№ 6938
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100509434 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Български пощи“ ЕАД срещу решение №
8507/12.05.2025 г. по гр.д. № 54850/2024 г. по описа на СРС, 168 състав, с което е
уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявен от Т.
И. С. срещу „Български пощи“ ЕАД, като ответникът е осъден да заплати в полза на
ищцата сумата в размер на 12199,28 лв., представляваща обезщетение за оставането
без работа поради незаконосъобразно прекратяване на трудовия договор на ищцата,
отменено с решение № 12662 от 26.06.2024 г., по гр.д. № 8307/2024 г.,по описа на СРС,
74 състав, за периода от 23.05.2024 г. до 01.08.2024г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 05.11.2024 г., до окончателното плащане.
Жалбоподателят – „Български пощи“ ЕАД, твърди, че решението е неправилно.
Сочи, че ищцата не е доказала елементите на фактическия състав на предявения от нея
иск за заплащане на обезщетение, поради което същият се явява неоснователен. Ето
защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – Т. И. С., оспорва жалбата, като счита, че обжалваното
1
решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т. И. С. с осъдителен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявен срещу „Български пощи“
ЕАД, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на
12199,28 лв. (след допуснато изменение на размера на предявения иск),
представляваща обезщетение за оставането без работа поради незаконосъобразно
прекратяване на трудовия договор на ищцата, отменено с решение № 12662 от
26.06.2024 г., по гр.д. № 8307/2024 г.,по описа на СРС, 74 състав, за периода от
23.05.2024 г. до 01.08.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 16.09.2024 г., до окончателното плащане.
Ищцата - Т. И. С., твърди, че считано от 21.08.2023 г. е заемала длъжността
„директор“ на дирекция „Оперативна дейност“ при Централно управление на
„Български пощи“ ЕАД, съгласно трудов договор, сключен между страните. Считано
от 01.02.2024 г. трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от страна
на работодателя. Уволнението от посочената длъжност е признато за незаконно с
влязло в сила решение № 12662 от 26.06.2024 г., по гр.д. № 8307/2024 г.,по описа на
СРС, 74 състав, като е възстановената на заеманата длъжност. Претендира в
настоящото производство заплащането на сумата в размер на 12199,28 лв. (след
допуснато изменение на размера на предявения иск), представляваща обезщетение за
оставане без работа за периода от 23.05.2024 г. до 01.08.2024 г.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно.
Съгласно определение № 135/15.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4934/2024 г. по описа на
ВКС, IV ГО, е отменено определение № 17357/03.11.2024 г. по ч.гр.д. № 11808/2024 г.
по описа на СГС, с което е потвърдено разпореждане от 17.09.2024 г. по гр.д. №
54850/2024 г. по описа на СРС, 168 състав, с което е прекратено производството. ВКС е
стигнал до фактически и правни изводи за допустимост на претенцията, тъй като
настъпването на изискуемост на спорното вземане за обезщетение в исковия период –
23.05.2024 г. до 01.08.2024 г., представлява нов факт, който не се обхваща от
преклузията на силата на пресъдено нещо, поради което не е налице хипотезата на чл.
299, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Следователно, обжалваното решение се явява допустимо.
Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
2
За основателност на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за посочения период, че
оставането му без работа е в причинна връзка с незаконно уволнение, както и размерът
на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен
отработен месец.
На основание чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период.
Съгласно влязло в сила решение № 12662 от 26.06.2024 г., по гр.д. № 8307/2024
г.,по описа на СРС, 74 състав, е признато за незаконна уволнението на Т. И. С.,
извършено със заповед № 4/31.01.2024 г. на главния изпълнителен директор на
„Български пощи“ ЕАД, с която на основание чл. 328, ал. 2 КТ е прекратено трудовото
правоотношение, като работникът Т. И. С. е възстановена на основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ на заеманата до уволнението длъжност – „директор“ на дирекция
„Оперативна дейност“ при Централно управление на „Български пощи“ ЕАД. Със
същото решение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е присъдено в
полза на Т. И. С. обезщетение в размер на 14240,42 лв. за оставане без работа в
периода от 01.02.2024 г. до 22.05.2024 г. Посоченият иск е отхвърлен за периода от
23.05.2024 г. до 01.08.2024 г., тъй като към датата на приключване на устните
състезания не се установено изискуемост на вземането за посочения период.
Съгласно огледа на трудовата книжка на работника, извършен от страна на
първоинстанционния съд в о.с.з., проведено на 28.04.2025 г., е констатирано, че в
трудовата книжка на работника не е налице вписване на друго трудово
правоотношение, възникнало в периода, предмет на делото. Както правилно е
посочено в обжалваното решение, съгласно Тълкувателно решение № 6/2013 г. от
15.07.2014 г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след
уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на
ищеца (работника). Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи
липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на
ищеца. Следователно и с оглед дадените разяснения от ВКС, по делото се явява
доказано, че за периода от 23.05.2024 г. до 01.08.2024 г. работникът е останал без
работа.
3
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорно е отделено
обстоятелството относно размер на брутното трудово възнаграждение на работника за
последния пълен отработен месец, предхождащ уволнението, който възлиза на сумата
от 5268 лв. Следователно, дължимото обезщетение за периода от 23.05.2024 г. до
01.08.2024 г. е в размер на 12235,40 лв. (размерът е изчислен от съда на основание чл.
162 ГПК). Ето защо, предявеният иск е основателен за пълния предявен размер.
Във връзка с изложението обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Следва да се посочи, че в обжалваното решение е допусната очевидна
фактическа грешка при посочването на началния момент, от който се дължи законна
лихва (датата на подаване на исковата молба), като грешно е посочено, че исковата
молба е подадена на 05.11.2024 г., вместо правилното – 16.09.2024 г. Посочената
грешка следва да бъде отстранена служебно от страна на СРС след връщане на делото.
По разноските:
Съгласно Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, адвокатското възнаграждение за посоченото производство е в размер на
1497,94 лв. От друга страна, съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-
438/2022 г., при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от
размерите, предвидени в наредбата, поради което не следва да се преценява какъв е
размерът по наредбата.
Предвид факта, че въззивната жалба е отхвърлена изцяло, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1000 лв. Същото се
явява справедливо такова с оглед фактическата и правна сложност на делото,
обусловена от вида и броя на исковете и събрания доказателствен материал, както и
извършените от процесуалния представител на ответника по жалбата процесуални
действия, изразяващи се единствено в явява и процесуално представителство в
насроченото единствено открито съдебно заседание във въззивното производство. В
този смисъл, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, релевирано от процесуалния
представител на въззивника, е основателно, тъй като претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. от страна на ответника по въззивната
жалба са прекомерни, предвид посочените по-горе критерии.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8507/12.05.2025 г. по гр.д. № 54850/2024 г. по
описа на СРС, 168 състав, с което е уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявен от Т. И. С. срещу „Български пощи“ ЕАД, като
ответникът е осъден да заплати в полза на ищцата сумата в размер на 12199,28 лв.,
представляваща обезщетение за оставането без работа поради незаконосъобразно
прекратяване на трудовия договор на ищцата, отменено с решение № 12662 от
26.06.2024 г., по гр.д. № 8307/2024 г.,по описа на СРС, 74 състав, за периода от
23.05.2024 г. до 01.08.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 16.09.2024 г. (при допусната очевидна фактическа грешка при
посочване на датата, от която се дължи законна лихва), до окончателното плащане
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на Т. И.
С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5