Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 05.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и трети февруари
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева
гр. дело № 2066 по описа на 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Е.Х.Ж.Г., гражданин на Белгия, с която са предявени
против „П.О.“ ЕООД обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1, предл.първо от ЗЗД за заплащане на
сумата от 12 000 евро, представляваща дължимо и неплатено фиксирано месечно
нетно възнаграждение за периода от 15.11.2017 г. до 15.12.2017 г. на основание
чл.4 и чл.7.1. от Договор за възлагане на управление от 19.10.2016 г., във
връзка с Приложение № 1 от 31.03.2017 г., сумата от 54000 евро, представляваща
дължими и неплатени месечни компенсации за периода от 19.10.2016 г. до
15.12.2017 г. на основание чл.8.3. от договора, сумата от 46 430 лв.,
представляваща дължим и неплатен годишен бонус за периода от 19.10.2016 г. до
31.12.2016 г. на основание чл.1.2. и чл.1.3. от Приложение № 1 от 31.03.2017 г.
към договора, сумата от 16 230 лв., представляваща дължим и неплатен годишен
бонус за периода от 01.01.2017 г. до 15.12.2017 г. на
основание чл.1.2. и чл.1.3. от Приложение № 1 от 31.03.2017 г. към договора,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от деня на предявяване на
исковата молба-14.02.2018 г. до окончателното издължаване.
Такава е
исковата претенция, съобразно допуснатото изменение на основание чл.214, ал.1
от ГПК с протоколно определение от 19.02.2019 г.
Ищецът твърди, че на 19.10.2016
г. между страните е сключен Договор за възлагане на управление, с който ищецът
е назначен за управител на ответното дружество на основание чл.141, ал.7 от ТЗ
и решение на едноличния собственик на капитала от същата дата. Твърди се, че на
основание чл.4 от Договора, на 31.03.2017 г. между страните е подписано
Приложение № 1, съгласно чл.1.1. на което управителят
ще получава фиксирано месечно брутно възнаграждение в размер на 27 704 лв.,
като дружеството следва да приспада всички дължими данъци, социални осигуровки,
вноски за безработица и здравно-осигурителни вноски, както и други вноски
дължими съгласно действащото законодателство. Уговорен е и падеж до 10-то число
на месеца, следващ този, за който възнаграждението се дължи, по банкова сметка ***.
В чл.1.2. от Приложение № 1 страните са се споразумели, че управителят ще
получава годишен бонус в размер на 58 675 лв. Поддържа се, че в чл.8.2. от
договора е регламентирана забрана за извършване на конкурентна дейност от
страна на управителя по време на действие на договора и една година след
прекратяването му. Съгласно чл.8.3. за периода на действие на забраната за
конкурентна дейност по чл.8.2. управителят следва да получава месечни
компенсации в размер на 50% от последното получено месечно възнаграждение по
чл.4.1.
В срока за отговор на 11.05.2018
г. ответникът депозира такъв, чрез процесуалния си представител адвокат Р.,
надлежно упълномощен с пълномощно, приложено към делото.
Оспорва предявените искове по
основание и размер, като счита същите за неоснователни. Счита, че в полза на
ищеца не е възникнало право на възнаграждение за претендирания
период, тъй като овластяването на управителя е оттеглено на 15.11.2017 г. и от
този момент договорът е прекратен и мандатното правоотношение е престанало да
съществува. Твърди се, че в периода от 15.11.2017 г.-15.12.2017 г. ищецът не е
изпълнявал задълженията си за управление по договора.
При условията на евентуалност и в
случай, че съдът счете искът за основателен ответникът прави възражение за
прихващане на претендираното възнаграждение в размер
на 12 000 евро с вземане на ответника към ищеца в размер на 37 989,66 лв.,
която сума е платена на ищеца без основание на 05.05.2017
г.
Счита искът за присъждане на
месечни компенсации за периода от 19.10.2016 г.-15.12.2017 г. за неоснователен,
тъй като постигнатата уговорка по чл.8 от договора урежда хипотеза за
неизвършване на конкурентна дейност от датата на прекратяване на договора до
изтичане на една година от прекратяването. При условията на евентуалност счита,
че такава компенсация се дължи до 15.11.2017 г., тъй като в уведомлението за
прекратяване на договора се съдържа волеизявление за анулиране на забраната за
осъществяване на конкурентна дейност.
При условията на евентуалност и в
случай, че съдът счете искът за основателен ответникът прави възражение за
прихващане на претендираните месечни компенсации с
вземане на ответника към ищеца в размер на 37 989,66 лв., която сума е платена
на ищеца без основание на 05.05.2017 г.
Оспорва предявения иск за присъждане на
годишен бонус и счита същия за неоснователен с твърдението, че в подписаното
Приложение № 1 няма изрични разпоредби за обратно действие и следователно бонус
би се дължал за периода след 01.04.2017 г., ако са изпълнени всички други
условия за плащането му. Твърди се, че независимо от горното на 04.05.2017 г. е
извършен превод на сума в размер на 77 428,94 лв. с основание възнаграждение за
м.04.2017 г. и бонус за 2016 г. в размер на 11735,28 лв.-пропорционален на
дните за периода от датата на сключване на договора 19.10.2016 г. до 31.12.2016
г. Поддържа се, че дължимият годишен бонус за 2016 г. е заплатен, като в
уговорения срок ищецът не е направил никакви възражения относно неговия размер,
поради което сметката за размер на бонуса се счита одобрена. Поддържа се, че
бонус за 2017 г. не се дължи, тъй като ищецът не е изпълнил индивидуалните
цели, зададени му за 2017 г., съгласно чл.1.3. от Приложението. При условията
на евентуалност твърди че бонус се дължи пропорционално от 01.04.2017 г. до
15.11.2017 г., а не за цялата година.
При условията на евентуалност
заявява възражение за прихващане със сумата от 37 989,66 лв.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове и по съображения подробно
изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за прекомерност на
разноските на ответника.
В съдебно заседание ответникът
чрез процесуалния си оспорва предявените искове. Подробни съображения излага в
депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски съобразно
представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за прекомерност на
разноските на ищеца и за липса на доказателства за реалното им извършване.
Софийски градски съд, I-6 състав, след преценка
на твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
На
19.10.2016 г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за възлагане
на управление, по силата на който ищецът е назначен за управител на дружеството
на основание чл.141, ал.7 от ТЗ и решение на едноличния собственик на капитала
от същата дата. Договорът е сключен за неопределено време, като страните са се
договорили, че може да бъде прекратен с писмено предизвестие от 30 дни,
направено от някоя от страните. Уговорено е също така, че овластяването на
управителя може да бъде оттеглено по всяко време с решение на едноличния
собственик на капитала, съгласно чл.141, ал.4 от ТЗ. На основание чл.4.1. от
договора, на 31.03.2017 г. е подписано Приложение № 1, съгласно чл.1.1. от което, страните са се договорили, че ищецът в
качеството си на управител ще получава фиксирано месечно брутно възнаграждение
в размер на 27 704 лв., като дружеството следва да приспада всички дължими
данъци, социални осигуровки, вноски за безработица и здравно-осигурителни
вноски, както и други вноски дължими съгласно действащото законодателство.
Уговорен е и годишен бонус в размер на 58 675 лв. Изплащането на бонуса е
поставено в зависимост от изпълнението на индивидуалните цели, определени от
председателя на борда на съветниците на едноличния
собственик на капитала през четвъртото тримесечие на годината, отнасящи се за
идващата година. Общият бонус съответства на стопроцентно изпълнение на целите.
Ако договорът за възлагане на управлението започва през календарната година,
бонусът се изчислява пропорционално. Това се отнася и в случай, че договорът за
възлагане на управлението бъде прекратен през годината.
По
силата на чл.8.2. от договора ищецът в качеството си на управител е поел
задължение по време на срока на действие на договора и за период от една година
след неговото прекратяване, да не работи възмездно или безвъзмездно за
конкурентно дружество. Клаузата за неконкуренция след изтичане на договора,
съгласно този член 8.2., що се отнася до територия, се прилага за
държавите-членки на Европейския съюз и всички държави извън Европейския съюз, в
които дружеството и другите свързани с него дружества предоставят услуги в сферата
на дейност на дружеството към датата на прекратяване на договора. За срока на
клаузата за неконкуренция след изтичане на договора, управителят получава
обезщетение за годината на неконкуриране по чл.8.2. в размер на 50% от
последното платено месечно възнаграждение, съгласно чл.4.1., б.“а“. Съгласно
чл.8.4. от договора, дружеството може да се откаже от клаузата за спазване на
неконкуренция след изтичане на договора по чл.8.2. с 30-дневно писмено
предизвестие, като след изтичане на тримесечния срок не се изисква повече да се
изплаща обезщетение.
На
15.11.2017 г. лично на ищеца е връчено известие, с което е уведомен, че на
15.11.2017 г. се прекратява договора за управление от 19.10.2016 г. на
основание чл.7.2. от договора за управление-оттегляне овластяването на
управителя от едноличния собственик. Ответното дружество чрез своя едноличен
собственик на капитала е направило изявление, за неизпълнение от страна на
ищеца на заложените индивидуални задачи и цели за 2017 г., поради което
дружеството не му дължи годишен бонус по чл.1.2. от Приложение № 1 от
31.03.2017 г. към договора за управление. Заявило е също така, че анулира
забраната за осъществяване на конкурентна дейност по чл.8.2. от договора за
управление.
Съобразно
приетото по делото заключение на ССчЕ, нетната
стойност на месечното възнаграждение на ищеца е в размер на 24 621,44 лв.,
като на експертизата не са предоставени данни за изплащане на възнаграждение за
периода след 15.11.2017 г. Установява се, че размерът на месечните компенсации
по чл.8.3. от договора за периода от 19.10.2016 г. до 15.12.2017 г. е
12 310,72 лв., респ. 6 294,37 евро.
Установява
се също така, че размерът на бонуса за периода от 19.10.2016 г. до 31.12.2016
г. е 11 470,16 лв., съответно нетния размер е 10 896,91 лв., а
стойността му в евро е 5 574,50 евро. На 05.05.2017
г. на ищеца е изплатена обща сума в размер на 77 428,94 лв. с посочено
основание възнаграждение за месец април 2017 г. и бонус за изпълнение. Размерът
на нетното възнаграждение е 24 621,44 лв.
Размерът
на годишния бонус за периода от 01.01.2017 г. до 15.11.2017
г. е 51 576,62 лв., а нетният му размер възлиза на сумата от
46 418,96 лв.
От
приетото заключение по допълнителната ССчЕ и разпита
на вещото лице Г. в съдебно заседание се установява, че на експертизата не са
представени счетоводни документи, установяващи превеждането на суми в размер на
27 704 лв. Счетоводен документ има само за сумата от 77 428,04 лв.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
От
правна страна:
Съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
изпълнение на сключен между страните на 19.10.2016 г. договор за възлагане на
управлението и Приложение № 1 към този договор, сключено между страните на
31.03.2017 г.
По въпроса относно правния
характер на договора за управление е налице постоянна практика на ВКС, формирана
с решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 306 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
решение № 204 от 28.07.2014 г. по гр. д. № 983/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и
решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
която настоящият състав изцяло споделя. В посочените решения се приема, че
правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско
дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на
гражданското и търговското право. Отношенията между управителя, съответно
членовете на съвета на директорите и на управителния съвет, от една страна и
дружеството, от друга, се уреждат с договор за възлагане на управлението, който
следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена
негова характеристика е равнопоставеността на
страните по него, поради което лицето, на което е възложено управлението няма
качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ.
Възнаграждението, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански
договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления
и удръжки са правени по него.
Правоотношенията между страните се основават
на посочения договор за
управление, който е вид
договор за поръчка и се урежда
от общите правила на чл.
280 и сл. ЗЗД, доколкото няма специални правила, съдържащи в Търговския закон.
Първата претенция на ищеца е за заплащане
на дължимото му се по договора на основание чл.4 и чл.1 и т.1.1. от Приложение 1 към договора уговорено брутно
възнаграждение в размер на 27 704 лв., дължимо за периода от 15.11.2017 г.
до 15.12.2017 г.
Между страните не се спори, че
такова възнаграждение и в посочения размер е уговорено. Спорен е въпрос за процесния период налице ли е бил действащ договор.
Ищецът счита, че договорът е
прекратен на 15.12.2017 г. с изтичането на 30 дневното предизвестие. Ответникът
счита, че действието на договора е прекратено на 15.11.2017 г. с връчване на уведомлението
за прекратяване на договора и оттегляне овластяването на управителя от
едноличния собственик.
Настоящият съдебен състав намира,
че договорът за възлагане на управлението, сключен между страните на 19.10.2016
г., е прекратен на 15.11.2017 г. с оттегляне овластяването на управителя от
едноличния собственик. Споделя виждането на ответната страна, че чл.7, т.7.1. и
т.7.2. уреждат две различни хипотези на прекратяване на договора и в случая
договорът между страните е прекратен на основание чл.7, т.7.2. от договора, а
не с 30-дневно предизвестие на основание чл.7, т.7.1 от договора.
По отношение прекратяване на
договора е приложима норма на чл. 287 ЗЗД, с оглед посоченото по-горе и трайно
възприетото в теорията и практиката, че договорът за управление се подчинява на
правилата за мандатното правоотношение /договора за поръчка/. Разпоредбата на
чл. 287 по ясен и категоричен начин определя начините, респ. и момента на
прекратяването на това правоотношение, единият от които е оттеглянето на
поръчката, което в случаите по Търговския закон става с решението на едноличния
собственик на капитала, съгласно чл.141, ал.4 от ТЗ. Това решение на едноличния
собственик е сведено до знанието на ищеца на 15 ноември 2017 г., т.е. от този
момент договорът за управление се счита прекратен.
Съгласно действащата правна
уредба, управителят на дружеството с ограничена отговорност се избира и
освобождава, респ. освобождава се от отговорност, от общото събрание на
дружеството /чл. 137, т. 5 ТЗ/.
В резултат на избора на дадено
лице за управител пряко възниква правото да представлява дружеството, като при
вписване в търговския регистър на представителната власт на управителя, следва
да е налице изрично писмено съгласие за изпълнение функциите на управител,
дадено в предвидената в чл. 141, ал. 3 ТЗ форма. Изборът на управител може да
бъде и за определен мандат, в случай, че такъв е предвиден в дружествения
договор. Както е прието и в решение № 306 от 25.06.2012 г. по гр. д. №
1387/2011 г., IV г. о. на ВКС правоотношението, което се създава между управителя
и управляваното от него дружество с ограничена отговорност, възниква от избора
на управителя, като това правоотношение има мандатен характер.
Отношенията между управителя и
дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, сключен в писмена
форма. Относно правната характеристика на договора за възлагане на управление е
налице съдебна практика на ВКС, обективирана в
решение № 72 от 30.06.2010 г. по т. д. № 740/2009 г., I т. о., решение № 160 от
22.11.2010 г. по т. д. № 1060/2009 г., II т. о., решение № 306 от 25.06.2012 г.
по гр. д. № 1378/2011 г., IV г. о. и др. В част от цитираните решения е прието,
че при предсрочно прекратяване действието на договора за възлагане управлението
поради оттегляне по смисъла на чл. 287, предл. второ ЗЗД, не би могло да се поставя въпрос за
виновно договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В разпоредбата на чл. 141, ал. 4 ТЗ, е предвидено, че овластяването на управителя може да бъде оттеглено по
всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър. Свободата на
общото събрание да освободи управителя по всяко време, съответно да избере нов
управител, е императивно уредена от законодателя и тя произтича от свободната оттегляемост на овластяването /включващо упълномощаване/.
Налице е и пълно съответствие между възможността на волеобразуващия
орган на дружеството за оттегляне овластяването на управителя/за освобождаване
на управителя/, което по своята същност съставлява оттегляне на съгласието за
персоналния състав на представителния орган на дружеството, с действие за в
бъдеще, и предвидената в чл. 141, ал. 5 ТЗ възможност за едностранно оттегляне
на управителя, с писмено уведомление до дружеството.
С оглед предвидената в ТЗ свободна оттегляемост на овластяването на управителя, законодателят
не е въвел основания за освобождаване на управителя. Дори и в случаите, когато
в дружествения договор са предвидени такива основания, те не биха могли да
преодолеят императивно уредената в чл. 141, ал. 4 ТЗ свобода на общото събрание
за оттегляне на упълномощаването.
След оттегляне на поръчката
липсва престация от страна на довереника, за която би
се дължало възнаграждение. Липсата на престация,
прави искането за възнаграждение неоснователно. Видно от уведомлението за
прекратяване, ищецът не е поел задължения, които да изпълнява.
Ето защо и на посочените по-горе
основания съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и за ищеца не
е възникнало вземане по договор на посоченото от него основание, тъй като в
периода 15.11.2017 г.-15.12.2017 г. не е било налице условието за това, а
именно: договорът да е в сила, поради което първата претенция подлежи на
отхвърляне.
Втората претенция на ищеца е за сумата
от 54000 евро, представляваща дължими и неплатени месечни компенсации за
периода от 19.10.2016 г. до 15.12.2017 г. на основание чл.8.3. от договора.
Тази претенция също е изцяло
неоснователна.
От тълкуването на нормите на
чл.8, т.8.3. във връзка с т.8.2. и т.8.4., като съдът съобразява превода на
текста на тези норми, съобразно заключението на приетата по делото езикова
експертиза, става ясно, че месечни компенсации във връзка със забраната за конкурентна
дейност, се дължат само за срока на клаузата за неконкуренция след изтичане на
договора и при условие, че дружеството не се е отказало от клаузата за спазване
на неконкуренцията след изтичане на договора.
С оглед на горното настоящият
съдебен състав намира, че на ищеца и в периода на действие на договора
19.10.2016 г.-15.11.2017 г. не се дължат месечни компенсации.
Такива не се дължат и след
прекратяване на договора, с оглед на уговореното в чл.8, т.8.4. от договора,
доколкото с връченото на 15.11.2017 г. уведомление, ищецът изрично е уведомен
за анулиране на забраната за осъществяване на конкурентна дейност по чл.8.2. от договора.
Но доколкото и съобразно чл.8,
т.8.4., дружеството може да анулира забраната само с 30-дневно предизвестие и
не дължи компенсация след изтичане на срока на предизвестието, то искът за
периода от 15.11.2017 г. до 15.12.2017 г., когато е изтекъл 30-дневния срок се
явява основателен в размер на сумата от 12 310,72 лв., представляваща 50%
от последното получено месечно възнаграждение съгласно чл.4.1. Същото е
определено в неговия нетен размер, съобразно уговореното, че дружеството
приспада всички дължими данъци, социални осигуровки и др.
При това положение съдът следва
да разгледа въведеното от ответника възражение за прихващане с вземане на
ответното дружество в размер на 37 989,66 лв.-платено без основание на 05.05.2017 г.
Възражението е основателно. Между
страните не се спори, че на 05.05.2017 г. на ищеца е
изплатена общо сума в размер на 77 428,94 лв. с посочено основание
възнаграждение за месец април 2017 г. и бонус за изпълнение. Със заключението
на ССчЕ се установява, че дължимият бонус за периода
от датата на сключване на договора 19.10.2016 г. до 31.12.2016 г. в неговият
нетен размер, изчислен пропорционално възлиза на сумата от 10 896,91 лв., определен
съобразно уговореното между страните по т.1.3. от Приложение 1 към договора, а
нетното месечно възнаграждение за месец април 2017 г. възлиза на сумата от
24 621,44 лв., т.е. остава разлика от 41 910,59 лв., за която не е
посочено основание за нейното плащане.
От тази разлика ответникът
претендира сума в размер на 37 989,66 лв., като получена от ищеца без
правно основание. От своя страна ищецът твърди, че е получил на правно
основание процесната сумата, а именно: дължимите му
договор месечни компенсации в размер на 50% от полученото месечно
възнаграждение. Твърди, че за периода от 19.10.2016 г. до 15.12.2017 г. ищецът
му дължи месечни компенсации в общ размер на сумата от 54 000 евро, в
левова равностойност 105 614,82 лв., от която сума ответникът му е
заплатил 37 989,66 лв. В тежест на ищеца бе да докаже правното основание,
на което е получил сумата от 37 989,66 лв., което в случая не бе сторено.
На първо място както е посочено
по-горе такива месечни компенсации за забрана за конкуренция по време на
действие на договора, не се дължат. Извод, че се касае за заплащане на месечни
компенсации само за периода на забраната за конкурентна дейност след
прекратяване на договора, може да бъде изведен и от уговорката за размера на
тези компенсации. Страните са уговорили, че управителят следва да получава
месечни компенсации в размер на 50% от последното получено месечно
възнаграждение съгласно чл.4.1., т.е. касае се за последното получено преди
прекратяване на договора месечно възнаграждение.
На следващо място сборът от претендираните от ищеца месечни компенсации за целия период
на действие на договора, не съответства на уговореното от страните.
Ищецът твърди, че му се дължи сумата
от 54 000 евро, в левова равностойност 105 614,82 лв.
Между страните не се спори, че за
целия период на договора, месечното брутно възнаграждение е било в размер на
27 704 лв., съответно неговия нетен размер, съгласно неоспореното от
страните заключение възлиза на сумата от 24 621,44 лв. Претендираният период от 19.10.2016 г. до
15.12.2017 г., т.е. 13 месеца и 26 дни. За този период, ако се приеме, че на
ищеца са се дължали месечни компенсации, то те възлизат на сумата от
170 708,59 лв., а не така както сочи ищеца 105 614,82 лв.
По горните съображения съдът
намира, че ищецът не доказа главно и пълно твърдяното от него правно основание,
на което е получил сумата от 37 989,66 лв., поради което възражението на
ответника се явява основателно.
След прихващане на двете дължими
суми до размера на по-малката от тях /37 989,66-12 310,72/, вземането на ищеца
се явява погасено чрез възражението за прихващане.
Предвид горното и вторият
предявен иск подлежи на отхвърляне.
По третата претенция на ищеца.
Ищецът претендира сумата от 46
430 лв., представляваща дължим и неплатен годишен бонус за периода от
19.10.2016 г. до 31.12.2016 г. на основание чл.1.2. и чл.1.3. от Приложение № 1
от 31.03.2017 г. към договора, сумата от 16 230 лв., представляваща дължим и
неплатен годишен бонус за периода от 01.01.2017 г. до
15.12.2017 г. на основание чл.1.2. и чл.1.3. от Приложение № 1 от 31.03.2017 г.
към договора.
И този иск се явява изцяло
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Със заключението на ССчЕ, неоспорено от ищеца, се установи, че дължимият бонус
за периода от датата на сключване на договора-19.10.2016 г. до 31.12.2016 г.
възлиза на сумата от 10 896,91 лв. в неговия нетен размер и той е изплатен
на ищеца на 05.05.2017 г.
Действително уговорената сума е в
размер на 58 675 лв., но съобразно уговорката в чл.1, т.1.3. от Приложение
1, ако договорът за възлагане на управлението започва през календарната година,
както е и в настоящия казус, действието на договора е започнало на 19.10.2016
г., то бонусът се изчислява пропорционално. Вещото лице е определило този
пропорционален размер на 10 896,91 лв. и в тази част заключението му не е
оспорено от ищеца. Бонус за 2016 г. е съобразно уговореното между страните е
бил платим през първото тримесечие на 2017 г. и е бил изплатен на ищеца.
По отношение на претенцията за
бонус за периода от 01.01.2017 г. до 15.12.2017 г.,
този иск е недоказан, въпреки изрично разпределената на ищеца доказателствена тежест.
Съобразно уговореното между
страните, бонусът зависи от изпълнението на индивидуалните цели, определени от
председателя на борда на съветниците на едноличния
собственик на капитала през четвъртото тримесечие на годината, отнасящи се за
идващата година. Общият бонус съответства на стопроцентово изпълнение на целите.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест,
ищецът не ангажирана никакви доказателства имало ли е какви са били индивидуалните
цели, определени от председателя на борда на съветниците
на едноличния собственик на капитала и съответно изпълнил ли ги е.
Не е вярно твърдението на ищеца,
че тези факти е следвало да бъдат доказани от ответника. На първо място и с
доклада по делото, съдът изрично е разпределил на ищеца тази доказателствена тежест и той не е възразил срещу доклада в
тази част.
На следващо място както при
прекратяване на правоотношението между страните, така и в настоящия процес,
ответникът твърди отрицателни факти, а именно, че ищецът не е изпълнил
заложените индивидуални задачи и цели за 2017 г. Както е добре известно,
отрицателните факти не подлежат на доказване. Ищецът, който твърди обратното и
който основава правото си на бонус на изпълнение на договора и на поставените
му цели, следваше да докаже факта на точно и добросъвестно изпълнение на всички
свои задължения, произтичащи от договора, което не стори в настоящия процес,
поради което и тази искова претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По разноските в процеса:
При
този изход на делото разноски се дължат само от ищеца на ответника на основание
чл.78, ал.3 от ГПК в общ размер на сумата от 6251,60 лв., от която: 6000
лв.-заплатено адвокатско възнаграждение и 251,60 лв.-депозит вещи лица.
Неоснователно
е възражението на ищеца по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв.
На
основание чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за размера на минималните
адвокатски възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Предявени
са четири обективно кумулативно съединени искове с цена, както следва:
23 469,95 лв., 105 614,82 лв., 46 430 лв. и 16 230 лв.
Дължимите минимални адвокатски възнаграждение определени по реда на чл.7, ал.2,
т.4 и т.5 от Наредбата са съответно: 1234,10 лв., 3642,30 лв., 1922,90 лв. и
1016,90 лв., или общо 7816,12 лв. Следователно заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в общ размер на
сумата от 6000 лв. очевидно не се явява прекомерно, даже е под определения
минимален размер.
Водим от горното Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани предявените от Е.Х.Ж.Г., гражданин на Белгия, роден
на *** г., със съдебен адрес в Република България: гр. София, бул. „*********,
офис 217-адвокат В.З., против „П.О.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1, предл.първо от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на следните суми:
1. сумата от 12 000 евро
/дванадесет хиляди евро/, представляваща дължимо и неплатено фиксирано месечно
нетно възнаграждение за периода от 15.11.2017 г. до 15.12.2017 г. на основание
чл.4 и чл.7.1. от Договор за възлагане на управление от 19.10.2016 г., във
връзка с Приложение № 1 от 31.03.2017 г.,
2. сумата от 54000 евро, в левова
равностойност 105 614,82 лв., представляваща дължими и неплатени месечни
компенсации за периода от 19.10.2016 г. до 15.12.2017 г. на основание чл.8.3.
от договора, като за разликата над сумата от 12 310,72 лв. до пълния претендиран размер от 105 614,82 лв. отхвърля исковата
претенция като неоснователна, а за сумата от 12 310,72 лв. отхвърля след
прихващане до размера на по-малката сумата с дължимата от Е.Х.Ж.Г., гражданин
на Белгия, роден на *** г. на „П.О.“ ЕООД ЕИК ********* сума от 37 989,66 лв., получена от
ищеца без правно основание на 05.05.2017 г.
3. сумата от 46 430 лв.
/четиридесет и шест хиляди четиристотин и тридесет лв./, представляваща дължим
и неплатен годишен бонус за периода от 19.10.2016 г. до 31.12.2016 г. на
основание чл.1.2. и чл.1.3. от Приложение № 1 от 31.03.2017 г. към договора и
4. сумата от 16 230 лв.
/шестнадесет хиляди двеста и тридесет лв./, представляваща дължим и неплатен
годишен бонус за периода от 01.01.2017 г. до
15.12.2017 г. на основание чл.1.2. и чл.1.3. от Приложение № 1 от 31.03.2017 г.
към договора, ведно със законната лихва върху главниците, считано от деня на
предявяване на исковата молба-14.02.2018 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Е.Х.Ж.Г., гражданин на
Белгия, роден на *** г., със съдебен адрес в Република България: гр. София,
бул. „*********, офис 217-адвокат В.З. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „П.О.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 6 251,60 лв. /шест хиляди двеста петдесет и един
и 0,60 лв./ разноски направени от ответника пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: