Р Е Ш Е Н И Е
№1190
гр.Перник,
25.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Капка Станчева, разгледа гражданско дело № 361 по описа за 2019 г. и взе предвид
следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415,
ал. 1 от ГПК от „Топлофикация Перник” АД обективно съединени искове за
установяване, че Д. Н. М. дължи на ищеца
сумата от 364,18 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018
г., за недвижим имот находящ се в ***,
сумата от 41,60 лв. представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху
размера на главницата от 364,18 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението – 13.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по гр.д. №8010/2018г. на РС-Перник.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва
ищцовите претенции по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, доколкото твърди, че не е собственик или
ползвател на процесния имот. Допълнително е направено възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от вземането.
В съдебно заседание ищцовото дружество се
представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява.
Представлява се от процесуален представител, който оспорва предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от
От представената от ищцовото
дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за
доставена топлинна енергия за процесния имот.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесния имот е доставяна
топлинна енергия на претендираната от ответника стойност.
По делото е приета като писмено
доказателство Декларация по чл.14 ЗМДТ, видно от която трето лице е декларирало
право на собственост върху процесния имот, като в декларацията е посочило, че
притежава имота в съсобственост с ответницата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Налице е правен интерес от воденото на
настоящия процес, предвид предхождащото проведено заповедно производство по
ч.гр.д. 8010/2018г. Налице е издадена срещу ответницата в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК
относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК,
като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал.
4 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Заявените по реда на чл. 410 от ГПК вземания
произтичат от облигационни правоотношения между страните с предмет доставяне на
топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ тези
правоотношения възникват между топлофикационното дружество и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот.
Доказателствата
по делото не установяват ответникът Д.Н.М. да е собственик или носител на вещно
право на ползване върху процесния имот. Не са ангажирани доказателства за
собствеността върху процесния имот, което с оглед изрично заявеното в писмения
отговор оспорване и последици на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК предпоставя извода, че страните по делото не са и страни по правоотношение с
предмет доставяне на топлинна енергия до имота, находящ се в гр. ***.
Въз
основа на гореизложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно
изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
При този изход на спора и в
приложение на разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да възстанови
направените на ответника разноски, за исковото производство. В заповедното
производство липсват доказателства за направени разноски, доколкото ответницата
лично е възразила срещу издадената в полза на ищцовото дружество ЗИПЗ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република” искове за
признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Д.Н.М., с
ЕГН **********,
и адрес: *** дължи на ищеца сумата
от 364,18 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018
г., за недвижим имот находящ се в ***,
сумата от 41,60 лв. представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху
размера на главницата от 364,18 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението – 13.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №8010/2018г. на
РС-Перник.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република” да заплати на Д.Н.М., с ЕГН **********, и адрес: *** сумата от 400лв. разноски за
исковото производство.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело
№ 8010/2018 г. по описа на ПРС да се
върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: