РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. С.З., 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър М. Х.в
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Х.в Търговско дело №
20235500900447 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от
КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 17.05.2023г., около 14.37ч. в гр.С.З.,
на кръстовището на ул. ****, източно от магазин К., е възникнало пътно
транспортно произшествие /ПТП/. По ул.**** в посока юг-север се е движел
лек автомобил марка О.В., рег.№ СТ **** ВТ, собственост на Т.Т..
Автомобилът е бил управляван от Б. Г. Ч., ЕГН- **********. По същото
време, Х. С. в качеството си на пешеходец вече е бил предприел пресичане на
ул.**** в посока запад-изток. След като е изминал по-голямата част от
пътното платно, той е бил блъснат от лекия автомобил О.В., рег.№ СТ ****
ВТ.
За описаното ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 136/18.05.2023г. на ОДМВР-С.З., сектор „Пътна
полиция". Към него е приложена план-схема на ПТП.
Твърди се, че в резултат на описаното ПТП, пострадалият Х. С. е
получил сериозни наранявания в областта на главата, белия дроб и гърдите,
включително и загуба на съзнание, непосредствено след пътния инцидент.
Веднага е бил настанен по спешност в Клиниката по гръдна хирургия към
УМБАЛ „П.Д.С.К.". Направени са били необходимите клинично лабораторни
и инструментални изследвания. При направен КТ на гръдния кош е
установено счупване на 6 /шест/ ребра в дясната гръдна половина. Установено
е също навлизане на въздух в белия дроб на ищеца. Констатирани са и
1
разкъсно-контузна рана в дясна париетоокципитална област, множество
охлузвания и кръвонасядания в окосмената и лицевата област, охлузвания и
контузии рани по двата горни крайника. На 18.05.2023г. е бил опериран, като
е извършена торакоцинтеза с дренаж на дясната гръдна половина. Изписан е
на 23.05.2023г. със следната окончателна диагноза- Травматичен
пневмоторакс /навлизане на свободен въздух в плевралната кухина вдясно/,
фрактура косте I-VI декстра /счупване на ребра от първо до шесто вдясно/.
Контузио пулмонис декстра /контузия на белия дроб вдясно/.Ст. пост
торакоцентезис ет дренаж. Политтравма /множествена травма/.
Ищецът твърди, че в резултат на противоправното си деяние, водачът на
лек автомобил О.В., рег.№ СТ *** ВТ е причинил на Х. С. тежко
травматично увреждане, което обоснова извод за претърпени значителни
неимуществени вреди от ищеца. По конкретно, болките и страданията на
пострадалия се изразяват в следното:
Ищецът е без спомен от самото ПТП и транспортирането му до
болницата. Събудил се е, т.е. дошъл е в съзнание след настаняването му в
УМБАЛ „П.Д.С.К.". Болничното му лечение е продължило една седмица, като
още на следващия ден след ПТП е бил опериран. Изпитвал е големи болки в
областта най- вече на гърдите, като последица от счупените шест ребра. Не е
можел да стане от леглото и да ходи до тоалетна, поради което му е бил
поставен катетър. Не е можел дори да се изкашля или кихне, поради
непоносимата болка при вдишване и издишване. Не е могъл изобщо да си
служи с дясната ръка.
След изписването му от болницата не е бил в състояние да се обслужва
сам, поради което не е могъл да остане в гр.С.З., където работи и живее от
няколко години. Наложило е да се прибере в родното си село У., където
грижите за него са били поети изцяло от баща му. С негова помощ е започнал
бавно и постепенно да става и ходи до тоалетна. Необходима му е била
помощ и при хранене-да се изправи и седне на масата, да му се приготви и
сервира храната и т.н.
След около един месец, пострадалият започнал да се опитва да става
сам и да се обслужва без помощта на баща си. В следващите близо два месеца
ищецът бавно се възстановявал и постепенно започнал все по-самостоятелно
и без чужда помощ да се обслужва. В с.У. той останал до изтичане срока на
болничния му лист, след което на 06.08.2023г. се е върнал в гр.С.З.. Твърди
се, че все още и до настоящия момент, въпреки относителното
възстановяване от получените травматични увреждания, ищецът често губи
концентрация, разсеян е, изпитва страх /особено при пресичане на пътното
платно/ и се чувства несигурен, каквито симптоми не е имал преди описаното
ПТП.
Ищецът посочва, че от представения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, изготвен във връзка с процесното ПТП, както и от
направената справка в електронния сайт на Г аранционен фонд се установява,
2
че към 17.05.2023г. /датата на ПТП/ за посоченото по-горе МПС, управлявано
от виновния водач Б. Г. Ч., има сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите в З.А.Д. „О.З." АД, валидна за периода
23.02.2023г. -22.03.2024г.
За извършеното деяние е било образувано досъдебно производство №
1228 ЗМ 153/2023г. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-
С.З.. По него е установено, че на 17.05.2023г„ около 14.37ч. в гр.С.З., на
кръстовището на ул.****, източно от магазин К., при управление на лек
автомобил марка лек автомобил
О.В., рег.№ СТ **** ВТ, Б. Г. Ч., ЕГН- *****, след като е нарушил
правилата за движение, управлявайки автомобила си със скорост,
надвишаваща максимално разрешената от 50км/ч., при това в дъждовно време
и мокра настилка, в резултат на което, както и на закъснителната му реакция
при възприемането на пресичащия пешеходец, е причинил виновно описаните
значителни травматични увреждания на ищеца. Ищецът твърди, че без
никакво съмнение и с оглед на така описания механизъм на произшествието,
техническата причина за възникване на ПТП е поведението на застрахования
водач, което обобщено се изразява в следното:
-управление на автомобила със скорост над максимално разрешената от
50 км/ч.; -несъобразяване с конкретните атмосферни условия-дъждовно време
и мокра настилка; -липса на концентрация и забавена реакция при
възприемането на възникналата опасност от пресичащия пешеходец, което е
довело и до несвоевременно аварийно спиране.
В обобщение, налице са претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в причинените му сериозни травматични увреждания
вследствие описаното ПТП, настъпило по вина на застрахования водач.
Претърпените неимуществени вреди от ищеца в резултат на описаното ПТП,
същият оценява на сумата 80 000лв./осемдесет хиляди лева/.
В изпълнение на разпоредбите на чл.498, ал.1 и чл.496, ал.1 от КЗ, на
25.07.2023г. ищецът е изпратил уведомление до ответното дружество за
настъпилото застрахователно събитие и е предявил писмена застрахователна
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Към застрахователната претенция са приложени всички
документи, с които той е разполагал за настъпилото ПТП, включително
съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
136/18.05.2023г. на ОДМВР-С.З., сектор „Пътна полиция”, заедно с
приложената план-схема, като изрично е посочена и банкова сметка по която
да бъде преведено определеното му застрахователно обезщетение.
С Уведомление изх. № 99~4898/26.07.2023г. от ЗАД „О.- З." АД,
ищецът е бил информиран, че претенцията му за изплащане на
застрахователното обезщетение е получена, като в тази връзка е заведена
щета с № 0411-600-0003- 2023. Без валидно правно основание и при
превратно упражняване на правата си по чл.106 ал.З КЗ, застрахователят е
3
поискал от ищеца допълнителни документи, повечето от които не са били
изготвени все още и с които ищецът очевидно не разполага. Вместо да се
снабди с всичко, което смята за важно и необходимо по реда на чл.107 ал.2
КЗ, с писмо изх.№ 99-6982/25.10.2023г., като ответното застрахователно
дружество е постановило отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение.
С оглед на изложеното, след изпълнението от ищеца на задължението
му по чл.380 КЗ и предвид постановения изричен отказ за изплащане на
обезщетение, последният счита, че за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове. Съгласно разпоредбите на КЗ с договора
за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени
от него имуществени и неимуществени вреди, претърпени при ПТП.
Увреденият спрямо който застрахованият е отговорен, има право на пряк иск
срещу застрахователя по „гражданска отговорност“. Ищецът изрично заявява,
че предявява исковата си претенция частично, в размер на 26 000лв, от общо
дължимите 80 000лв, който размер счита за справедлив с оглед разпоредбата
на чл.52 ЗЗД и всички обстоятелства по делото. Изрично заявява, че до датата
на депозиране на исковата молба ищецът не е получавал каквото и да е
обезщетение за претърпените вреди от него в резултат на настъпилото ПТП
на 17.05.2023г.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
осъди З.А.Д. „О.З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Х. Г. С., ЕГН-**********
сумата от 26 000 лв./двадесет и шест хиляди лева/, частична претенция от
общо дължимите му 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от причинените му травматични
увреждания и претърпени болки и страдания, вследствие ПТП, настъпило на
17.05.2023г., в гр.С.З., на кръстовището на ул.****, източно от магазин К. по
вина на застрахования водач Б. Г. Ч., ЕГН-**********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 25.07.2023г.- датата на уведомяването на
ответника за настъпилото застрахователно събитие до окончателното
изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски и
възнаграждение за един адвокат.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът взема
становище, че предявените искове са допустими, но оспорва същите по
основание и размер.
Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът е основал исковите
си претенции. Счита исковете за неоснователни и необосновани.
Посочва, че според текста на член 477, алинея 2 от Кодекса за
Застраховането по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите застраховани са собственикът, подавателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
4
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на
законно основание.
В конкретния случай, управлението и ползването на лек автомобил
марка „О.“ модел „В.“ с регистрационен № СТ **** ВТ е осъществено без
знанието и без съгласието на неговия собственик - Т.И.Т., предвид това, че
лицето, което е управлявало процесното
МПС не е ползвало същото на законно основание, счита, че се касае за
изключение на покритите рискове по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Ответникът оспорва твърденията за настъпването на ПТП по посочения
от ищеца механизъм.
В тази връзка заявява, че оспорва изцяло представения като
доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 136/ I7.05.2023 година. Излага съображения, че
констативния протокол, издаден от дежурния ПТП при ОДМВР град С.З.,
сектор „Пътна полиция“ е официален свидетелстваш документ и има
обвързваща доказателствена сила, но само относно фактите, осъществени от
или в присъствието на длъжностното лице. Твърди че ПТП не е реализирано в
присъствието на длъжностното лице, поради което протоколът за ПТП не се
ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП и
обстоятелствата и причините за ПТП, вписани в нето не следва да се зачитат
като обективни и като действителните такива. В протокола не се сочат и не са
вписани лица, които да са били свидетели и въз основа на обясненията на
които съставителя да е възпроизвел фактите и обстоятелствата, при които е
настъпило въпросното ПТП. Също така счита че в раздела му „Обстоятелства
и причини за ПТП“ такива не са описани, за да може да се направи и извода,
че виновен за настъпването на пътния инцидент е застрахования в ответното
дружество водач на МПС.
Ответникът твърди, че от изложените в исковата молба обстоятелства и
представените с нея документи не може да се направи извод, че са налице
предпоставките на член 45 от ЗЗД, при наличието на които следва да бъде
ангажирана отговорността за заплащане на обезщетение. Дори и да се приеме,
че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, счита, че това
обстоятелство не е основание да се приема, че същите са в резултат на деликт
по смисъла на член 45 от ЗЗД — виновно и противоправно деяние на прекия
извършител, в причинно-следствена връзка, с което е настъпила вредата, при
наличието на които следва да бъде ангажирана отговорността на ответното
дружество за заплащане на застрахователно обезщетение.
Твърди, че водачът на лек автомобил марка „О.“ модел „В.“ с
регистрационен № СТ **** ВТ към момента на настъпване на ПТП се е
движил с нормативно разрешена и съобразена скорост и е осъществявал
контрол върху управляваното от него превозно средство. Пострадалият
5
пешеходец е предприел пресичане на необозначено за това място и внезапно е
навлязъл в платното за движение, като по този начин се е поставил в опасност
и на практика за водача на лекия автомобил е било невъзможно да
предотврати настъпването на процесния пътен инцидент, респ. ударът е бил
непредотвратим от негова страна.
Считам, че сочения като пряк причинител на вредите - водачът на лекия
автомобил Б. Г. Ч., с КГН **********, няма вина за настъпването на ПТП
дотолкова, доколкото в случая се касае за случайно деяние по смисъла на
член 15 от Наказателния Кодекс, което изключва вината на водача на МПС за
настъпилите вредни последици.
Счита, че деянието не е извършено виновно, от което следва и изводът,
че липсва основна предпоставка от фактическия състав на правилото
залегнало в член 45 от ЗЗД, а именно - вината.
Твърди, че след направена справка относно прокурорска преписка №
5229/2023 година по описа на Районна Прокуратура - С.З. /Досъдебно
производство № 1228 ЗМ 153/2023 година/, било установено, че
наказателното производство е било прекратено с постановление от
наблюдаващия прокурор.
С оглед на изложеното по-горе, ответникът заявява, че оспорва
наличието на виновно и противоправно поведение и действия на водача на
участвалия в ПТП лек автомобил марка „О.“ модел „В.“ с регистрационен №
СТ **** ВТ, което следва да се квалифицира като деликт и твърдяната
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и
претендирани от ищеца неимуществени вреди.
В случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките на член 45 от
ЗЗД и реши, че ответното дружество трябва да бъде ангажирано за заплащане
на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, моли съда при
постановяване на решението си да има предвид следните факти и
обстоятелства:
Посочва, че правилото на член 51 алинея 2 от ЗЗД предвижда
възможност за намаляване на обезщетението за настъпили вреди, които са
пряка и непосредствена връзка и последица от увреждането, когато увредения
е допринесъл до настъпването на вредите. Счита, че от наличните по делото
доказателства за фактите и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП,
може да бъде направен обоснован и еднозначен извод, че е налице
съпричиняване.
Позовава се на чл. 5 и чл. 117 от Закона за движението по пътищата.
Счита, че от данните по делото може да се направи извод, че
пострадалият е пресичал платното за движение на необозначено за това
място.
Считам, че е налице сьпричиняване от страна на ищеца към
претендираните от него за репариране неимуществени вреди за причинени
6
болки и страдания и по причина, че видно от приложената Кпикриза 11.3. №
9666/2023 година от УМБЛЛ „П.Д.С.К.“ АД, след проведеното лечение
пострадалият е имал право на два Контролни прегледа - на дата 30.05.2023
година и на дата 06.06.2023 година, но не са представени никакви
доказателства, че такива са били извършени, което бездействие от негова
страна е оказало негативно влияние върху възстановителния процес. Посочва,
че освен че липсват данни и доказателства да са провеждани контролни
прегледи, липсват и доказателства да са били провеждани ЛФК,
рехабилитация, физиотерапия и балнеолечение, което ответникът счита, че в
значителна стенен би повлияло върху периода на оздравителния процес,
както и до намаляване на преживяната от ищеца болка.
Счита, че неполагането на грижи за собственото си здраве е в пряка и
причинно- следствена връзка със сочените като претърпени неимуществени
вреди.
Предвид изложеното ответникът прави възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия при ПТП към вредоносния резултат по смисъла на член
51 алинея 2 от ЗЗД.
По отношение на размера на исковата претенция за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди ответникът се позовава на
чл. 53 ЗЗД.
Счита, че претендираното от ищеца обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди е прекомерно завишено н несъобразено, както с
икономическата и социалната действителност, така и с конкретните
обстоятелства, при които следва да се ангажира отговорността на
извършителя на деянието, респ. на застрахователя.
Посочва че в конкретния случай се касае за сравнително млад човек,
което от своя страна ще рече, че при правилно и адекватно проведен
оздравителен процес, би било постигнато пълно възстановяване на
получените травматични увреждания.
Счита, че в случай, че ищецът беше провел правилен и адекватен
лечебно оздравителен процес след изписването му от болничното заведение,
той в значителна степен би повлиял върху периода на възстановяване, както и
до намаляване на преживяната от нето болка.
Ответникът счита, че при определяне на справедливо обезщетение
следва да бъде отчетено отразеното в приложената Епикриза И.З. №
9666/2023 година, издадена от УМБЛЛ „П.Д.С.К.“ АД, както и констатациите
при извършените образни изследвания.
Ответникът навежда твърдения, че дори и да се приеме, че причинените
вследствие на настъпилото ПТП травми са оказали някакво влияние върху
ежедневието, психиката и здравословното състояние на ищеца, следва да бъде
отчетено и това, че такова негативно отражение върху начина му на живот е
съществувало и е съпътствало пострадалия предвид симптомите проявления и
последици от заболяванията, от които той е страдал преди настъпването на
7
пътния инцидент — калцификат във фалкс церебри и подчертана шийна
лордоза. респ. дискомфорта и неудобствата за ищеца са съществували преди
дата 17.05.2025 година, доколкото същия е в резултат и следствие от
заболяванията които не са свързани и не произтичат от настъпилия пътен
инцидент. Твърди, че такива проявления тези заболявания имат и към
настоящия момент.
Наред с това счита, че при определяне на обезщетението за
неимуществените вреди следва де се отчете освен възрастта на пострадалия,
така и неговата трудова заетост и социално икономическите условия в
страната към момента на настъпването на пътния инцидент.
В случай че съдът приеме, че предявените искове за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди са доказани по своето
основание, то ответникът заявява, че прави възражение за прекомерност на
претенцията.
По отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане
взема становище, че съгласно член 429, алинея 3 от Кодекса за
Застраховането лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се
дължат от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на член 430, алинея 1, точка 2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Не се твърди, нито пък са
представени доказателства, че претенцията е заявена пред застрахователя на
дата 25.07.2023 година, от която в исковата молба се претендира
обезщетението, поради което счита, че акцесорното задължение за законна
лихва, считано от тази дата е неоснователно и необосновано.
Посочва, че в случая ответното застрахователно дружество с писмо с
изх. № ЦУ 99-4898 от 26.07.2023 година е изискало от увреденото лице да
представи допълнително документи, въз основа на които да бъде изяснена
фактическата страна за настъпването на щетата, респ. документи, от които да
мотат да се направят изводи относно основателността на заявената претенция
и въз основа на които да бъде определен размер на обезщетението. Твърди, че
изисканите документи не са представени нито до изтичането на срока по член
496, алинея 1 от Кодекса за Застраховането, нито до настоящия момент.
Въпросни те документи, доколкото са относими и към предмета на настоящия
спор, не съставляват и приложения към исковата молба.
В случай, че съдът приеме, че предявените искове за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди са доказани по своето
основание, то заявява, че за начална дата, от която се дължи обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва следва да е датата на подаване
на исковата молба - дата 22.11.2023 година.
Ответникът е направил искане да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът заявява, че
8
изцяло поддържа всички обстоятелства, изложени в исковата молба.
С оглед, отговора на ответното дружество, моли съда да приеме за
безспорно и ненуждаещо се, от доказване обстоятелството, че към датата на
ПТП - 17.05.2023г., за управляваното МПС от виновния Б. Г. Ч., ЕГН-
********** е била налице валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество.
Ищецът оспорва всички фактически твърдения в отговора.
Във връзка с направеното твърдение от ответното дружество, че
водачът на застрахования автомобил няма качеството на застраховано лице,
тъй като е управлявало процесното МПС при липса на законно основание,
заявява, че оспорва същото. Доколкото липсват конкретни твърдения как и
поради каква причина, деликвентът е управлявал застрахования автомобил
без знанието и съгласието на собственика му и доколкото не са ни известни
отношенията между собственика Т.И.Т. и ползвателя Б. Г. Ч., ищецът
посочва, че допълнителни аргументи ще изложи след евентуалното
конкретизиране и обосноваване на това възражение.
Заявява, че поддържа изцяло описания механизъм на ПТП в
обстоятелствената част на исковата молба.
Оспорва изцяло въведения довод за липса на вина от страна на водача Б.
Г. Ч., като позоваването на хипотезата на случайно деяние /чл.15 НК/ е
необосновано и голословно. Твърди, че както конкретно е посочено в
исковата молба, че техническата причина за възникване на ПТП е
поведението на застрахования водач.
Не оспорвам, че образуваното досъдебно производство № 1228 ЗМ
153/2023г. по описа на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-С.З. във
връзка с процесното ПТП е прекратено, но счита, че от този факт не може да
се направи извод за липса на виновно поведение от водача на застрахования
автомобил.
Оспорва като неоснователни направените възражения относно размера
на предявения иск и за намаляване на дължимото обезщетение на основание
чл.51 ал.2 ЗЗД.
Счита за неоснователни твърденията на ответника, че ищецът не е
положил грижи за собственото си здраве, изразяващи се в непроведени
контролни прегледи на 30.05.2023г. и 06.06.2023г. и непроведена
рехабилитация - ЛФК, физиотерапия, балнеолечение и др. и с това негово
поведение е оказало негативно влияние върху възстановителния му процес.
Посочва, че пострадалият е бил изписан от лечебното заведение на
23.05.2023г. След изписването си от болницата, е бил на постелен режим
продължителен период от време - повече от месец и не е можел да се
обслужва сам. Изпитвал е много силни болки в областта на операцията,
счупените ребра, главата и всички части на тялото. Поради тежкото
състояние в което се е намирал след проведеното болнично лечение,
9
затрудненото дишане, силните болки при всяко поемане на въздух,
мъчителното и болезнено възстановяване, ищецът е успял да извърши
контролни прегледи около месец след изписването си от болницата. Бил е
прегледан от личния лекар, а на 26.06.23г. и от специалисти - пулмолог,
невролог и хирург. Констатирано е, че функциите на белия дроб не са
напълно възстановени, което е наложило продължаване на домашното
лечение и спазване на щадящ двигателен режим.
Отделно от това, съгласно Епикриза ИЗ № 9666/2023г., предвид
спецификата на получената травма на белия дроб и проведеното оперативно
лечение, на пострадалия е препоръчано да намали физическата и двигателна
активност.
Лекарите, с оглед състоянието на белия дроб и възстановяване
функциите на този орган, са преценили, че не е препоръчително за ищеца да
провежда ЛФК, физиотерапия или друг вид рехабилитация и не са му
предписали подобно лечение. В този смисъл, ищецът твърди, че поведението
му е било напълно адекватно и в съответствие с лекарските предписания и
препоръки и не е налице от негова страна неспазване на лекарски препоръки
и неполагане на грижи за собственото здраве.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че
поддържа заявените с първоначалния отговор на исковата молба оспорвания
на предявените искове.
Оспорвам изцяло обстоятелствата, на които ищецът е основал исковите
си претенции.
Счита, че въз основа на представените с депозираната искова молба
доказателства може да се направи извод, че към момента на настъпване на
пътния инцидент - 17.05.2023 година ищецът е бил в трудови правоотношения
с „К.Б.“ КД, с ЕИК **** и на основание член 55 алинея 1 от КСО процесното
ПТП е прието за трудова злополука.
Счита, че за процесното произшествие са приложими разпоредбите на
Глава X, Раздел I, от Кодекса на труда. Според разпоредбата на член 200 от
Кодекса на труда, за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателя отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Според
член 212 от Кодекса на труда е предвидено, че за неуредените в тази глава
въпроси по имуществената отговорност на работодателя за причиняване на
смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по
имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя,
се прилага гражданският закон.
С оглед на горе изложеното, счита, че по аргумент на противното
следва, че за уредените в Кодекса на Труда въпроси разпоредбите на
Гражданския закон са неприложими. Следователно, в случая при наличие на
10
трудова злополука правата на пострадалия работник за претърпените от това
неимуществени вреди подлежат на уреждане по реда на член 200 и
следващите от Кодекса на труда и по отношение на тях не са приложими тези
на Гражданския закон, т. е тези на член 45 - 54 от Закона за задълженията и
договорите. Това от своя с трапа, води до извод, че този тип злополука
поражда специална трудовоправна отговорност, която е различна от
гражданската отговорност, уредена в разпоредбите на член 45 - 54 от ЗЗД и
явяваща се обект на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Ответникът счита, че от изложеното следва изводът, че процесният
пътен инцидент от дата 17.05.2023 година, признат като „трудова злополука“,
не е обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, от което следва, че за ответникът не е
възникнало задължението да обезщети на основание тази застраховка
претърпените от ищеца вреди от тази трудова злополука, което прави
претенцията по член 432 от КЗ неоснователна.
С оглед на изложено по-горе, счита, че предявените искове, с които
ищецът претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и законна лихва се явяват недопустими и производството по тях следва
да бъде прекратено, а дори и да бъдат възприети от съда като допустими, то
същите се явяват неоснователни.
В случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките на член 45 от
ЗЗД и прецени, че настоящата претенция по член 432 основателна и реши, че
ответното дружество трябва да бъде ангажирано за заплащане на обезщетение
за причинени на ищеца неимуществени вреди, моли съда при постановяване
на решението си да има предвид следните факти и обстоятелства.
Съгласно разясненията в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
30.01.2016 година ВКС по търговско дело № 1/2016 година OCTC,
застрахованият деликвент и застрахователят имат спрямо увредения еднакво
по съдържание задължение за компенсиране на вредите от настъпване на
застрахователното събитие, с оглед функционалната зависимост между
застрахователното правоотношение и деликта.
Излага съображения, че определянето на ответник по иска за
компенсиране на вредите е по избор на пострадалото лице. Искът може да
бъде насочен както против деликвента, така и против застрахователя,
съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2/2012 година от 06.06.2012
година по търговско дело № 1/2010 година ОСТК. За да възприеме горното,
ВКС е посочил, че между деликтното и прякото право на пострадалия е
налице функционална зависимост - прякото право възниква с причиняване на
деликта и двете почиват на общи елементи във фактическия със тав, макар и
да имат различни основания. Въпреки това, при положение, че пострадалото
лице бъде изцяло обезвредено за претендиралите вреди, независимо дали от
деликвента или от застрахователя, правото се погасява.
11
При същите аргументи счита, че следва да се приеме, че в случаите на
трудова злополука на ангажиране подлежи и отговорността на работодателя.
Счита, че в конкретния случай възниква въпросът дали е възможно и
допустимо кумулиране на няколко обезщетения за репариране на едни и съши
вреди или следва присъдените и изплатени суми да бъдат зачетени. В тази
връзка се позовава на съдебна практика, с която е прието, че прекият
причинител, работодателят и застрахователят отговарят на различни
основания, но за едни и същи вреди и плащането от един от тях погасява
задълженията на останалите.
С оглед на всичко изложено, ответникът счита, че в случай, че съдът
приеме, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗА и прецени, че трябва
да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество за заплащане на
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, от
претендираното обезщетение следва да бъде приспадната заплатената
доброволно или по съдебен ред от работодателя сума, представляваща
обезщетение за настъпила трудова злополука, в каквато насока е и
разпоредбата на член 200, алинея 4 от Кодекса на труда.
Заявява, че поддържа направеното възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Заявява, че поддържаме и всички заявени с отговора на първоначалната
искова молба възражения против предявените искове.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
На 17.05.2023г., около 14.37ч. в гр.С.З., на кръстовището на ул. ****,
източно от магазин К., е възникнало пътно транспортно произшествие /ПТП/.
По ул.**** в посока юг-север се е движел лек автомобил марка О.В., рег.№
СТ **** ВТ, собственост на Т.Т.. Автомобилът е бил управляван от Б. Г. Ч.,
ЕГН- **********. По същото време, Х. С. в качеството си на пешеходец вече
е бил предприел пресичане на ул.**** в посока запад-изток. След като е
изминал по-голямата част от пътното платно, той е бил блъснат от лекия
автомобил О.В., рег.№ СТ **** ВТ.
Не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към 17.05.2023г.
/датата на ПТП/ за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач
Б. Г. Ч., има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в З.А.Д. „О.З." АД, валидна за периода 23.02.2023г. -
22.03.2024 г.
За описаното ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 136/18.05.2023г. на ОДМВР-С.З., сектор „Пътна
полиция". Към него е приложена план-схема на ПТП.
Образувано е досъдебно производство № 1228 ЗМ 153/2023г. по описа
на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР- С.З.. По него е установено, че на
12
17.05.2023г„ около 14.37ч. в гр.С.З., на кръстовището на ул.****, източно от
магазин К., при управление на лек автомобил марка лек автомобил ,,О.В.‘‘,
рег.№ СТ **** ВТ, Б. Г. Ч., ЕГН- *****, след като е нарушил правилата за
движение, управлявайки автомобила си със скорост, надвишаваща
максимално разрешената от 50км/ч., при това в дъждовно време и мокра
настилка, в резултат на което, както и на закъснителната му реакция при
възприемането на пресичащия пешеходец, е причинил виновно описаните
значителни травматични увреждания на ищеца. Ищецът твърди, че без
никакво съмнение и с оглед на така описания механизъм на произшествието,
техническата причина за възникване на ПТП е поведението на застрахования
водач, което обобщено се изразява в следното:
-управление на автомобила със скорост над максимално разрешената от
50 км/ч.; -несъобразяване с конкретните атмосферни условия-дъждовно време
и мокра настилка; -липса на концентрация и забавена реакция при
възприемането на възникналата опасност от пресичащия пешеходец, което е
довело и до несвоевременно аварийно спиране.
По делото е представено Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 23.11.2023г. на РП – С.З. и Наказателно постановление № 23-
1228-005712 на ОДМВР С.З., сектор Пътна полиция от 15.12.2023г.
В изпълнение на разпоредбите на чл.498, ал.1 и чл.496, ал.1 от КЗ, на
25.07.2023г. ищецът е изпратил уведомление до ответното дружество за
настъпилото застрахователно събитие и е предявил писмена застрахователна
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Към застрахователната претенция са приложени всички
документи, с които той е разполагал за настъпилото ПТП, включително
съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
136/18.05.2023г. на ОДМВР-С.З., сектор „Пътна полиция”, заедно с
приложената план-схема, като изрично е посочена и банкова сметка по която
да бъде преведено определеното му застрахователно обезщетение.
С Уведомление изх. №99-4898/26.07.2023г. от ЗАД „О.З." АД, ищецът е
бил информиран, че претенцията му за изплащане на застрахователното
обезщетение е получена, като в тази връзка е заведена щета с № 0411-600-
0003- 2023. Без валидно правно основание и при превратно упражняване на
правата си по чл.106 ал.З КЗ, застрахователят е поискал от ищеца
допълнителни документи, повечето от които не са били изготвени все още и с
които ищецът очевидно не разполага. Вместо да се снабди с всичко, което
смята за важно и необходимо по реда на чл.107 ал.2 КЗ, с писмо изх.№ 99-
6982/25.10.2023г., като ответното застрахователно дружество е постановило
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
От заключението на назначената по делото комплексна
съдебномединска и автотехническа експертиза се установява, че механизмът
на настъпване на ПТП е следният:
На 17.05.2023 г., около 14:30 ч. в гр. С.З., по ул. „****“, южно от Т-
13
образно кръстовище, образувано от пресичането на горепосочената улица и
ул. „*****“ в посока от юг на север със скорост на движение 63 км/ч и опасна
зона за спиране с дължина 46,52 м се е движил л.а. О.В. с per. № СТ **** ВТ,
управляван от Б. Г. Ч.. Автомобилът е бил разположен в западната пътна
лента на източното платно за движение. Било е светлата част на денонощието.
Времето е било дъждовно. Пътната настилка е асфалтово покритие и към
момента на настъпване на ПТП е била мокра. В същото време, пешеходецът
Х. Г. С. се е движил по алея от паркинга на м-н „К.“ към западния тротоар на
ул. „****“. Преминал е през тротоара и когато л.а. О. се е намирал на 162,93 м
е предприел пресичане на платното за движение. Пешеходецът се е движил
първоначално със спокоен ход, а след това с бърз ход. Направлението на
движението му било косо, в посока от запад на североизток или отляво
надясно, спрямо посоката на движение на автомобила. Траекторията му на
движение е била на 30° наляво, спрямо мислена напречна линия на ул. „****“.
Водачът е възприел пресичащият пешеходец и е реагирал, като е завъртял
кормилния кръг надясно, с намерението да предотврати ПТП. Към този
момент автомобилът се е намирал на разстояние 54,37 м от мястото на удара,
а пешеходецът на 5,88 м от мястото на удара. На около 15,30 м южно от
ориентира 01 и на около 2,80 м западно от източната граница на платното за
движение е настъпил удар между автомобила и пешеходеца. Мястото на
удара се намира в източната пътна лента на платното за движение, на пътен
участък, където има едно платно за движение, а двете посоки са разделени с
двойна непрекъсната маркировка. Към момента на удара пострадалият се е
намирала с дясната страна на тялото си към автомобила, с лице на
североизток, а първоначалния контакт за него е настъпил в долния десен
крайник, в областта на дясната подбедрица. За автомобила първоначалният
контакт е настъпил в челните леви състави, в областта на левия фар. В
резултат на удара тялото на пешеходеца е осъществило контакт с предния ляв
калник на автомобила, а главата му е достигнала до долен ляв край на
предното стъкло и го е счупила.
След удара, автомобилът е продължил движението си надясно и
предното му дясно колело е осъществило удар с източния бордюр, след което
е продължил движението напред в посока на север и се е установил в покой
така, както е описан в протокола за оглед и е нанесен в мащабната скица. В
резултат на ПТП, пешеходецът е получил травматични увреждания, а на
автомобила са нанесени материални щети.
Скоростта на О.В., per. № СТ **** ВТ в момента на удара и преди ПТП
е била около 63 км/ч.
Опасната зона за спиране на л.а. О.В., per. № СТ **** ВТ при скорост
на движение 63 км/ч е около 46,52 м.
Анализ на местоположението на пешеходеца към момента, когато л.а.
О. се е намирал на около 85 м южно от мястото, от което пострадалият е
предприел пресичане на платното за движение
Когато л.а. О. се е намирал на около 85 м южно от мястото, от което
пешеходеца е предприел пресичане на платното за движение, пострадалият се
14
е намирал на 1,05 м западно от двойните непрекъснати линии, които разделят
двете посоки на движението.
Водачът е имал обективна възможност да възприеме пресичащият
пешеходец като опасност за движението от разстояние около 85 м. Към този
момент пешеходецът се е намирал в близост до двойните непрекъснати
линии, които разделят двете посоки на движението - на 1,05 м западно от тях.
Водачът на л.а. О. е ИМАЛ техническата възможност да предотврати
ПТП ако предприеме аварийно спиране към момента на навлизане на
пешеходеца от запад на изток на двойните непрекъснати линии до мястото на
удара, дори и при наличната си скорост на движение от 63 км/ч, тъй като
дължината на опасната зона за спиране на МПС е по-малка от разстоянието,
на което се е намирал автомобила до мястото на удара към този момент.
От техническа гледна точка е следвало водачът на л.а. О. да предприеме
своевременно намаляване на скоростта на движение или спиране, когато е
възприел опасността за движението си - пресичащия отляво надясно спрямо
посоката му на движение пешеходец.
Ако водачът е запазил разположението на автомобила в своята пътна
лента, дори и да не предприеме намаляване на скоростта или спиране, не би
настъпило ПТП и пешеходецът би преминал безопасно през пътната лента, в
която е бил разположен л.а. О. - виж мащабна скица № 3.
ПТП е настъпило в населено място, където максимално допустимата
скорост на движение е 50 км/ч.
Х. С. при настъпилото ПТП на 17.05.2023 г. е получил: Счупване на
ребра от първо до шесто в дясно. Травматичен пневмоторакс в дясно
/свободен въздух в плевралната кухина в дясно/. Контузия на белия дроб в
дясно. Разкъсно-контузна рана в дясна париетоокципитална област.
Множество охлузвания и кръвонасядания в окосмената и лицевата област.
Охлузвания контузии рани по крайниците.
Проведено е болнично лечение за период от 6 /шест/ дни в
специализирана Клиника по гръдна хирургия, където е извършена и
оперативна интервенция - торакоцинтеза във връзка на получения при ПТП-
то пневмоторакс. В последствие контролен преглед при специалист по
белодробни болести и домашно лечение.
Ищеца е търпял интензивни болки непосредствено и в продължение на
две три седмици след ПТП-то, като в последствие болките и страдания са
продължили с по малък интензитет до пълното възстановяване на движенията
на снагата, което е било в рамките на около 2-2,5 месеца.
ПТП е настъпило в светлата част на денонощието. Времето е било
дъждовно, валял е слаб дъжд. Пътната настилка е била мокра.
Мястото на удара се намира в източната пътна лента на платното за
движение.
В материалите, приложени по делото няма данни каква е била
интензивността на движението, както и няма данни водачът и пешеходецът да
15
са имали ограничена видимост един към друг.
Мястото на удара между пешеходеца и л.а. О. е определено в
констативно-съобразителната част на заключението и спрямо елементите на
пътя, се намира:По дължина пътното платно - на около 15,30 м южно от
ориентира Ol; По ширина пътното платно - на около 2,80 м западно от
източната граница на платното за движение.
След първата си крачка, пешеходецът би изминал за времето си реакция
разстояние, което при спокоен ход е 1,65 м, а при бърз ход - 1,83 м. Предвид
характера на платното за движение в този участък (няма разделителна ивица),
от който и да е момент да се приеме, че пострадалият преустанови
движението си, той би останал върху платното за движение, което от
техническа гледна точка не е безопасно за него.
Пешеходецът е предприел пресичане на ул. „****“ на около 35-40 м
южно от Т-образно кръстовище, образувано от пресичането с ул. „*****“,
където има маркирана пешеходна пътека, като се е движил косо, в посока от
запад на североизток.
От техническа гледна точка предприетото пресичане от пешеходеца, не
е било най-безопасното такова.
Причините за настъпване на ПТП в конкретната пътна ситуация от
техническа гледна точка са:
Субективните действия на водача на л.а. О., който не е предприел
аварийно спиране към момента, в който е възприел движещия се отляво
надясно спрямо посоката му на движение пешеходец, а вместо това е завъртял
кормилния кръг надясно;
Субективните действия на водача на л.а. О., който е променил
направлението на движение на управлявания от него автомобил надясно,
спрямо първоначалното си положение и с това си действие е допринесъл за
създаване на конфликтна точка, образувана от пресичането на траекторията
си на движение с траекторията на движение на пешеходеца.
В конкретната пътна ситуация водачът на л.а. О. е управлявал със
скорост 63 км/ч, която е по-висока от максимално допустимата скорост за
движение в населено място -50 км/ч.
ПТП не би настъпило дори и при скорост на движение 63 км/ч, при
едно от следните условия:
Водачът на л.а. О. предприеме аварийно спиране към момента, в който
е завъртял кормилния кръг надясно;
Водачът на л.а. О. запази разположението на автомобила в своята пътна
лента, дори и да не предприеме аварийно спиране.
От резултатите, получени при изчисленията до момента, може да се
направи заключението, че пешеходецът е напуснал пътната лента, в която се е
движил л.а. О., преди да промени направлението си надясно. От тук може да
се направи извода, че в конкретната пътна ситуация, пешеходецът е НЯМАЛ
техническата възможност да предотврати ПТП, тъй като разстоянието от
16
източния край на средната пътна лента (по която се е движил л.а. О.) до
мястото на удара е 0,43 мие по-малко от разстоянието, което би изминал
пешеходецът след първата си крачка, което при спокоен ход е 1,65 м, а при
бърз ход - 1,83 м. Това разстояние от източния край на средната пътна лента
до мястото на удара - 0,43 м, е по- малко и от разстоянието, изминато от
пешеходеца за времето му за реакция, което при спокоен ход е 0,95 м, а при
бърз ход е 1,13 м.
Пешеходецът е нямал техническата възможност да предвиди
действията на водача на л.а. О., а именно — напускане на пътната лента
надясно, спрямо първоначалното си положение.
Констатираните при извършените образни изследвания при приема в
МБАЛ „П.Д.С.К.“ АД заболявания /описани в Епикриза - ИЗ 9666/2023
година - калцификат във фалкс деребри и подчертана шийна лордоза,
съществували ли са преди датата на ПТП -17.05.2023 година и провеждан ли е
някакъв лечебно оздравителен процес по отношение на тях. В случай, че не се
лекуват тези заболявания до какви последици могат да доведат.
Калцификат на мозъчния сърп и подчертана шийната лордоза са
съществували преди датата на ПТП-то, като няма данни в делото да са били
установени преди това медицински.
Трябва да се подчертае, че калцификати във фалкс церебри, често се
откриват случайно при КТ и е възможно да не са свързани със заболяване и
симптоматика.
В конкретния случай няма данни тези „заболявания” да са оказвали
влияние върху качеството на живот на пострадалия от ПТП-то.
Наличието на артефакт /изкуствено създаден предмет или продукт на
човешка дейност/ с метална плътност в дясно при извършената поредна
контролна рентгенография не е възможно да е наличие на инструмент в тази
област, тъй като преди тази рентгенография няма отразяване за такъв в
предходните.
В конкретния случай тези установени „заболявания” не са оказали
никакво влияние върху оздравителния процес на получените при ПТП-то
травматични увреждания.
Има данни от свидетел в делото, който категорично твърди, че са
посещавани различни лекари, който са извършили манипулации и са
предписали медикаментозно лечение след изписването му от болницата.
От показанията на свидетелят Б. Г. Ч. се установява, че спомня, че бил с
баща си в колата. Прибирали са към тях. Било дъждовно, случило се на
кръстовището на К., ул. ****, малко преди светофара. Пътували от юг на
север, малко преди светофара се случил инцидента. Говорели с баща му нещо
в колата, той му извикал да внимава, понеже имало пешеходец, който
пресичал преди самото кръстовище, видял го, но явно карал с по - висока
скорост от позволената, опитал се да реагира и да избегне удара, като мине в
другото платно за движение, но тогава чул удар и ударил пострадалото лице.
Това се случило на пътното платно, не на пешеходна пътека, на около 60,70
17
метра от кръстовището. Имало една пътека там от самия К. от паркинга,
която излиза на тротоара и от другата страна също имало такава пътека, на
около 50, 60 метра преди светофара, точно където завършва острова между
платната преди кръстовището. Понеже малко по – надолу е в завой видял
пешеходеца на около 50 метра, че тръгва да пресича кръстовището.
Доколкото си спомня в началото пресичал с нормална крачка, затова и сменил
лентата на движението, минал в дясната, за да има по голяма дистанция,
понеже не знаел как ще реагира, но тогава засилил походката. Т.И.Т. му била
приятелка. Живеят на семейни начала. Колата се водила на нея, но я ползвали
за семеен автомобил.
Имал връчено наказателно постановление за това ПТП. Разбрал от
адвоката си. Отишъл в КАТ, получил го лично и на следващия ден го платил,
за да се възползва от намалението. Баща му първо извикал да внимавам. Той
видял пресичащия пешеходец преди него. Разговарял с него и бил
съсредоточен в разговора, разсеял се. По принцип спазвал ограниченията,
възможно е да е била скоростта малко по - висока от това, което е предвидено,
но не може да каже с колко точно. Веднага не натиснал спирачи, очаквал да
спре пешеходеца. Преди да настъпи удара натиснал спирачки. Успял в
някаква степен да намаля скоростта.
От показанията на свидетеля К.Д.П. се установява, че са близки с
ищеца. Познавала Х. С. от по - миналата година. Видяли се, той работел в К.,
от едно село били и от там се познавали. Той е на 33 години. Х. живее в С.З..
Той претърпял пътен инцидент. По телефона близки й се обадили и разбрала.
Казахали, че Х. е катастрофирал и е в болница. С нейния мъж решили да го
посетят. Мисли, че катастрофирал на 23-ти, те отишли на следващия ден.
Това било 2023г., мисли, че юни месец. Отишла със съпруга си да го види. Х.
бил в Окръжна болница в Гръдна хирургия. Бил с превързана глава, с катетър
и с апарат за пневмоторакс. Този апарат, понеже има счупени ребра, от
дясната страна едно бяло нещо, помпи и изкарва въздуха от белия дроб. Той
не бил особено адекватен, уплашен стресиран. Посетили го на втория ден
след постъпването му в болницата. Всеки ден го посещавали, една вечер
останала при него като придружител, понеже не се чувствал добре и доктора я
помолил да остана придружителка при него, понеже нямал други близки. Той
останал в болницата една седмица. След това трябвало да дойде баща му да го
вземе, да го закара на село, защото имал нужда от грижи. Тук нямало кой да
се грижи за него. Той не можел сам да се обслужва. Той лежал, тя го хранела,
не можел да става, бил с катетър, целия десен крак от горе до долу бил
червен. Сега той е добре физически, но не е много стабилен, просто още има
като страхова невроза, насадена в него. Като пресичали двамата, тъй като се
виждали често, той малко се притеснявал като пресичаме пътното платно.
Ходили по доктори, водила го на невролог, на кардиолог. Това било след
ПТП, преди това той нямал проблеми. След като катастрофира доктора казал,
че му е много високо кръвното и има нужда от консултация с кардиолог и тя
го завела при доктор Борисов в „НВО“. При прегледа правили изследвания,
доктора казал, че може би в следствие на стреса, сега трябвало да пие
продължително време лекарства за кръвното. Кръвното налягане било 150 на
18
100. Преди ПТП нямал проблем с кръвното, не се е оплаквал. Сега
продължавал да пие тези лекарства. Сега физически се възстановил, но има
още нужда от тези лекарства. Психически не е уравновесен. След ПТП в
болницата бил една седмица. След това му дали един месец болнични. След
това ходили на ЛКК в „НВО“, дали му един месец и след това още 15 дена пак
от ЛКК. Два пъти ходили на ЛКК. Тя го придружавала. Той се върнал в С.З.
след последните болнични. Той отначало имал нужда от грижите на баща си.
Баща му поел грижите за него.
От показанията на свидетеля Г. Х.В С. се установява, че бил в с. У..
Към 16 часа следобед му се обадили по телефона на Х., неговия номер.
Казали че не е Х., а шефката на К., която му е началничка на работа. Казала да
тръгне за С.З., защото Х. е претърпял пътно произшествие, в Бързо помощ, не
му е добро положението, веднага да дошъл в болницата. Четири часа
следобед, запалил колата и към 18:30ч. някъде бил в болницата. В Гръдна
хирургия бил приет в спешното. Тогава го пуснали до него и главния лекар на
отделението казал, че Х. е бил много зле, в кома, че сага е дошъл в съзнание,
казал, че може да го види, казал, че „ще прескочи трапа“. Това били думите
на лекаря, казал, че е бил в много тежко състояние, на ще го спасят. Видял Х.
на леглото. Той бил вече леко в съзнание. Познал го. Видял, че главата му
била превързана имал шевове, той още си ги имал, на главата, където се е
ударил в предното стъкло на автомобила. Имало апарат за белия дроб, за да
диша, имал и катетър. Едната му ръка, с която се е ударил в колата била
бинтована, но бил в кръв цялата и главата му кръвясала още, обаче бинтована.
Тогава доктора го накарал да сменя превръзки. Обаче Х. бил много зле.
Казал, че не може да диша, че не може да си вземе въздух. Говорел заваляно,
едва, едва, не се чувал. Имал големи болки тогава в началото, това са два, три
часа след катастрофата. Травмата, най – тежката, доктора казал, шест ребра
счупени на гръдния кош от дясната страна. Ръката му цялата била окървавена,
обаче казал, че няма счупено, но от удара беше посиняла и бинтована. Казал,
че на главата има пет, шест шева. В деня на ПТП го видял. Тръгнах тогава без
документи и без пари. Стоял до към 10 часа вечерта при него, сестрата казала,
че може да се прибере и сутринта пак да отиде. Отишъл до У., взел
документи и пари и към седем сутринта бил в болницата. Видимо вече бил по
- добре. Затруднено дишал, болки много. Не можел да става, даже после, като
се прибрали, близо месец, поне 20 дни, след като го изписахали, една седмица
стоял в болницата. Помолил доктора да плати да остане още няколко дни в
болницата, тъй като не беше в състояние да пътува сто километра. Ако го
оставил тук в квартирата, нямало кой да го гледа, той ходел на работа. В
болницата, след като тази жена, която разпитали преди него, тя му се
обадила, и му казала утре да тръгвам за болницата и че тя тази вечер е била
при него. И той вечерта, следващата, преспал при него на кушетката в стаята.
До сутринта така изкарал. Давали му обезболяващи за болките, за ребрата
нямало какво да се направи. Взели го в с. У., едва го закарали до там. Много
лош е пътя до там, 110 км. Леко да тръсне колата и го боляло много. Като
стигнахли в У. го сложил на леглото, хранел го, не можел да става. Близо 20
дни не можел да става. После вързали едно помощно въже, така му казали, да
19
се мъчи сам да става. Полека -лека с големи болки, след два, три дни дърпане
с това въже и започнал да става поне до тоалетна да ходи. Пооправил се,
обаче трябвало да отидат да изкарат след една седмица това, което му беше за
белия дроб, където беше маркуча вътре вкаран. Сложили са някаква скоба в
болницата и казали след една седмица да отидат да ги изкарат. Обаче заради
дългия път решили да не ходят до С.З.. Отишли в Е., имало хирург там.
Направили снимки на гръдния кош. Човека изкарал скобите, казал че всичко е
нормално. Сложил лепенка, която казал да махнат след два, три дни и че след
три четири дни ще може вече да се къпе в банята. От тук му дали рецепта за
лекарства. Купили ги от тук, от С.З. преди да тръгнат. Лекарствата били,
едното доктора казал, че е за мозъка за оросяване, имало обезболяващи.
Закупили лекарствата от рецептата и той ги приемал редовно. С тази жена,
която разпитали, ходили при личния му лекар, той дал три направления за
различни лекари. Едното било за кардиолог за сърцето. Вдигнал му се
кръвното. До тогава Х. нямал кръвно. Изписали му хапчета за високо кръвно.
Сега продължавал да пие тези хапчета за сърцето. Лекарката каза да не ги
спира, защото се опасявала да няма разширено сърце от удара. Казал, че може
и цял живот да ги пие. Х. като го изписали от тук след един месец казали да
дойде на ЛКК пак в С.З. в болницата. Един месец бил на село, после като
дошли тук му дали още 30 дни болнични. После втори път ЛКК, тогава дали
15 дни. Казали му, че толкова има право. Боляло го още, но се върнал на
работа и помолил да му дадат по - лека работа. Сега физически можел да се
каже, че е добре. Ребрата зараснали, обаче хапчетата продължавал да ги пие.
По – нататък ще мине пак на преглед да Веднъж пробвал да ги спре за 2,3
дни, мерили кръвното, ако не се вдига да кажат на лекарката. Обаче то пак се
повишава, особено долната граница отива на 100,110, а той е млад човек. И
сега продължавал да ги пие.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение
валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите към 17.05.2023г. /датата на ПТП/ за
посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач Б. Г. Ч., има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в З.А.Д.
„О.З." АД, валидна за периода 23.02.2023г. -22.03.2024 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
20
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Ищецът предявил писмена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, получена от застрахователя на 25.07.2023 г.
С писмо изх.№ 99-6982/25.10.2023 г. ответното застрахователно
дружество е постановило отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
От заключението на назначената поделото КСМАТЕ се установява, че
водачът на л.а. О. е ИМАЛ техническата възможност да предотврати ПТП ако
предприеме аварийно спиране към момента реакция му - въртене на
кормилния кръг надясно, дори и при наличната си скорост на движение от 63
км/ч, тъй като дължината на опасната зона за спиране на МПС е по-малка от
разстоянието, на което се е намирал автомобила до мястото на удара към този
момент.
От техническа гледна точка, за да предотврати настъпването на ПТП,
водачът на л.а. О. е следвало да предприеме своевременно намаляване на
скоростта на движение или спиране, когато е възприел опасността за
движението си - пресичащия отляво надясно спрямо посоката му на движение
пешеходец.
Съгласно чл. 20, ал.2: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението."
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на исковете за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
21
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от
следните травматични увреждания, а именно: Пневмоторакс травматика
декстра /свободен въздух в плевралната кухина в дясно - травматичен/.
Фрактура косте I-VI декстра / счупване на ребра от първо до шесто в дясно/.
Контузио пулмонис декстра /контузия на белия дроб в дясно/. Политравма
/множест Проведено е болнично лечение за период от 6 /шест/ дни в
специализирана Клиника по гръдна хирургия, където е извършена и
оперативна интервенция - торакоцинтеза във връзка на получения при ПТП-
то пневмоторакс.вена травма/.
Ищеца е търпял интензивни болки непосредствено и в продължение на
две три седмици след ПТП-то, като в последствие болките и страдания са
продължили с по малък интензитет до пълното възстановяване на движенията
на снагата, което е било в рамките на около 2-2,5 месеца.
Това предполага съдът да съобрази вида и тежкия характер на
уврежданията, претърпяните от ищцата травми, обстоятелството, че
възстановителният период е продължил 8-10 месеца, през което време
движението и било силно ограничено и е изпитвал интензивни болки.
Следва да бъде отчетен и фактът, че ищецът е имал нужда от помощ
при обслужването и грижи от близки хора по време възстановителния период.
Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните
икономически условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, чийто обективен белег са и лимитите на
застраховане, съдът намира, че в конкретния случай справедливото по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищеца неимуществени
вреди е в размер на сумата 26 000 лв., представляваща част от сумата от
80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от
страна на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради непоставен
предпазен колан и е разсейвал водачът на лекия автомобил.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
22
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и
виновно.Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От заключението на КСМАТЕ се установява, че от техническа гледна
точка е следвало водачът на л.а. О. да предприеме своевременно намаляване
на скоростта на движение или спиране, когато е възприел опасността за
движението си - пресичащия отляво надясно спрямо посоката му на движение
пешеходец.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна
повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното
платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка
върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в
случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за
движение относно скоростта по ЗДвП и ако пешеходецът е нарушил
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, които предпоставки следва да са
налице кумулативно, какъвто не е настоящия случай.
Въпреки, че пешеходецът е предприел пресичане на платното за
движение извън маркирана пешеходната пътека и извън участък, който е
продължение на тротоара на кръстовище, ако водачът е запазил
разположението на автомобила в своята пътна лента, дори и да не предприеме
намаляване на скоростта или спиране, не би настъпило ПТП и пешеходецът
би преминал безопасно през пътната лента, в която е бил разположен л.а. О. -
виж мащабна скица № 3.
Поради това съдът приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По отговорността за разноски:
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното
представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения за процесуално
23
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2
650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв., като адвокатското
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 2 730
лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в размер на 1 840 лева заплатена държавна такса и депозит за
вещо лице.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.А.Д. „О.З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление град С., п.к. ****, р-н ****** да заплати на Х. Г. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес с. У., ул. ***** общ. Т., обл. Х. сумата от
26 000 лева частична претенция от общо дължимите му 80 000 лв. /осемдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
причинените му травматични увреждания и претърпени болки и страдания,
вследствие ПТП, настъпило на 17.05.2023 г., в гр.С.З., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА З.А.Д. „О.З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление град С., п.к. ****, р-н ****** да заплати на Х. Г. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес с. У., ул. ***** общ. Т., обл. Х. сумата от 1 840
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА З.А.Д. „О.З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление град С., п.к. ****, р-н ****** да заплати на адв. С. Т. – АК- С.З.
адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ в
размер на 2 730 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
24