РЕШЕНИЕ
No………./………..06.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
въззв. търговско дело № 1989 по описа за 2018г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №5869/18.10.2018г. от
„Земеделска производствена кооперация НИВА“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление село Ветрино, обл.Варна, ул.“Г.С.Раковски“ №2 срещу решение
№225/10.08.2018г., постановено по гр.дело № 1285/2016г. на Районен съд –
Провадия
в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на „Агенция
за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Козяк“ № 1А сума в размер общо на 6 514.58 /шест хиляди петстотин и
четиринадесет лева и 58 ст./ с ДДС,
представляващо незаплатено възнаграждение по договор за охрана от 19.07.2010г.
представляваща сбор от дължими възнаграждения за предоставени охранителни
услуги за периоди и по издадени данъчни фактури както следва:
фактура номер № ********** от
дата 20.08.2015г. на стойност 3180 лева; фактура № **********/20.07.2015г. на
стойност 3180 лева; фактура № **********/24.09.2015г. на стойност 154.58 лева, ведно
със законната лихва върху всяка от посочените главници, считано от 20.04.2016г.
до окончателното изплащане на сумите, на
основание чл.79 ЗЗД.
както и в частта, с
която са отхвърлени насрещните искове на
въззивника срещу „Агенция за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Козяк“ № 1А за
осъждане на ответника да
заплати сумата от 14271.80 лева, от която сумата от 11091.80 лева,
представляваща обезщетение за нанесени на ЗПК „Нива” имуществени вреди,
изразяващи се в кражба на 5009 литра нафта през м.07.2015г. от стопанския двор
на кооперацията, настъпили вследствие на неизпълнение на задълженията по
сключения помежду им договор от 19.07.2010г. за предоставяне на охранителни услуги,
на основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД, както и сумата от 3180 лева,
представляваща дължима неустойка, на основание раздел V чл.17 от договора, на
основание чл.92 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице изпълнение на договора за охрана,
както и обстоятелството, че бензиностанцията, в която са се намирали
откраднатите количества нафта не попада в предметния обхват на договора, като
от събраните доказателства се установява противното. Въззивникът моли съда да
отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли предявения главен иск и да се уважат насрещните искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по въззивната жалбата „Агенция за сигурност и охрана Сириус“
ЕООД, в който се изразява становище за правилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Посочва се, че са установени фактите, които да водят до
основателност на иска за заплащане на дължимо възнаграждение за охрана. По
отношение на насрещните искове се излага, че бензиностанцията не е била предмет
на договора за охрана. Отделно от това се твърди, че няма проведена процедура
по установяване на липсите от комисия, в която да участва представител на
ищеца, не са съставени и надлежни документи.
По изложените съображения моли въззивният съд да потвърди
обжалваното решение.
В съдебно
заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба. Въззиваемата
страна, също редовно призована, оспорва жалба.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената
въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е бил първоначално сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД от „Агенция за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД
срещу „Земеделска производствена кооперация „Нива“ да бъде осъден ответникът да
заплати сумата
6 514.58 лв., представляваща
общ сбор на незаплатени възнаграждения
за предоставени охранителни услуги по фактура № **********/ 20.08.2015г. на
стойност 3180.00лв.; фактура № **********/20.07.2015г. на стойност 3180.00лв;
фактура № **********/24.09.2015г. на стойност 154. 58лв., всичките суми
дължими.по договор за охрана от 19.07.2010г., ведно със
законната лихва върху всяка от посочените главници, считано от датата на
подаване на исковата молба - 20.04.2016г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните
е сключен договор на 19.07.2010г., по силата, на който ищецът възложил на
ответника да осъществи физическа охрана на обект, съставляващ стопански двор на
кооперацията при месечно възнаграждение от 2650.00лв. или 3180.00лв. с ДДС.
Ищецът твърди, че за периода 01.07.2015г. до 02.09.2015г. предоставил на
ответника уговорените услуги. Поради неплащане в срок на възнаграждението по
договора ищецът е развалил договора за предоставяне на охрана. Чрез нотариална
покана от 08.09.2015г. е поискал плащане на дължимото възнаграждение по фактура № **********/
20.08.2015г. сумата от 3180.00лв., по фактура № **********/20.07.2015г. сумата
от 3180.00лв., по фактура № **********/24.09.2015г. сумата от 154. 58лв.
Въпреки отправената покана и настъпилия падеж ответникът заплатил само сумата
от 3025.42лв., с която било погасено задължението по фактура от 21.01.2013г.,
но останал задължен за процесните, поради което ищецът моли съдът да постанови
решение, с което да осъди същия да заплати исковите суми.
По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК от ЗПК „Нива“, в който оспорва предявения иск по основание и
размер. Не спори, че между страните е
сключен договор за предоставяне на физическа охрана чрез екип от четирима
охранители на денонощен режим на обект – стопански двор на кооперацията.
Оспорва се, че ответникът е останал задължен за
процесните суми, както и, че е извършил плащане след отправената покана, по
някоя от процесните фактури. Плащането в размер на 3025.42лв. е извършено по
фактура от 21.01.2013г. Не се дължи плащане за м.09.2015г., тъй като към него
момент договорът е бил развален и обекта предаден от страна на служителите на
ищеца.
На следващо място се твърди, че ищецът е неизправна
страна и не е осъществил ефективно охрана на обекта през м.07.2015г. През
посочения месец служителите на ищеца са допуснали да бъде извършена кражба от
трети лица на 5009 литра нафта от бензиностанция, собственост на кооперацията.
В следствие на неизпълнението ответникът е претъпял
вреди, изразяващи се в претърпяната загуба на 5009 литра нафта, които са общ размер на 11091.80лв.
За сумата от
6514.00лв., част от общия размер 11091.80лв. на имуществените вреди ответникът
е прави възражение за прихващане в условие на евентуалност при уважаване на
главния иск, уточнено молби вх.№2105/12.04.2017г. и вх. №12407/19.04.2019г.
С отговора на исковата молба са предявени насрещни
искове, уточнени с молба вх. №№12407/19.04.2019г. с правно основание чл.79,
ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.82 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът „Агенция за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД да заплати сумата от 4577.80лв., представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в кражба на 5009 литра
нафта през м.07.2015г. от стопанския двор на кооперацията, настъпили вследствие
на неизпълнение на задълженията по сключения помежду им договор от 19.07.2010г.
за предоставяне на охранителни услуги и сумата от 3180.00лв., представляваща
дължима неустойка, на основание раздел V чл.17 от договора.
Ищецът/ответник
по насрещните искове е депозирал отговор, в който оспорва същите по основание и
размер. Твърди, че е изпълнил задълженията си по охрана на обекта – стопански
обект. Цистерната, от която е извършено отнемането на горивото се е намирала
извън границите на охранявания обект, поради което ищецът не е бил задължен да
извършва дейности по нейната охрана и наблюдение, както и да не носи
отговорност за настъпилите вреди. Оспорва размера на вредите. Твърди се, че
договорът е прекратил своето действие по взаимно съгласие на страните, а не
поради виновно неизпълнение по чл.87 от ЗЗД.
По
изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените искове.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при
проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно,
но частично недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск.
В отговора на исковата молба от
ответникът прави възражение за прихващане с главния иск със сумата от
6514.00лв., част от общия размер 11091.80лв. на имуществените вреди,
уточнено с молби вх.№2105/12.04.2017г. и вх. №12407/19.04.2019г. Съответно с тази последна молба се уточнява,
че насрещният иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.82 от ЗЗД
за вреди е предявен само за сумата от 4577.80лв.,
формирана, като разликата между общия сбор на вредите 11091.80лв. и 6514.00лв. по възражението за прихващане.
Следователно решението в частта, в която е
отхвърлен предявения иск по чл.82 от ЗЗД за сумата от 6415.00лв. следва да бъде
обезсилено, на основание чл.270, ал.3 от ГПК.
В останалата си част, решението е допустимо,
поради което съдът пристъпва към разглеждане на въззивната жалба,
която по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен иск с право основание чл.266, ал.1 от ЗЗД ищецът следва
при условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е
сключен договор за изработка с конкретни параметри и индивидуализация на
уговорената работа и възнаграждение, че работа е извършена съобразно
уговореното, че е приета от възложителя, поради което и за него е възникнало
основанието за плащане. Разпоредбите на договора за изработка се прилага и към
договора за услуга, който е негова разновидност.
При така очертаната правна рамка, съдът намира, че по делото е установено,
че между страните е сключен договор за извършване на охрана от 19.07.2010г., по
силата на който ЗПК „Нива“ е възложило на АСО „Сириус“ ЕООД да извършва охрана
чрез екип от 4-ма охранители, на денонощен режим при отчет по 1 служител на
смяна и 1 началник охранителен екип на дневен режим, с обект „стопански двор“
на кооперацията срещу уговорено възнаграждение 2650.00лв. без ДДС месечно.
За доказано съдът приема, че ищецът, в качеството си на изпълнител е
осъществил възложената работа за м.07., м.08.2015г., както за два дена от
09.2015г., като за дължимото възнаграждение надлежно е издал фактура № **********/ 20.08.2015г. на стойност 3180.00лв.; фактура
№ **********/20.07.2015г. на стойност 3180.00лв. и фактура №
**********/24.09.2015г. сумата от 154. 58лв. Това обстоятелство категорично се
установява от събраните по делото гласни доказателства на разпитаните четирима
свидетели. Показанията на свидетелите Иван Иванов, Тодоров, Ивелин Иванов и
Ганчева са непротиворечиви, че ищецът чрез своите охранители е извършвал физическа
охрана. Охранителите са проверявали обекта за подозрителни лица, извършвали са
периодичен обход на сградите и терена, както и дали същите са затворени и
заключени. Техните показания напълно кореспондират и с приемо – предавателен
протокол от 02.09.2015г., подписан и от двете страни, с който обекта е предаден
на ответника /възложител и снета охраната без възражения.
Дължимостта на възнаграждението за
м.07.2015г. се потвърждава и от обстоятелството, че фактура № **********/
20.08.2015г., съгласно заключението по допусната съдебно счетоводна експертиза,
която и настоящата инстанция кредитира, като неоспорена от страните е
осчетоводена от ответника, с което е признал неизгодния за себе си факт, че
дължи плащане на задължението.
За неоснователно съдът намира възражението на
ответника, че ищецът не е извършил качествено възложената охранителна дейност,
като е допуснал извършването на кражба на 5009литра дизелово гориво от имот – бензиностанция, собственост на
кооперацията, за което престъпление е образувано досъдебно производство
№1053/2015г. по описа на РУ – Провадия на ОД на МВР – Варна, чиято преписка е
приложена по делото.
Съгласно сключения договор за охрана,
охранявания обект е „стопански двор на кооперацията“. По делото не са
ангажирани допустими доказателства, които да установяват по несъмнен и категоричен
начин, че въпросната бензиностанция е част от стопанския двор на кооперацията и
се включва в предметния обхват на договора. Напротив съгласно протокол за оглед
на местопроизшествие от 28.07.2015г., съставен по досъдебното производство,
дворът на ЗПК „Нива“ е означен като северна граница на бензиностанцията, при
други три: запад - път, юг - черен зелен път и обработваема земя. Също така
изрично в приемо – предавателния протокол от 02.09.2015г., който съдът
коментира по – горе, подписан и от председателя на кооперацията е вписано, че
произшествието е настъпило в обект, извън територията на стопанския двор. Събраните
в хода на съдебното дирене гласни доказателства на св. Ивелин Иванов и Ганчева
са пълно противоречие с официалния удостоверителен документ /протокола за
оглед/. Освен това същите не следва да бъдат кредитирани, поради тяхната
недопустимост с оглед забраната на чл.164, ал.1, т.5 е т.6 от ГПК, тъй като целят
опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ /протокола/ и
съставляват опит да установят съдържанието на писмения договор между страните,
при липса на изрично съгласие на другата страна да могат бъдат изслушани.
Следователно ищецът е изправна страна по
договора и му се дължи заплащане на претендираното възнаграждение.
Неоснователно се явява и възражението на
ответника, че договорът е развален на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД на
31.08.2015г., поради което не дължи възнаграждение за м.02.2015г.
В действителност в договора е уговорена
възможност при неплащане на две последователни възнаграждения изпълнителят има
право да развали договора на основание чл.15, ал.2 от същия. Страните не спорят,
че ищецът е отправил изявление за разваляне от 28.08.2015г. /л.45 от делото/,
получено от ответника 31.08.2015г., поради неплащане на възнаграждение за м.01.2015г.
и 07.2015г. Въпреки това, обаче за да бъде развален договора следва да бъде
даден подходящ срок за изпълнение. Такъв срок в писменото предупреждение не е
даден, като според него договорът следва да се счита развален в деня на неговото
получаване – 31.08.2015г.
Предвид изложеното съдът намира, че не са
възникнали предпоставките на чл.87, ал.1 от ЗЗД за разваляне на договора поради
неизпълнение и договорната връзка към 01. - 02.2015г. е съществувала. Не е
налице и хипотезата на ал.2 на чл.87от ЗЗД, тъй като изпълнението нито е невъзможно
и нито е безполезно.
Така формираните правни изводи обуславят
крайния такъв за основателност на предявения иск за реално изпълнение в пълния
му предявен размер, поради което съдът пристъпва към разглеждане на
възражението за прихващане за сумата от 6514.00лв., исковете за неустойка и
вреди.
За се произнесе по тях съдът съобрази, че
неустойката, която се претендира е компенсаторна такава и се претендира като
дължима поради виновно неизпълнение на задължението на ищеца да осигури пълна и
качествена охрана на обекта на кооперацията. От друга страна с възражението за
прихващане и искът по чл.82 от ЗЗД се търси обезщетение на вредите от същото
неизпълнение. Следователно доколкото неустойката служи за обезпечение на
вредите от неизпълнението, които не е нужно да се доказват, следва да бъде
разгледана първо претенцията за нея, като на основание чл.92, ал.1, изр.
последно от ЗЗД в случай, че същата е основателна, съдът следва да се произнесе
по претенциите по чл.82 от ЗЗД, заявени като възражение за прихващане и
насрещен иск, като формира мотиви дали се установяват вреди в размер по – голям
от дължимата неустойка.
По иска по
чл.92, ал.1 от ЗЗД следва да се установи, че между страните е сключен договор, пораждащ
облигационна връзка между тях, наличие на пълно или частично неизпълнение на
договора, както и съществуваща валидна уговорка за плащане на неустойка за това
неизпълнение. Съдът формира изводи, че между страните е
сключен валиден договор, но по него е налице пълно и точно изпълнение, поради
което е не е влязла в сила уговорената неустоечна клауза по чл.17, ал.1 от
договора за да се дължи търсената компенсаторна неустойка.
Поради изправност на ищеца не е изпълнен и
фактическия състав на чл.79, ал.1, пр.2,
вр.чл.82 от ЗЗД, тъй като той изисква доказано виновно неизпълнение на
договорно задължение, от което да се произтекли вреди, които да са в пряка и
причинна връзка с това неизпълнение и да са могли да бъдат предвими.
По изложените съображения възражението за
прихващане и насрещния иск се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Поради съвпадане на правните изводи на двете
инстанции първоинстационното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззиваемата страна не е представила доказателства за сторени разноски,
поради които и такива не й се следват за въззивна инстанция на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №225/10.08.2018г., постановено по гр.дело №1285/2016г. на Районен
съд – Провадия в
частта, с която е отхвърлен насрещния иск на
„Земеделска производствена кооперация НИВА“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление село Ветрино, обл.Варна, ул.“Г.С.Раковски“ №2 срещу „Агенция
за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Козяк“ № 1А с правно основание чл.79, ал.1, пр.2,
вр.чл.82 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата от 6514.00лв./шест хиляди петстотин и четиринадесет
лева/, представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в кражба на 5009 литра нафта през м.07.2015г.
от стопанския двор на кооперацията, настъпили вследствие на неизпълнение на
задълженията по сключения помежду им договор от 19.07.2010г. за предоставяне на
охранителни услуги И ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част на основание
чл.270, ал.3 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№225/10.08.2018г., постановено по гр.дело № 1285/2016г. на Районен съд –
Провадия в частта, с която е осъдена
„Земеделска производствена кооперация НИВА“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление село Ветрино, обл. Варна, ул.“Г.С.Раковски“ №2 да заплати на „Агенция за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Козяк“ № 1А сума в размер общо
на 6 514.58 /шест хиляди петстотин и четиринадесет лева и 58 стотинки/ с ДДС, представляваща общ сбор на незаплатени възнаграждения за предоставени
охранителни услуги по фактура № **********/ 20.08.2015г. на стойност
3180.00лв.; фактура № **********/20.07.2015г. на стойност 3180.00лв; фактура №
**********/24.09.2015г. на стойност 154. 58лв., всичките суми дължими.по
договор за охрана от 19.07.2010г., на основание чл.79, ал.1, пр.1, вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД.
както и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове
на „Земеделска
производствена кооперация НИВА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление село Ветрино, обл.Варна, ул.“Г.С.Раковски“ №2 срещу „Агенция за
сигурност и охрана Сириус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Козяк“ № 1А с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.82 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати
сумата от 4577.80лв./четири хиляди петстотин седемдесет и седем лева и
осемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в
кражба на 5009 литра нафта през м.07.2015г. от стопанския двор на кооперацията,
настъпили вследствие на неизпълнение на задълженията по сключения помежду им
договор от 19.07.2010г. за предоставяне на охранителни услуги и сумата от 3180.00лв./три хиляди сто и осемдесет лева/,
представляваща дължима неустойка, на основание раздел V чл.17 от договора.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.