РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Благоевград, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Търговско дело №
20211200900159 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Г. ф., гр. С.,
ул. „Г. И.“ № *, ет. *, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С.
С., чрез адв. Р. И., против С. Й. Г.., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че ищецът е изплатил по щета № 210366/
10.11.2017 г. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на
130 000.00 лв. за увредения Н. С. К. и Р. А. К., в качеството на родители и
законни наследници на А. Н. К., загинал в ПТП, настъпило на 26.06.2014 г.
Поддържа се, че виновен за катастрофата, съгласно влязла в сила
Присъда № 603/ 2017г. по описа на ОС - Благоевград е С. Й. Г.., управлявал т.
а. „ЗИЛ 157“ ДКН *, собственост на К. М. Б. от с. П., без сключена
3адължителна застраховка „ГО“ към датата на ПТП, съгласно справка на ИЦ
ГФ. Поддържа се, че механизма на ПТП се изразява в това, че на 26.06.2014 г.
около 10 часа на пътя от село П. за село Мендово, водачът С.Г. управлявал
т.а. „ЗИЛ 157“ ДКН *, като върху десния калник на камиона пътувал седнал
А. К.. Участъкът в района бил с много неравности и дупки, което
допълнително допринесло за нарушаване на баланса на товарния автомобил и
1
падане на тялото на К. с посока напред и надясно спрямо кабината на камиона
и назад и наляво спрямо седналото тяло на пострадалия. Тялото попаднало
почти напречно под предното дясно колело на камиона и същото било
прегазено от товарния автомобил. Вследствие на ПТП А. Н. К. е получил
травматични увреждания, несъвместими с живота.
Навежда се, че в нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ
ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Твърди се, че Н. С. К. и Р. А. К., в качеството им на родители и законни
наследници на А. Н. К. се обърнали към Г. ф. за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 557 от Кодекса за застраховането - без
сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за т. а.
„ЗИЛ 157“ ДКН * и по образувана щета № 210366/ 10.11.2017 г., УС на ГФ им
определил обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 260 000.00
лв., за нанесените травматични увреждания /130 000.00 лв. на Н. С. К. и 130
000.00 лв. на Р. А. К./. При отчитане на 50% съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия, определеното обезщетение било редуцирано
в размер на 130 000.00 лева /65 000.00 лева на Н. С. К. н 65 000.00 лв. на Р.
А. К./ и е било изплатено на молителите на 15.12.2017 г.
Прави се пред съда искане, да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 130 000,00 лева (сто и тридесет хиляди лява), представляваща
изплатеното от Г. ф. обезщетение по щета № 210366/ 10.11.2017 г.,
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на настоящата искова молба – 27.09.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и претендира сторените по делото разноски.
Ответникът в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал
такъв, в който оспорва иска. Навежда се, че иска е неоснователен, тъй като не
е установено въз основа на какво решение Г. ф. е изплатил определеното от
него самия обезщетение за вреди. Сочи се, че така определения размер на
обезщетението е несправедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Ищецът Г. ф.,
изследвайки значимите по заведената щета въпроси, е приел, че
неимуществените вреди, претърпени от пострадалите са в размер на по 130
000.00лева на всеки, като е приел че е налице 50% съпричиняване от А. К. -
син на Н. К. и Р. К.. Навежда се, че от представените документи обаче не
2
става ясно как и по какъв начин ищецът е преценил, че съпричиняването е в
тези проценти, поради което се прави довод, че така определените
неимуществени вреди са неправилно определени и сумата, репарираща
неимуществените вреди на пострадалите, е несправедлива.
Поддържа се, че въпросът за съпричиняването на уврежданията е
поставен от самия Г. ф. още при разглеждане на въпроса от неговите органи,
но същото следва да се обсъди с оглед евентуалното намаляване на размера
на обезщетението с оглед направеното оспорване относно размера на същото
и определеното съпричиняване от А. К.. Поддържа се, че от мотивите към
присъдата се доказва по несъмнен начин, че К. се е возил на предния десен
калник на автомобила с гръб на посоката на движение на МПС-то и че същия
изрично е бил помолен да слезе от там и да се качи в кабината, но той
категорично отказал, поради и което при попадането при движението на
автомобила на предна дясна гума една от дупките по пътя, К. е паднал на
пътното платно и тялото му попаднало почти напречно и под предно дясно
колело на автомобила, който преминал през него. Навежда се, че ако К. се е
возил в кабината на автомобила, то при движението му с тази скорост през
неравностите по пътя, нямало да се стигне до неговата смърт. В този смисъл
се прави довод, че съпричиняването е неправилно и назаконосъобразно
определено в процентно отношение и за последното няма данни какво е
обусловило определянето на равен принос на двамата участници в пътно-
транспортното произшествие без да стане ясно кой е основния фактор за
причиняването на вредоносните последици.
Навежда се, че за да бъде намалено дължимото обезщетение поради
наличие на принос на пострадалия, следва да е пряко доказано такова негово
обективно поведение, изразяващо се както в действие, така и в бездействие,
пряко създаващо предпоставки за настъпването на увреждането и без
наличието на което вредите не биха настъпили или биха били в по-малък
обем, като съотношението му спрямо поведението на деликвента следва да се
преценява с оглед това кой е основният фактор за причиняването на
вредоносните последици - така Решение № 116/ 03.07.2017г. по т. д. 1921/
2016 г. на ВКС, ТК, 1-во ТО на ВКС. Поддържа се, че в настоящия случай
основният фактор за причиняване на вредоносните последици е
противоправното виновно деяние на К., довело до настъпване на ПТП, като
процентно изразен приносът на същия, който не се е возил в кабината на
3
автомобила следва да бъде преценен на повече от 50%, тъй като ако се е возил
в кабината му е щял да избегне изцяло травмите.
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
От фактическа страна се установява, че ответникът С.Г. е признат за
виновен, в това, че на 26.06.2014 г., около 10.00 часа на пътя от село П. за
село Мендово, община Петрич, на около 1000 метра от село П., при
управление на товаре автомобил марка „Зил 157“ в посока село Мендово, е
нарушил правилата за движение, визирани в чл. 132, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, а
именно: При превозване на пътници водачът е длъжен: 1. да извършва
превоза само с предназначени за това пътни превозни средства съобразно
товароносимостта, отразена в свидетелството за регистрация; 2. преди
потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното
им превозване, в резултат на което причинил смъртта на пътника А. Н. К.,
возещ се на преден десен калник на автомобила, която настъпила при
падането му и прегазването му от товарния автомобил, като след деянието
деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
4, б. „Б“ НК, вр. Чл. 343, ал. 1, б „В“ вр. С чл. 342, ал. 1, вр. С чл. 132, ал. 1, т.
2 от ЗДвП. Присъдата е влязла в сила на 17.02.2017 г., поради необжалване.
В този смисъл прекият причинител на вредите е установен с влязла в
сила присъда. Присъдата на наказателния съд е задължителна за настоящия
граждански състав с оглед императивната разпоредба на чл. 300 ГПК.
Страните не са формирали спор, че към датата на ПТП за товарен
автомобил „Зил 157“ с per. № * е липсвала валидно сключена застраховка,
покриваща риска „ Гражданска отговорност“.
Лицата Н. К. и Р. К., са предявили претенция пред Г. ф. на 10.11.2017
г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта
на починалия им син. С писмо от 17.11.2017 г., ГФ е одобрил сумата в размер
на по 65 000 лв. за всеки като обезщетение, които суми са им били заплатени
на 15.12.2017 г.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 143/
11.07.2014 г. на Община Петрич, Р. К. е майка на А. Н. К., починал на
4
26.06.2014 г., а Н. К. е баща на А. Н. К., починал на 26.06.2014 г.. В този
смисъл притежават активна материално-правна легитимация.
От представената преписка по щетата, образувана пред ГФ, бе
констатирано, че на 15.12.2017 г. ГФ е изплатил сумата в размер на по 65 000
лв. на двамата родители - Р. К.а и Н. К., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, без лихви за забава и без да е налице сключено
споразумение с пострадалите - т. е. без да са заявили изрично отказ от
претенции.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2 б. „А“ КЗ (отм.); „ Фондът
изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато ПТП е настъпило на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, и е причинено от МПС, което
обичайно се намира на територията на Република България, и виновният
водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите“.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е същото е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Не е спорно
между страните по настоящето дело, че за товарния автомобил, с който е било
причинено това ПТП, нито неговият формален собственик, нито виновният
водач, са имали сключена към датата на настъпване на вредоносното събитие
валидна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това
обстоятелство е достатъчно за ангажиране на обезпечителната отговорност на
делинквента към пострадалото лице, респ. неговите наследници по закон.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на
вредата – С.Г., а именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на
причинителя на вредата, причинна връзка между това деяние и причинените
вреди. При това положение родителите на пострадалия, като наследници по
5
закон, имат правото да получат обезщетение за причинените вреди –
неимуществени и имуществени.
Задължението на ГФ да обезщети увредените лица и регресното му право
срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка.
Задължението на основание чл. 288, ал. 1 и, ал. 2 КЗ (отм.), е вторично -
произтича от задължението на делинквента да обезщети причинените вреди
съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД, поради което и отговорността на фонда покрива
отговорността на прекия причинител на увреждането. За разлика от
делинквента, който изпада в забава и дължи обезщетение за забава съгласно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД от датата на непозволеното увреждане, ГФ дължи
обезщетение за забава от покъсен момент- след изтичане на срока по чл. 288,
ал. 7 КЗ (отм.); , т. е. отговорността на фонда по отношение на лихвите за
забава е ограничена спрямо тази на прекия причинител на вредата. ГФ има
право на регрес срещу причинителя на вредата за платените на увредените
лица суми по чл. 288 КЗ (отм.); - обезщетението за вреди, лихвите за забава по
чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.); , начислени за период по-кратък от периода, за който
самият делинквент носи отговорност, както и за разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ
(отм.).
В настоящия случай, ГФ е изплатил сумата в размер на 65 000 лв. на Р.
К.а и сумата в размер на 65 000 лв. на Н. К., на 15.12.2017 г., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, но без лихви за забава.
Следователно ако действително са причинени по-голям по обем и размер
вреди, същите се дължат на общо основание от прекия причинител, в лицето
на ответника, въпреки че неговата отговорност и тази на фонда, не е
солидарна. С плащане от страна на един от двамата се погасява отговорността
на другия спрямо увреденото лице, но само до размера на платеното.
Възражението на ответника относно необосновано високият размер на
обезщетението изплатено от страна на ГФ, като не е отчетено
съпричиняването от пострадалия, е неоснователно. До достигането на
процесният размер на обезщетението, се е стигнало след приспаднато
съпричиняване в размер на 50 %, като са присъдени обезщетения от по
130 000 лв., намалени наполовина поради съпричиняване, на всеки един от
двамата родители, съдът намира, че обезщетението съответства на
стойностите, възприети в трайната съдебна практика по аналогични казуси.
6
Ето защо определената съответно изплатена сума от по 65 000 лв. за всеки
наследник – майка и баща на пострадалия, не се явява прекомерна, особено
като се отчете и факта, че смъртта поставя край на живота като най-ценно
човешко благо, което прави вредите от настъпването й, от една страна,
невъзвратими, а от друга страна, най-големи, поради което за това житейско
събитие, следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, спрямо този за неимуществени вреди от телесни повреди.
В заключение съдът приема, че в полза на Фонда се дължи сбора от
сумите, изплатени на правоимащите. Ето защо и доколкото размера на
претенцията, кореспондира с този размер, то същата се явява основателна и
като такава следва да бъде уважена.
Предвид акцесорния характер на искането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и
основателността на главната претенция, в полза на ищецът, следва да се
присъди законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца се дължат деловодни разноски, според представите доказателства за
направени такива, чиито общ размер възлиза на 5 200.00 лв., представляваща
държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Й. Г.., ЕГН **********, да заплати на Г. ф., гр. С., ул. „Г.
И.“ № *, ет. *, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С. С.,
сумата в размер на 130 000,00 лева (сто и тридесет хиляди лява),
представляваща изплатеното от Г. ф. обезщетение по щета № 210366/
10.11.2017 г. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на настоящата искова молба – 27.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. Й. Г.., ЕГН **********, да заплати на Г. ф., гр. С., ул. „Г.
И.“ № *, ет. *, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С. С.,
сумата в размер на 5200.00 лв. (пет хиляди и двеста лева), представляваща
7
разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - С. в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8