МОТИВИ към Присъда № 136 от 23.05.2013 година, постановена по НОХД № 286 от 2013 година по описа на РС- Елхово:

 

Наказателното от общ характер производство е образувано по внесен от РП- Елхово обвинителен акт против К.М.И. и П.П.П. по обвинение в престъпление по чл.  280, ал.2, т.3 и т.4, вр. ал., вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 21.05.2013 година около 04.50 часа на ГКПП Лесово, община Елхово, действайки в съучастие като извършители, превели през границата на страната от Р Турция в Р България едно лице – Х. М, роден на *** година, без разрешение на надлежните органи на властта, като преведеното лице не е български гражданин и за превеждането е използвано моторно превозно средство – лек автомобил марка „***” с рег. № ***, собственост на К.М.И..

След внасяне на делото в съда с обвинителен акт, с Определение №142 от 23.05.2013 година, състав на РС – Елхово, е одобрил постигнато между единият от подсъдимите – П.П.П., защитникът му адв. Д. и РП- Елхово споразумение за прекратяване на наказателното производство спрямо този подсъдими, съгласно което П.П.П. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.280, ал.2, н.3 и т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 21.05.2013 година около 04.50 часа на ГКПП Лесово, община Елхово, действайки като извършители в съучастие с другия подсъдим – К.М.И., превел през границата на страната от Р Турция в Р България едно лице Х.М., роден на *** година в Сирия, без разрешение на надлежните органи на властта, като преведеното лице не е български гражданин и за превеждането е използвано моторно превозно средство – лек автомобил марка „***” с рег. № ***, собственост на К.М.И.. За това престъпление на П.П. е определено наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, като на П. е определено и наказание глоба в полза на Държавата в размер на 1000.00 лв.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор от РП-Елхово поддържа повдигнатото против подсъдимият К.И., обвинение, по отношение на който производството по делото не е било прекратено, като в хода на делото по същество се излагат доводи за доказаност на обвинението въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Предлага наказанието на подсъдимия И. да бъде определено при условията на чл.54 от НК, при отегчаващи вината обстоятелства, предвид предходните осъждания на подсъдимия и високата степен на обществена опасност на деянието, а именно две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно в затвор при първоначален строг режим. Участващият по делото прокурор предлага също така и привеждането в изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода с предходна присъда, тъй като деянието, за което И. е обвинен по настоящото дело е извършено в изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК, за което е било отложено изпълнението на наказанието от една година лишаване от свобода, наложено по НОХД  №2664/2010г. по описа на Районен съд – Русе, влязло в сила от 09.11.2010 г. Прокурорът намира, освен това, че са налице  основанията на чл.280, ал.3, вр. чл.53, ал.1, буква „А” от НК за отнемане полза на Държавата на моторното превозно средство, собственост на подсъдимият К.М.И., послужило за извършване на престъплението.

Разпитан в хода на съдебното следствие, подсъдимият К.М.И. не се признава за виновен по повдигнатото против него обвинение. В дадените обяснения подсъдимият не оспорва, че в автомобилът му е пътувал сирийският гражданин М., като по отношение на същият излага, че е бил принуден в Република Турция от друго лице, да го транспортира до Р България, като И. твърди, че се е съгласил да вземе свидетелят М. в автомобила си, тъй като са били отправени закани за саморазправа спрямо него и семейството му от лице на име Х..  Желае постановяване на оправдателна присъда.

Служебният защитник на подсъдимият И. излага доводи за недоказаност на обвинението, предявено против подзащитният му. Позовава се на противоречия в показанията на преведеното през границата лице – св. М. и показанията на другият свидетел – св. П. /допуснат до разпит като свидетел по искане на представителят на ЕРП след прекратяване на наказателното производство по отношение на него след одобряване на споразумение/, както и противоречия между обясненията на подсъдимият И. и показанията на св. М.. Защитникът пледира постановяване на оправдателна присъда по отношение на подсъдимия И., алтернативно, в случай, че съдът намери, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на вмененото му престъпление, налагане на минимално предвиденото в закона наказание. По отношение на искането на прокурора за отнемане на МПС, послужило за извършване на деянието, защитникът се позовава на обстоятелството, че веща е придобита в режим на СИО и на отнемане подлежи само ½ идеална част от нея.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят Х.М., роден на *** година, е гражданин на Сирийската арабска република. Свидетелят напуснал страната си по произход и с автобус се придвижил до Република Турция, като се установил при свои далечни роднини, живеещи в гр. Истанбул от дълго време. Целта на св. М. била да стигне до Германия, където да се установи да живее. На неустановена по делото дата /края на м. април – началото на м. май 2013 година/ свидетелят М. се намирал в заведение в гр. Истанбул. На съседна маса в заведението се намирали негови сънароднци, при които свидетелят отишъл. Разказал им как е пристигнал в Истанбул, както и споделил, че желае да замине за Германия. Лицата, при които св. М. отишъл, му заявили, че познават човек, който може да му помогне да осъществи намеренията си. Не след дълго в същото това заведение дошъл подсъдимият, който се представил пред св. М. с името „***”. Според свидетелят, подсъдимият и сънародниците му се познавали от преди това и именно те са повикали подсъдимия в заведението. Тъй като свидетелят не говорел турски език, същият се обадил по телефона на своите близки, при които бил отседнал и последните дошли в заведението, в което се намирали св. М. и подсъдимият И.. Близките на свидетеля разговаряли с подсъдимия и се договорили срещу сума от 8000 евра свидетелят да бъде откаран до Германия. Уговорката била сумата да бъде заплатена след пристигането на свидетеля в Германия. Подсъдимият и близките на свидетеля М. си разменили телефонните номера, като уговорката била И. да им се обади, когато е готова организацията по пътуването. Около двадесет дни след тази среща подсъдимият И. се обадил по телефона на близките на св. М. и им посочил мястото в Истанбул, на което свидетелят следвало да отиде. На 20.05.2013 година около 22.00 часа св. М. с помощта на близките си отишъл до посоченото от подсъдимия място – „Зейтун Бордун”, където с автомобил марка BМW дошъл подсъдимият. В автомобила се намирало и друго лице, непознато до този момент на свидетеля, а именно св. П.. Св. М. се качил в автомобила и потеглили. По време на пътуването автомобилът спирал на два пъти. При първото спиране пътуващите в автомобила се освежили и си закупили храна, след което продължили пътуването си. При второто спиране на автомобила, на около 10 км. от границата с Р България, от купето на автомобила излязъл св.П., който с жестове показал на св. М., че следва да слезе от автомобила. Св. П. отворил багажника на автомобила, показал му сак и с жестове му обяснил, че трябва да влезе в този сак. Тъй като на св. М. му било трудно да стори това, от купето на автомобила излязъл и подсъдимият, който заедно със св. П. помогнал на М. да влезе в сака, след което затворили багажника на автомобила. След това автомобила продължил да се движи, докато пристигне на границата между Р Турция и Р България. Автомобила и пътуващите в него лица преминали контрола, осъществяван от турските гранични власти безпроблемно, като по време на същия багажникът на автомобила не бил отварян. След това автомобила се насочил към българския граничен пункт Лесово. Пред автомобила, който по това време бил управляван от св. П., се движил автобус, което забавило преминаването през пункта. Около 05.00 часа на 21.05.2013 година на трасе „вход” за Р България, пристигнал лек автомобил марка „***” с рег. № ЗЗ 1886 ВА, управляван от свидетелят П.П.П.. Св. Ш., на длъжност „полицай” при ГПУ – Елхово извършила проверка на документите на пътуващите в автомобила – подсъдимият И. и св. П.. Поведението и реакциите на пътниците породило съмнение у св. Ш.. При извършената в присъствието на св. Ш. митническа проверка, в багажника на автомобила бил намерен пътнически сак, който „мърдал”. Проверяващите отворили ципа на сака и от него излязъл св. М..

От извършената справка в сектор ПП при ОД на МВР било установено, че лек автомобил марка „***” с рег. № ЗЗ 1886 ВА, е собственост на подсъдимият К.М.И.. За същия е бил издадено свидетелство за регистрация на МПС от 18.04.2013 година. С Протокол за доброволно предаване от 21.05.2013 година подсъдимият И. предал доброволно МПС, свидетелство за регистрация на автомобила част ІІ и контактен ключ за автомобила на водещият разследването полицай при ГПУ Елхово.

От извършената от съда справка в НБД „Население” се установява, че подсъдимият К.М.И. е със статус „женен”, като е сключил граждански брак на 28.10.1981 година и в системата няма данни за прекратяването на този брак към настоящия момент.

От приложената по делото Справка за съдимост рег. № 616 от 21.05.2013 година на БС при РС – Елхово се установява, че подсъдимият К.М.И. е осъждан както следва:

С присъда №32 от 1983 година, постановена по нохд №133/1983 година по описа на ОС – Разград е осъден за престъпление по чл.109, ал.2, вр. чл.106 от НК на две години лишаване от свобода, за което престъпление е амнистиран.

С Определение №274/16.12.2003 година, постановено по нохд №2930/2003 година по описа на РС – Русе, влязло в законна сила на 16.12.2003 година, е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, съгласно което И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.242, ал.1, б. „Б”, предл.2 от НК на глоба в размер на 1000.00 лв.

С Определение от 27.08.2010 година, постановено по нохд № 759/2010 година по описа на РС – Разград, влязло в законна сила на 27.08.2010 година, е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация”.

С Определение №534 от 09.11.2010 година, постановено по нохд 2664/2010 година по описа на РС – Русе, влязло в законна сила на 09.11.2010 година, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, И. е признат за виновен в извършване на две престъпления – по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 150 лв. и по чл. 318 от НК, за което му е наложена наказание една година лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на К.И. е определено едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 150 лв. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието от една година лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. На първо място това са показанията на св. Х.М., които съдът кредитира изцяло, като възприе същите като логични, последователи и правдиви. От показанията на този свидетел, който се явява и преведеното през границата лице, се установява по един несъмнен начин, че подсъдимият И. е автор на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност. Св. М. възпроизвежда подробно, последователно и безпротиворечиво хронологията на събитията от първата си среща с подсъдимия И., състояла се в края на м. април – началото на м. май 2013 година в заведение в гр. Истанбул, Р Турция, до залавянето му на ГКПП Лесово. Показанията на този свидетел са основани на неговите лични възприятия от поведението на подсъдимият И. и св. П., по отношение на който наказателното производство е било прекратено в резултат на постигнато споразумение. Свидетелят добросъвестно и точно излага обстоятелствата, свързани със срещата му с подсъдимият И., постигнатите уговорки, втората среща между него и подс. И., състояла се на 20.05.2013 година около 22.00 часа, непосредствено преди тръгването към Р България. Като добросъвестни, логични и последователни се възприеха показанията на свидетелят – сирийски гражданин, относно извършените от подсъдимият И. действия – отзоваване в заведението, в което е бил повикан от сънародници на св. М. около 20 дни преди извършване на деянието, проведените разговори във връзка с незаконното преминаване на границата с близките на свидетеля, уговорката за заплащането на „услугата”, която подсъдимият е следвало да извърши, размяната на телефонни номера между подсъдимият и близките на М., обаждането на подсъдимия на 20.05.2013 година, посочване на мястото, на което св. М. следва да  отиде, личното участие на подсъдимия в укриването на св. М. в сак в багажникът на лекият автомобил, собственост на подсъдимия.

Съдът кредитира с доверие и показанията на св. Ш., която в качеството си на длъжностно лице е извършила проверка на ГКПП Лесово на пътуващите в лекия автомобил лица – подс. И. и св. П. и е очевидец на откриването на укритото в багажника на автомобила лице – св. М..

Съдът възприе показанията на св. П. в частта им, в която сочи времето на пристигането му заедно с подс. И. в Р Турция – 19.05.2013 година, както и в частта им относно укриването на св. М. в сак, поставен в багажника на лекия автомобил, с който е било предприето пътуването до Р България. Показанията на св. П. в тези им части кореспондират както на обясненията на подс. И., така и на показанията на св. М., дадени в хода на съдебното следствие.

Показанията на св. П. в частта им, в която заявява, че е срещнал св. М. в заведението, като е отишъл там заедно с подс. И. в деня, в който са тръгнали за Р България, не се възприеха от съда. Показанията на св. П. в тази им част се опровергават категорично от показанията на св. М., както и от проведената между св. М. и св. П. очна ставка, от които се установява, че св. М. е видял за пръв път св. П. на 20.05.2013 година вечерта, когато е отишъл на посоченото от подсъдимият И. място, от което е следвало да се качи в автомобила.

Съдът подложи на внимателна преценка обясненията на подсъдимият И., дадени в хода на съдебното следствие, като отчете факта, че същите освен доказателствено средство в наказателния процес са и средство за защита. На първо място от обясненията на подс. И. се установява съпричастността му към извършеното деяние. На подсъдимият е било известно, че св. М. желае да замине за Германия, било му е известно и това, че свидетелят не разполага с необходимите документи, изискуеми съгласно установения  гранично – пропускателен контрол. Съдът не кредитира обясненията на подс. И., в които сочи, че не му е било известно, че св. М. е бил укрит в сак в багажника на автомобила, тъй като бил заспал по време на пътуването. Тези негови обяснения се опровегават от показанията на св. М., в които се сочи, че именно подсъдимият е помогнал на св. П. при укриването на сирийския гражданин в сака. В обясненията си подс. И. пространствено излага причините и мотивите, поради които е бил принуден да предприеме действия по незаконното превеждане на св. М. през държавната граница. В тази връзка подсъдимият сочи, че е бил заплашен от лице на име Х., на чийто приятел И. дължал пари, че за да бъде опростен дългът му, следва да „закара в България един човек или два килограма хероин”. В показанията на св. П. също се съдържат данни в тази насока. Изследвайки тази версия на подсъдимият, съдът отчете, това, че св. П. не говори и не разбира турски език. Всичко, което му е известно по случая, във връзка с лицето Х., му е било предадено от подсъдимият. Дори и да се приеме, че действително е бил проведен разговор на висок тон между подсъдимият И. и лицето, сочено от И. като Х., и тази среща е била възприето от св. П., то последният е станал свидетел на разговор на висок тон между подсъдимия и това лице, без да е имал възможността да възприеме съдържанието на разговора. Последното му е станало известно от последващия разговор с подс. И.. Т.е. не би могла да бъде възприета и кредитирана версията на подсъдимия, че  поради заплаха от страна на друго лице е извършил престъплението. Но дори и да се приеме, че такива заплахи са били налице, подсъдимият И. е имал възможност да откаже извършването на незаконното превеждане на сирийския гражданин през държавната граница, за него е съществувала и възможност да сигнализира за заканите и заплахите и полицейските органи на територията на Р Турция. Действия от негова страна в тази насока не са предприети, напротив, подс. И. е приел заедно със св. П., да извърши противозаконното превеждане на св. М. през държавната граница. Така, дори и да се приеме, че върху подсъдимият е осъществен натиск от неустановено по делото лице – турски гражданин и първоначално нежелание от негова страна да преведе сирийският гражданин от Р Турция в Р България, той в крайна сметка се е съгласил да стори това със собственият си лек автомобил, въпреки че е бил наясно, че св. М. нямат необходими документи за целта.

Въз основа на изложената по – горе фактическа обстановка, до която съдът достигна въз основа на анализа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, следва да бъде направен извод, че с действията си подсъдимият К.М.И. е осъществил състава на престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 21.05.2013 година около 04.50 часа на ГКПП Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, действайки в съучастие с П.П.П. с ЕГН **********, като извършител, превел през границата на страната от Р Турция в Р България сирийският гражданин Х.М., роден на *** година, без разрешение на надлежните органи на властта, като преведеното лице не е български гражданин и за превеждането е използвано МПС – лек автомобил марка „ВМW” с рег. № ***, негова собственост.

От обективна страна на 21.05.2013 година около 04.50 часа на ГКПП Лесово, трасе входящи автомобили в съучастие като извършител с П.П.П. превел през границата на страна от Р Турция в Р България пълнолетният сирийски гражданин Х.М., без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано МПС – лек автомобил марка „ВМW” с рег. № ***, собственост на подсъдимият И..

Събраните по делото доказателства по несъмнен начин установяват и доказват това, че при превеждането е използвано собственото на подсъдимия И. МПС.

Изпълнителното деяние по чл. 280, ал. 1 НК се осъществява чрез превеждане през границата на лица или група от хора без разрешение или на не установени места, а престъпният резултат е самото преминаване на тези лица през границата За да бъде осъществено от обективна страна престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т.4 , във връзка с ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия е необходимо да бъдат предприети действия за непосредствено преодоляване на надлежния граничен контрол, съпроводено с превеждане през границата на страната отделно лице, което не е български гражданин, като за целта е използвано моторно превозно средство, но без разрешение на надлежните органи на властта, които обективни признаци безспорно са налице в настоящият случай.

От субективна страна подсъдимият  е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал  е  свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпки­те си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, пред­виждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е бил напълно наясно с необходимите документи и реда за преминаване на държавната граница, но въпреки това е предприел действия да преведе през  държавната граница чуждият гражданин, който е нямал необходимите документи за това, без разрешение на надлежните органи на властта.

Извършеното от подсъдимият И. и св. П. престъпление е правилно квалифицирано като извършено в съучастие по чл.20, ал.2 от НК, тъй като всеки един от тях е участвал в самото изпълнение на престъплението по превеждане през държавната граница, респ. границата на Европейския съюз на сирийския гражданин – свидетеля Х.М.. Налице е общ умисъл, обхващащ всички елементи на извършеното престъпление.     

Субектът на престъплението има качеството на  наказателно отговорно лице – пълнолетно и вменяемо. Авторът на деянието е установен по безспорен начин в производството - от показанията на свидетелите и  съгласно приложените  и приети писмени документи. Изпълнителното деяние като механизъм на извършване  се описва и доказва  -  по времето, начина, мястото и механизма на деянието.  Причините за извършеното деяние се коренят в подценяване на обществената му опасност от страна на подсъдимия и незачитането на законовия ред.  Налице  е противоправност и наказуемост на деянието, които са обективни  елементи от състава на престъплението, както  и причинна връзка между изпълнителното деяние и настъпилите  общественоопасни последици. Горното резултатира в доказаност на елементите от състава на повдигнатото обвинение, за което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца.    

За извършеното то подсъдимият К.И. престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, законът предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода, глоба в размер от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с обществената опасност на подсъдимия, която е висока, предвид на предходните му осъждания, със степента на обществена опасност на деянието, която също е висока, предвид динамиката на този вид престъпления не само в района, но и в страната, взе предвид причините и мотивите за извършване на деянието, който са користни такива, вкл. и за подс. И. и при условията на чл.54 от НК наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК в предвидения в закона минимален размер, а именно една година лишаване от свобода. Наказанието глоба също бе определено от съда в предвидения в закона минимален размер от 1000 лв. Именно този вид и размер на наказанията съдът намери за справедливи и съответни на обществената опасност на подсъдимия И. и на обществената опасност на извършеното от него престъпно деяние.

По отношение на подсъдимият И. съдът прецени, че не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изтъпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, предвид на това, че И. е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер по нохд 2664/2010 година на РС – Русе.

Ето защо, съдът постанови наложеното наказание от една година лишаване от свобода да бъде изтърпяно от подсъдимият И. ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „Строг” режим, на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

 

Тъй като деянието по настоящата присъда е извършено от подсъдимият И. на 21.05.2013 година, т.е. в тригодишния изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на определеното по нохд № 2664/2010 година по описа на РС – Русе общо наказание от една година лишаване от свобода, на основание чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение определеното по НОХД №2664/2010 година по описа на РС – Русе  общо наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години, като постанови това наказание да бъде изтърпяно ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „Строг” режим.

Съдът приложи и императивната разпоредба на чл.280, ал.3 от НК, съгласно която за извършване на деянието по чл.280, ал.2, е използвано МПС, същото подлежи на отнемане в полза на Държавата, ако принадлежи на дееца.

Видно от приетите по делото доказателства – справка от сектор ПП при ОД на МВР – Ямбол и свидетелство за регистрация на МПС част ІІ, както и извършената справка в НБД „Население”, от която се установява, че МПС е придобито по време на брака на подсъдимия със Саша Серафимова Илиева, т.е. придобито е в режим на СИО, то съдът прие, че на основание чл.280, ал.3, вр. ал.2, т.4 от НК следва да бъде отнет в полза на Държавата не целият автомобил, а ½ ид. части от лек автомобил „ВМW 318 И” с рег. № РР1886 ВА, принадлежаща на виновното лице.

Определените при горепосочените съображения наказания на подсъдимия И., съдът намира за една адекватна на извършеното от него престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъденото лице към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да извършва други престъпления, да се въздейства възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.                              

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

 

 

 

Районен съдия: