РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Кърджали, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Елина П. Урумова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20245100600241 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид:
С присъда № 12/05.08.2024 г., постановена по НОХ дело № 101/2024 г.,
Момчилградският районен съд е признал подсъдимият Н. О. К. от с.М.,
общ.К., обл.К., за виновен в това, че: на 30.09.2023г. в гр.М., при условията на
повторност, в немаловажни случаи, отнел чужди движими вещи - мобилен
телефон марка „Хуауей“ с ИМЕИ: *************** и ИМЕИ:
*************** на стойност 149.35 лева, 1 бр. силиконов калъф на стойност
16 лева, 1 бр. сим карта на „А1“, на стойност 15 лв. и сумата от 5 лева, всички
вещи на обща стойност 185.35 лева, от владението на С. М. А. от с.П., общ.М.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което
и на основание чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и чл.373
ал.2, вр.чл. вр.372 ал.4, вр. чл.371 т.2 от НПК, вр.чл.58а от НК, вр.чл.55 ал.1 т.1
от НК, и го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, което наказание е намалено с 1/3 и му е определено наказание от 8
месеца, което да се изтърпи при „общ“ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от
ЗИНЗС. На основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение наказанието
1
„лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, наложено на подс. Н. О. К. с ЕГН
**********, с Присъда № 37/27.06.2023г. по НОХД № 432/ 2023г. на РС-
Кърджали, в сила от 13.07.2023г., което да изтърпи при „общ“ режим на
основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адв.Р. К. от АК - К., служебен защитник на подс.Н. О. К., в която се твърди, че
последният не е доволен от присъдата и определеното му наказание, като
счита, че то е несправедливо и завишено по размер, по следните съображения:
Първоинстанционният съд не бил дооценил направените пълни
самопризнания, разкаяние и дълбоко съжаление за извършеното от него
деяние и въпреки, че съдът приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
определил наказание от 8 месеца лишаване от свобода, което счита за явно
несправедливо и завишено по размер. Не били съобразени от съда и пълното
съдействие от страна на подсъдимия и възстановяването на откраднатите
вещи с изключение само на 5 лева, които не били възстановени. Счита, че по-
благоприятна за дееца се явява разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, която
съдът бил приложил, но следвало да се определи по-нисък размер на
наказанието. Моли да се измени обжалваната присъда на Районен съд -
Момчилград, и да се намали размера на наложеното наказание лишаване от
свобода.
В съдебно заседание подс.Н. К., лично и чрез служебно назначения си
защитник – адв.Р. К. от АК - К. поддържа въззивната жалба. За лична защита
подсъдимият заявява, че няма какво да каже освен казаното от защитника му,
а в последната си дума заявява, че моли да му се намали размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода”.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище
за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба. Счита, че
определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното деяние и
на личността на дееца. В мотивите си съдът бил отчел всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, като законосъобразно било мотивирано и
определено наказание, след редукцията му, в размер на 8 месеца. Моли да се
остави въззивната жалба без уважение и да се потвърди присъдата като
правилна и законосъобразна.
Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на
2
обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, констатира следното:
Жалбата е основателна, макар и по съображения различни от
изложените.
Производството по делото е протекло по реда на гл.ХХVІІ от НПК –
съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК – подсъдимият е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не
се събират доказателства за тези факти.
Районния съд е приел за установено от фактическа страна следното:
На 29.09.2023г., около 18,00 часа, подс.Н. К. се намирал близо до входа на
автогарата в гр.М., където се запознал със св.С. М. А., който живеел във вила в
гр.М., в района на жп-гарата. Двамата се заприказвали и тръгнали към дома на
св.А., като с тях бил и негов приятел с име Й..
В дома на св.А., тримата направили скара и употребили алкохол, като Й.
си тръгнал по-рано, а подсъдимият и св.С.А. останали будни до около 01,00
часа на 30.09.2023г., като употребявали алкохол и пускали музика от телефона
на св.А..
Около 01.00 часа на 30.09.2023г. св.А. си легнал да спи и оставил
мобилния си телефон марка „Хуауей“ („Huawei“), черен на цвят, с ИМЕИ:
************** и ИМЕИ:**************, с поставен черен калъф, и сим
карта на А1, с абонатен номер ************** върху масичката на
телевизора. Включил телефона към зарядното устройство и легнал да спи.
Близо до телефона, на същата масичка, св.С. А. съхранявал сумата от 5 лева на
монети - 1 бр. монета от 2 лева, 1 бр. монета от 1 лев и други по дребни монети
на обща стойност 5 лева.
Подс. Н. К. също останал в къщата на св.А.. Около 04.00 часа на
30.09.2023г., подс.К. отишъл до масичката на телевизора, и взел описаният по-
горе мобилен телефон, собственост на св.А. и взел и монетите на обща
стойност 5 лева от масичката и тръгнал да излиза от къщата. В този момент се
събудил св.С. А., който първо забелязал, че кабела на зарядното за телефона
виси, а същият го няма. След това видял в гръб как подс.К. излиза от къщата,
който като чул че св.А. става, тръгнал да бяга.
3
Подс.К. побягнал в посока към ЖП- гарата, а св.А. го последвал, но като
стигнал до джамията в гр.М. се отказал да го гони и се върнал. Подсъдимият е
отишъл в с.Г., общ.К., където живеела майка му св.А. Т. и оставил отнетия по-
рано от владението на св.С.А., мобилен телефон на масата в нейния дом.
Сутринта, към 08.00 часа на 30.09.2023г. св.А. е тръгнал към РУ-
Момчилград за да съобщи за извършената кражба, като преди това от
телефона на негов познат се обадил на собствения си абонатен номер. Св.А. Т.
чула, че звъни телефон в дома й, който преди това не била забелязала. Тя
отговорила на повикването, като св.А. попитал дали обв.К. е там. Св.Т.
отговорила, че е излязъл и прекъснала разговора.
На 04.10.2023г. подс.Н. К. носел в себе си отнетия от владението на
св.А., мобилен телефон „Хуауей“, като се намирал в района на автогарата в
гр.К.. Там се срещнал със св.М. Х., с когото се познавали. За да избегне
разкриването на извършеното деяние, подс.К. предложил на св.Х. да разменят
мобилните си телефони. Телефонът на св.Х. бил марка „Моторола“, стар
модел, и той се съгласил на размяната. Подсъдимият му предал мобилен
телефон „Хуауей“ („Huawei“), черен на цвят, с ИМЕИ: ****************** и
ИМЕИ:*****************, с поставен черен калъф, и сим карта на А1, с
абонатен номер ***************, като в замяна получил телефона на св.Х. и
сумата от 10 лв.
Били проведени ОИД, при които било установено, че подс.лице е
извършител на деянието, като бил установен и св.М. Х., който е разказал
начина, по който се е сдобил с инкриминирания мобилен телефон и същият
бил предаден с протокол за доброволно предаване от 18.10.2023г.
Били извършени действия по разпознаване на лице и инкриминирани
вещи по снимки, като св.А. разпознал подс.Н. К., като лицето което му е
отнело мобилния телефон и сумата от 5 лева.
Бил извършен и оглед на веществени доказателства- инкриминирания
мобилен телефон „Хуауей“ („Huawei“), описан по-горе, който по-късно е бил
предаден на св.С. А..
Видно от заключението по назначената и изготвена оценителна
експертиза, стойността на мобилен телефон марка „Huawei“ (Хуауей), е в
размер на 149,35 лева, а на 1 бр. силиконов калъф за същия мобилен телефон е
в размер на 16,00 лева, стойността на сим карта на А1 е определена в размер
4
на 15 лева.
В хода на разследването е била назначена и изготвена
съдебнопсихиатрична експертиза. Според заключението на вещото лице, Н. К.
е лекуван трикратно в стационара на Първо мъжко отделение в ДПБ- гр.К., с
работна диагноза лека умствена изостаналост, която по обективни причини -
краткотраен престой на обвиняемия и бягство, не е била потвърдена от
психологично изследване и клинично наблюдение. При извършения преглед
на обвиняемия не се установило да страда от психично заболяване, не се
установило да страда от продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието, както и интелектуална непълноценност, които да
не му позволят правилно да възприема фактите и да дава достоверни
показания за тях. На 30.09.2023г. – датата на извършване на процесното
деяние, подс.К. е осъзнавал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Бил е в състояние, което му позволява
правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания за тях.
При така възприетата фактическа обстановка на база събраните
доказателства, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият подс.К. е
осъществил престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от
НК, за което е бил предаден на съд, като е изложил съображения за наличието
на обективните и субективните елементи на престъплението, както и
квалифициращите му признаци. Обсъдил е обществената опасност на дееца,
както и смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства и
наложил на подс.К. наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода”,
което „съобразно нормата на чл.58а ал.3, вр. с ал.1 от НК е намалил с „1/3
част“ и е определил наказание от 8 месеца „лишаване от свобода”.
При постановяване на обжалваната присъда първоинстанционният съд е
допуснал съществени нарушения на правилата за определяне на наказанието,
което е направило неясна волята на съда и е довело до ограничаване на
процесуалните права на страните, което нарушение е неотстранимо от
въззивната инстанция.
При решаване на въпроса по чл.301, ал.1, т.3 от НПК, подлежи ли
подсъдимият на наказание и какво наказание да се определи,
първоинстанционният съд е приел, че с оглед реда, по който е проведено
съдебното следствие, а именно - съкратено такова в хипотезата му на чл.371
5
т.2 от НПК, на основание чл.373 ал. 2 от НПК при определяне на наказанието
следвало да приложи разпоредбите на чл. 58 „а“ от НК, като или на основание
ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в законовите норми и да
го намали с една трета, или алтернативно да определи санкцията на
подсъдимия, в условията на чл. 55 от НК – ако това е по-благоприятно за
дееца. В настоящият казус, районният съд е приел, че не са налице условията
на чл.55 от НК, и наред с това е приел е приел, че „затова следва да прецени
дали приложението му е по-благоприятно за дееца“. След което е приел, че в
настоящият случай не са налице многобройни или изключителни
обстоятелства, които да са смекчаващи престъпната проява на Ю. М. (явно
става въпрос за фактическа грешка, тъй като имената на подсъдими са - Н. К.),
като въпреки самопризнанията и пълното съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, същото не можело да се приеме за
изключително обстоятелство, т.к. щетите не били възстановени.
При това положение, съдът е счел, че „следва да оценява дейността на
подсъдимия в условията на чл. 58 „а“ от НК. Респ. следва да определи
полагащото му се наказание в условията на чл. 58 „а“ ал.3 вр.ал.1 от НК – т. е.
към законово предвиденият минимум в чл.195 ал.1 т.7 от НК /т.е. на същият
следва да се определи наказание, чийто размер на бъде намален с 1/3 част/.“
При преценката какво конкретно наказание да определи, решаващият съд е
взел под внимание изразеното от подсъдимия съжаление за стореното,
пълното му съдействие за разкриване на престъплението във всичките му
елементи, и наистина невисокият размер на щетите, причинени с
престъплението /185,35 лева/, и при съобразяване с установените от чл. 36 от
НК цели на наказанието, е наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер
на 1 година, като „съобразно нормата на чл.58 „а“ ал.3 вр.ал.1 от НК след
съответно намаляване с 1/3 част, то самото наказание ще е в размер на 8
месеца“. Посочил е, че същото следва да се изтърпи ефективно, както и
режима на изтърпяването му, както и че са налице условията на чл.68 ал.1 от
НК за привеждане в изпълнение и наказанието „лишаване от свобода“ за срок
от 8 месеца, наложено с Присъда № 37/ 27.06.2023г. по НОХД № 432/ 2023г.
на РС- Кърджали, в сила от 13.07.2023г., което следва да се изтърпи при „общ“
режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Районният съд в диспозитива на присъда е посочил, че наказанието се
определя на основание „чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК
6
и чл.373 ал.2, вр.чл. вр.372 ал.4, вр. чл.371 т.2 от НПК, вр.чл.58а от НК, вр.
чл.55 ал.1 т.1 от НК“ и е осъдил подс.Н. К. на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, което наказание е намалил с 1/3 и му е
определил наказание от 8 месеца. При проведено съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, както е посочил и районният съд
наказанието се определя при условията на чл.58а от Наказателния кодекс.
Съгласно чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл.373, ал.2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява
така определеното наказание с една трета. Разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от
НК, посочена в диспозитива на присъдата на районният съд, може да се
приложи във вр. с чл.58а, ал.4 от НК, в случаите, когато едновременно са
налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55 от НК, ако последно
цитираната разпоредба е по-благоприятна за дееца. В мотивите към
присъдата, съдът е направил опит за подобна преценка, но е посочил, че
следва да се прецени дали приложението на чл.55 от НК е по-благоприятно за
дееца, като едновременно с това е посочил, че в случая не са налице условията
на чл.55 от НК, а в същото време със самата присъда е цитирал като
основание за определяне на наказанието, именно разпоредбата на чл.58а, без
да посочи коя от алинеите на тази разпоредба, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от
НК. В същото време това несъответствие, както бе посочено е налице и в
мотивите към присъдата, където пък е посочено, че „полагащото“ се на
подсъдимия наказание следва да се определи в условията на чл.58а, ал.3, вр. с
ал.1 от НК, като определения размер от 1 година се намали с 1/3. Цитираната
от районния съд разпоредба на чл.58а, ал.3 от НК е неприложима в случая, тъй
като, съгласно същата, „Съдът определя размера на наказанието лишаване от
свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия
максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при
условията на ал.2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената
част на този кодекс“, а ал.2 към която се препраща урежда случаите, при
които съдът определи за най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор
без замяна, какъвто безспорно не е настоящият. От изложеното следва извода,
че е налице неяснота и несъответствие при определяне на размера на
наложеното с присъдата наказание „лишаване от свобода”- дали е определено
с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както е посочено в присъдата, и
7
както между впрочем е счел защитника на подсъдимия, или с приложението
единствено на чл.58а, ал.1 от НК, с намаляване с 1/3 на определеното
наказание, която разпоредба не е цитирана в присъдата. Описаното
несъответствие представлява съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като ограничава и
накърнява правото на защита на подсъдимия и на прокурора да разбере на
какво основание и какво точно наказание е наложил съда и съответно, ако
някой от тях е недоволен да го обжалва или протестира.
За прецизност следва да се посочи, че на основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът е посочил в мотивите, че следва да осъди подсъдимите лица солидарно
да заплатят по сметка на ОДМВР- Кърджали направените по делото разноски
за вещи лица, направени в хода на досъдебното производство, в общ размер на
140 лева, а в процесния случай подсъдимият е един.
Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция не следва да
извършва преценка на правилността на обжалваната присъда по същество.
Прочие с оглед допуснатите на съдебното производство съществени
нарушения на процесуалните правила на основание чл.334, т.1, във вр. с
чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.1от НПК, обжалваната присъда следва да
бъде отменена изцяло, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Водим от изложеното и на основание чл.334, т.1 във вр. с чл.335, ал.2
във вр. с чл.348, ал.3, т.1от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 12/05.08.2024 г., постановена по НОХД №
101/2024 година по описа на Районен съд - Момчилград и ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9