РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2354
гр. Пловдив, 29 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
с участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, и прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ адм. д. № 2596 ПО ОПИСА ЗА 2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.Производството е образувано по предявен иск от М.И.Т., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, чрез адв. С., против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - София, за присъждане на обезщетение в общ размер на 50 000 лв., за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на администрацията в затвора гр. Пловдив за периода от 01.02.2019 г. до 12.10.2020г.
В исковата молба е посочено, че ищецът е държан в пренаселени килии, в които нетната площ е под 3 кв.м., без постоянен достъп по санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода. Твърди се, че в килиите има гризачи и дървеници,поради което не може да се спи от тях.
На следващо място се сочи, че ищецът страда от инсулинозависим диабет, но не му осигуряват необходимото лечение. В продължение на един месец не са му осигурявали протокол за инсулин и той две седмици е бил без инсулин, поради което негови близки му го закупили отвън.
Заболял от
хипергликимия, постоянно разстройство и обезводняване, както и от
гастроентропатия., което се е дължало и на лошата храна, дават му по един
морков,една глава лук,1 картоф и половин черен хляб. Здравословното
му състояние се влошавало и е каран два пъти в инфекциозна болница в Пловдив,
защото изпада в тежка хипоглекемия,но там само временно го стабилизират. На
всеки 6 месеца е трябвало да му правят пълни изследвания,но не това не е било
сторено.
Претендира присъждане на разноски по делото в размер на 10 лв. за внесена по делото ДТ.
В съдебно заседание. процесуалният
представител на ищецът адв. С. моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът - Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител юриск.
Ч., оспорва предявената искова претенция и моли за отхвърлянето й като
недоказана и неоснователна. В отговора на исковата молба претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор от ОП – Пловдив, изразява
становище за неоснователност на иска.
Искът е процесуално допустим, а
разгледан по същество е частично основателен.
По делото са представени становище от ИСДВР /лист 57 -59/ в ГДИН затвор Пловдив, според които ищецът е постъпил в затвора в гр. Пловдив на 12.08.2019г, като е бил настанен в следните помещения:
- От 12.08.2019 до 16.08.2019г. в приемно отделение ОПЗ с размери 11,63 кв. м. без площта на санитарния възел, 3 кв.м. площ на санитарния възел с 1 отваряем прозорец с размери 1,19x0,99 в спалното помещение и отдушник в санитарния възел
- От 16.08.2019 до 23.08.2019г в Пост № 5, стая № 56 с размери 27,89 кв. м. без площта на санитарния възел, 2,33 кв.м. площ на санитарния възел, като има 2 бр. отваряеми прозорци в спалното помещение с с размери 0,40x1,15 и 0,97x1,15 и 1 бр. прозорец в санитарния възел с размери 0,30x1,15.
- От 23.08.2019 до 17.12.2019г в Пост № 2, стая №81 с размери 28,98 кв. м. без площта на санитарния възел, 2,73 кв.м. площ на санитарния възел, като
в спалното помещение има 2 бр. отваряеми прозорци с размери 0,97x1,17 и 0,67x1,17 и 1 бр. прозорец в санитарния възел с размери 0,15x1,20.
Пак там е посочено, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените л.св. Техните размери са следните: леглата са 90x180 см. и шкафовете са с размери 45x50 см. Във всяко помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до тях. Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена. За неработещите лишени от свобода е осигурена възможност да използват баня два пъти седмично по утвърден от Началника на затвора график, който прилагам.
С
постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект
спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът
осигурява, колко комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да
получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични
такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от
свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.
В становище от П. Х. /л.51/ е отразено, че през периода на изтърпяване на наказанието на л. св. М.И.Т. в периодите от 01.02.2020г.-16.12.2020 г. в затвора гр. Пловдив не са правени основни ремонти на килиите на лишените от свобода. В затвора гр. Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителните тела. Не се допуска да има счупени прозорци, като същите се подменят своевременно. Със собствени сили лишени от свобода назначени като строители по щата на домакините и строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние, имайки в предвид старата материална база. Банята е обща, като подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Всеки ден по график има баня за л. св. Осигурена е топла вода от котел ,който работи на въглища и е на територията на Затвора. Същият е ново закупен през януари 2017 година. Въглищата се осигуряват редовно от централна доставка от ГД ИН.
В
Справка от мл. експерт В. Танкинова /л. 52-53/ е посочено, че в Затвора
гр.Пловдив разполагат с постелен инвентар и спално бельо- чаршафи, калъфки,
дюшеци, одеяла,; възглавници, достатъчно за да бъдат обезпечени всички л.св.в
корпуса и в двете 30. Всеки л.св. при постъпването си получава спално бельо и
постелен инвентар, за което се води отчетност. Грижата за чистотата на спалното
бельо се полага на л.св. като в утвърден график от Началника на Затвора, два
пъти седмично - в понеделник и четвъртък, всеки л.св. има право да занесе
спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото
по преценка на л.св., същият има право бельото му да бъде заменено, като оформи
молба адресирана до Началника на затвора.
Няма
данни л.св. да е имал молба, в която да изявява воля за получаване на
допълнителен постелен инвентар или изпиране на зачисленият му, който да са с
отрицателен отговор.
В становище на д-р Р.Д.е посочено, че на ищеца му е било предоставено необходимото лечение. Той е бил системно е преглеждан и е контролирана кръвната захар в МЦ. Неколкократно е била викана Бърза медицинска помощ поради високите стойности на кръвната захар , при което е бил хоспитализиран в съответната клиника-УМБАЛ „Св.Георги“ клиника по ендокринология , постъпил на 30.10.2020.г изписан на 06.11,2020г. В момента на изготвяне на справката ищецът отново е бил приет за лечение поради високите стойности на кръвната захар с положителен ПСР тест и е настанен в ковид-19 отделение на клиника по ревматология на УМБАЛ“Св.Георги“ гр.Пловдив. Телковото решение което определя нетрудоспособността му не е намалено с 10% поради това , че не му се обръща внимание , напротив Л.св. М.И.Т. дали ще е с 10% - или с 10% + той попада в една и съща група инвалидност. В становището е посочено, че твърденията, че лишеният от свобода е бил оставен без протокол за инсулин, като и че е останал без инсулин за период от две седмици са неверни. Сочи се и, че придружаващите заболявания хипергликемия персистиращ долен диспептичен синдром тоест разстройство не се дължи на лоша храна , тъй като тази ентеропатия съществува преди постъпването му в Затвора гр.Пловдив. Оспорва се и твърдението на ищеца, че му се дава един морков една глава лук един картоф и половин черен хляб. Твърди се, че на него му е дадена диета , допълнително му е дадена възможност да получава зеленчуци и котлон за да си готви сам. Оспорва се и твърдението, че здравословното състояние на ищеца се влошавало и е каран два пъти в инфекциозна болница в Пловдив, защото е изпадал в тежка хипоглекемия, тъй като лицето е постоянно в състояние на хипергликемия. Посочва се, че няма изискване на шест месеца се правят пълни изследвания, тъй като на шест месеца се правят вливки с цел да се подобри оросяването на крайниците , а от там и на цялата лолиневропатия диабетика.
По делото бе приета СМЕ като
вещото лице приема следното:
Ищецът е с диагноза
инсулинозависим захарен диабет тип 1, като се провежда инсулиново лечение с аналогови инсулини в
интензифициран режим - Ине. НовоРапид и Ине. Тресиба. Регистрирани са
неколкократни хоспитализации в Клиника по Ендокринология и болести на обмяната,
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив през тези години, във връзка с лабилно
протичане на ЗД тип 1, последна от които на 01.01.2021 г. с остра декомпенсация
- диабетна кетоацидоза, повод за която е наскоро прекаран инфекция с ковид -
19, усложнена с пневмония и пролежаване в ковид отделение - Клиника по
Ревматология.
По представените медицински документи може да се заключи, че са налице късните усложнения на заболяването - диабетна полиневропатия и диабетна ретинопатия. Обсервирана е и диабетна ентеропатия във връзка с изразен диариен синром, датиращ от около две години и поради който са проведени ВКС и ФГС 11.2020г. - без данни за патологични находки. Хранителният режим е част от комплексното лечение на ЗД., поради което е необходимо да включва адекватно количество белтъци - месо - нетлъсто телешко или говеждо, пилешко, свинско, пуешко, млечни продукти - не се препоръчва консумация на много солени сирена и кашкавал, риба - не е уместна консумация на тлъстите риби както и рибни консерви, пушена риба, да се избират плодове с нисък гликемичен индекс, да присъстват. Приемът на въглехидрати при пациенти със ЗД тип 1 се базира на изчисляване на ХЕ /липсва информация за обучение на ищеца в тази насока, както и въглехидратен прием спрямо ХЕ/, като е необходим чест самоконтрол на заболяването - КЗ - преди хранене или закуска, при съмнение за хипогликемия, при инфекции, гликиран хемоглобин, периодичен преглед от ендокринолог, офталмолог, нефролог.
От последното пролежаване в Клиника по
Ендокринология и болест на обмяната се презентира с лош гликемичен контрол -
гликиран хемоглобин 10.59%, анемичен синдром, хипопротеинемия и хипоалбуминемия. Вещото лице посочва като възможни причииа за
това неадекватните инсулинови дози, липсата на стриктен метаболитен контрол -
измерване на КЗ неколкократно дневно, съпътстващата патология, лош ХДР. Предвид липсата на информация по делото за
ежедневния хранителния прием на ищеца - калориен, съотношение въглехидрати:
мазнини: белтъци, грамаж, не може да се заключи за целесъобразността на
диетолечението, за двигателната активност както и за комплайънса на пациента и
придържането към терапията. Прилаганото инсулинолечение, което е
животоподдържащо предвид диагнозата ЗД тип 1 отговаря на критериите за
провеждане на лечение при тази група пациенти. Тъй като ищецът М.И.Т. е
диагностициран със ЗД тип 1 на 12г. възраст през 2008г. , а постъпва в затвора
през 2019г., няма как това да е причина за неговото заболяване.
По делото са приложени още: Протоколи от извършени
услуги по ДДД обработка със дати: 03.09.2020г. 30.08.2020г., 10.08.2020г.
18.09.2020г.
По искане на ищеца, с оглед установяване наведените в
исковата молба твърдения, в с. з. от 03.02.2020г. чрез видеоконферентна връзка от помещение в
затвора град Пловдив бе разпитан свидетелят Т.Т..
Свидетелят заяви, че познава ищеца от две години, още от постъпването в затвора, като в момента не са заедно в една килия, защото е бил преместен преди две седмици. С ищеца са пребивавали в една килия около година. В килията е имало около 7,9 или 10 легла. В помещенията е имало дървеници и хлебарки. Течаща топла вода по стаите не е имало, като два пъти в седмицата е можело да ползват банята. Свидетелят заяви, че доколкото е запознат, ищецът е болен от Диабет - тип 1 и всеки ден си бие инсулин по 5 пъти, като знае, че му е било указана медицинска помощ Според него храната не е подходяща за ищеца, тъй като са му давали кисело мляко и 20-30 гр. кашкавал. В помещенията скоро не са пръскали против хлебарки и дървеници, като пръскането е ставало 3 или 4 пъти в годината, до 5 пъти най - много. Свидетелят потвърди, че се раздават сапун и по един пакет прах.
Съдът кредитира частично показанията на разпитаните по делото свидетели, като по-долу в решението ще бъдат изложени подробни мотиви в тази връзка.
При така изяснената фактическа обстановка, съобразно
събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира следното
от правна страна:
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда
специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от същия
закон. А чл.3, ал.1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно
12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284,
ал1 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че основателността на иска за
вреди по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно
изискуеми предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; 2)
настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца като същата се
предполага до доказване на противното (съгласно чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС) и 3)
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
На първо място по отношение на периода за които се претендират неимуществени вреди за условията в затвора Пловдив, а именно: 01.02.2019 г. до 12.10.2020г. видно от становище на ИСДВР ищецът е постъпил в затвора на 12.08.2019г., т.е. искът следва да бъде разгледан по същество само за периодите, за които се установи, че лицето е пребивавало на територията на затвор Пловдив от 12.08.2019г до 12.10.2020г.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията
в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно право.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006г. по делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С.К. срещу България, Решение от 08.07.2014г. по делото Х. и Т. срещу България, пилотно Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н. и други срещу България и др. В тези решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България” е посочено, че вече постановените решения се отнасят до нарушения на чл.3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл. 3
от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание
или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение,
свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите
на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да
съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода
лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така
че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на
лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.
В случая се претендират неимуществени вреди вследствие
от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия в затвора гр. Пловдив за
посочените по-горе периоди.
Предметът на делото е очертан в исковата молба, според
която се търси обезщетяване за твърдени от ищеца претърпени неимуществени вреди, които са
последица от: липса на достатъчно жилищна площ, неосигуряване на необходимото
му лечение, лекарства и съобразена със заболяването му храна.
Съгласно чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м., както е и според стандартите, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗСч, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал. 5 е посочено количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят с правилника за прилагане на закона. В чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. А според чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Размерите
на спалните помещения в които е пребивавал ищеца през процесния период са
посочени по-горе в настоящето решение като видно от Становище през
продължителни периоди той е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. Тези
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
По делото обаче не се установиха данни да има гризачи и дървеници, в каквато насока са твърденията на ищеца и разпитаните по делото свидетели. От страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора – Пловдив, в т. ч. и за наличието на инсекти и гризачи.
Видно от събраните писмени доказателства по делото,
няма нарушение на чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като в спалните помещения е
осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. Според справка (лист
52) във всяка стая в затвора гр. Пловдив има достъп до денонощно течаща вода.
По отношение на топлата вода пък, по делото се
установи, че времето за достъп до такава е посочено в утвърден от началника на
затвора гр. Пловдив график, за разпределение на времето на лишените от свобода.
В този смисъл оплакванията на ищецът относно липсата на топла и студена вода и
санитарен възел са неоснователни и недоказани.
Неоснователно е и твърдението на ищеца, че не му е
била оказвана своевременно медицинска помощ. Видно от приложените по делото
епикризи /л.65-69/, както и от заключението на вещото лице е, че той
многократно е бил хоспитализиран, като му е било оказано адекватно лечение.
Относно твърденията, че на ищеца в продължение на един месец не са му осигурявали протокол за инсулин, както и, че и той две седмици е бил без инсулин, поради което негови близки му го закупили отвън съдът намира същите за недоказани.
Съдът приема оплакванията на ищеца в частта относно
това, че не му е била предоставена храна съобразена с диагнозата му.
Както се посочи по-горе вещото лице не може да установи целесъобразността на дието лечението, тъй като липсва каквато и да е информация по делото за ежедневния хранителния прием на ищеца.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на наказанията"
само по отношение на конкретно установените факти по делото: относно
пренаселеността на помещенията в затвора гр. Пловдив, както и че предоставяната
му храна не е съответствала на диетата му
водят до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
За пълнота съдът счита за необходимо да отбележи, че
при осъществяване на правно - регламентирана дейност, длъжностните лица от
администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" са нарушили и
изискването по чл. 2, т.3 от ЗИНЗС. Действително по делото няма данни за
извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до
целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство, но липсата на подобна цел обаче
не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от ЕКПЧОС
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, според която в случаите по ал. 1 (държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3), настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно
която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Съгласно чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Понятието "справедливост" е морално -
етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Справедливостта е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Следва да се има в предвид, че вредите, които следва да
се обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер. Размера на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Настоящия съдебен състав се съобразява с постановените три осъдителни решения срещу България на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 4 юни 2020 г., по делата Чобанов и Койрушки, Йорданов и Джелебов и И. и други, образувани по единадесет жалби на лишени от свобода, относно размерът на присъдените обезщетения за претърпените вреди на национално ниво.
В случая, от съда се отчитат обстоятелствата,
съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност и периода
на исковата претенция - времето, през което ищецът е пребивавал в затвора гр.
Пловдив в пренаселени помещения, с мухъл и ограничено проветряване и количество
светлина, което е 526 дни. Съобразно това и при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на
ищеца, за неимуществените вреди настъпили за периода от 12.08.2019 г. до
12.10.2020г. вкл. в затвора Пловдив
възлиза на 3500 лева,
За останалата част - за разликата над 3500 лева до пълния
предявен размер от 50 000 лева исковата претенция, като неоснователна, следва
да се отхвърли.
На осн. чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС при частично уважаване на иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Доколкото е претендирано единствено присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва бъде осъден да заплати на адв. М. сумата в размер на 290, 50 лева, съразмерно уважената част от иска, изчислена на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в приложимата редакция/.
Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда предвид разпоредбите начл. 286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение на чл. 78, ал.3 от ГПК и чл. 143 от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на М.И.Т., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив сумата в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив в периода от 18.08.2019 г. до 20.10.2020г.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на М.И.Т., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив сумата в размер на 10 /десет/ лева представляваща внесена по делото ДТ.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на адвокат В.С.С., сумата от 158,34/сто петдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща адво катско възнаграждение за процесуалното представителство по делото на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуален представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд, съгласно чл. 285, ал.1, пр.2 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/