вече може да работи. А. не може да превъзмогне загубата на баща си. Мъчно му е, като си спомня. Трудно му е, защото семейството му е осем човека и цялата тежест пада върху него.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска" отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по  чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.

Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка, обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", както и валидността й към датата на произшествието са приети за доказани по делото по силата на чл.190 ал.2 вр. с чл.161 от ГПК. Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на 20.09.2016г., както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск.

Постановената от наказателния съд влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да се изследва и въпросът относно причините, поради което е настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, с каквото съдът е сезиран от ответната страна.

В отговор на същото следва се посочи, че съдът намира противоправно и несъответстващо с изискванията на ЗДвП поведение на починалия А. А. А.. Както е прието в мотивите към присъдата по нохд№1151/2018г., а също и на основание на заключението на съдебно-автотехническата експертиза са налице действия от негова страна, които са съпричинили настъпването на вредоносния резултат. Тези действия се изразяват в неспазването на задължителен пътен знак Б2 /„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Вредоносния резултат, а именно смъртта на А. А. е настъпил в следствие и на неговите противоправни действия. Съдът преценява, че същите са допринесли за настъпването на вредите в размер на 50%, защото, ако беше спазил предимството на движещия се по главния път автомобил „*** ***“ с рег.№ *** и не беше навлязъл в района на кръстовището ПТП нямаше да настъпи. Същевременно ако водачът на автомобил „*** ***“ с рег.№ *** беше се движил с допустима скорост щеше да може да спре, независимо от отнемане на предимството и пресичане на траекторията му на движение.

Несъмнено от заключението на вещото лице на назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че смъртта на А. А. е настъпила само и единствено в следствие на травматичните увреждания и техните усложнения, получени при ПТП.

При тези данни застрахователят следва да отговаря за всички преки и непосредствени вреди, настъпили в следствие на непозволеното увреждане, причинено от застрахованото лице, в съответния размер на приетото съпричиняване.

С исковата молба се претендира обезщетение от по 200000лв. за всеки от ищците за неимуществени вреди. Съдът счита, че същото е доказано по своето основание, но не и в пълния си предявен размер.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

От събраните в хода на производството гласни доказателства категорично се установява, че след смъртта на А. А. ищците са били уплашени и шокирани, претърпели са нервен срив. Загубата на баща им, съответно съпруга е била внезапна, като впоследствие те са лишени както от емоционалния контакт с него, така и от морална му и материална подкрепа. Следователно, болките и страданията, които всеки от ищците ще продължава да изпитва от загубата на починалия си баща, трябва да бъде отчетена при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че заместващото обезщетение на всеки от ищците Р.А.М., Е.А.А., А.А.А. и К.М.М. за причинените от противоправното поведение на деликвента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на техния баща, респ. съпруг следва да се определи в размер на 100 000, 00 лв. В процеса на доказване не се установиха обстоятелства, които да увеличават интензитета на естествената скръб, депресия и чувство за безнадеждност при загубата на родител от дете и съпруг. В този смисъл и съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, това е справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при смърт на родител, към когото детето е изпитвало силна привързаност.

От страна на ответника е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, което съдът приема за основателно.

Дългогодишната съдебна практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. С посоченото по-горе поведение на А. А., като водач на автомобил „***“ модел *** с рег.№*** се установява категорично причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат. Поради това и  обезщетението подлежи на редуциране и не се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Предвид приетия коефициент на съпричиняване на вредоносния резултат от 50% от страна на А. А. ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати съответстващата част на застрахования при него деликвент в размер на 50000/петдесет хиляди/ лева на всеки от ищците.

Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава. Лихвата е дължима с изтичане на 15 дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия – аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В конкретния случай, ищците са предявили претенция с вх.№***. Същата е подадена до ЗАД „***“ АД. Това дружество е кореспондент или представител за уреждане на претенции по смисъла на чл.503 от КЗ на ответника за територията на РБ. Поради това с тази молба – претенция съдът счита, че ответното дружество е било надлежно поканено да заплати сумата на обезщетението и именно от нея се дължи законната лихва, тъй като няма произнасяне по нея.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват направените разноски, съобразно уважената част от иска. Искът е предявен за 800000лв.  или по 200000лв. за всеки от ищците. Ищците не са направили разноски по делото и са освободени от такива, поради което и съдът не присъжда разноски.

Уважената част от иска е за общо 200000лв. - по 50000лв. за всеки от ищците.

Предвид оказаната правна помощ и процесуално представителство на ищцата от страна на адв. К.С., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, то нему се следва възнаграждение изчислено от съда при съобразяване на чл. 7, ал. 2 т.5 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид възражение за прекомерност. Минималния размер на възнаграждението възлиза на 17530.00 лв., при което съразмерно с уважената част от иска на присъждане подлежи сумата 4382.50 лв.

На осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно направеното искане и представен списък по чл. 80 ГПК, разноски се следват и на ответника. Същият е представил списък по чл.80 от ГПК и платежен документ за сумата от 22120.44лв. Срещу него е направено възражение за прекомерност с писмената защита. Поради това и съдът го преценява в минималния размер на чл. 7, ал. 2 т.5 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 17530.00 лв. Отхвърлената част от исковете е за общо 600000лв. по 150000лв. на ищец или се следва заплащане на разноски в размер на 13147.50лв.

На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на П.ски окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 8000лв., направените разноски за вещи лица и превод – 1695лв., както и 5.00 лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, съдът

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД  „***“ S.A. /“***“ регистрирано в Търговския регистър на Република Р. под №*** с адрес: Р., гр.Б., п.к.***, бул.“***“ №***, сектор ***) ДА ЗАПЛАТИ на Р.А. *** ЕГН ********** сумата от 50000лв. /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – изразяващи се в болки и страдания вследствие виновно причиняване на смъртта на А. А. А., ЕГН ********** при ПТП от 20.09.2016г., причинено от водач на автомобил марка „***“ модел „***“ рег. № ***, с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „***., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до предявените 200000лв. отхвърля иска, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД  „***“ регистрирано в Търговския регистър на Република Р. под №*** с адрес: Р., гр.Б., п.к.***, бул.“***“ №***, сектор ***) ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.А. *** ЕГН ********** сумата от 50000лв. /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – изразяващи се в болки и страдания вследствие виновно причиняване на смъртта на А. А. А., ЕГН ********** при ПТП от 20.09.2016г., причинено от водач на автомобил марка „***“ модел „***“ рег. № ***, с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „***“ S.A., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до предявените 200000лв. отхвърля иска, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД  „***“ S.A. /“***“ регистрирано в Търговския регистър на Република Р. под №*** с адрес: Р., гр.Б., п.к.***, бул.“***“ №***, сектор ***) ДА ЗАПЛАТИ на А.А.А. *** ЕГН **********  сумата от 50000лв. /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – изразяващи се в болки и страдания вследствие виновно причиняване на смъртта на А. А. А., ЕГН ********** при ПТП от 20.09.2016г., причинено от водач на автомобил марка „***“ модел „***“ рег. № ***, с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „***“ S.A., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до предявените 200000лв. отхвърля иска, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД  „***“ S.A. /“***“ регистрирано в Търговския регистър на Република Р. под №*** с адрес: Р., гр.Б., п.к.***, бул.“***“ №***, сектор ***) ДА ЗАПЛАТИ на К.М.М. *** ЕГН ********** сумата от 50000лв. /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – изразяващи се в болки и страдания вследствие виновно причиняване на смъртта на А. А. А., ЕГН ********** при ПТП от 20.09.2016г., причинено от водач на автомобил марка „***“ модел „***“ рег. № ***, с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „***“ S.A., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до предявените 200000лв. отхвърля иска, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата ЗАД „***“ регистрирано в Търговския регистър на Република Р. под №*** с адрес: Р., гр.Б., п.к.***, бул.“***“ №***, сектор ***) ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.К.С. ***, ЕГН ********** рег.№*** упълномощен  представител и  съдебен адреса*** сумата от 4382.50лв – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 от ГПК Р.А. *** ЕГН **********; ЕЛКА А.А. *** ЕГН **********; А.А.А. *** ЕГН ********** и К.М.М. *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „***“ регистрирано в Търговския регистър на Република Р. под №*** с адрес: Р., гр.Б., п.к.***, бул.“***“ №***, сектор ***) деловодни разноски съобразно отхвърлената част на исковете от 13147.50лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК „***“ регистрирано в Търговския регистър на Република Р. под №*** с адрес: Р., гр.Б., п.к.***, бул.“***“ №***, сектор ***) ДА ЗАПЛАТИ на П.ски окръжен съд държавна такса в размер на 8000лв., направените разноски за вещи лица и превод – 1695лв., както и 5.00 лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

        

                                        

                                 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: