РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Плевен, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430103422 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл. 415 ГПК, вр.чл. 240 от ЗЗД, евентуален иск с правно
основание чл. 55 ал. 1 пр. първо от ЗЗД за сумата от ***.
Ищецът И. Г. М. е предявил иск срещу Т. Х. М., в който твърди, че с
ответницата са били в приятелски отношения и когато през *** тя изпаднала във
финансово затруднение го помолила да й помогне като й даде пари в заем. Твърди, че
не подписали писмен договор, а имали устна договорка за заема. Твърди, че в
изпълнение на уговорката, на ***, той превел на ответницата сумата от *** чрез
парична система ***н от ***, на *** - *** чрез поща на банковата и сметка в *** ***, и
на *** сумата от *** чрез ***н. Сочи, че уговорката на двамата била, че ответницата
ще върне цялата сума от *** до три месеца след последния превод - т.е. *** Твърди, че
въпреки уговорката, след *** ответницата спряла да отговаря на обажданията му и не е
върнала дадената и в заем сума. Твърди, че за вземането си е подал заявление,
образувано е ***, и по издадената заповед е подадено възражение от длъжника. Моли
съда да признае за установена дължимостта на сумата ***, ведно със законна лихва от
*** - датата на завеждане на производството по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. В случай, че съдът не приеме за доказани твърденията за
сключен договор за заем за потребление и отхвърли установителния иск, предявява при
1
условията на евентуалност осъдителен иск на основание чл. 55 от ЗЗД за
неоснователно обогатяване за сумата в размер на *** с левова равностойност от ***а,
като твърди, че сумата е получена от ответницата без основание и като такава тя
подлежи на връщане. Претендира разноски.
Ответницата възразява, че по никакъв повод не е искала пари назаем от ищеца и
не е имала уговорки за срок, в който да се връщат пари. Твърди, че е получавала пари
от него за да купува самолетни билети, посрещала го е и го е карала на летището,
сумата от *** от *** той й е бил изпратил за подарък за рождения й ден, а не в
уговорка за заем. Сочи, че поне 5 пъти е купувала самолетни билети за ищеца от
туристическа агенция Веси Травел и ги е чекирала.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение по ***. Предявеният иск е допустим,
тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт и е постъпило възражение от длъжника в
установения едномесечен срок, заявителят разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Ищецът обосновава
вземането си на договори за заем, в които той, в качеството на заемодател, е дал в заем
на *** - сумата от ***, на *** – сумата от *** и на *** –сумата от ***, на ответницата,
в качеството й на заемополучател. Договорите за заем е основанието, на което се
претендира вземането, както в заповедното производство, така и по главния иск в
исковата молба. Съгласно представените 2 разписки за издаване от ***, на *** ищецът
е превел на ответницата ***, а на *** – ***, като съответно тяхното получаване е
отразено в изисканата разпечатка за извършени парични преводи чрез системата ***н
на *** /л.32 от делото./ Представено е и доказателство за извършен от ищеца в полза на
ответницата случаен превод на сумата от *** по нейна банкова сметка, като въпреки
липсата на посочена в превода дата, от извлечението на движенията по сметката на
ответницата, се установява, че този превод от ищеца е постъпил в банковата й сметка и
е осчетоводен на *** Във връзка с твърденията на ответницата, че сумите, които са й
били превеждани от ищеца, са били за закупуване от нея на самолетни билети, по
делото са представени доказателства от трето – неучастващо по делото лице ***
самолетни билети на името на ищеца, както следва: билет с дата на полета ***, по
маршрут *** билет с дата на полета *** билет с дата на полета ***; билет с дата на
полета *** В съдебно заседание е разпитана в качеството на *** Д. Т., *** във ***,
която посочи, че не познава ищеца, но е запомнила ответницата като неин клиент в
***. Тя посочи, че помни, че ответницата е закупувала самолетни билети на името на
2
ищеца, и че самата ***ка й е изпращала бордовите карти на ответницата на нейния
телефон. Посочи, че ответницата е идвала сама, плащала е билетите на негово име
винаги в брой и кореспонденцията, която са водили по повод на тези билети винаги е
водена с нея, а не с ищеца. Посочи, че всички данни на ищеца, които са необходими за
закупуване на билети са й били давани от ответницата. Независимо, че нито при
подаване на заявлението, нито в исковата молба, ищецът е посочил ЕГН на
ответницата, то от информацията, служебно изготвена от съда се установява, че
нейният ЕГН е **********, т.е. рожденият й ден е на ***
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че главните
искови претенции за заплащане на парични суми, представляващи връщане на
предоставени суми по 3 договора за заем, се явяват неоснователни и недоказани.
Договорът за заем е едностранен договор, по силата на който заемодателят предава на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне същата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален и се счита
сключен с предаване на сумата. За валидността на договора за заем не се изисква от
закона определена форма – валидно заемно правоотношение може да се породи и от
устна договорка, съпроводена с предаване на сумата. Писмената форма при договора
за заем би имала значение единствено за улесняване на доказването, но не и за
валидното възникване на задължението. Не се спори, а се установява и от
представените по делото платежни документи, че ищецът е превел на ответницата
сумата *** - на ***, сумата от *** - на *** и *** - на *** Нито ищецът, нито
ответницата обаче, са правили изявление, че преводите са били във връзка със
сключени договори за заем, нещо повече – дори и в съобщението или основанието на
преводите не е посочвано дори и едностранно от ищеца, че съответната сума е дадена в
заем. За да възникне облигационно отношение между страните въз основа на договор
за заем следва да са налице насрещни волеизявления от двете страни в качеството им
както на заемодател, така и на заемополучател, в смисъл че се сключва договор за заем,
волеизявленията следва да са достигнали и до двете страни, тъй като договорът следва
да се счита сключен в момента, в който приемането на предложението за сключването
му достигне до предложителя. В този смисъл е разпоредбата на чл. 14 ал. 1 ЗЗД. От
събраните по делото доказателства не се установява по какъвто и да е начин - тежестта
за което е ищеца - че ответницата се е съгласила да получи преведените й суми на
основание заемно правоотношение. Липсват уговорки между страните,
характеризиращи по какъвто и да е начин престациите на ищеца като такива,
направени във връзка със заемни отношения между страните – липсва основание,
съгласие, срок за връщане на твърдяните като заети суми. Ето защо не би могло да се
приеме, че ответницата дължи връщането на получените суми именно на основание
договори за заем, сключени между страните. Поради всичко изложено, съдът намира,
че главните искове с правно основание чл. 415 ГПК, вр.чл. 240 от ЗЗД, се явяват
3
недоказани по основание и поради това следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Отхвърлянето на главните искове е предпоставка за разглеждане на евентуалния
осъдителен иск на основание чл. 55 от ЗЗД за неоснователно обогатяване за сумата в
размер на *** с левова равностойност от ***а, в който се твърди, че сумата е получена
от ответницата без основание и като такава тя подлежи на връщане. По този иск, във
връзка с доказателствената тежест на страните, съдът е указал в доклада по делото, че в
тежест на ищеца е да докаже единствено разместването на имуществените блага от
неговия патримониум в патримониума на ответницата. В тежест на ответницата е било
да докаже наличието на правно основание за това разместване. Съдът намира, че по
делото от страна на ищеца се доказа категорично – чрез писмените доказателства за
преводи, съпоставени с разпечатка от сметката на ответницата в ***, предаването на
суми в общ размер от *** за периода *** – *** – обстоятелство, което не се оспорва и
от самата ответница. Въпреки твърденията й обаче, че с тези суми е закупувала
самолетни билети, съдът намира, че в своята цялост ***ските показания и
представените разпечатки на самолетни билети, доказват, че ответницата е закупила за
ищеца самолетни билети само на обща стойност ***, или *** в същия период, в който
са направени преводи от ищеца – в период, съответстващ на датите на полетите, преди
или след тях. За тази сума, съдът намира за доказано обстоятелството, че е било налице
правно основание за получаване от ответницата на суми от ищеца, които са били
изразходвани и в негова полза. Също така, преведената сума от *** на ***, съдът
приема, че е била по повод рождения ден на ответницата, и че същата не подлежи на
връщане, като получена без основание. В случая, още в исковата молба, ищецът е
посочил, че през *** страните са били в приятелски отношения, контактували са в
социалните мрежи и на живо, установено е по делото, че в деня след превода от ***
ответницата е имала рожден ден – на ******, т.е. – отношенията им са били
достатъчно близки, за да се приеме твърдението на ответницата, че ищецът е искал да й
направи подарък за рождения ден, а не да й преведе сума без каквото и да било
основание. В случая той не оспори твърдението на ответницата за подарък, не твърдя,
че сумата е била преведена погрешка, поради което съдът приема, че при наличие на
приятелски отношения, се касае за изпълнение на нравствен дълг на уважение, поради
което на осн. чл. 55 ал. 2 от ЗЗД, тази сума не подлежи на връщане. При тези изводи на
съда, следва да се приеме, че евентуалния иск на осн. чл. 55 ал. 1 от ЗЗД следва да бъде
уважен до размер на *** като за разликата до *** – като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ищеца дължимият
адвокатски хонорар за уважената част на евентуалния иск, доколкото
представителството е било безплатно на осн. чл. 38 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 3 от ЗА.
Договорът за правна помощ с ищеца е сключен на 01.06.2022г., и в съответствие с
4
редакцията на чл. 7 ал. 2 т.2 от Наредба № 1/2004г. към тази дата – ДВ, бр. 68 от
31.07.2020 г., съдът определя размер на възнаграждението на представителя на ищеца
съобразно уважената част от иска – 398.31лв. С оглед отхвърлянето на главния иск, за
който е внесена ДТ и са направени разноски в заповедното производство, разноски на
самия ищец не следва да се присъждат.
Воден от горното, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪЛЯ предявения от И. Г. М., ЕГН **********, от ***, иск срещу Т. Х. М.,
ЕГН **********, от ***, за признаване за установено, на основание чл. 415 ГПК, вр.чл.
240 от ЗЗД, че Т. Х. М. ДЪЛЖИ на И. Г. М., сумата *** – обща сума от заеми от ***,
*** и ***, ведно със законна лихва от *** до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ***, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55 ал. 1 пр. първо от ЗЗД, Т. Х. М., ЕГН **********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. М., ЕГН **********, от ***, сумата от
*** представляваща сума, получена без правно основание в периода от *** до ***,
като за разликата до пълната претенция от ***, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 38 от ЗА, Т. Х. М., ЕГН **********, от ***, да заплати на адв. И.
С. К. от Ловешка адвокатска колегия, с адрес гр. Ловеч, ул. Търговска № 1, като
представител на И. Г. М., ЕГН **********, ищец по гр.д. 3422/2022г. на ПлРС,
адвокатски хонорар в размер на 398.31лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5