№ 102
гр. Ловеч, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20224310101554 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М. Ц. А. от гр. Ловеч, чрез пълномощник адв. Д. М.,
против „СИТИ КЕШ“ ООД – гр. София, в която се твърди, че ищцата е страна по договор за
паричен заем „Кредирект“ № 547454/16.07.2021 г., сключен с ответника, като съгласно чл. 3
от договора трябва да върне сумата по кредита, която се явява сума от 1401.64 лева при сума
на получаване 1000.00 лева, при ГПР 48.06%, годишен лихвен процент – 40.05%, при срок
на кредита от 18 вноски. Посочва се, че съгласно чл. 6.2 от договора, ищцата трябва да
заплати неустойка в размер на 2018.36 лева, разсрочена на 18 вноски, като по този начин
общото задължение по договора за паричен заем е в размер на 3420.00 лева.
Ищецът счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 6.2 от договора за
паричен заем е нищожна, на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като е сключена при
неспазване на нормите на чл. 19 ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗПК, както и по чл. 143
ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Изтъква, че уговорената клауза в чл. 6.2 от договора е нищожна
като противоречаща на добрите нрави по смисъла чл. 26 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като сумата,
която се претендира чрез нея в размер на 2018.36 лева е в размер над сумата на отпуснатия
кредит. Ищцата счита, че същата клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 5 от
ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Посочва, че в глава четвърта от ЗПК е уредено
задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
1
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити, като счита, че клаузата в чл. 6.2 от договора за паричен заем, според която се
дължи неустойка в размер на 2018.36 лева, при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на
сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната цел
на транспонираната в ЗПК директива. Ищцата счита също, че в случая уговорената
неустойка излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване, като в тази връзка се позовава на т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Изтъква, че с тази клауза за
неустойка се заобикаля и чл. 33 ал. 1 от ЗПК, тъй като в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение. Счита, че се заобикаля и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от
ЗПК, тъй като се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС №
426/2014 г. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният
не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Същевременно, посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, ищцата моли да се
прогласи нищожност на клаузата по чл. 6.2 от договор за паричен заем „Кредирект“ №
547454/16.07.2021 г., сключен между нея и ответника „Сити Кеш“ ООД, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 2018.36 лева.
Претендира присъждане и на направените разноски в настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника
„Сити Кеш“ ООД, чрез пълномощник юрисконсулт Лусиа Ванкова, с който моли за
отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан, както и за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски. В отговора са изложени подробни аргументи срещу
доводите на ищцата за нищожност на неустоечната клауза на заявените основания.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява. В депозирано писмено
становище, процесуалният й представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен,
като се присъдят и разноските по делото, а в негова полза да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лева, на основание чл. 38 от ЗА. Представен е списък на
разноски.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не е ангажирал друго становище,
освен изразеното в отговора.
От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че на 16.07.2021 г. е сключен посочения в исковата молба и
2
приложен към нея Договор за паричен заем № 547454 между ответника „Сити Кеш“ ООД, в
качеството на заемодател, и ищцата М. Ц. А., в качеството на заемател, по силата на който
заемодателят е предоставил на заемателя паричен заем в размер на сумата от 1000.00 лева,
при годишен процент на разходите /ГПР/ 48.06%, фиксиран годишен лихвен процент –
40.05%, с обща сума за плащане – 1401.64 лева, която се дължи на 18 броя месечни вноски, с
дата на първо плащане – 16.08.2021 г. и дата на последно плащане – 16.01.2023 г. /видно от
чл. 3, в който са посочени параметрите на отпуснатия заем/.
Съгласно чл. 6.1 от договора, заемателят се задължил в срок от три дни, считано от
усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на
условията на чл. 33 ал. 1 от Общите условия към договора: поръчител или банкова гаранция
/поне едно от тях/.
В чл. 6.2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на чл. 6.1, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 2018.36 лева, която се начислява автоматично
от заемодателя, като с подписването на договора за заем, заемателят се счита за уведомен за
нейното начисляване. Посочено е още, че начислената неустойка се заплаща разсрочено
съгласно включения в договора погасителен план.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД,
като заемодател, и ищцата, като заемател, в резултат на сключения между тях договор за
паричен заем „Кредирект“ № 547454/16.07.2021 г., по силата на който заемодателят е
предоставил на ищцата паричен заем, а тя се е задължила да го върне. Безспорен е и факта
на уговорената в чл. 6.2 от договора неустойка, която се дължи от заемателя в случай, че не
предостави поне едно от договорените в чл. 6.1 от договора обезпечения по начина и реда и
отговарящо на условията на чл. 33 ал. 1 от Общите условия към договора: поръчител или
банкова гаранция, което обезпечение следва да се предостави в тридневен срок от
усвояването на заемната сума.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване
нищожност на клаузата за неустойка.
Искът е допустим, тъй като е предявен между страните по договорно
правоотношение и при наличие на правен интерес от търсената с него защита, доколкото
при положително съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират
благоприятно върху патримониума на ищцата.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Относно преценката за валидност на уговорка за неустойка и критериите за това съдът
съобразява мотивите в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по
тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, според които условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа
3
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като неустойката следва
да се приеме за нищожна, поради накърняване на добрите нрави, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност трябва да се прави за всеки конкретен случай към
датата на сключване на договора и ако към този момент се установи, че единствената цел, за
която неустойката е уговорена, излиза извън присъщите й функции, то същата ще бъде
нищожна. В случая от начина, по който е уговорена, следва, че тя се дължи единствено
поради неизпълнение на уговорено задължение за предоставяне на обезпечение. В този си
вид обаче, съдът счита, че клаузата за неустойка не е насочена към стимулиране на
длъжника да изпълни основното си задължение /връщане на погасителните вноски по заема
в срок/, нито е насочена към обезщетяване на вредите от евентуално неизпълнение на това
основно задължение, поради което приема, че същата излиза извън присъщите й функции и
следователно е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Отделно от това следва да
се отбележи, че предвиденото изискване за обезпечение на предоставения заем и
многобройните условия, на които трябва да отговаря обезпечението /чл. 33 ал. 1 от Общите
условия/ противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде единствено и
само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към печалбата на
търговеца заемодател, т.е. въвежда се още един сигурен източник на доход на икономически
по-силната страна.
В допълнение на горното съдът приема, че клаузата за неустойка е и неравноправна по
смисъла на чл. 143 ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата е
необосновано висока (повече от 1/2) от размера на главницата. Неравноправната клауза
също е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално /чл. 146 ал. 1 от ЗЗП/. Съгласно чл.
146 ал. 2 от ЗЗП, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. С § 13а, т. 9 от ДР на
ЗЗП е транспонирана в българското законодателство Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, като съгласно
чл. 3 от същата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които, въпреки изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. В Директивата е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност
да влияе на нейното съдържание. В случая, независимо че в заглавната част на договора
изрично се съдържа израза „индивидуални условия на договора“, съдът приема, че се касае
за договор при общи условия, с предварително уговорени изисквания към обезпечението,
съдържащи се в Общите условия, неизпълнението на които обосновава дължимост на
неустойката, от което следва, че неустоечната клауза не е индивидуално уговорена. Ето
защо, същата се явява нищожна и с оглед неравноправния си характер.
Предвид изложеното, искът за нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в чл. 6.2 от
4
договора за паричен заем „Кредирект“ № 547454/16.07.2021 г., се явява основателен и
следва да бъде уважен, без да е необходимо да се разглеждат останалите възражения на
ищеца, повечето от които касаят договора в неговата цялост.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, с оглед уважаване на
исковата претенция изцяло, ищцата има право да й бъдат присъдени направените разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат. Видно от представения списък на
разноски и приложените преводни нареждания, ищцата е направила разноски за държавна
такса по делото в размер на 81.00 лева, която сума следва да й бъде заплатена от ответника.
От приложения към списъка на разноски договор за правна защита и съдействие от
11.10.2022 г. между ищцата и адвокат Д. В. М., е видно, че между тях е постигнато съгласие
адвокатът да осъществява процесуално представителство на ищцата по настоящото дело
безплатно, на основание чл. 38 ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно ал. 2
от тази разпоредба, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. С оглед това правило и при съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв. Д. В. М. от АК-Пловдив, претендираната сума от 400.00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищцата. В този размер съдът счита, че адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата не е прекомерно, тъй като не надвишава нормативно установения
размер в чл. 7 ал. 2, т. 2 от цитираната наредба. Следователно, възражението в отговора на
ответника за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение е
неоснователно.
Предвид изхода на процеса, следва да се отхвърли искането на ответника за присъждане на
направените от него разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по иск, предявен от М. Ц. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Николай Пенчев Пенчев, за нищожна, на основание чл. 26 ал. 1, предл.
трето от ЗЗД и чл. 143 ал. 2, т. 5 от ЗЗП, клаузата за неустойка, предвидена в чл. 6.2 от
Договор за паричен заем „Кредирект“ № 547454/16.07.2021 г., сключен между „Сити Кеш“
ООД и М. Ц. А., с уговорен размер на неустойката от 2018.36 лева.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, с горните данни, да заплати на М. Ц. А., с горните данни,
сумата 81.00 лв. /осемдесет и един лева/, представляваща разноски по делото за държавна
такса.
5
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, с горните данни, да заплати на адвокат Д. В. М. от АК-
Пловдив, с адрес на кантора: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата
400.00 лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищцата М. Ц. А. по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3,
предл. 2 от ЗА.
ОТХВЪРЛЯ искането на „СИТИ КЕШ“ ООД, за присъждане на направените от него
разноски по делото.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде преведена присъдената сума от 400.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение:
***, титуляр на сметката: Д. В. М..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6