Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер

От

23.04.2021г

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

ІІІ-ти граждански

състав

 

В публичното заседание на 23.04.2021г в следния състав:

 

Председател

ПЕНКА П. ПЕТРОВА

 

Секретар		Мария Ганева
като разгледа докладваното от						Съдия ПЕТРОВА
	гражданско		дело  №	199	по описа на съда за			2021	година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въз основа на събраните доказателства, съдът

 

Р Е Ш И :

 

НАЛАГА на основание чл.5 ал.1 т.1 и 3 ЗЗДН следните мерки за защита:

„ЗАДЪЛЖАВА Я.В.Г. ***, ЕГН **********,  да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.Б.С. *** с ЕГН **********“, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.

    „ЗАБРАНЯВА на Я.В.Г. ***, ЕГН **********, да приближава на по-малко от 100м пострадалата В.Б.С. *** с ЕГН **********, жилището ѝ, находящо се в ул.”Александър Стамболийски“ №134, вх. Б, ет.3, ап.8, както и  Медицински колеж Пловдив, с административен адрес гр.Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ №120, където молителката учи, както и местата за социални контакти и отдих на молителката“ за срок от 18/ осемнадесет/ месеца.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл.15 ал.2 ЗЗДН заповед за наложените мерки за защита от домашно насилие, в която да се укажат последиците от неизпълнение ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Я.В.Г. ***, ЕГН **********, на основание чл. 5 ал.4 от ЗЗДН да заплати в полза Държавата ГЛОБА в размер на 200лв/двеста лева/ .

ОСЪЖДА Я.В.Г. ***, ЕГН **********, да заплати държавна такса в полза на МРС в размер на 30,00/тридесет лева/ .

ОСЪЖДА Я.В.Г. ***, ЕГН ********** да заплати на В.Б.С. *** деловодни разноски в размер на 400/четиристотин/ лева

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 7 дневен срок, от съобщението до страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ:

В.Б.С. *** е подала молба с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН против Я.В.Г. ***.

 Молителката твърди, че с ответника са били във фактическо съпружеско до м. август 2020г. Според изложеното в молбата в един сравнително дълъг период от време ищцата е била подложена на постоянен физически и психически тормоз от страна на ответника. В молбата се твърди, че последните случаи са от 05.02.2021г, 06.02.2021г и 07.02.2021г.  На  05.02.2021 година около 20.00- 21.00ч, Я.В.Г. кара с автомобил след ищцата следейки я, което нея изключително много я притеснява  с оглед случилото се вече в миналото, в което върху нея освен психически тормоз е упражняван и физически такъв чрез нанасяне на побой, включително заплахи с нож. На 06.02.2021 година вечерта около 20.00-21.00 часа отново по улиците на града, следейки я с автомобила, управляван от него се обръща към нея с думите:“Ако не се върнеш при мен, ще те унижа пред хората, по начин, който няма да ти хареса, със снимков материал, който ще разпространя.“ В последствие продължава да се обръща към нея и с думите „Трябва да спиш с мен, иначе следва това , за което те предупредих.“ На 07.02.2021г вечерта от ответника следва въпрос по телефона „Готова ли си?“.  Молителката твърди още, че  думите „курва“, боклук“, заплахите и разпитите към и на приятелите й, съпровождат всяко негово действие, всеки един ден, като по този начин нарушителят  притеснява и хората, с които тя дружи. Молителката се  е обръщала за съдействие към органите на РУ „Полиция“ Мездра, но очевидно това не е повлияло на ответника за преустановяване на тези действия.

След тези случаи се страхува за живота и здравето си, поради което моли да бъдат наложени на Я.В.Г. мерки за защита с правно основание чл.5 ал.1 т.1 и 3 от ЗЗДН.

          Нарушителят оспорва молбата, както и изложеното в нея обстоятелство, че двамата с ищцата са били в съпружеско съжителство и поради което смята, че делото не може да се гледа по този ред.

Производството е с правно основание чл.7 ЗЗДН във връзка с депозирано искане по чл.4 ЗЗДН.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е представена декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН, с която молителката е декларирала, че на 05.02.2021г, 06.02.2021г и 07.02.2021г. е бил обект на домашно насилие, оказано ѝ от Я.В.Г.. От изпратената от РУ “Полиция” гр.Мездра справка е видно, че са образувани две преписки по сигнали на молителката против Я.В.Г. – от 28.01.2021г и от 15.09.2020г. Двете преписки са получени в съда от РП Враца, ТО Мездра. И по двете преписки е отказано образуването на досъдебно производство. От  РП Враца, ТО Мездра са изпратени и копия от жалбата на В.Б.С. и Постановление  за отказ да се образува досъдебно производство във връзка депозираната жалба. От дирекция „Национален телефон 112“, регионален център Монтана по искане на съда е предоставена информация, че на 12.09.2020г в 14.17.13 от мобилен  телефон ********** е постъпило  повикване от лицето В.Б.С. срещу Я.В.Г., като инцидента е предаден на ОДМВР Враца.

РП Враца, ТО Мездра е уведомило РС Мездра, че няма заведени преписки  от  Я.В.Г. против майката на молителката * ** и съжителстващото с нея лице ****.

В съдебно заседание ищцата е представила няколко страници от проведени чатове между ищцата и ответника, а ответника – справка за общото потребление на мобилен № 0894 082 848, както и удостоверение от „Сънотех“ ЕООД. В същото е посочено, че Я.В.Г. има трудов договор от 12.08.2015г. Подробно са посочени периодите и страната, в които той е бил командирован за периода от 10.02.2018г до 04.02.2021г .

По делото са разпитани петима свидетели – двама посочени от ищцата и трима, посочени от ответника. Според Св.* * – първа братовчедка на ищцата, последната се страхува от Я.. Твърди, че е била очевидец на описаните в молбата случаи на пети и шести февруари. На 05.02.2021 г.  вечерта ответникът карал след тях с колата, което притеснило В., тъй като и споделяла, че преди е била тормозена от него физически и психически. На следващия ден вечерта Я. дошъл при тях и казал, че ако тя не е с него той ще я унижи със снимков материал и ще я изложи пред целия град. Две седмици след това се появила и една нейна снимка в интернет. На 06.02.2021 г. той отново ги проследил и я обиждал, като я наричал „курва“ и „боклук“. Знае, че са живели заедно около три години, но не постоянно, а само когато Я. е бил България, защото работи по чужбина. Според нея Я. дори когато е извън страната тормозел В., като карал неговите приятели да я следят. Тя се страхува от него. Знае за снимката, качена в интернет. Той я е изпратил снимката в една група „Телеграм“ , в която се изпращат снимки. Свидетелката не е в тази група, но В. ѝ показа снимката и споделила, че Я. е признал пред нея, че той е изпратил снимката на администратора. Св. * ** – майка на ищцата, твърди, че дъщеря ѝ е страшно уплашена и притеснена защото в рамките на три години тя е подложена на психически и физически тормоз от Я.. На 06.02.2021 г. по телефона плачейки ѝ казала, че ако тя не се върне при него, той щял да качи снимките в интернет. Докато били заедно с ответника В. постоянно имала някакво синьо петно по себе си. В последствие тя ѝ казвала, че той я бие и буквално я пребива. Спомня си случай, когато дъщеря ѝ я повикала, защото ставало нещо страшно. Когато пристигнала заварила Я. с нож в ръката. Казал, че ако тя си тръгне ще се самоубие и ще направи да изглежда така все едно тя го е направила. Чула е, че снимките са били разлепени в парка и в градинката при паметника на Васил Левски в гр. Мездра. Я. често е идвал при тях да плаче, да се разкайва и извинява на В., но след това всичко отново се повтаряло. Много я тормозел и по телефона докато бил в чужбина. В. много се страхува, че може да й се случи нещо. Случвало се е двете да пътуват с колата, а той да хвърля пиратки пред тях и зад тях. Според свидетелката, когато Я. си е бил в България, В. ***, където живеят и родителите му, а от време на време и брат му. Св.*** твърди, че познава и двете страни. Твърди, че те не са живели заедно в едно домакинство. Не я виждал да живее на ул. „Странджа“  в неговия дом. На 05.02.2021 г. бил с Я. и се возили с колата, както често го правили вечерно време. Видели В. в с. Боденец, спрели до нея и Я. я заговорил. Според него не е имало заплахи, тъй като чул разговора. На 06.02.2021г вечерта отново били с Я. и видели В. на една отбивка преди „Сибиена“. Спрели при нея и те двамата отново си говорили само общи неща. Разговора бил приятелски и не е имало заплаха от негова страна Потвърждава, че са били гаджета, но от дълго време не са заедно. Твърди, че често е ходил в къщата на Я. и никога не заварвал В. там. Св. Х.Я.К. без роднински връзки със страните по делото, твърди че не е виждал В. да живее в дома на Я.. Знае, че Я. живее с родителите си, защото помага на Я. за ремонта. Св. ***познава Я. от детската градина, а В. -от около година – две. Знае, че са били гаджета, но според него не са живели заедно, тъй като лично не е виждал В. да пребивава в къщата на Я. или да излиза от нея.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства дават основание на съда да приеме следното:

Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират или са били в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите.

В случая ответникът оспорва изложеното в молбата обстоятелство, че двамата с ищцата са били в съпружеско съжителство и поради което смята, че делото не може да се гледа по този ред. В тази връзка трябва да се изследва въпроса дали по отношение на молителката е осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от закона. Следователно молбата на молителката в настоящото производство, следва да се разгледа в две посоки: 1) дали изложените факти могат да се квалифицират като форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и 2) дали  по делото са събрани доказателства, от които с категоричност да се установява тяхното осъществяване.

Страните са били приятели/гаджета/, факт, който се потвърждава от всички разпитани по делото свидетели. Спорен е въпроса живели са в определени моменти на съпружески начала. От представеното удостоверение от „Сънотех“ ЕООД е видно, че за периода от 10.02.2018г до 04.02.2021г ответникът е отсъствал често от страната. Тези сведения се потвърждават и от разпитаните по делото свидетели. Съдът приема за доказано обстоятелството, че страните са съжителствали на семейни начала в периодите, в които Я. е пребивавал в България. В тази насока цени показанията на свидетелите * ** и * *, които са съответно майка и първа братовчедка на ищцата, тъй като същите са били в непрекъснат контакт с ищцата и имат преки наблюдения за живота ѝ в този период.  Доведените от ответника свидетели със сведенията си, че не са виждали В. в дома на Я. не опровергават сведенията на горепосочените свидетели. В случая за да приеме това становище съдът взе предвид, че единият от посочения от ответника свидетели Валентин Гачев, заявява, че го познава от една година, докато от събраните доказателства е видно, че  страните по делото не са заедно от повече от година, а св. *твърди, че рядко е ходил в дома на Я.. Предвид гореизложеното съдът приема, че страните по делото попадат в обхвата на регулация при условията на чл. 3, т. 2, пр. 2 ЗЗДН, тъй като са лица, които са съжителствали на семейни начала.

Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие такова е "всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство".  В случая не се твърди извършване на акт на физическо насилие на визираните в молбата дати 05, 06 и 07 февруари 2021г. Според изложеното ищцата е подложена на психическо насилие, изразяващи се в извършване на действия от страна на ответника, с които в нея  се поражда основателен страх.

Следва да се съпоставят описаните в молбата действия на ответника с легалната дефиниция, за да се прецени дали същите могат да се квалифицират като „домашно насилие“. В случая съдът счита, че описаните в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и в молбата твърдения могат да бъдат квалифицирани като форма на психическо насилие.

Съгласно показанията на свидетелката * ** още по време на съвместното съжителстване на страните, дъщеря ѝ е била обект на домашно насилие – физическо и психическо. След раздялата им също е била подложена на психическо  насилие от страна на  Я.  по телефона и с други действия, предизвикващи страх у молителката. Наистина свидетелката е майка на молителката, но съдът цени тези показания, тъй като същите се подкрепят, както от показанията на св.* *, така и от събраните по делото писмени доказателства. От приложените преписки, изпратени от РП Враца, ТО – Мездра се потвърждават сведенията на свидетелката *, че от колата на ответника е хвърляна пиратка пред колата на молителката. Тези неговите действия съвсем не са били възприети като голословни, а молителката се е почувствала реално застрашена, за което и е  сигнализирала органите на полицията.

В случая от показанията на свидетелите очевидци на случилото се на 05 и 06 февруари 2021г, * * и ***безспорно се установи, че ответникът и на двете дати е последвал колата на молителката и съответно е разговарял с нея. Според св. * * при тези контакти ответникът е обиждал В. и я заплашвал, че ще я унижи, докато св.  ***твърди, че не е имало заплахи, а нормален разговор. Налице е противоречие в данните изложени от двамата свидетели очевидци. Съдът цени показанията на св. * *, тъй като в хода на настоящото производство в публичното пространство се е появила снимка на молителката, която е била достъпна само между страните. Вземайки на основание чл. 235 ал.3 ГПК тези данни, съдът приема, че с това действие на практика е осъществена заканата на молителя, която той е отправил спрямо молителката, за което св. * * свидетелства. В случая следва да се отбележи още, че дори и да не се установява осъществяването на конкретен акт на домашно насилие, то безспорно се доказва наличието на осъществявано психическо домашно насилие в един предишен период, за което са налични и съответните прокурорски преписки, както и сведения от дирекция „Национален телефон 112“, регионален център Монтана. За разлика от физическото насилие психическото насилие обикновено се характеризира с трайност и системност, поради това с оглед целите на Закона за защита от домашно насилие и настоящото производство е необосновано молбата да издаване на заповед за защита от домашно насилие да се оставя без уважение дори да не е доказан еднократен акт на психическо насилие при наличие на безспорни доказателства за системно осъществявано такова. В случая съдът приема, че на посочените в молбата дати е извършен акт на психическо насилие, тъй като ответникът определено и целенасочено е последвал колата на  молителката, в каквато насока са и сведенията на св.Гачев, който посочи, че на 06.02.2021г ответникът е видял колата на молителката и е спрял до нея. Същевременно за 05 февруари не посочи причина, поради което са пътували до Боденец следвайки колата на молителката. Всички тези действия са възприети като заплаха от молителката, предвид  случилите се предишни инциденти. Като надхвърлящо рамките на допустимото поведение,  то не може да бъде оставено без адекватни последствия, доколкото оказва психически натиск, несъвместим с правото на спокойно и независимо съществуване на човек.

  Това поведения основателно е притеснило молителката, поради което съдът приема, че ответникът е извършил домашно насилие спрямо нея, по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН под формата на психическо и емоционално такова, поради което и на молителката В.С. следва да бъде предоставена търсената защита, като на извършителя бъдат наложени следните мерки за закрила: „Задължаване на извършителя Я.В.Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката“ и  „Забрана на извършителя Я.В.Г. да приближава на по-малко от 100м пострадалото лице, жилището, находящо се в гр. Мездра, ул.”Александър Стамболийски“ №134, вх. Б, ет.3, ап.8, както и  медицински колеж Пловдив, с административен адрес гр.Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ №120, където молителката учи, както и местата за социални контакти и отдих на молителката“.  Мерките следва да бъдат наложени за максималния срок от 18/ осемнадесет/ месеца.

При този изход на делото, нарушителят следва да бъде осъден на основание чл.5 ал.4 ЗЗДН да заплати глоба в полза на държавата в размер на 200лв, както и държавна такса в полза на МРС в размер на 30,00лв.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените  деловодни разноски в размер на 400,00лева.

При горните съображения, съдът постанови решението си , като диспозитива на същото бе прочетен на страните в проведеното съдебно заседание.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: