Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260156 / 12.2.2021г. 12.02.2021г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и пети януари Година 2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен съдия:
Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №01881 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.226 КЗ /отм./, вр. чл.86 ЗЗД.
С исковата молба, както и след изменения в о.с.з. на 14.09.22020г., са предявени обективно съединени искове от А.Г.А., с ЕГН:********** и адрес: ***, срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, с правно основание чл. 226 КЗ/отм./, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца суми, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ , от които
-сумата от 2833,04лв., представляваща нетния размер на застрахователно обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2016г., ведно със сумата от 626,68лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.03.2016г. до 30.05.2018г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, сумата от 424,17лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018г. до 19.11.2019г.- датата на изпадане в забава на ответника.
-сумата от 427,50лв., представляваща застрахователно обезщетение за нетния размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2016г., сумата от 94,53лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.03.2016г. до 30.05.2018г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, сумата от 67,05лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018г. до 19.11.2019г.- датата на изпадане в забава на ответника, сумата от 17,81лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 19.11.2019г.- 16.04.2020г.
-сумата от 9310,20лв., представляваща застрахователно обезщетение за нетния размер на обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, сумата от 1393,94лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018г. до 19.11.2019г.- датата на изпадане в забава на ответника,
-сумата от 1631,20лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д.№***. на ПРС
-законната лихва върху всички претендирани обезщетения, считано от датата на депозиране на исковата молба- 16.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че за процените суми има постановено влязло в сила решение по гр.д.№***. на ПРС, с което ищецът е осъдил работодателя „Електрисите“ ЕООД да му заплати процесните суми. Решението е постановено при участието на ответното дружество „ОЗК-Застраховане“ АД като трето лице- помагач на страната на „Електрисите“ ЕООД, поради което и се явява обвързано от действието на решението.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, с който е направил възражение за недопустимост на производството, тъй като вече има постановено решение, с което ищецът е осъдил работодателя си да му заплати претендираните суми. Алтернативно ответникът е оспорил така предявените искове по основание и по размер. Ответникът оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД. Ответникът оспорва всички факти по исковата молба от трудовото правоотношение на ищеца до невъзможността на ответника да изпълни задълженията си. Ответникът възразява срещу неточно попълване на преддоговорния въпросник от „Електрисите“ ЕООД, както и несвоевременното уведомяване на застрахователя от последния. Ответникът оспорва изцяло претенцията за лихва доколкото няма валидно нотариално заверена банкова сметка ***.380, ал.1 КЗ.Ответникът оспорва изцяло претенциите за обезщетение за имуществени вреди за направени разноски по гр.д.№***. на ПРС.
Третото лице- помагач на страната на ответника: „Електрисите“ ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Р.Даскалов“, №1, Бизнес- комплекс Перник, ет.2, ап.6, не е изразило становище по исковете.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.
По основателността:
От застрахователна полица №***. по застраховка „Обща гражданска отговорност, секция I "Отговорност на работодателя“ се установява, че между „Електрисите“ ЕООД и ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД е бил сключен договор за застраховка със застрахователно покритие сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа със срок на валидност за 12 месеца с период на застрахователно покритие за времето от 17.04.2015г. до 16.04.2016г.
Съдът намира, че между страните е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ.
Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Доколкото никоя от страните не твърди, че има уговорено друго, то и в процесния случай се прилага отмененият материалноправен режим.
Не се спори по делото, а и видно от приложеното гр.д.№***. на ПРС, ПРС, че с влязло в сила решение по същото дело, ищецът А.Г.А. е осъдил работодателя си „Електрисите“ЕООД да му заплати следните суми:
-сумата от 3483,22лв., представляваща брутния размер на неизплатеното трудово възнаграждение за м. февруари 2016г., ведно със сумата от 626,68лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.03.2016г. до 30.05.2018г., както и законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018г.. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, до окончателното плащане на сумата.
-сумата от 497,60лв., представляваща брутния размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2016г., както и законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018г. . /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, до окончателното плащане на сумата.
-сумата от 10344,67лв., представляваща брутния размер на обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, както и законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018г. . /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, до окончателното плащане на сумата
-сумата от 1131,20лв., представляваща направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д.№***. на ПРС
Съдебното решение по гр.д.№***. на ПРС е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника, а именно ОЗК-Застраховане“ АД.
С молба от 05.11.2020г. ищецът е поискал от ответното застрахователно дружество изплащане на процесните застрахователни обезщетения.
Съдът е указал на ответника, че същият носи тежестта да докаже плащане, но по делото не са приети такива доказателства, поради което и съдът намира, че ответникът не е изплатил на ищеца процесните обезщетения.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в срока на валидност на застрахователното правоотношение е настъпил покрит риск- неизплащане на дължимите се на ищеца суми от трудовото му правоотношение с „Електрисите“ ЕООД, поради неплатежоспособност на чуждестранното дружество-ползвател по договора за осигуряване на временна заетост. Поради това и следва да се ангажира отговорността на застрахователя.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС по прекия иск, основан на чл.226 КЗ /отм./, респективно чл.432 КЗ, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл.45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, съответно на основание чл.79 ЗЗД, е задължена да ги обезщети застрахованата страна по договор, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Изразеното тълкуване е намерило израз и в ТР 1/2014 на ВКС,ОСТК. Създадената от закона възможност за пряко предявяване на иска срещу застрахователя е само обществено оправдан правен способ за по- лесно и по-бързо обезщетяване на увредения от основното гражданско правоотношение, а не средство за увеличаване имуществото на същия, или източник на доход, до каквито резултати би се стигнало ако застрахователят отговоря по - тежко от делинквента или работодателя за същите имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 ГПК постановеното решение по гр.д.№***. на ПРС има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, т.е същото се ползва със сила на пресъдено нещо между насрещните страни А.Г.А. и трето лице- помагач „ОЗК-Застраховане“ АД, които се и главните страни по настоящето дело. Доколкото и в настоящето производство е безспорно установено, че няма плащане от работодателя на присъдените с решението по гр.д.№*** на ПРС суми, то и осъдителните искове на ищеца срещу ответника са основателни и следва да бъдат уважени. Съдът намира, че в настоящето производство се претендират нетните размери на присъдените в полза на работника трудови възнаграждения и обезщетения, които са присъдени в брутни размери с решението по гр.д.№*** на ПРС.
Съгласно Решение №212/16.01.2015 по дело №4043/2013 на ВКС, ТК, I т.о. застрахователят отговаря по реда по чл.229 КЗ (отм.) спрямо застрахования за разноските по дела, водени срещу застрахования съгласно чл.223, ал.4 КЗ(отм.), ако е бил привлечен в процеса. Доколкото ответникът е бил подпомагаща страна по гр.д.№***. на ПРС и гр.д.№***. на ПОС, то и същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните разноски.
Съдът обаче намира, че следва да отхвърли като неоснователен иска за разноски за разликата над 1131,20лв., които са присъдени с решението по гр.д.№***. на ПРС, до пълния претендиран размер от 1631,20лв. Съдът намира, че в съответствие с постоянната съдебна практика въпросите за дължимите се съдебни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, могат да се разглеждат само в съдебното производство, в което са направени. Недопустимо е в различен исков процес да се преразглежда въпроса за направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в производството по гр.д.№*** на ПРС.
Що се касае до лихвата за забава плащането на дължимите суми за застрахователни обезщетения за периода след 30.05.2018г.. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, до окончателното плащане на сумата. Съгласно константната съдебна практика спорното материално субективно право чрез правопораждащите го факти и съдържанието му очертава параметрите на вземането. Когато процесът се развива само по отношение на главното парично вземане и претенция за обезщетение за забава, то законната лихва за незаявения период за забавено изпълнение след завеждане на иска е извън предмета на спора.
Съгласно правилото на чл.227, т.2 КЗ отм. застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ отм. от увредения. Следователно така посочените лихви за забава за периода от увреждането до уведомяването се включват в застрахователното обезщетение, респ. в застрахователната сума по реда на КЗ отм.
Предвид гореизложеното и след използването на общодостъпен електронен продукт съдът намира, че върху главниците се дължат и претендиранте лихви за забава. Съдът намира, че върху всяко застрахователно обезщетение се дължи и законната лихва върху, считано от датата на депозиране на исковата молба- 16.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника:
1.От гореизложената фактическа обстановка е безспорно установено, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ, по която ищецът се явява бенефициент като работещо при условията на чл. 107р и сл. КТ в Република Франция лице.
2.Възражението, че е изчерпан лимита на отговорност на застрахователя по процесната застраховка, също е неоснователно. Видно от застрахователните полици ответникът е поел задължението да обезщети сумите, за които застрахованият е отговорен да заплати на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа, като лимита на отговорност е до 200 000лв. за едно събитие. Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л. В. П. изплатените от ответника парични суми по процесната застраховка са в общ размер на 56 214,66лв., като е налице остатък от лимита в размер на 143 785,34лв.
3.Възражението на ответника, че ищецът следва да има самоучастие предвид договора е неоснователно. Съгласно чл.432, ал.2, изр. второ от КЗ когато застраховката „Гражданска отговорност“ е задължителна, застрахователят не може да прави възраженията за самоучастие на застрахования. Действително уредбата на чл.226 КЗ /отм./ не съдържа такава изрична уредба, но същата се извлича от съдебната практика.
По разноските:
Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 2061,11лв. за държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В настоящия случай от договора за правна защита и съдействие на ответника с адв.В. е видно, че ищецът е направил разноски в размер на 1400,00лв. Съобразно разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ищеца е в размер на 1104,76лв.
Съдът обаче намира, че предвид фактическата и правна сложност на спора, доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и съответното дължимо правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, характеризират настоящето дело с нормална фактическа и правна сложност, поради което и съдът намира, че справедливото адвокатско възнаграждение е в размер на 1200,00лв., което и следва да бъда взето предвид при присъждане на разноските.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е направил разноски в размер на 1861,11лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 1804,11лв.
Ответникът претендира присъждане на направените по делото разноски, като е бил представляван от юрисконсулт. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв.
Съдът намира, че ответникът е доказал разноски за юрисконсултско възнаграждение такси и експертиза в общ размер на 325,00лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 9,95лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, да заплати на А.Г.А., с ЕГН:********** и адрес: ***, следните суми:
-сумата от 2833,04лв., представляваща нетния размер на застрахователното обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2016г., ведно със сумата от 626,68лв., представляваща законната лихва върху брутния размер на главницата за периода 26.03.2016г. до 30.05.2018г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, сумата от 424,17лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018г. до 19.11.2019г.- датата на изпадане в забава на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба- 16.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 427,50лв., представляваща застрахователно обезщетение за нетния размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2016г., сумата от 94,53лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.03.2016г. до 30.05.2018г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, сумата от 67,05лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018г. до 19.11.2019г.- датата на изпадане в забава на ответника, сумата от 17,81лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 19.11.2019г.- 16.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба- 16.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 9310,20лв., представляваща застрахователно обезщетение за нетния размер на обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, сумата от 1393,94лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018г. до 19.11.2019г.- датата на изпадане в забава на ответника, , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба- 16.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 1131,20лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д.№***. на ПРС
- сумата от 1804,11лв., представляваща направени в настоящето производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на А.Г.А. срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д.№***. на ПРС за разликата над 1131,20лв., до пълния претендиран размер от 1631,20лв.
ОСЪЖДА А.Г.А., с ЕГН:********** и адрес: *** да заплати на „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, сумата от 9,95лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, такса и експертиза в съответствие с отхвърлената част от исковете.
Присъдените суми да бъдат заплатени по следната банкова сметка ***в. И.В.В.: IBAN: *** „***“АД.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника Електрисите“ ЕООД- гр.Перник, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Р.Даскалов“, №1,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: