О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХIII въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Углярова в.н.ч.д. № 310 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частна жалба от К.С.М.
срещу определение № 264769 от 04.11.2019г.
по НЧД № 105/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 4-ти състав, с което
на основание чл.243, ал.5 от НПК е
оставена без разглеждане жалбата й срещу постановление за прекратяване на
наказателно производство от 07.12.2018г. по досъдебно производство № 363/2018г.
по описа на СО – СГП, прокурорска преписка № 25878/2018г. по описа на СРП (М –
177), образувано за това, че на 02.05.2018г. в гр.София, в болница „Токуда“, съставил неистински частен документ – пълномощно,
за да докаже, че съществува правоотношение, като деянието е извършено от лице
по чл.142, ал. 1 от ЗМВР – престъпление по чл.309 от НК.
В жалбата се твърди, че атакуваното
определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че районният
съд не се е произнесъл по основното оплакване на жалбоподателя, а именно, че
разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно, като в конкретния
случай не се касае единствено за престъпление по чл.309 от НК, а за изнесените
и събрани данни за множество други престъпления, между които и такива по
чл.206, чл.209, чл.290 и др. от НК. Сочи се, че прокуратурата е образувала
визираното досъдебно производство по непълна, неточна и неправилна правна
квалификация, въпреки наличието на данни за извършени престъпления, а
атакуваното определение по съществото си представлява „отказ от разследване,
отказ от правосъдие, десезиране на държавата от нейни
изконни публични ангажименти“.
По изложените съображения е и
отправеното до въззивната съдебна инстанция искане, атакуваното
определение да бъде отменено изцяло, а делото върнато на СРП за извършване на
действия по разследване.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите, изложени в жалбата и релевираното искане,
въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:
С постановление на прокурор при СРП от
28.06.2018г. е образувано наказателно производство ДП № 363/2018г. по описа на
СО – СГП, прокурорска преписка № 25878/2018г. по описа на СРП (М – 177), за
това, че на 02.05.2018г. в гр.София, в болница „Токуда“,
съставил неистински частен документ – пълномощно, за да докаже, че съществува
правоотношение, като деянието е извършено от лице по чл.142, ал. 1 от ЗМВР –
престъпление по чл.309 от НК.
С постановление от 07.12.2018г. прокурор
при Софийска районна прокуратура е прекратил производството по ДП № 363/2018г.
по описа на СО – СГП, прокурорска преписка № 25878/2018г. по описа на СРП (М –
177), същото на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.
чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК.
С определение № 264769 от 04.11.2019г.
по НЧД № 105/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 4-ти състав,
първостепенният съд е оставил депозирана от К.С.М. срещу прекратителното
постановление на СРП жалба без разглеждане, приемайки, че жалбоподателят не
притежава процесуалното качество на пострадал в производството, респективно за нея
липсва правен интерес да атакува визираното прокурорско постановление.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Престъплението по чл. 309
от НК е регламентирано в глава ІХ на Наказателния кодекс
"Документни престъпления". Обект на посегателство
при тези престъпления са обществените отношения,
свързани с реда за документиране и правната сигурност, която създават
документите, респективно правилното функциониране на документооборота.
За да е налице пострадало лице, престъплението следва да е със съставомерни общественоопасни
последици и обектът на посегателството (защитените обществени отношения), да е
свързан с правната сфера на определен правен субект - физическо или юридическо лице. Специфичният обект на засягане на
документните престъпления обаче не засяга определeн правен субект
/физическо, респ. ощетено юридическо лице/ и
в този смисъл не предвижда процесуалната фигура на пострадалото
лице.
Въззивният състав на съда се съгласява с изводите на контролирания
такъв, че прекратеното наказателно производство визира престъпление, при което
липсва съставомерна имуществена или неимуществена
вреда. В този случай и съобразно зададените в разпоредбата на чл.74,
ал.1 от НПК критерии, въззивният жалбоподател не
притежава легитимацията да е пострадало от престъпление лице. Само лице с
такова качество би могло валидно да сезира съда в производството по реда на чл.243,
ал.3 – ал.7
от НПК.
Отново съгласно чл.243,
ал.3 от НПК право на обжалване на
постановление за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или
ощетеното юридическо лице, което право може
да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен
съд в 7-дневен срок от получаване на
преписа от постановлението. В разглеждания случай жалбата
пред СРС е подадена от лице, което няма качеството на обвиняем по
смисъла на НПК, нито качеството на пострадал
от престъплението
по чл.
309, ал.1 от НК по смисъла на чл.
74, ал.1 от НПК, поради което и за жалбоподателката не е налице правен интерес от обжалване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство, респективно депозираната от нея жалба е процесуално недопустима.
Обществените
отношения, които са обект на съответния вид престъпления
по НК, определят кръга на лицата, които имат качеството
на пострадал в наказателния процес и
съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и /или
граждански ищци в съдебното производство по него. Обект на документните престъпления, каквото е престъплението по чл.309,
ал.1 от НК, са обществените отношения, свързани
със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те накърняват
реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на
държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите /Постановление
№ 3/82 г. на Пленума на ВС/. С оглед специфичния обект на документните престъпления, правилно първоинстанционният
съд е приел, че пострадал от
документно престъпление не може да бъде определено
физическо лице, а подадените от жалбоподателката доводи
за неговата необоснованост са неоснователни. При липсата на пострадал от
документно престъпление по НК и съответно липсата на
качеството на пострадал на жалбоподателката
от престъплението
по чл.
309, ал.1 от НК, за което срещу неизвестен
извършител е било образувано и водено наказателното производство, правилно СРС
е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото.
В допълнение
следва да се отбележи, че деянието по чл.
309, ал.1 НК не е от категорията на
резултатните престъпления и не включва в състава си
настъпването на имуществени вреди. И след като настъпването на вредни последици
не е обективен елемент от състава на престъплението, то от това престъпление
обективно не може да има и пострадало
лице. Вредите,
които биха обусловили легитимацията на едно лице като пострадал, трябва да са
пряко и непосредствено следствие на конкретното престъпление, а не на деянието
в широк смисъл, тъй като причинната връзка между деянието и престъпния резултат
е иманентен обективен елемент на конкретното престъпление. В случая липсва
причинно следствена връзка, която да направи жалбоподателя пострадал по смисъла
на НПК, респ. лице със законно признат интерес да атакува акта на прокурора,
отнасящ се до престъплението по чл. 309 от НК. Поради тези съображения като
процесуално недопустима жалбата срещу постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство правилно е била оставена без
разглеждане.
Противно на доводите,
застъпени в жалбата, този състав на въззивния съд приема,
че съдът не може да коригира обхвата на обвинението и да го разшири, като
проследи възможните причинени вреди от друг вид престъпна деятелност, за която
компетентните органи са приели, че няма данни да се образува наказателно
производство. Противното би довело до недопустима намеса във функциите на
прокурора - орган, който според Конституцията и процесуалния закон образува
наказателното производство, повдига и поддържа обвинението за престъпленията от
общ характер. Ако съдът изведе активна легитимация на жалбоподателя като
пострадал от всяко възможно престъпно посегателство (без значение дали за него
е образувано наказателно производство или е повдигнато обвинение срещу
конкретно лице), би неглижирал правомощията на
прокуратурата, която разполага с абсолютната власт да посочи кои лица и за
какви обвинения следва да понесат наказателна отговорност.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че определението на СРС следва
да бъде потвърдено.
Съобразно
изложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийски градски
съд, Наказателно отделение, ХIII въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 264769 от
04.11.2019г. по НЧД № 105/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 4-ти
състав.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.