Р Е Ш Е Н И Е
Номер
519 17.12.2019
година Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд,
граждански състав
На двадесет и осми ноември две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател: Янко Новаков
Членове:
-
Секретар:
Цветанка Арнаудова
Прокурор:
-
като
разгледа докладваното от съдия Новаков
търговско
дело номер 184 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс.
Ищецът „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен
път” № 260, със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, офис №
9 – адв. Делян Манчев, е предявил иск за
установяване на вземанията му против ответника „Съни Транс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Равда 8238, община Несебър,
ул. „Бриз“ № 4, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“ № 1, ет. 3
– адв. Бойко Темелков по Заповед № 513 от 05.11.2018 г. по ч. гр. дело №
970/2018 г. на Несебърския районен съд за заплащане на следните суми, дължими
по Договор за банков кредит № 036-2007 от 30.10.2007, изменен с Анекс № 1 от
31.03.2009 г., Анекс № 2 от 08.07.2009 г., Анекс № 3 от 24.07.2009 г., Анекс №
4 от 17.09.2009 г., Анекс № 5 от 07.10.2009 г., Анекс № 6 от 28.05.2010 г., Анекс
№ 7 от. 10.12.2010 г., Анекс № 8 от 10.08.2011 г., Анекс № 9 от 28.02.2012 г.,
Анекс № 10 от 24.04.2012 г., Анекс № 11 от 10.07.2012 г., Анекс № 12 от
20.03.2012 г., Анекс № 13 от 21.08.2013 г., Анекс № 14 от 27.11.2013 г., Анекс
№ 15 от 12.06.2014 г., Анекс № 16 от 17.12.2014 г., Допълнително споразумение №
1 от 21.04.2015 г., Допълнително споразумение № 2 от 21.03.2016 г.,
Допълнително споразумение № 3 от 17.11.2016 г., Допълнително споразумение № 4
от 18.05.2017 г. и Допълнително споразумение № 5 от 13.03.2018 г., по който
кредитополучател е „Да Турс“ ООД с ЕИК
*********, а ответникът е солидарен длъжник:
- сумата от 992357,54 евро,
представляваща неиздължена главница, ведно със законната лихва, считано от
01.10.2018 (датата на сезирането на заповедния съд) до окончателно изплащане;
- сумата от 66100,89 евро,
представляваща договорна лихва за периода от 22.10.2017 г. до 27.09.2018 г.
включително;
- сумата от 90577,87 евро, представляваща мораторна
лихва за периода от 22.10.2017 г. до 27.09.2018 г. включително;
- сумата от 1005,36 евро, представляваща банкови такси
за периода от 29.06.2016 г. до 27.09.2018 г. включително;
- сумата от 3120 лева, представляваща разноски по
договора за периода от 16.12.2015 г. до 27.09.2018 г. включително.
Ищецът претендира и направените разноски по
заповедното и по исковото производство.
Частно гражданско дело № 970/2018 г. на РС - Несебър,
по което е била издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, е приложено. От него е видно, че ответникът „Съни Транс“ ЕООД е предявил
възражение по реда на чл. 414 от ГПК на 14.01.2019 г. - в законния двуседмичен
срок по чл. 414 от ГПК от връчването на заповедта, извършено чрез съдебен
изпълнител на 31.12.2018 г.
Исковата молба е подадена по пощата на 04.04.2019 г.
Указания за предявяването на иска са били дадени с разпореждане на НРС от
01.02.2019 г., връчено на 05.03.2018 г. Спазен е едномесечният срок по чл. 415,
ал. 4 от ГПК.
В обстоятелствената част на молбата са описани
условията, при които по силата на договор от 30.10.2007 г. банката - ищец
предоставила на „Да Турс“ ООД кредит в размер на 1500000 евро за финансиране
на строителни работи. Ответникът „Съни
Транс“ ЕООД подписал договора в качеството на солидарен длъжник. С описаните по-горе анекси и допълнителни
споразумения страните признавали дължимите до момента задължения и променяли
договорните условия. Съгласно последното изменение неиздължената главница от
992357,54 евро следвало да бъде върната до 21.10.2017 г., ведно с начислените
договорни и наказателни лихви.
Ответникът е изразил
становище, че ангажирането му като солидарен длъжник по договора не е валидно,
тъй като то било лишено от кауза. Той имал само качеството на поръчител на
кредитополучателя, но отговорността му била преклудирана поради изтичането на
срока по чл. 147 от ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор, че по силата на договор от 30.10.2007 г.
ищецът „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка”
АД) предоставил на „Да Турс“ ООД с ЕИК
********* инвенстиционен кредит в размер на 1 500 000 евро - за строителни
довършителни работи, обзавеждане и оборудване на Комплекс „Чаирите“, разположен
в поземлен имот с КИ 51500.35.1 в землището на гр. Несебър.
Условията по връщането на главницата ведно с лихви и
разноски са подробно описани в договора и в допълнителни анекси към него (л.5-69).
Ответникът „Съни
Транс“ ЕООД е подписал договора и всички допълнителни споразумения към него като
солидарен длъжник.
Неоснователни са възраженията за липса на кауза. Тя лежи
във вътрешните отношения с кредитополучателя. Хипотезата е сходна с встъпването
в съществуващ дълг по чл. 101 от ЗЗД. От друга страна след като ответникът изрично
се е задължил да отговоря като солидарен длъжник наред с кредитополучателя и в
това си качество е подписвал договора с всички допълнителни споразумения, не
може да се приеме, че той е поръчител. Затова той не се ползва от преклузията
по чл. 147 от ЗЗД.
С допълнително споразумение № 4 от 18.05.2017 г.(л. 63-64)
е признато, че дължимата главница е в размер на 992 357,54 евро. Тя е следвало
да бъде върната най-късно на 21.10.2017 г. ведно с лихвите и разноските.
Този срок не е бил продължен със следващото (и последно) допълнително споразумение № 5 от
13.03.2018 г., с което, без да е модифицирано каузалното правоотношение, е
предвидено издаване на запис на заповед с удължен (в сравнение с падежа по
кредита) срок за предявяване.
След падежа на договора за кредит (21.10.2017г.) не се
дължи възнаградителна лихва, а обезщетение за забава.
Следователно претенцията за възнаградителна (договорна)
лихва в размер на 66100,89 евро за процесния период от 22.10.2017г. до
27.09.2018г. е неоснователна.
От изслушаната съдебносчетоводна експертиза се
изяснява, че значителна част от предявеното акцесорно вземане в размер на 66100,89
евро е било осчетоводено като лихви за предходни периоди, плащането на които е било отложено. Предметът на производството по
чл. 422 от ГПК е дефиниран от издадената от районния съд заповед по чл. 417 от ГПК и няма как да обхваща друг времеви интервал.
Относно претенцията за мораторна лихва в размер на 90577,87
евро, начислена за периода от 22.10.2017 г. до 27.09.2018 г. вкл.:
Съгласно чл. 2 от допълнително споразумение № 2
от март 2016 г. (л.58-60) мораторната
лихва превишава с 5 пункта редовната, която за процесния период възлиза на 4,7
%. (корпоративен бенчмарк от 7,1 %,-2,4,%). По формирането на лихвата спор не е
повдигнат.
Изчислена на тази база, мораторната лихва за процесния
период от 22.10.2017 г. до 27.09.2018 г. вкл. се покрива от претендирания
размер от 90577,87 евро (виж заключението на вещото лице).
Относно претендираните банкови такси в размер на 1005,36
евро, начислени за периода от 29.06.2016 г. до 27.09.2018 г. включително:
Сумата е дължима съгласно чл. 3 от цитираното
допълнително споразумение № 2/2016г., според който банката начислява такси за
управление на кредита от 0,1% годишно върху непогасената главница.
Относно претендираните разноски по договора от 3120
лева, начислени за периода от 16.12.2015 г. до 27.09.2018 г. включително:
Няма спор, че разноските са направени във връзка с
оценката на имотното обезпечение по кредита съгласно договор, сключен с „И Еф
Джи Пропърти Сървисиз София“ ЕАД. Платеното по този договор възнаграждение на
оценителя възлиза на 2600 лева (без ДДС) респ. на 3120 лева (с вкл. ДДС). Доказателства за платената сума с
ДДС са приложени към допълнителната искова молба. Конкретните обстоятелства в
тази връзка са изложени в уточняваща молба от 14.10.2019 г., която не е
оспорена.
Разноските са дължими от ответника на основание чл.
3.1 от Анекс № 15 от 12.06.2014г. вр. чл. 5 от Анекс № 7 от 10.12.2010г. към
договора за кредит.
При така изяснената обстановка и на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД исковите претенции следва да бъдат уважени в следните части: относно главницата от 992357,54
евро ведно с мораторна лихва в размер на 90577,87 евро,
начислена за периода от 22.10.2017 г. до 27.09.2018 г. вкл., както и законната
лихва, считано от 01.10.2018 г. до окончателно изплащане; относно банковите
такси от 1005,36 евро, начислени за периода от 29.06.2016
г. до 27.09.2018 г. вкл., както и относно разноските по договора от 3120 лева, начислени
за периода от 16.12.2015г. до 27.09.2018г. вкл.
Претенцията за договорна лихва в размер на 66100,89
евро, начислена за периода от 22.10.2017 г. до 27.09.2018 г. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По съдебноделоводните разноски:
Ищецът е направил следните разноски съгласно
неоспорения списък по чл. 80 от ГПК: 45648,12 лева - по
настоящото исково производство и 45198,12 лева - по
заповедното.
С оглед уважената част от претенциите и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът присъжда в полза на ищеца следните разноски: по исковото производство – 43028,04 лева, а по
заповедното – 42603,87 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”,
ул. „Околовръстен път” № 260, със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан Аспарух“ №
54, ет. 4, офис № 9 – адв. Делян Манчев,
има против ответника „Съни Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Равда 8238, община Несебър, ул. „Бриз“ № 4, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“ № 1, ет. 3 – адв. Бойко Темелков вземания по Заповед № 513 от 05.11.2018 г. по ч. гр.
дело № 970/2018 г. на Несебърския районен съд за следните суми, дължими по
Договор за банков кредит № 036-2007 от 30.10.2007, изменен с Анекс № 1 от
31.03.2009 г., Анекс № 2 от 08.07.2009 г., Анекс № 3 от 24.07.2009 г., Анекс №
4 от 17.09.2009 г., Анекс № 5 от 07.10.2009 г., Анекс № 6 от 28.05.2010 г.,
Анекс № 7 от. 10.12.2010 г., Анекс № 8 от 10.08.2011 г., Анекс № 9 от
28.02.2012 г., Анекс № 10 от 24.04.2012 г., Анекс № 11 от 10.07.2012 г., Анекс
№ 12 от 20.03.2012 г., Анекс № 13 от 21.08.2013 г., Анекс № 14 от 27.11.2013
г., Анекс № 15 от 12.06.2014 г., Анекс № 16 от 17.12.2014 г., Допълнително
споразумение № 1 от 21.04.2015 г., Допълнително споразумение № 2 от 21.03.2016
г., Допълнително споразумение № 3 от 17.11.2016 г., Допълнително споразумение №
4 от 18.05.2017 г. и Допълнително споразумение № 5 от 13.03.2018 г., по който
кредитополучател е „Да Турс“ ООД с ЕИК
*********, а ответникът е солидарен длъжник:
- сумата от 992357,54 евро (деветстотин деветдесет и
две хиляди триста петдесет и седем евро и петдесет и четири евроцента),
представляваща неиздължена главница, ведно със законната лихва, считано от
01.10.2018 г. до окончателно изплащане;
- сумата от 90577,87 евро (деветдесет хиляди петстотин
седемдесет и седем евро и осемдесет и седем евроцента), представляваща
мораторна лихва за периода от 22.10.2017 г. до 27.09.2018 г. включително;
- сумата от 1005,36 евро (хиляда и пет евро и тридесет
и шест евроцента), представляваща банкови такси за периода от 29.06.2016 г. до
27.09.2018 г. включително;
- сумата от 3120 лева (три хиляди сто и двадесет),
представляваща разноски по договора за периода от 16.12.2015 г. до 27.09.2018
г. включително.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Юробанк България” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен
път” № 260, със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, офис №
9 – адв. Делян Манчев против ответника „Съни Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Равда 8238, община Несебър, ул. „Бриз“ № 4,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“ № 1, ет. 3 – адв. Бойко
Темелков В ЧАСТТА относно сумата от 66100,89 евро, представляваща договорна
лихва за периода от 22.10.2017 г. до 27.09.2018 г. включително.
ОСЪЖДА „Съни Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Равда 8238, община Несебър, ул. „Бриз“ № 4, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“ № 1, ет. 3 – адв. Бойко
Темелков да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260,
със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, офис № 9 – адв.
Делян Манчев сумата от 43028,04 лева (четиридесет и три хиляди двадесет и осем
лева и четири стотинки), представляваща разноски в настоящото исково
производство, както и сумата от 42603,87 лева (четиридесет и две хиляди шестстотин
и три лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 970/2018 г. на РС – Несебър.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: