№ 13639
[******], 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110105849 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Л. К. Л. е предявил против [******] осъдителни искове с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно преследване срещу
ищеца, приключило с влязла в сила на 20.02.2018 г. оправдателна присъда по НОХД №
1451/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, ведно със законната лихва
от 01.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 7533 лв.,
лихва за забава за периода 20.02.2018 г. - 31.01.2023 г.
Ищецът твърди, че на 31.07.2014 г. ответникът му е повдигнал обвинение за
извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр.4, т. 2, вр. ал. 2 НК, въз основа на
което е било проведено наказателно производство. Внесен е бил на 23.11.2015 г.
обвинителен акт, като е било образувано НОХД №1451/2015 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, завършило с влязла в сила оправдателна присъда.
При повдигане на обвинението му е била взета мярка за неотклонение "Гаранция" в
размер на сумата 500 лева. По повдигнатото обвинение са били привлечени още
шестима служители на [******], като обвинението е било за участие в организирана
престъпна група. В хода на съдебното производство са били проведени 12 открити
съдебни заседания, на които ищецът се е явявал лично. На 04.10.2017 г. е била
постановена оправдателна присъда. Твърди, че в резултат от воденото срещу него
наказателно производство е изживял сериозен стрес, станал емоционално-волево
неустойчив, страдал от безсъние и раздразнителност, притеснявал се да не бъда осъден
и да отиде в затвора. Уронен e бил авторитетът му пред семейството, съгражданите и
колегите. Станал напрегнат, което влошило отношенията му с близки и роднини.
Променил отношението си към живота, изолирал се от приятели, избягвал контакти в
професионалната сфера, а част от колегите му се дистанцирали. Делото е било
медийно отразено, което утежнило психическото му състояние. Чувствал се унизен
пред членовете на семейството му и пред съгражданите. След повдигане на
обвинението здравословното му състояние се влошило. Налагало се да ползва отпуск
поради временна неработоспособност, да бъде хоспитализиран, да посещава няколко
1
пъти Бърза помощ. Появило се сърдечно-съдово заболяване - хипертонично сърце,
имал пристъпи на сърцебиене и задух, високо кръвно налягане. Моли за уважаване на
исковете в цялост и претендира разноските, сторени в хода на производството.
Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че не са доказани описаните в
исковата молба неимуществени вреди. Липсвали доказателства органи на
Прокуратурата да са извършвали действия извън правнорегламентираните. Не е била
разгласявана информация относно воденото наказателно производство, с оглед което и
не можело да се счита, че уронването на авторитета на ищеца и влошаването на
социалните му контакти се намира в причинна връзка с действията на органите на
ответника. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди като
прекомерно завишен с оглед срочността на протичане на производството. Счита, че
взетата мярка за неотклонение не е накърнила и ограничила правната сфера на ищеца.
Акцентира, че следва да се отчете усложнената фактическа обстановка по делото и
необходимостта от извършване на голям обем процесуални действия, като
процесуалното поведение на останалите обвинени лица също се намирало в причинна
връзка с продължителността на процеса. Отделно от това оправдателната присъда
давала морално обезщетение и компенсирала до известна степен изтърпените
страдания. Обръща внимание, че оправдателната присъда не е била атакувана от
ответника. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претенцията за лихви за забава.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата на страните, намира за установено следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото съдът е отделил
за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че срещу ищеца е било
повдигнато обвинение от ответника за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2
и пр.4, т. 2, вр. ал. 2 НК, приключило с постановяване на оправдателна присъда, която
е влязла в сила.
По делото не се спори също така, че ищецът не е осъждан.
В разглеждания случай от събраните доказателства е установено, че по
досъдебно производство /ДП/ № 13/2014 г. по описа на Специализирания отдел към
Специализираната прокуратура /СП/, пр.пр. № 93/2014 г. по описа на СП ищецът е
привлечен като обвиняем с постановление от 02.07.2015 г. за извършването на
престъпление от общ характер, а именно за това, че в периода от 01.01.2013 г. до
30.07.2014 г. на територията на [******] в качеството си на длъжностно лице - на
длъжност [******] [******] към [******] към отдел [******], назначен със заповед
рег. № 8811/04.07.2012 г. и на длъжност [******], [******] при отдел "[******]" –
[******], назначен със заповед рег. № 7021/11.04.2014 г., е участвал в организирана
престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да
вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години (престъпления по чл. 301 от НК),
ръководена от ИВМ, с участници: ГСБ, ЙСД, ФГМ, ВГН и СММ, като групата е
създадена с користна цел (обогатяване с парични средства от лица при контрол над
действията им по Закон за движение по пътищата), и в групата участват длъжностни
лица – държавни служители в [******] – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т.
2, вр/ ал. 2 НК.
Постановлението е предявено на обвиняемия на 06.07.2015 г. в присъствието на
защитник. Взета му е мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на сумата от 500
лева.
Установява се, че с определение, постановено в открито съдебно заседание на
06.08.2014 г. по НЧД № 939/2014 г. по описа на СНС, 15 състав, на което заседание
ищецът е присъствал лично и със защитник, е оставено без уважение искането на СП за
отстраняване на ищеца в качеството му на обвиняем по досъдебното производство от
2
заеманата от него в системата на [******] длъжност. Ето защо и следва да се заключи,
че към посочената дата - 06.08.2014 г. ищецът вече е бил привлечен като обвиняем по
досъдебното производство, съответно въз основа на искане от прокурор е било
образувано частно наказателно производство, в хода на което е разглеждан въпросът за
отстраняване на обвиняемите лица от заеманите от тях длъжности.
На 31.07.2015 г. в СНС е внесен обвинителен акт по обвинението срещу ищеца,
като е било образувано НОХД № 987/2015 г. по описа на СНС.
С разпореждане от 07.08.2015 г. по НОХД № 987/2015 г. по описа на СНС, 17
състав, съдът е констатирал допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила при изготвянето на внесения в съда обвинителен акт срещу
ищеца и останалите привлечени обвиняеми касателно неговото съдържание и с оглед
гарантиране на правото на защита на обвиняемите лица, поради което производството
пред съда е прекратено и делото е върнато на СП за отстраняване на констатираните
нередовности.
Срещу съдебния акт е подаден частен протест от прокурор при СП е и
образувано ВЧНД № 174/2015 г. по описа на САпНС, по което въззивният съд с
определение от 15.09.2015 г. е потвърдил протестираното от страна на обвинението
разпореждане.
Следва да се заключи, че във времето между 15.09.2015 г. и 14.12.2015 г.
обвинителен акт е бил внесен отново в СНС и въз основа на същия е било образувано
НОХД № 1451/2015 г. по описа на този съд.
С разпореждане от 14.12.2015 г. на съдията докладчик делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание по реда на глава Двадесет и седма НПК
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“ на
23.12.2015 г. от 11:00 часа. Потвърдени са взетите спрямо подсъдимите мерки за
неотклонение. В настоящото производство липсва представен протокол от това
открито съдебно заседание.
В периода от 29.03.2016 г. до 04.10.2017 г. по НОХД № 1451/2015 г. са
проведени 12 открити съдебни заседания, като на всички тях, ищецът се е явявал лично
и с упълномощен защитник с изключение на едно единствено съдебно заседание, в
което се е явил без упълномощен защитник, но не може да се приеме, че неявяването
на защитника му е станало единствената причина за отлагане на делото. Съдът приема,
че с посоченото изключение, ищецът не е ставал причина за отлагане на делото.
В последното съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд,
подсъдимият е заявил, че не желае да даде обяснения.
В пледоарията си прокурорът е заявил, че намира обвинението срещу всички
подсъдими за доказано и е пледирал за постановяване на осъдителни присъди и
налагане на наказание лишаване от свобода, което по отношение на Л. да бъде в
продължителност от 5 години и 6 месеца при режим на изтърпяването „строг“, както и
за възлагане на сторените разноски в тежест на подсъдимите лица.
В последната си дума ищецът е поискал от съда да постанови оправдателна
присъда.
С присъда от 04.10.2017 г. СНС е признал подсъдимите в т.ч. и ищеца за
невиновни по повдигнатите им обвинения в извършване на престъпления по чл. 321,
ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 НК.
Установява се на следващо място от съдържанието на разпореждане от
09.02.2018 г., постановено по наказателното производство, че срещу оправдателната
присъда обвинението е подало протест, въз основа на който е било образувано ВНОХД
№ 33/2018 г. по описа на САпНС, което е било прекратено, като преждевременно
образувано и делото е било върнато на първоинстанционния съд за даване на указания,
свързани с администрирането на подадения срещу присъдата протест. Съдът е дал
3
указания на СП да отстрани нередовностите на протеста, които обаче не са били
изпълнени. По изложените в разпореждането съображения, съдът е върнал протеста и е
указал на Прокуратурата, че разпореждането може да бъде обжалвано с частен протест
в седмичен срок от връчване на препис.
Не са налице данни срещу това разпореждане на СНС да е бил подаден частен
протест.
Видно е от нарочното отбелязване на представения с исковата молба препис от
оправдателната присъда, че същата е влязла в сила на 20.02.2018 г., което
обстоятелство не е спорно между страните в настоящото производство.
В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, са приети
писмени доказателства относно здравословното състояние на ищеца в периода 2012 г.
– 2022 г. Въз основа на същите съдът приема, че ищецът е ползвал отпуск поради
временна неработоспособност в периода 01.08.2014 г. – 14.12.2014 г., в периода
05.04.2016 г. – 08.05.2016 г., в периода 28.02.2017 г. – 06.03.2017 г., поради общо
заболяване. Установява се също така, че на 29.12.2015 г., на 12.04.2016 г. и на
04.05.2016 г. е посещавал спешна медицинска помощ с оплаквания от повишено
артериално налягане, стягане, тежест в областта на гърдите, тремор, главоболие и
безпокойство. Бил е насочен към специалист невролог. Съдът приема, че от
представената от ищеца с исковата молба етапна епикриза е видно, че и преди
образуването на процесното наказателно производство, Л. е страдал от нефрити,
хипертония, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност.
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите ЦВ и
ВМ.
От показанията на свидетеля В, колега на ищеца, също служител в системата на
[******], се установява, че през 2014 г. от колеги разбрал, че Л. е бил задържан за 24
часа по обвинение за корупционни действия като служител в [******], отдел [******],
заедно с други колеги. Свидетелят отишъл да му занесе безалкохолни напитки и храна.
Забелязал, че е травмиран от ситуацията. Много от колегите от [******] и от [******],
където ищецът преди това е работел, спрели да му се обаждат и да контактуват с него.
Коментирали, че е корумпиран и затова не искат да поддържат контакт с него. Не му
вярвали, че е невинен. Според свидетеля в резултат от обвинението ищецът е бил
подтиснат, не искал да излиза и да се вижда с никого, отказвал покани за рождени дни,
защото там имало други колеги, които той не искал да вижда, тъй като говорели по
негов адрес. Л. е бил дисциплинарно уволнен по време на наказателното производство,
а след като е бил оправдан, го възстановили на работа.
От показанията на свидетеля М, семеен приятел на ищеца от много години, се
установява, че през 2014 г. са били организирали семейна почивка, но ищецът му се
обадил, че е задържан за корупция заедно с колеги. Към този момент той работел в
[******] в [******], но живеел в [******] След задържането му хората започнали да
говорят по адрес на Л., тъй като градът бил малък, а ищецът бил известен като добър
човек и до този момент всички се отнасяли с уважение към него. По телевизията е
била излъчена новина и от хорски приказки се разчуло, че е задържан и че срещу него
се води наказателно производство. Първоначално хората не повярвали, но започнали
да се съмняват и да коментират. Преди обвинението Л. е бил душата на компанията –
весел и засмян, а след това се смачкал толкова много, че не бил същият човек. Не
желаел да се събира с приятели, страдал, че колегите не му се обаждат. Разстроен бил
психически, имал стомашни проблеми от напрежението, чувствал се набеден. Не ходел
на работа по време на производството. Свидетелят знае, че към момента на депозиране
на показанията ищецът отново е служител в системата на [******].
В хода на първоинстанционното производство е прието заключението на
съдебно-психологическата експертиза, изготвена от вещото лице Г., което съдът
кредитира като обективно, безпристрастно и отговарящо в пълнота на поставените
4
пред изследването задачи, с оглед което и ползва същото при изграждането на
изводите си относно осъществяването на правнорелевантните за спора факти. Съгласно
заключението обвинението в извършването на престъпление и воденото наказателно
производство са предизвикали у ищеца продължителни негативни емоционални
преживявания с до умерена интензивност, които са обусловили повишена
депресивност. Диагностициран е бил с лек депресивен епизод, във връзка с което да му
били предписани медикаменти. Воденото разследване е възприемано от ищеца като
водещо до социалната му изолация, провокирало е у него желание за отдръпване от
обществото и е било свързано с накърняване на достойнството неудобство в социални
интеракции. Връзката между повдигнатото обвинение и воденото наказателно
производство, от една страна, и породените у ищеца негативни преживявания, от
друга, според експерта е добре очертана. В субективен план и в сравнение с други
стресогенни фактори той го отграничава ясно, като посочва уволнението си от работа
като стресогенно събитие с донякъде потенциращ характер. Породени са били трайни и
интензивни негативни емоционални състояния и психосоматичен дискомфорт, довели
до намаляване на общата адаптивност. Няма данни за обусловено от воденото
следствие психично разстройство, което да не е възстановено към момента на
изготвяне на заключението.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да
докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) повдигнато срещу него
обвинение в извършване на престъпления, по което е бил оправдан с влязла в законна
сила присъда; 2) претърпени неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с
проведеното наказателно преследване.
В тежест на ответника в производството е да установи възраженията си срещу
основателността и размера на предявения иск.
Постановяването на влязла в сила оправдателна присъда е достатъчно, за да се
приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато
от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Ето защо
ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ, тъй като в същността си тази отговорност е
обективна.
При незаконно повдигане и поддържане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице,
което несъмнено води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от това увреждане. Обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, за които държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се
определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото
обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за
неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко
повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на
физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на
положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства,
имащи отношение към претърпените морални страдания (в този см. Решение № 223 от
04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о.).
5
В случая при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се
съобрази периодът от узнаване от страна на ищцата за образуваното наказателно
производство. В тази връзка съдът приема, че следва да бъдат съобразени утвърдените
от Европейския съд по правата на човека стандарти относно значението на момента, в
който едно лице, макар и официално все още непривлечено към наказателна
отговорност, е узнало за образувано досъдебно производство, водено срещу неизвестен
извършител, но при наличие на достатъчно данни, че именно това лице ще бъде
привлечено като обвиняем в производството. Тези стандарти свързват момента на
узнаването за водено досъдебно производство с началния момент, от който лицето
започва да търпи неимуществени вреди, макар все още да не е привлечено в
процесуалното качество на обвиняем с постановление на разследващ орган. От този
момент ЕСПЧ приема, че лицето живее в състояние на несигурност по отношение на
своята съдба и със страха, притесненията и неудобствата от това /така Решение по
делото Т. срещу Б., Решение по делото К. срещу Б. и др.).
От събраните по делото доказателства се установява, а в този смисъл са и
заявените с исковата молба твърдения, които не са оспорени от ответника, че ищецът е
бил привлечен към наказателна отговорност в края на м. юли 2014 г., доколкото
качеството му на обвиняем по досъдебното производство е установено в
производството по НЧД № 939/2014 г. съгласно приетия като писмено доказателство
по делото протокол от открито съдебно заседание, проведено по това дело на
06.08.2014 г. Наказателното производство е приключило окончателно с влизане в сила
на оправдателната присъда, постановена от първоинстанционния съд, но след
стабилизиране на съдебния акт, с който е върнат подадения от страна на ответника
протест срешу оправдателната присъда на 20.02.2018 г. Ето защо и съдът приема, че по
отношение на ищеца продължителността на незаконното преследване възлиза на 3
години, 6 месеца и 20 дни.
Както се посочи и по-горе в съдебните заседания, проведени в рамките на
първоинстанционното наказателно производство, ищецът се е явявал лично и със
защитниците си, като поведението му /с единствено изключение/ не е станало причина
за забавяне на производството срещу него, което настоящата инстанция, с оглед на
броя на привлечените към наказателна отговорност лица и обема на извършените
процесуални действия приема за срочно приключило в рамките на разумния срок.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
съдът съобразява освен периода на незаконното преследване, още и обстоятелството,
че Л. е бил с наложената мярка за неотклонение, макар и не такава, свързана с
лишаване от свобода. Съгласно действащия НПК налагането на мярка за неотклонение
по отношение на обвиняем не е задължително. Същевременно макар мярката за
неотклонение да е била „Гаранция“, изпълнението на задълженията по същата е
свързана с известни ограничения на правата и свободите на обвиняемия, а
неизпълнението на разписаните в процесуалния закон задължения пък би довело да
изменение на мярката за неотклонение в по-тежка такава /арг. от чл. 66, ал. 1 НПК/.
Съдът съобразява и факта, че ищецът е бил привлечен да отговаря в качеството
си на длъжностно лице по смисъла на НК за тежко умишлено престъпление, наказуемо
с лишаване от свобода от три до десет години, т.е. наказание с установен в
материалния закон специален минимум. Следва да се посочи също така, че съдът
отчита, че в хода на наказателното производство ответникът е поддържал обвинението
и негов представител в пледоарията си пред първоинстанционния съд е поискал
налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 5 години и 6 месеца, което
ищецът да изтърпи при първоначален строг режим съгласно ЗИНЗС.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът намира, че следва да
се съобрази и фактът, че към момента на привличане на ищеца като обвиняем, същият
е бил дългогодишен служител на [******], както и че не е бил осъждан.
В хода на производството са установени претърпените от ищеца във връзка с
6
повдигнатото му незаконно обвинение неимуществени вреди. От показанията на
разпитаните в хода на съдебното дирене пред настоящия съд свидетели, на чиито
показания съдът дава вяра, доколкото пресъздават личните и непосредствени
впечатления на разпитаните лица, добити в хода на общуването си с ищеца, а и с оглед
липсата на противоречия между тях и останалите материали от доказателствената
съвкупност, съдът приема за установено по делото, че вследствие на повдигнатото и
поддържано и пред съда обвинение ищецът е изживял негативни емоции, стрес и
притеснение, страх от осъждане, затворил се е в себе си, ограничил е контактите си с
приятели, спрял е да работи. Изпитвал е притеснения от промяната на отношението
към него от страна на колегите и на хората в града, в който е бил известен като добър и
честен човек. От заключението на съдебно-психологическата експертиза тези изводи
на съда се потвърждават, като за безспорно установено следва да се приеме
настъпването на описаните по-горе неимуществени вреди за ищеца, подлежащи на
обезвреда, с оглед техния произход.
Съдът съобразява още, че към момента на повдигане на обвинението ищецът е
бил мъж в зряла възраст /41-годишен/, семеен, трудово и социално ангажиран, като
поддържаното срещу него обвинение освен в социален и трудов аспект, е повлияло
още и на доброто му име в трудовия колектив и в обществото.
Съдът съобразява и актуалната към момента на повдигане и поддържане на
обвинението социално-икономическа обстановка в страната /2014 г. – 2018 г./.
По възражението на ответника, че не е атакувал постановената оправдателна
присъда следва да се посочи, че същото е частично основателно, доколкото
неотстраняването на нередовности на подадения протест е обусловило влизане на
присъдата в сила на 20.2.2018 г. без да се е развило въззивно производство с предмет
съдебен контрол на постановената оправдателна присъда.
С оглед изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, като взе предвид продължителността на наказателното
производство, извършените процесуално-следствени действия, тежестта на
повдигнатите обвинения и спецификите на същите, мярката за неотклонение, чистото
съдебно минало на ищеца, добрите характеристични данни, установени по делото, и
негативните изживявания, които обвинението и наказателното производство са
провокирали у него, съобразявайки относимата и актуална съдебна практика,
постановена по случаи, аналогични на настоящия /напр. Решение № 30 от 8.03.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 2300/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 151 от 13.11.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 1180/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 50209 от 2.11.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 811/2022 г., IV г. о., ГК/ съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от
10 000 лева. За разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. В тази връзка съдът сочи, че по делото не се установиха
твърденията на ищеца, че воденото наказателно производство е съставлявало
конкретната причина за увреждането на здравето му, още повече от представената
етапна епикриза се установява, че част от заболяванията на ищеца датират отпреди
2014 г., а по отношение на другите му здравословни оплаквания, не е установена
причинната връзка с воденото срещу него наказателно производство. Съдът отчита
също така, че ищецът е бил оправдан на първа инстанция, а взетата по отношение на
него мярка за неотклонение не е била свързана със задържането му. Липсват данни за
тежки и необратими здравословни проблеми, за дезадаптивни промени в психичните
сфери и в начина на цялостното когнитивно и личностно функциониране на ищеца в
резултат от провеждането на наказателното производство против него – все
обстоятелства обуславящи по-нисък размер на обезщетението за неимуществени
вреди, имащо за цел да репарира последните. Присъждане на обезщетение в по-висок
размер по мнение на настоящия съдебен състав не би съответствало на конкретно
установените в производството вреди и би довело до неоснователно обогатяване.
7
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С исковата молба ищецът е предявил иск за присъждане на обезщетение за
забава за периода от влизане на оправдателната присъда в сила до датата, предхождаща
депозирането на исковата молба. Този иск е установен по основание, с оглед което и
следва да се обсъди възражението за погасяване на част от това вземане по давност
предвид възражението на ответника, заявено с исковата молба.
Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Както бе посочено по-горе, вземането за обезщетение за
неимуществени вреди е е станало изискуемо с влизане на присъдата в сила, т.е. на
20.02.2018 г. Искът е предявен на 01.02.2023 г. Ето защо на ищеца се следва
обезщетение за забава в размер на законната лихва за последните три години преди
предявяването на иска - т. е. от 01.02.2020 г. до 31.01.2023 г. вкл. доколкото от датата
на предявяването на иска /01.02.2023 г./ съдът присъжда законна лихва по искането на
ищеца съгласно изявлението му в този смисъл, съдържащо се в исковата молба. На
основание чл. 162 ГПК и чрез общодостъпен лихвен калкулатор съдът установява, че
този иск е основателен за сумата от 3056,90 лева. За разликата до пълния предявен
размер и за периода 20.02.2018 г. до 31.01.2020 г. този иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следват сторените в производството
разноски, както следва: за държавна такса в размер на сумата 10 лева, а останалите
разноски – за депозит за вещо лице и за адвокатско възнаграждение - съобразно
уважената част от иска /чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ/ или сума в размер на 1245,83 лева /от
общо 2150 лева/. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, заявено от представителя на
ответника в хода на устните състезания, е неоснователно, доколкото съобразно
предвиденото в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в действащата редакция заплатеният от ищеца хонорар в размер на сумата от 1800 лева
надвишава минималния такъв само със сумата от 50 лева, с оглед което и тези разноски
не биха могли да бъдат оценени като прекомерни и поради това подлежащи на
намаляване. Ето защо в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 1255,83
лева. Що се отнася до претендираните разходи за снабдяване с копия от документи в
размер на сумата от 40 лева по мнение на настоящия състав същите не съставляват
съдебно-деловодни разноски, с оглед което и не подлежат на репариране по правилата
на чл. 78 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [******], с адрес: [******], [******], да заплати на Л. К. Л., ЕГН
**********, със съдебен адрес: [******], чрез адв. И. М., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от повдигнатото му обвинение по досъдебно
производство № 13/2014 г. по описа на Специализирания отдел към Специализираната
прокуратура /СП/, пр.пр. № 93/2014 г. по описа на СП за извършването на
престъпление по 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 НК, по което е бил оправдан с
присъда от 04.10.2017 г. по НОХД № 1451/2015 г. по описа на Специализирания
наказателен съд, влязла в сила на 20.02.2018 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска /01.02.2023 г./ до окончателното плащане, както и сумата от
3056,90 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната за периода от
01.02.2020 г. до 31.01.2023 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. К. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес:
[******], чрез адв. И. М. срещу [******], с адрес: [******], [******] искове в правно
8
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликите над уважените до
пълните предявени размери, както следва: иска за обезщетение за неимуществени
вреди причинени от повдигнатото му обвинение по досъдебно производство № 13/2014
г. по описа на Специализирания отдел към Специализираната прокуратура /СП/, пр.пр.
№ 93/2014 г. по описа на СП за извършването на престъпление по 321, ал. 3, пр. 2 и пр.
4, т. 2, вр. ал. 2 НК, по което е бил оправдан с присъда от 04.10.2017 г. по НОХД №
1451/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, влязла в сила на 20.02.2018
г., за сумата над 10 000 лева до сумата от 15 000 лева и иска за обезщетение за забава в
изплащането на главното вземане за сумата над 3056,90 лева до сумата от 7533 лева и
за периода 20.02.2018 г. – 31.01.2020 г. вкл.
ОСЪЖДА [******], с адрес: [******], [******], да заплати на Л. К. Л., ЕГН
**********, със съдебен адрес: [******], чрез адв. И. М., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 1255,83 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9