Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 14.01.2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „Г” състав, в открито заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател:
Галина Ташева
Членове: Анна Ненова
мл.с. Нора М.
при секретаря И.К. и прокурора Станислав Стойков като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова адм.д. № 17 по описа за 2011г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, вр.чл. 33 и сл. от ЗАП (отм.), образувано повторно след постановяването на Решение № 15524 от 24.11.2011г. на Върховния административен съд на Република България, състав на Трето отделение, по адм.дело № 7294/2011г., с което е било отменено Решение от 01.10.2009г. по адм. дело № 04029/2006г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ”б” състав, съгласно което е била отхвърлена жалбата от 31.03.2000г. на наследниците на А.К. И. (Б.) срещу мълчаливия отказ на Областния управител на Област София град да се произнесе по заявление № РД-97-00-7054/23.11.1998г., и делото е било върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на делото Й.И.Б., М.Н.Б., Б.М.К., П.М.П., Д.А. М., П.А.М., Т.А.Б. и А.А.Т., живите наследници по закон на А.К. И. (Б.), поддържат оспорването на отказа на областния управител да бъде удовлетворено искането им за обезщетение, съответно начин на обезщетяване, ако собствеността върху имотите, посочени в заявленията им от 1998г., не може да бъде възстановена реално.
Ответникът Областен управител на Област София град оспорва жалбата.
Софийска градска прокуратура, контролираща страна, при новото разглеждане на делото е дала становище за основателност на жалбата.
Съдът по жалбата възприе следното:
Жалбата, въз основа на която е образувано производството по делото, е допустима. Тя следва да се счете подадена в срока по чл. 6, ал. 3 от ЗОСОИ (удължения срок след 30.06.2001г., съответно 14.07.2001г.), срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт – мълчалив отказ, който засяга права и законни интереси на жалбоподателите, наследници по закон на А.К. И. (Б.), за който се твърди, че е бил съдружник в търговско дружество (частно предприятие), национализирано по реда на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн. ДВ, бл. 302/27.12.1947г., изм. ДВ бл. 176/02.08.1949г.) и правилника за приложението му, без да има реално възстановяване на собственост и обезщетение в частта, в която не може да се получи собственост.
По същество, и при проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, настоящият съдебен състав намира жалбата и основателна.
Със заявление вх. № РД-97-00-7054/29.11.1998г. Й.И.Б., М.Н.Б., М.П.Д. (починала в хода на делото, наследодател на Б.М.К. и П.М.П.), А. П.М. (починал в пода на делото, наследодател на Д.А. М. и П.А.М.), Т.А.Б., А.А.Т., както и живата тогава М.П.Т. са поискали да бъдат обезщетени по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти за Керамична фабрика „С.К.”, кв. „Модерно предградие”, национализирана на основание ЗНЧИМП, със съдружници А.К. И. (Б.) и А.С.В.. Посочено е било, че фабриката се е намирала в границите по актовете за завземане на недвижим имот за държавен № 1514 и 1515 от 29.10.1952г. по актовата книга на ІІІ Райсъвет по местонахождението на имота в гр. София - Модерно предградие, сега в границите на Западен парк, като наследодателят е и живял в сграда във фабриката до национализацията. Поискано е реално възстановяване на земята, жилищни компенсаторни записи за частта на жилището, а за останалата част (сградите са били разрушени) акции или дялове от търговското дружество, в което е било преобразувано предприятието или с компенсаторни записи.
От представените по делото актове за завземане на недвижим имот за държавен № 1514 и 1515 от 29.10.1952г. се установява, че е било национализирано и завзето като имущество от частно предприятие/предприятия на адреси ул.”***********”, гр. С. - сграда – магазин и лаборатория на един етаж с 5 помещения; полумасивна сграда на два етажа – пещи и сушилни от 6 помещения; полумасивна сграда – мозаечна работилница на един етаж с четири помещения; полумасивна сграда на два етажа – стол и жилище с 5 помещения; паянтова сграда на 230 кв.м. – навес колобъркачка на един етаж с две помещения; паянтова сграда на 180 кв.м. с едно помещение – навес склад; паянтова сграда на 40 кв.м. на един етаж навес; полумасивна сграда на 120 кв.м. с шест помещения за жилище и конюшня и полумасивна сграда на два етажа с четири помещения, общо застроено и незастроено на 9 783 кв.м., при конкретно посочени граници: ул.”**********”, Бр. Д. и Д.С.П. Г., с административен адрес ул.”**********, кв.”*******предградие” – София (по акт № 1514), съответно по акт № 1515 - фабрична сграда масивна застроена на 707 кв.м. с 4 помещения, друга фабрична сграда масивна, застроена на 96 кв.м., с 5 помещения; жилищна сграда на 112 кв.м. на 1 етаж с 6 помещения; сграда – склад на 71 кв.м., един етаж с 1 помещение, жилищна сграда полумасивна на един етаж на 72 кв.м. с едно помещение; сграда склад на 424 кв.м. на един етаж с едно помещение, общо застроено и незастроено място от 9 000 кв.м., при посочени граници - от две страни общинско място, парк и шосе, на адрес ул.”***********.
По делото не е спорно, че А.К. И. (Б.) заедно с А.С.В. са били съдружници в създадената през 1936г. Керамична фабрика „С.К.” (събирателно дружество) при дялове - 62. 5% за А.К. И. (Б.) и 37.5% за А.С.В..
Дружеството, като частно предприятие, е било национализирано по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн. ДВ, бл. 302/27.12.1947г., изм. ДВ бр. 176/02.08.1949г.) и правилника за приложението му – с влизане в сила на закона. Предприятието е от посочените в списъка, приложен към ЗНЧИМП.
Собственост на предприятието са били имотите (сгради) по посочения акт № 1515 от 29.10.1952г. Имотите, държавна (общонародна) собственост след национализацията, са били предадени за ползване на Държавно индустриално предприятие ”С.К.” при Министерство на тежката индустрия.
Предприятието е имало още машини и инсталации, уреди и инструменти, както и материали.
А.К. И. (Б.) е притежавал личен влог на стойност 1 021 000 лева в БНБ, по сметка № 7894. За този влог в производство по искане за деблокирането му при национализацията е бил прието, че произхожда от доходите на национализираното предприятие, тъй като не е била оборена презупцията по чл. 8 от ЗНЧМИП – не е било доказано твърдението на Б., че доходът е от притежавани от него преди създаване на фабриката варници (така протокол № 36 на Комисия за деблокиране на влогове от м. юли 1948г.). Затова притежавания влог (в размера към 22.12.1947г. посочен от 1 000 004 лева) е бил включен в съставения през юли 1948г. нарочен баланс на Керамична фабрика „С.К.” към 22.12.1947г. В баланса са били включени и личните влогове на съдружника А.С.В. и неговото семейство.
Не се установява, че от влога от 1 021 000 лева, така както е бил блокиран, наследодателят на жалбоподателите е теглил суми за своя сметка (§ 34 от ППЗНЧИМП). Не се оспорва, че по реда на § 29 от ППЗНЧИМП сумата е била прехвърлена на сметка на предприятието.
По изготвения баланс общият сбор на актива на предприятието е бил 14 662 405 лева, а на пасива – 4 386 045 лева, или разлика в полза на актива 10 276 360 лева.
Установява се от вписванията по баланса, че за съдружниците са били предвидени обезщетения с издадени облигации съответно на дяловете им.
Балансът е бил коригиран на 26.06.1956г., като активът е бил намален на 11 457 617 лева, а пасивът – на 3 801 402 лева, или чистият актив е бил 7 656. 215 лева. Размерът на обезщетението в облигации, определен като дължим на бившите съдружници, е бил 5 763 354 лева, разпределен съответно на дяловете на съдружниците в имуществото на бившето частно предприятие.
Не се установява по делото след корекцията притежаваният от А.К. И. (Б.) личен влог да е останал (да е бил включен) в окончателния нарочен баланс на Керамична фабрика „С.К.”. Напротив, при корекцията са били приспаднати от актива на предприятието, освен другото, лични влогове за поне 1 027 567 лева, видно от вписването по коригирания баланс.
По делото не се установява още собственост на Керамична фабрика „С.К.” върху терена по акта № 1515 за държавна собственост.
Действително в акта за завземане на недвижим имот за държавен № 1515 има посочен и терен, определен по граници и площ, но при посочването на постоянното имущество на събирателното дружество „С.К.” по нарочния баланс към 22.12.1947г. няма посочена и оценявана притежавана земя. Има сгради, както и машини, инсталации, уреди, инструменти и материали. Допълнително в хода на делото (касационна жалба от 04.11.2009г. на М.Б.) са били изложени обстоятелства, с характер на признание на факти, че земята на фабриката е била предоставена по реда на Закона за насърчаване на индустриализацията.
Не се оспорва по делото, че събирателното дружество „С.К.” е било прекратено и не съществува.
А.К. И. (Б.) е починал на 24.03.1985г. и е оставил за наследници по закон жалбоподателите.
Съгласно изслушаната в настоящото производство съдебно-техническа експертиза (основно и допълнително заключение), теренът към сградите на частното предприятие, посочен в акта за завземане на недвижим имот за държавен № 1515 от 29.10.1952г. се идентифицира с част от имот с пл. № 1242 от к.л. 241, 264 по кадастрален план от 1956г. (подвигнат в жълто по извадка от кадастрален план на стр. 35 от делото от настоящото производство, съответно означен с букви „АБВГДЕЖЗИЙКЛМН” върху комбинираната скица, приложение № 3 към допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза).
По действащия регулационен план имотът попада в част от УПИ ІІ – за
бензиностанция (собственост на „Л.Б.”
ЕООД, съгласно Договор за покупко-продажба № РД-561-38/25.01.2001г. на кмета на
Столична община) и в част от УПИ І-за парк, спорт и атракции, кв.
Планът е бил одобрен със Заповед № РД-09-50-510/11.10.1996г. – първия регулационен план на местността.
Предвидените по плана мероприятия са реализирани. Сградата на „Л.Б.” ЕООД е била изградена след 2006г. (разрешение за строеж № 103/07.02.2006г.). Сградите в парка са били изградени преди 1992г. (има съставени АДС № 12520/14.10.1987г. и АДС № 12518/14.10.1987г.), както и е била изградена алейна мрежа, детски площадки и парково озеленяване. В този смисъл е заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза (основно и допълнително), представило комбинирана скица (Приложение № 3).
Съгласно основното и допълнително заключение запазени и съществуващи са постройките, означени с № 1 (фабрична масивна сграда с площ около 707 кв.м.) и № 3 (жилищна сграда с площ около 112 кв.м.) по извадка от кадастрален план на стр. 35 от делото от настоящото производство, съответно приложението на стр. 94 от допълнителната съдебно-техническа експертиза. Няма свободна от застрояване площ, която да отговоря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел (УПИ), ако се вземе предвид изпълненото строителство след 1992г.
Имотът по акт № 1514 попада в северозападната част на УПИ І – за ожс и коо, кв. 30д, местност „Люлин 10 микрорайон”, одобрен със Заповед № РД-50-09-422/1984г., като в частта на бившия имот има изградени около 1985г. жилищни блокове № 131, 132, 133, 134 и 135, спомагателни сгради и трафопостове. Не са налице данни за реално възстановяване на имота. Мероприятието, за което е бил отреден имотът – за обществено жилищно строителство, по действащия регулационен план е изпълнено.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът възприема следното:
Жалбоподателите са наследници по закон на бивш съдружник в национализирано по реда на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн. ДВ, бл. 302/27.12.1947г., изм. ДВ бр. 176/02.08.1949г.) и правилника за приложението му частно предприятие - събирателно дружество. Дружеството е притежавало сгради, както и машини, инсталации, уреди, инструменти и материали. Към 25.02.1992г., датата на влизане в сила на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, а и по настоящем, запазени са единствено две постройки - постройката, означена с № 1 по извадка от кадастрален план на стр. 35 от делото от настоящото производство, съответно приложението на стр. 94 от допълнителната съдебно-техническа експертиза - фабрична масивна сграда с площ около 707 кв.м., и постройка, означена с № 3 по същите приложения - жилищна сграда с площ около 112 кв.м. При прекратяването на бившето частно предприятие, съществуването на тези собствени на предприятието сгради реално до размерите, в които са били отчуждени, без данни към 25.02.1992г. сградите да са били собственост на лица извън тези по чл. 2, ал. 3 от ЗВСОНИ – държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ, както и при получено обезщетение от наследодателя в облигации (чл. 4, ал. 1 от ЗВСОНИ и § 49 от ППЗНЧИМП), с влизане в сила на закона собствеността върху сградите е била възстановена в полза на жалбоподателите, наследници по закон на бившия съдружник в събирателното дружество (чл. 2, ал.1, чл. 2, ал. 3 и чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ).
За цялото останало имушество обаче, което към 25.02.1992г. не е съществувало – сградите са били разрушени, а всички останали вещи – употребени или унищожени, не са били налице условията за възстановяване на собствеността върху имуществото и на жалбоподателите се следва обезщетение по реда на ЗОСОИ (чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ, вр. чл. 1 от ЗОСОИ).
При възприетото от фактическа страна, не се установява собственост на
дружеството върху земя и съдът не обсъжда предпоставките за възстановяване на
собственост, включително възможностите за образуване на самостоятелен парцел
(УПИ) в УПИ ІІ – за бензиностанция по регулационния план, одобрен със Заповед №
РД-09-50-510/11.10.1996г., съгласно указанията по ТР № 1/1995г. на ОСГК на ВКС,
съответно приложение на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ, както и не
обсъжда характера на собствеността (публична) върху УПИ І-за парк, спорт и
атракции, кв.
За престаналото да съществува (разрушено или унищожено имущество) обезщетението на жалбоподателите може да бъде в компенсаторни записи (за втората съборена жилищна постройка - жилищни компенсаторни записи по чл. 5, ал. 1 от ЗОСОИ, ако е възможно отделното й оценяване, съгласно изразеното от жалбоподателите желание по заявлението им от 1998г.).
Не може да бъде определяно обезщетение с акции или дялове от търговско дружество, тъй като имуществото не е включено в дълготрайни активи на такова дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ, жалбоподателите следва да се обезщетят за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава ІІ от Правилника за приложение на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия - § 53 (обн. ДВ, бр. 39 от 1948г., изм. бр. 181 от 1950г.), намалено със стойността на реално възстановената им собственост, включено в същия нарочен баланс. Това салдо ще бъде определено с нова съдебна експертиза във втората фаза на производството, при съобразяване, включително на коригирания баланс от 1956г., както и постройките на бившата фабрика „С.К.”, приети в настоящото решение за подлежащи на реално възстановяване. По делото пред настоящата инстанция е била изслушана съдебно-икономическа експертиза с подобна задача, но искането е било относимо към втора фаза на производството, както и експертизата не е съобразила данните по коригирания баланс. Обезщетението следва да е на съответната част от притежавания от наследодателя на жалбоподателите дял от дружеството.
Притежаваният от наследодателя и блокиран личен влог на стойност 1 021 000 лева в БНБ, по сметка № 7894, за който няма данни да са теглени пари от наследодателя, при възприетото от фактическа страна, не е бил включен в коригирания нарочен баланс на събирателното дружество от 1956г. Той не може да бъде възстановен реално (не се установява парите да са в наличност) и за това на жалбоподателите следва да бъде определено отделно обезщетение с компенсаторни записи по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ.
При възприетото от фактическа страна, по делото не се установява, че и посоченото имущество по акта за завземане на недвижими имоти за държавни № 1514 е било собственост на Керамична фабрика „С.К.”, както се е твърдяло в заявленията от 1998г., въз основа на които е било образувано административното производство пред областния управител. В хода на административното производство самите жалбоподатели са изложили, че имуществото на дружеството „С.К.” е било това по акт № 1515, а по другия акт е било имуществото на карамична фабрика „Братски подем”, също национализирано и предоставено на Държавно индустриално предприятие „С.К. (така молба вх. № 29-Т-7/02.05.2006г., изявленията на жалбоподателката Б. в съдебно заседание на 24.02.2009г. при първоначалното разглеждане на делото, касационна жалба от 16.11.2009г., както и молба на Т.А.Б. от 20.02.2013г. при настоящото разглеждане на делото и молба от 03.10.2012г. на П.М.П. и А.А.Т., съответно молба на М.Н.Б. от 15.10.2012г. и 10.07.2012г.).
При характера на производството по ЗОСОИ и определянето на обезщетение с компенсаторни записи въз основа на активното салдо по нарочния баланс на одържавената фабрика обаче, не е решаващ конкретният имуществен състав на активите на предприятието – сгради, машини, инсталации, уреди, инструменти, материали и др., и дали акт № 1514 за завземане на недвижим имот за държавен касае имуществото на частното предприятие „С.К.”, в което А.К. И. (Б.) е имал участие. Жалбоподателите няма да получат обезщетение извън данните за стойността на имуществото на предприятието по нарочния баланс. Същевременно реално съществуващите постройки, при което ще бъде намалено обезщетението със стойността на реално възстановеното имущество, са в територията по акт № 1515, за който е безспорно, че касае сградите на „С.К.”.
По направените разноски
От жалбоподателите не е искано присъждане на разноски и съдът не се произнася по реда на чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. чл. 45 от ЗАП (отм.) с присъждането на такива разноски.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Областния управител на Област София град да се произнесе по заявление № РД-97-00-7054/23.11.1998г. и вместо това постановява
ПРИЗНАВА ПРАВОТО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ на Й.И.Б., с ЕГН ********** и адрес ***, М.Н.Б., с адрес ***, Б.М.К., с ЕГН ********** и адрес ***, П.М.П., с ЕГН ********** и адрес ***, Д.А. М., с ЕГН ********** и адрес ***, П.А.М., с ЕГН ********** и адрес ***, Т.А.Б., с ЕГН ********** и адрес *** и А.А.Т., с ЕГН ********** и адрес ***, съобразно наследствените квоти, за имуществото на Керамична фабрика „С.К.”, кв. „Модерно предградие”, в което е бил съдружник А.К. И. (Б.), с дял от 62.5%, национализирано по реда на ЗНЧИМП, за активно салдо, съгласно коригиран нарочен баланс на национализираното предприятие, намалено със стойността на реално възстановена собственост, на основание чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ, като определя начин на обезщетение с компенсаторни записи (жилищни компенсаторни записи), както и признава правото да се получи обезщетение на основание чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ за одържавения от А.К. И. (Б.) личен влог в общ размер от 1 021 000 лева в БНБ, по сметка № 7894, с компенсаторни записи.
След влизане на решението в сила делото да се докладва за назначаване на експертиза за окончателно решаване на претенцията.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.