№ 13799
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110156618 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх.№ 317350/08.10.2024 г., с която се иска
допълване на определението, с което производството по делото е прекратено, като на
пълномощника на ответника бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК по делото е постъпило становище от ищцата чрез
пълномощника й, в което се изразява становище, че молбата е подадена извън
законоустановения срок, а по същество - за нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и извърши преценка на данните по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Това е така, тъй като препис от определението, чието
допълване се иска не е редовно връчен на ответника, преди датата на подаване на
молбата. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:
С влязло в сила определение № 21480/23.05.2024 г. производството по делото е
прекратено поради неизпълнение от страна на ищеца на дадените от съда указания за
вписване на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото. Причината за прекратяване на производството е без
значение, като може да е поради отказ, оттегляне на иска или служебно прекратяване
от съда.
В отговора на исковата молба е направено искане за присъждане на сторените по
производството разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1,
т.2 ЗА. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че ответникът и пълномощникът му са уговори безплатна правна защита и
1
съдействие в производството съгласно горепосочената правна норма.
С оглед предходното, съдът приема, че са налице предпоставкитеза присъждане
на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца /доколкото по делото няма
данни за други направени разноски по производството/. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА съдът
е този, който определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение и не е
обвързан от претендирания от страната и пълномощника й размер. Ето защо, при
съобразяване с обстоятелството, че оказаната от адв.К. правна помощ и съдействие на
ответника се изразява единствено в подаване на писмен отговор по реда на чл.131
ГПК, съдът приема, а от друга, че делото не е от фактическа и правна сложност, съдът
определя адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Следва да се има предвид още, че съдът е задължен да определи размера на
задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като
съгласно възприетото с решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС, ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия.
На последно място следва да се отбележи, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА е
определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ,
но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага
чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни
съвети. Следва да се отбележи още, че когато се поемат т.нар. „pro bono“ случаи,
адвокатът носи икономическият риск. Отделно от предходното, нито е в съответствие
със закона, нито с добрите нрави, чрез договор за правна защита и съдействие, при
условията на чл.38 ЗА, да се търси икономическа облага.
Неоснователно съдът намира становището на пълномощника на ищцата, че при
определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът следва да отчете
обстоятелството, че същата е освободена от такси и разноски на основание чл.83, ал.2
ГПК. Посочената правна норма не е относима към направените от другата страна и
дължими й се разноски.
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 21480 от 23.05.2024 г., постановено по гр.д.№
56618/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 43-ти състав, с което производството по делото е
прекратено, като
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК ***, ЕГН ********** да заплати на
основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА адвокат ***., член на САК, с адрес на кантора:
гр.***, ап.3 сумата от 200,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна защита и съдействие на ответника в производството пред
първоинстанционния съд
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3