Определение по дело №192/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 235
Дата: 2 юни 2020 г.
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20205000600192
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 235

 

               Пловдив, 02.06.2020г.   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на  втори юни две хиляди и двадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛ ГАТОВ

                           ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

   ДЕНИЦА СТОЙНОВА     

 

                                             

 

разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд № 192/20г. по описа на съда, образувано по жалба на осъдения Р.П.П.  против Определение № 426/27.04.2020г. по чнд № 620/20г. на Окръжен съд *.

                                                 

        Производството е по реда на глава ХХII НПК.

 

С обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд е оставил без уважение молбата за  условно предсрочно освобождаване на осъдения Р.П.П., осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест години, наложено му с Присъда № 114/22.12.2015г., постановена по нохд № 1632/2015 г. по описа на Окръжен съд – *.

Недоволен останал жалбоподателя и го обжалвал. В жалбата е изразил несъгласие с изводите на съда, че по време на изтърпяване на наказанието си в Затвора *не е осъзнал трайно обществената опасност и вредите от престъплението и това е пречка да бъде условно предсрочно освободен.

 Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена  в срок,  от активно легитимирана страна и се явява допустима за разглеждане и разгледана по същество е основателна.

Съдът е приел, че макар и към момента да са налице обективните предпоставки и осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му наказание, то към момента не е обективирано в пълен обем съдържанието на понятието „ поправяне“ в поведението на осъдения П..

За да направи този си извод, първата инстанция е съобразила изготвеното становище на началника на Затвора *и приложените по делото доказателства, от които се установява, че осъдения П. през периода на пребиваване в затвора работи, съблюдава трудовата дисциплина, награждаван е многократно, лисват данни за проявена агресия и личностни конфликти с други затворници или затворническата администрация, които обстоятелства сочат, че корекционното въздействие е постигнало значителен ефект насочен към поправянето и превъзпитанието му.

Независимо от това, като е отчела минималната корекция към снижаване от 2 на 1 точки в основната проблемна зона, свързана със злоупотребата с алкохол, първата инстанция е счела, че осъденият П. не е осъзнал трайно обществената опасност и вредите от извършеното престъпление и това е пречка същият да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Така сторените от Окръжния съд изводи са неправилни, не кореспондират с доказателствата по делото и не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция.

От становището на началника на Затвора *се установява, че П. няма зависимост към алкохол и наркотици. Първоначалната оценка на риска от рецидив е била ниска – 9 точки, като е изведена само една гранична зона Й – Злоупотреба с алкохол, оценена с 2 точки, предвид характера на извършеното престъпление.

Вследствие на проведената корекционна работа с осъдения рискът от рецидив е бил снижен значително и е останал в ниския диапазон – 5 точки, а в граничната зона Й е отчетено намаляване от 2 на 1 точка, като осъденият е анализирал причините, довели до извършване на престъплението и е осъзнал вредата от употребата на големи количества алкохол.

Поради демонстрираното и трайно утвърдено добро поведение режимът на осъдения е бил заменен през 2018г. от „общ“ на „лек“.

В заключение в становището е отбелязано, че  досегашния престой в затвора е дал своя превъзпитателен ефект, постигната е позитивна личностова промяна в резултат на проведеното възпитателно и корекционно въздействие и липсва трайна криминализация на осъдения. При това положение, след като работата по плана на присъдата е постигнала своите цели, то ресурсите на средата в МЛС са изчерпани и не е необходимо продължаване на корекционното въздействие върху осъдения.

От пробационния доклад на инспектор „*“ И.Т. се установява, че за времето на изпълнение на наказанието, същото е дало своя превъзпитателен ефект и предупредително въздействие, като са постигнати положителни промени в нагласите на осъдения относно вредите от алкохола и същият е мотивиран за живот на свобода, съобразно правните и морални норми.

Тези обстоятелства, по които не се спори от страните, и които правилно са отчетени от първата инстанция изпълват в пълен обем и с необходимата достатъчност съдържанието на понятието „поправяне“ и сочат, че целите на специалната и генералната превенция спрямо осъдения П. са постигнати изцяло и необходимост от продължаване на корекционното въздействие в местата за лишаване от свобода липсва.

Този извод се подкрепя и от многобройните награди на осъдения и от мотивите на затворническата администрация за промяна на режима му от „ общ“ в „ лек“.

Не може да бъде споделен изводът на първата инстанция за необходимост от продължаване на корекционното въздействие върху осъдения, изведен от снижаването на граничната зона Й от 2 на 1 точка, която корекция е отчетена като минимална. Намаляването на риска в тази зона е наполовина от първоначално съществуващия и това е значително снижаване, а не минимално, както е приела първата инстанция. Това означава, че пенитенциарното въздействие върху мисленето и поведението на осъдения е постигнало положителния си ефект.

Всичко това очертава наличие и на втората изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 НК предпоставка, а именно, че П. с примерното си поведение и честно отношение към труда е дал достатъчно  доказателства за своето поправяне.

Като не е съобразила това и е оставила молбата на осъдения П. без уважение, първата инстанция е нарушила закона и е постановила един незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен.

При решаване по същество на въпросите, поставени от молителя в молбата му за УПО настоящият състав, намира, че след като и двете изискуеми от закона материалноправни предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения П. от изтърпяване на остатъка от наказанието му са налице, то молбата му следва да бъде уважена.

Остатъка от наказанието, което към настоящият момент осъдения П. остава да търпи е една година,  шест месеца и двадесет и осем  дни.

        Поради това осъденият П. следва да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието от една година,  шест месеца и двадесет и осем  дни, наложено му с Присъда № 114/22.12.2015 г., постановена по нохд № 1632/2015 г. по описа на Окръжен съд – *.

На основание чл.70, ал.6 НК на осъдения следва да бъде определен изпитателен срок в размер на една година,  шест месеца и двадесет и осем  дни, за което време следва да бъде постановена и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд

 

 

                        О П Р Е Д Е Л И :

 

 

             ОТМЕНЯ Определение № 426/27.04.2020г. по чнд № 620/20г. на Окръжен съд *, с което е оставена без уважение молбата за  условно предсрочно освобождаване на осъдения Р.П.П., осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест години, наложено му с Присъда № 114/22.12.2015г., постановена по нохд № 1632/2015 г. по описа на Окръжен съд – * и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

На основание чл.70, ал.1 НК ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения Р.П.П. с ЕГН **********, роден на *** *** от изтърпяване на остатъка от наложеното му с Присъда № 114/22.12.2015 г., постановена по нохд № 1632/2015 г. по описа на Окръжен съд – * наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА,  ШЕСТ МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ  ДНИ.

На основание чл.70, ал.6 НК ОПРЕДЕЛЯ на осъдения Р.П.П. изпитателен срок в размер на ЕДНА ГОДИНА,  ШЕСТ МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ  ДНИ.

На основание чл. 70, ал.6 НК НАЛАГА на осъдения Р.П.П., пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК              „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в рамките на определения изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА,  ШЕСТ МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ  ДНИ.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се изпрати на Началника на Затвора *за незабавно изпълнение.

 

     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                     

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

  2.