№ 114
гр. Силистра, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на десети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500054 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на гл.ХХІ , чл.274 и сл. от ГПК.
„Мултипъл плюс" ЕООД, ЕИК ********* обжалва Определение №
917/15.12.2021 г., постановено по гр. д. № 475/2021 г. по описа на Районен съд
- гр. Силистра, с което е допълнено постановеното по делото решение, в
частта за разноските, с присъждане на сторените от „Ковачев Прес“ ООД
разноски за адвокатски хонорар по заповедното производство – ч.гр.д. № №
202 по описа на СРС за 2021 г. в размер на 300 лв.
В жалбата се сочи, че липсва основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на длъжника предвид
подаденото немотивирано и неподкрепено с достатъчно убедителни
доказателства възражение. Също така, подаването на възражение в срока по
чл. 414 ГПК представлява единствено основание за започване на исковия
процес, то няма самостоятелен характер и само формалната предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно.
Поради това за определяне размера на минималното възнаграждение е
приложима разпоредбата на чл.6,т.5 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а не нормата на чл.7,ал.7.
Ето защо желае определението да бъде отменено и искането на другата
страна за присъждане на разноски да бъде оставено без уважение, а
евентуално-възнаграждението да бъде намалено поради прекомерност и
несъобразяване с правната и фактическа обстановка по образуваното
производство, като по аналогия се приложи разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Ответника по частната жалба „Ковачев Прес“ ООД, е подал отговор с
1
който се поддържа становище за неоснователност на същата.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалба е неоснователна, като съображенията за
това, са следните
Срещу дружеството – ответник е била издадена заповед за изпълнение
№ 85 от 16.02.2021 по ч.гр.д. № 202 по описа на СРС, срещу която то е подало
възражение по чл.414 ГПК чрез процесуален представител адв. Д.. Към
възражението е приложено пълномощно на процесуалния представител на
длъжника и договор за правна помощ, който удостоверява и заплащането на
уговореното по него възнаграждение в размер на 300 лв. „Мултипъл плюс"
ЕООД е предявило иск по реда на чл.422 ГПК, но с решение № 523 от
20.10.2021 г., постановено по гр.д. № 475 този иск е отхвърлен, и
дружеството - ищец е осъдено да заплати на ответника разноски по чл.78, ал.3
ГПК, в т. ч. адвокатско възнаграждение за защита в исковото производство в
размер на 300 лева.
След подадена молба с правно основание чл.248 от ГПК от адв.Д., като
пълномощник на ответника, първоинстанционния съд е постановил
атакуваното определение, като е присъдил в полза на „Ковачев Прес“ ООД
разноски за адвокатски хонорар по заповедното производство – ч.гр.д. № №
202 по описа на СРС за 2021 г. в размер на 300 лв.
При тези данни въззивният съд намира, че обжалваното определение е
правилно.
Подаването на възражение е една от възможностите да защита на
длъжника срещу заповедта. В случая е безспорно, че длъжникът е направил
разноски във връзка с организиране на защитата си против издадена срещу
него заповед за изпълнение чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.
Така подадено възражение е довело до разглеждане на спора за дължимостта
на претендираните от заявителят суми по исков ред, като изхода от него е
неблагоприятен за ищеца, поради което при отхвърлянето на предявения иск
тези разноски следва да бъдат присъдени на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК. Да се приеме, че страната не е отговорна за репарирането на този
разход в случай на неоснователно иницииране на заповедното производство,
накърнява както основното начало за равенство на страните в процеса, така и
на общия принцип на справедливостта, доколкото би имало за резултат
освобождаване на кредитора-заявител, инициирал недобросъвестно заповедно
производство срещу длъжника, от отговорност за вреди. Ето защо основното
възражение на молителя против присъждането на разноски е неоснователно.
Евентуалното искане за намаляване на адвокатското възнаграждение
също не може да бъде уважено. При прилагане на чл. 78, ал. 3 ГПК съдът не
извършва служебна преценка за съответствие между договореното адвокатско
възнаграждение и предвидените в Наредба № 1 минимални размери. Пред
първата инстанция възражение срещу размера на адвокатското
възнаграждение, платено от ответника за заповедното производство, не е
2
заявено до приключване на устните състезания пред тази инстанция, поради
което доводите в жалбата в тази насока са ирелевантни както за главното
искане за пълна отмяна на определението за разноските, така и за
евентуалното искане за намаляване на адвокатското възнаграждение от
въззивния съд.
Предвид горното, определението на Районен съд – Силистра се
потвърждава.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 917/15.12.2021 г., постановено по
гр. д. № 475/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Силистра.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3