Р Е Ш Е Н И Е
№
….. 13.01.2020г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ Състав
на двадесет
и девети октомври 2019 година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар:
Росица Д.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско
дело номер 2544 по описа за 2019 година.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация”ЕООД-Стара Загора срещу „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД Пловдив с претенция да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца недължимо платената сума от 870лв., представляваща недължимо платена
такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – помпена
станция „Орешник” ИТ № 2939032, за периода от 01.07.2015г. до 31.07.2015г. по
фактура № ********** от 31.07.2015г., представляваща разликата между стойността
на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
заплащане на сумата. Претендират и законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 14.05.2019г. до окончателното й
заплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК ответното
дружество е подало подробен писмен отговор, в който оспорват основателността на
претенциите и молят същите да бъде отхвърлени като неоснователни.
В
исковата си молба „Водоснабдяване и канализация" ЕООД излагат твърдения, че е потребител на ел.енергия относно притежавания от
него обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК“, с. Орешник, Община
Тополовград, който обект е присъединен към електропреносната система
посредством Електропровод „Венеция“ 20 kV, собственост на ищеца, като
понижаването на доставената ел. енергия се извършва със съоръжения негова
собственост. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявала посредством собствения на дружеството ищец трафопост на ниво
ниско напрежение /НН/.
Ищецът заплащал на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по
силата на чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ АД
/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД /, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2003г., изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД.
Ищецът твърди, че през периода от 01.07.2015г. до 31.07.2015 г. е
заплатил на ответното дружество сумата 1244,65 лв. по фактура №
**********/31.07.2015 г., представляваща такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца -
Помпена станция „ОРЕШНИК“, намираща се в с. Орешник, Община Тополовград.
Посочената сума била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия,
от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било
разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в Помпена станция „Орешник“, като ищецът
твърди, че измерването по този начин, и конкретно на това място, било
незаконосъобразно, и водело до начисляване за заплащане на недължими суми.
Сочи, че считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР,
цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два
компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, цена за пренос
на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно действащата
нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху
използваната електрическа енергия съгласно показанията на средствата за
търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. А при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа
към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
В конкретния случай ищецът изяснява, че за Помпена станция „Орешник“,
границата на собственост между преносното или съответното разпределително
предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград“ 20 kV, след която подстанция
започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция“ 20 kV. Този електропровод
бил с дължина от около
Във връзка с мястото на измерване на използваната електрическа енергия,
ищецът е отправял няколкократни писмени искания до ответника с искане за
промяна на мястото и нивото на измерване и на други електропроводи, като
единствено по отношение на Електропровод „Венеция“ не било променено мястото на
измерване.
Във връзка с това ищецът отново изпратил Писмо изх. № 2013/05.12.2008 г.,
с което посочил, че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от
ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.
Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта,
за които се изисква промяната:
-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК“ с. Орешник
-ИТ 2939033 „ВиК“ с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“/с.Кап. Петко Войвода.
Ответникът обаче не извършил исканата промяна. Поради това независимо, че
ищецът бил собственик на Електропровод „Венеция“ 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“, и на намиращите се в обекта ЗРУ даващи основание мястото
на измерване да се промени от НН на СН, ответникът продължавал да измерва ел.
енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период вместо на ниво средно
напрежение. Посочените обекти били собственост на ищеца от 29.12.1995г., когато
били включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството
било по силата на Заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на Община Тополовград, с
която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставяло на
„ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни
средства, с който тези активи са предадени на дружеството ни.
За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено Разрешение за ползване
№ 261/09.09.1995г.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 870,00лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Орешник“, ИТ № 2939032,
за периода 01.07.2015 г. - 31.07.2015 г., представляваща разликата между
стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение по фактура № **********/31.07.2015 г., от общо платена сума за цена
пренос в размер на 1244,65 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба и
заема позиция за неоснователност на иска. Сочи, че в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Признава, че се намира в договорни отношения с ищеца като по силата на чл. 7,
т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца с кл.№
********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които било процесното
ИТН 2939032. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия, се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на задълженията си по общите условия ответникът е доставил в
обекта на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и
предоставените мрежови услуги е издало месечната фактура, представена към
исковата молба и отговора, стойността на част от която съставлява исковата
сума.
Отново сочи, че ищецът бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв
ищецът бил снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично
известни общи условия /чл. 98а ЗЕ/. Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД
по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия
през разпределителната мрежа. „ЕВН България Електроразпределение4 ЕАД, било
притежател на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на
електрическа енергия извършва услугата по пренос и разпределение на
електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени. Обектите на ищеца били
присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД на ниво ниско напрежение.
Признава, че след присъединяването на обектите /чието проектиране и
въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения е извършено като за
мерене на ниво ниско напрежение/ ищецът е подал искане за промяна на мястото на
меренето на електрическата енергия на ниво средно напрежение, но оспорва, че
към искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия
ищецът е представил доказателства за собственост върху присъединителните
съоръжения - ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за собственост,
представени по преписката сочели, че правото на собственост е на Община
Тополовград, а не на ищеца. Исканите от ответника доказателства за собственост
били представени в цялост едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. От описа
на приложенията на всички предходни писма било видно, че представените
извлечения от баланса са за други активи, но е и за трафопостове /така писмо
изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т.5 - приложенията са за ел.провод 20 kV АС
проводник
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при
условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за
услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. Процесните
суми били дължими тъй като обектите на ищеца били присъединени на ниво ниско
напрежение, ползвали електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана
и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД и „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД.
Ответникът оспорва исковата претенция и по размер, защото дори да се
установи, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период
не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, то
недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде единствено разликата между
стойността на енергията, пренесена на ниво ниско средно напрежение и ниво ниско
напрежение, а не цялата стойност на услугата пренос. Моли за отхвърляне на
иска.
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба, чрез пълномощника си адв.И., която претендира за присъждане на
направените по делото разноски. Представя писмена защита.
Ответното дружество, в писмена
молба от пълномощника си юриск.Раева, моли съда да отхвърли изцяло иска, като
неоснователен. Евентуално ако съдът прецени, че мястото на измерване на
електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско
напрежение, а на ниво средно напрежение, съдът да уважи иска спрямо крайния
снабдител до размера на разликата между стойността на енергията, остойностена
по цени за пренос на енергия на ниво ниско напрежение и стойността на енергията,
остойностена по цени за пренос на енергия на ниво средно напрежение. Претендира
направените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на платеното
на ищцовото дружество адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
По делото не се спори, че ищецът е
потребител на електрическа енергия, като по представената и приета като
доказателство фактура за периода на обща стойност 1244,65лева /платени в цялост
от ищеца/ на ищеца е начислена сума за пренос на ел.енергия – по фактура № **********/31.07.2015г.-
934,11лева, видно от детайлната разбивка по фактурата.
Между страните е водена
кореспонденция във връзка с идентифициране на обекти на потребители,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанциите – писмо изх.№ 6053-30/24.09.2008г., на ЕВН
България електроразпределение АД, писмо изх.№ 1784/ 23.10.2008г. на „ВиК” ЕООД
–Стара Загора, писмо изх.№ 2013/ 05.12.2008г. на „ВиК” ЕООД –Стара Загора,
писмо изх.№ 01/ 09.01.2009г. на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Ищецът е
завел писмо с искане за отпадане на такса пренос по ел. разпределителната мрежа
изх.№ 9946/26.11.2014г., на което е отговорен с писмо от 08.12.2014г., с
указания как да се процедира за смяна на меренето, което е заведено на
13.12.2014г. и на 29.12.2014г. им е отговорено, че собствеността е на Община
Тополовград, а не на „В и К” ЕООД. С последващо писмо от 12.01.2015г. са им
изискани копия от актуален счетоводен запис за ДМА на енергийния обект –
трафопост, на което ВиК отговорило с писмо от 21.01.2015г., като получили в
отговор разяснително писмо от 30.01.2015г., като на 19.11.2015г. и на
14.01.2016г. са извършени демонтажи на електромери за смяна на меренето от ниво
ниско напрежение на ниво средно напрежение – за това са съставени констативни
протоколи за техническа проверка и подмяна на средствата за търговско
измерване.
За изясняване на обстоятелствата
по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. От констатациите
на вещото лице при отговорите на поставените му въпроси се установява, че през
периода 01.07.2015г.–31.07.2015г. измерването на потребената от ищеца
ел.енергия по процесните фактури за обект помпена станция „Орешник” ИТ № 2939032
се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително
устройство/ 20кV/400V в помпена станция „Орешник” собственост на ищеца.
Измерването се е извършвало посредством измервателна група в състав: средство
за търговско измерване – статичен трифазен тройнотарифен електромер тим ЕМИ LZQJ, ф. номер№ 3368281, 5А/400V, клас
на точност 1, знак за извършена метрологична проверка М 13/045 02, срок за
извършване на последваща проверка 2017г.
– токови трансформатори – 3 броя , тип GANZ клас на точност 1, 600/5А, К 120,
ф.№ 852804, ф.№ 856804 и ф.№ 854504 – модем за дистанционен отчет марка Gorlitz ф.№ *********, поставен в метално
електромерно табло тип ТЕПО.
Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ и
чл.27 от ОУ на ЕВН, действали през процесния период, средствата за търговско
измерване СТИ, собственост на оператора на електрозапределителната мрежа се
разполагат до или на границата на имота на потребителя/ищеца/. При собственост
на ищеца върху електропровод „Венеция” 20кV, изходящ от подстанция
„Тополовград”, границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Венеция” в ЗРУ на подстанция „Тополовград” на ниво средно напрежение. При
надлежно уведомяване на ответника за собствеността на ищеца върху електропровод
„Венеция” през процесния период, той е трябвало да монтира в подходящо ел.табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20кV на електропровод
„Венеция” в подстанция ”Тополовград” чрез одобряване на отделно поле „мерене”
или в съществуваща килия.
Тъй като измервателната група е
следвало да бъде поставена на ниво средно напрежение 20кV в ЗРУ на подстанция
„Тополовград” ищецът не дължи заплащане на пренос на ел.енергия по
ел.разпределителната мрежа средно напрежение 20кV/електропровод „Венеция”/ до
обект помпена станция „Орешник” ИТ № 2939032 за съответния период. Заплащането
за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа има за цел да
компенсира електроразпределителното предприятие за загубите на ел.енергия по
този мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтите й. Поддръжката и
ремонтите са за сметка на собственика/ищцовото дружество/, като той следва да
заплаща загубите на ел.енергия по нея чрез показанията на измервателната група,
монтирана в началото й. Тогава електроразпределителното и електроснабдителното
предприятие нямат разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по
електропровод „Венеция” и нямат основание да калкулират на ищеца цена за пренос
на ел.енергия на ниво средно напрежение през електропровод „Венеция”.
Дори и измервателната група да е
монтирана на страна ниско напрежение в ЗРУ на помпена станция „Орешник” /както
е в конкретния случай през процесния период/, то ответникът няма основание да
калкулира на ищеца цена за пренос през електроразпределителната мрежа ниско
напрежение в месечните фактури за потребена ел.енергия, защото в помпена
станция „Орешник” и/или след нея няма електроразпределителна мрежа ниско
напрежение. Дори и да има такава, тя не е собственост на ответника, той няма
разходи по поддръжката и ремонта й, а загубите на ел.енергия по нея/или в
ел.съоръженията на помпена станция „Орешник”/ се заплащат от ищеца чрез
показанията на измервателната група, монтирана в ЗРУ„Орешник” на страна ниско
напрежение.
В заключение на изследването си,
което съдът възприема изцяло като компетентно, добросъвестно и отговарящо на
поставените му задачи, вещото лице дава отговор, че при собственост на ищеца на
електропровод „Венеция” 20 кV, изходящ от подстанция „Тополовград”, той не
дължи цена за пренос на ел.енергия през този електропровод до помпена станция „Орешник”
нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в помпена
станция „Орешник”, нито при монтирана измервателна група на страна средно
напрежение в подстанция „Тополовград”.
По веригата на електрозахранване
от подстанция „Тополовград” 110/20 кV, собственост на ЕСО към НЕК, през
електропровод „Венеция” 20кV, собственост на „ВиК”ЕООД – Стара Загора, до
помпена станция „Орешник”, собственост на „ВиК”ЕООД – Стара Загора, ЕВН
„Електроснабдяване”ЕАД и ЕВН”Електроразпределение Юг” ЕАД нямат никаква
собственост. В конкретния случай ЕВН „Електроснабдяване”ЕАД се явява доставчик
на електроенергия на ишеца без никакви ангажименти, свързани с пренос на тази
доставена ел.енергия по електроразпределителната мрежа средно и ниско
напрежение, с изключение на задължението да монтира подходящи измервателни
групи на границата на собствеността на
ищеца. При собственост на ищеца върху електропровод „Венеция” 20 кV, изходящ от
подстанция „Тополовград”, той не дължи цена за пренос на ел.енергия пред този
електропровод до ПС”Орешник” нито при монтирана измервателна група на страна
ниско напрежение в ПС”Орешник”, нито при монтирана измервателна група на страна
ниско напрежение в ПС”Орешник”, нито при монтирана измервателна група на страна
средно напрежение в подстанция „Тополовград”. ЕВН ЕР няма собственост по цялата
верига на електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса
пренос по електроразпределителната мрежа до обекта.
За изясняване на обстоятелствата
по делото е назначена и изслушана и съдебно-икономическа експертиза. Според
заключението на същата, стойността на таксата пренос по ел.разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение Помпена станция „Орешник” за периода от 01.07.2015г.
– 31.07.2015г. е 1244,65лева без ДДС. Ако се приеме, че ищецът не дължи такса
пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение – Помпена
станция „Орешник” за посочения период – платената недължимо такса е в размер на
934,11лева без ДДС, съответно 1244,65лева с ДДС. Разликата в стойностите на
отчетените в обект с ИТН 2939032 количества ел.енергия при измерване на ниво
средно и при измерване на ниво ниско напрежение за процесния период бил в
размер на 934,11лева.
Не се спори, че през процесния
период 01.07.2015г. – 31.07.2015г. ответникът е имал качеството на обществен
доставчик на електроенергия за територия, в чийто обхват попада собствената на
ищеца Помпена станция „Орешник“, ИТН 2939032, както и че страните са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на
електроенергия при общи условия, одобрени от ДКЕВР и при регулирани цени на
електроенергията. Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия
не се изисква. Не е необходимо и изрично приемане на Общите условия от
потребителите. Съгласно § 1, т. 41б на ДР на Закона за енергетиката
"потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия
или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес.
Считано
от 01.07.2008 г., с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1,
т. 1а, т. 4, т. 4а, т. 6а, т. 7 и т. 10 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за
енергетиката, чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, б. „б” и чл. 19, ал. 3 от Наредбата за
регулиране на цените на електрическата енергия, цената, заплащана за ползване
на мрежата, се разделя на два компонента: цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от
действащите през процесния период Правила за търговия с електрическа енергия
/ДВ, бр. 64/17.08.2010 год./ мрежовите
услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно показанията
на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ, бр. 38/2007 г., отм./
предвижда, че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 120 от ЗЕ електрическата енергия, доставена на потребителите, се
измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Според чл. 120
ал. 2 от ЗЕ границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото
на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на
Наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл.83,ал.1 т.6 /Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия/.
Нормата на чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., която е наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ,
предвижда, че когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното
или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване
на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие.
От доказателствата по делото се
установява, че ищецът е собственик на Помпена станция „Орешник", на
намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „Венеция" 20kV, свързан с
Подстанция Тополовград. Това е видно от заповед №
135/12.12.1995г. на кмета на Община Тополовград, акт за приемане и предаване на
основни средства от Община Тополовград на „ВиК“ – Стара Загора на следните
обекти и принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С. Дуганово, Трафопост
1х400 към П.С. Орешник, електропровод 20 кв. от подстанция Тополовград до П.С.
Дуганово с отклонение към П.С.Орешник, Кабелно захранване на П.С.Дуганово и
П.С.Орешник от съответния трафопост и извадка от инвентаризационен опис.
От заключението на
съдебнотехническата експертиза по делото е видно, че за обект с ИТ № 2939032 –
ПС „Орешник” през процесния период е
доставена електроенергия на ниво средно напрежение по собствения на ищеца
електропровод „Венеция”. Трансформирането на електроенергията от ниво средно
напрежение до ниво ниско напрежение се е извършвала от съоръжения, разположени
в Помпената станция, собственост на ищеца. Следователно средството за търговско
измерване не е поставено на необходимото място, съобразно изискванията на чл.
120 от ЗЕ, тъй като не е разположено на границата на собствеността в Подстанция
Тополовград, откъдето се захранва електропровод „Венеция”.
Дължимостта на цената за пренос на
електрическа енергия е пряко обвързана от спазването на изискването
консумираната електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия или уговорени от
страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа и цената за пренос по електроразпределителната
мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно
управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите,
свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането
им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената
за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата
енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява
от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или
от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и цената за пренос. При измерване на количеството консумирана енергия на
място, различно от нормативно определеното, тези два елемента от цената на
електрическата енергия са недължими /в този смисъл е решение № 227/11.02.2013г.
по т.д № 1054/2011г. на ВКС, ТК, II отд./.
В разглеждания случай по делото не
е спорно, че при присъединяване на процесния обект на ищеца към
електропреносната мрежа през
По тези съображения съдът намира,
че ищецът не дължи на ответника спорната
сума в размер на 870лв. по силата на валидно договорно задължение в рамките на
съществуващото между страните облигационно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия. Същата се явява платена от ищеца при начална
липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради което подлежи
на връщане от ответника. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата 870
лева, представляваща платена без основание цена за достъп до разпределителната
мрежа за обект Помена станция „Орешник“,ИТН 2399032 за периода 01.07.2015г.–31.07.2015г.
по фактура № **********/31.07.2015г., е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Забавата като форма на неизпълнение
настъпва при наличието на следните предпоставки: изискуемост на вземането,
покана за изпълнение /при задълженията без определен срок за изпълнение/ и вина
за неизпълнението. В процесния случай
няма законно определен срок за изпълнение на задължението за връщане на
даденото без основание, поради което простата изискуемост на вземането не е
основание за изпадане на длъжника в забава
Необходимо е отправянето на покана до длъжника с искане за получаване на
дължимата престация в определен подходящ срок – чл.84, ал.2 от ЗЗД /в този
смисъл са решение № 1412/04.11.2003 г- на ВКС по гр.д.№ 336/2003 г., V г.о.,
решение № 11/18.01.1980 г. по гр.д.№ 1877/79 г., І г.о. и др./. По делото не са
представени доказателства, от които да е видно, че кредиторът е отправил такава
покана към длъжника, което налага извода, че ответникът не е изпаднал в забава
преди подаване на исковата молба. Тъй като предя***яването на иска има характер
на покана за изпълнение, следва да бъде присъдена законната лихва върху
дължимата сума от 870лв., считано от датата на предявяване на иска – 14.05.2019г.,
до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото
разноски – 100лева държавна такса, възнаграждение за адвокат от 480лева и за вещи
лица - в 250лв. за съдебно-икономическа експертиза и 220лева за съдебно
техническа експертиза, или общо 1080лева. Ответникът е направил
възражение за намаляване размера на заплатеното от ищеца адвокатското
възнаграждение в настоящото производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което
съдът намира за неоснователно. В случая минималното възнаграждение за
предявените искове, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 и 2, вр. с чл.2 ,ал.5
от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 600 лв., или 660 лв. с
ДДС. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. е под
посочения минимум, поради което не следва да бъде намалявано.
Следва в решението да бъде
посочена банковата сметка на ищцовото дружество в „Банка ДСК” ЕАД, сочена в
исковата молба – BG 96 STSA 93 0000 2002601.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул. „Христо
Г.Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет
Петкова Стойчева и Робърт Дик, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от управителя
Румен Тенев Райков, съдебен адрес ***,офис 2,сумата 870/осемстотин и седемдесет
лева/, представляваща платена без основание цена за достъп до разпределителната
мрежа за обект Помпена станция „Орешник“, ИТН 2939032 за периода 01.07.2015г.–31.07.2015г.
по фактура № **********/31.07.2015г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 14.05.2019г. до окончателното заплащане
сумата, както и сумата 1080/хиляда и осемдесет/лева, представляваща частта от
направените по делото разноски, по банкова сметка в „Банка ДСК” ЕАД, сочена в
исковата молба – IBAN ***.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: