О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ І-1499 09.08.2019г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II –ро гражданско отделение, първи въззивен състав, на девети август през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Мариана Карастанчева
Членове: 1. Таня Русева -
Маркова
1.Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1055 по описа за 2019 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от О.С.М. ЕГН **********
и Х.И.М., ЕГН **********, двамата с адрес ***
чрез адв. Р.С. против Решение № 121 от 05.06.2019г. по гр.д. № 991/2018г. по
описа на РС Айтос.
С обжалваното решение РС Айтос е приел за
установено по отношение на двамата ответници О.С.М. и Х.И.М., че ищцата А.М.И.
е собственик на недвижим имот УПИ 11-438, квартал 21 по ПУП на с. Планиница,
общ. Руен, обл. Бургас, поради което на основание чл. 108 от ЗС е осъдил
ответниците да предат на ищцата владението върху нейната собственост,
представляваща 13 кв.м. от посечения урегулиран поземлен имот, разположени на
север от чупката на ищцовия парцел (с посока от север към юг) и на юг до УПИ X111-435.
Осъдил е ответниците да премахнат
незаконно изградената в режим на СИО ограда, находяща се от запад на съседния
УПИ I-437 в кв.21 по ПУП на с. Планиница, общ. Руен, приобщаваща описание 13
кв.м. от собствения на ищцата УПИ II-438 в кв. 21 по ПУП на с. Планиница, общ.
Руен към площта на съседния УПИ I-437 в кв. 21 по ПУП на с. Планиница, общ.
Руен.
В срок е постъпила въззивна жалба срещу
решението, с която въззивниците го намират за неправилно и необосновано. Считат,
че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства, от които
се установявало, че през последните 50 години оградата между двата съседни
имота не била променяна и съществувала в този вид. Съгласно заключението на
вещото лице по разписен списък към плана от 1957г. имот с пл. № 533 бил записан
на дядото на ответника – М. Халилов Карамусов. Оградата била изградена на
имотни граници и имота се владеел повече от 70 години – първоначално от дядото
на жалбоподателя, неговия баща, а сега и от него самия. О.М. придобил
собственост върху имота по силата на нотариален акт за дарение №
71/13.12.1993г. и продължавал да го владее в имотните граници. Сочи, че
регулацията не била приложена и съществуващата ограда между двата имота била
отразена в плана от 1957г. и заснета по действащия план от 1988г. Процесните 13
кв.м. не били завзети се владеели от жалбоподателите. Намира, че необосновано е
прието, че по силата на ЗПИНМ придаваемите части ставали собственост по силата
на плана, което не отговаряло на факта, че съгласно заключението на вещото лице
към 1957г. процесните 13 кв.м. не били придадени към имота на ищцата II-438. С
плана от 1988г. отново било предвидено придаване на процесните 13 кв.м. от имот
533 към УПИ II-438, но не било направено. Счита, че не е приложена регулацията от 1957г.
и от 1988г., оградата била по имотните граници, които съгласно пар. 8 ПЗР на ЗУТ
следвало да се считат за регулационни. Оспорва извода, че ищцата е станала
собственик на процесните 13 кв.м. и моли решението на РС Айтос да се отмени и
вместо това да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. Не се правят доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор на
въззивна жалба от А.М.И. чрез адв. И.Ц. БАК с адрес ***. Твърди, че решението е
законосъобразно, обосновано и правилно. Сочи, че А.И. е собственик на УПИ
II-438, кв. 21 по плана на с. Планиница с площ от 710 кв.м. съгласно нотариален
акт от 19.12.2014г., което би било недопустимо, ако не били уредени
регулационните сметки съгласно пар. 6, ал. 5 ПР на ЗУТ. Отделно имотът бил
придобит през 1993г. от нейния праводател с площ на парцела от 710 кв.м. без
неуредени регулационни сметки. Бил налице валиден и неоспорен акт за
собственост, който включвал процесните 13 кв.м. Твърди, че от датата на
придобиване на правото на собственост и до момента парцела, сега УПИ, се владеел
от въззвиваемата, а преди това от нейния праводател като площта била завзета от
въззивниците въпреки нейното противопоставяне. Оспорва твърдението, че имотът е
завладян по давност предвид разпоредбата на чл. 200 вр. чл. 19, ал. 1, т. 5 ЗУТ
и чл. 59 ЗТСУ (отм). Моли въззивната жалба да се остави без уважение и да се
потвърди решението на РС Айтос. Претендира разноски. Не се правят
доказателствени искания.
Първоинстанционният съд е разгледал обективно
съединени искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС като при служебна
проверка за редовност и допустимост на подадената въззивна жалба съдът
констатира, че в диспозитива на обжалваното съдебно решение Районен съд е
приел, че ищцата е собственик на УПИ
11-438, квартал 21 по ПУП на с. Планиница, общ. Руен, обл. Бургас и е
осъдил ответниците да предадат владението върху нейна собственост,
представляваща 13 кв.м. от посочения урегулиран поземлен имот, разположен на
север от чупката на ищцовия парцел (с посока от север към юг) и на юг до УПИ X111-435. В мотивите (л. 2) от
обжалваното решение РС приема, че ищцата е собственик на УПИ II-438, квартал 21 по ПУП на с. Планиница, общ.
Руен, обл. Бургас. На следващо място е осъдил ответниците да премахнат
назаконно изградената в режим на СИО ограда, находяща се на запад от съседния
УПИ I-437 като за собствен на ищцата е посочен УПИ II-438 в кв. 21 по ПУП на с. Планиница, общ. Руен. Въззивният
състав на съда намира, че действително формираната в мотивите воля на съда е
ясна, но обективираното в диспозитива на съдебния акт изписване на урегулирания
поземлен имот с арабски цифри, а след това с римски, би създало трудности при необходимост
от последваща индивидуализания на имота, поради което следва да се допусне
поправка на очевидна фактическа грешка, което е от компетентността на съда,
постановил решението. Преди произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК от първоинстанционния съд, въззивната
инстанция не може да постанови решение по съществото на спора.
Това налага да се прекрати образуваното пред
ОС Бургас производство и делото да бъде върнато на РС Айтос за произнасяне по
реда на чл. 247 от ГПК. След приключването на това производство РС
Бургас следва да изпрати делото отново на Окръжен съд Бургас за произнасяне по
въззивната жалба.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото в.
гр.д. № 1055/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ВРЪЩА делото на Районен съд Айтос за
провеждане на производство реда на чл. 247 от ГПК, след приключване на което делото ДА СЕ ВЪРНЕ на ОС Бургас за
произнасяне по въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.